МОТИВИ по НОХД №595/2019 год. по
описа на ОС-Хасково:
С обвинителен акт Хасковска окръжна
прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия М.И. *** затова, че на 14.VIII.2017 год. в землището на с. Книжовник,
община Хасково, област Хасково в района на Т – образно кръстовище на път III-5074 и път III - 507, при управление на МПС –
лек автомобил марка „БМВ Х3“, с рег. № ****, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и по непредпазливост
причинил смъртта на едно лице – З. Б.Х., настъпила на 15.VIII.2017 год. и средна телесна
повреда на повече от едно лице – на А.М.И. ***, изразяваща се в трайно
затруднение движението на десния крак, което се дължи на счупване на бедрената
кост и на А.М.И. ***, изразяваща се в трайно затруднение на снагата, което се
дължи на счупване на IV
– ти поясен прешлен, като деянието е извършено в
пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,20 на хиляда, установено
с химическа експертиза №190/18.VIII.2017
год. - престъпление по чл.343ал.3 б.”б” вр. ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият заявява пред съда, че желае да се проведе съкратено съдебно
следствие по реда на глава XXVII
от НПК и то при условията на чл. 371, т. 2 от съшия, като прави изявление, че
признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на същите. Декларира
също така съгласие самопризнанието му и всички събрани на досъдебното производство
доказателства да се ползват при постановяване на присъдата.
В обвинителната си реч прокурорът
пледира, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин съобразно
дадената по обвинителния акт правна квалификация на деянието. Пледира за осъдителна
присъда и за налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от четири
години и шест месеца, което след задължителната му редукция по реда на чл.58а ал.1
от НК се наложи за срок от три години, като същото да не се изтърпи ефективно,
но да се отложи с изпитателен срок от 5 години, а наказанието „лишаване от
правоуправление” да се наложи за срок от четири години.
Нито един от пострадалите от
престъплението не е отправил към съда искане да бъде конституиран като частен
обвинител или граждански ищец.
Защитникът на подсъдимия се
присъединява изцяло към изразеното от прокурора становище, както относно това,
че всички признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, са били осъществени, така и за вида и размера на наказанията, които
следва да се наложат. Обръща внимание, че освен престъпление, случилото се е и
човешка трагедия, вкл. за подсъдимия, както и че няма кой друг освен него да
полага грижи за двете му деца.
Подсъдимият в своя защита не желае
да добави нищо към изразеното от защитника му. Изразява съжаление и разкаяние
за стореното.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията
на чл. 373 ал. 3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият М.И.М. е ***** - годишен,
*****, български гражданин, роден в *******, живее в *******. Неженен, но *******
З. Х. дълги години, ***, **** образование. Без постоянна работа, но има трудови
доходи от различни търговски дейности, занимавал се *****. От съвместния си
живот с пострадалата има двама сина – пострадалите А.И., *** – годишен, който
страда от умствена недоразвитост и А.И. – **** - годишен, ****. Поддържа връзка
с родителите си, които живеят в *****, където е живял и самият той, преди да се
устрои в ****. Приживе на пострадалата З. Х. не са поддържали връзка с нейните
родители, които отдавна са се развели и разделили. Правоспособен водач на МПС
от **** год. с придобити категории „С“, „АМ“, „В“ и „ТКТ”. Има наложени многобройни
административни наказания като водач на МПС за нарушения на правилата за
движение.
През м.август 2016 год.
подсъдимият закупил лек автомобил „БМВ“, модел „Х3“, рег.№ ****** като подарък
за пострадалата, поради което го регистрирал на нейно име. Ползвала го преимуществено
тя. Автомобилът бил с автоматична скоростна кутия.
На 14.VIII.2017 год., около 18:00 часа
цялото семейство на подсъдимия заминало за ****, където били канени на гости
при семейството на неговия брат. Придвижили се с гореописания лек автомобил. По
време на гостуването подс.М. употребил алкохол
/според самопризнанията му 4 бири от 330 мл/, но не ял почти нищо. Около 22:00
часа решили да се прибират в ***.
Въпреки употребения алкохол, подс.М. седнал зад волана. На предната дясна седалка се
качил големият му син А.. На задната седалка отляво седяла пострадалата З. Х.,
а отдясно – малкият им син А.. Управляваният от подсъдимия автомобил се движел
по път III – 5074 в посока запад към
Хасково. Маршрутът му преминава през с.Книжовник, където след изхода от селото
се пресича на Т – образно кръстовище с път III – 507 Хасково – Кърджали. На
същото подсъдимият следвало да завие
вдясно по посока Хасково. Движението се осъществявало в тъмната част на
денонощието, пътното платно било с асфалтобетонно покритие, настилката била мокра
поради падналият скоро преди това краткотраен дъжд. Наближавайки Т – образното
кръстовище, подсъдимият управлявал автомобила със скорост 72,47 км/ч. Без
изобщо да намали същата, предприел маневра „завой надясно“. Скоростта обаче
била по-висока от критичната скорост на занасяне при навлизане в завой, поради
което при навлизане в кръстовището автомобилът загубил напречна устойчивост и
водачът загубил контрол върху управлението. Така автомобилът преминал под малък
ъгъл под дъга през път III
– 507 и се ударил със своята предна и долна част в скат, намиращ се насреща –
от западната страна на платното на пресичания път III – 507. След удара продължил
движението си напред, като преодолял възвишението на ската и спрял в полето над
него.
Почти на самото кръстовище край
пътя, по който се движел управляваният от подсъдимия автомобил, се намира
бистро „Горски кът“. По това време там се били свидетелите – Ж. Й., ***, Е. Ч.,
****, А. Х., ****, както и Г. П. и С. А. – ****. Всички чули звук от удара на
автомобила в ската, а веднага след това възприели и задните му светлини някъде
из полето. Свидетелите П. и Ч. тичешком се насочили към мястото, където се бил
установил автомобила след удара. Пресичайки пътя Хасково – Кърджали,
забелязали, че в посока от Хасково случайно се задава линейка на „Спешна
помощ“. Свид.Ч. успял да я спре със знаци с ръце и
обяснил на медицинския екип, че току-що е настъпило ПТП. След това двамата със свид.П. отишли до автомобила. Констатирали, че двигателят
работи, фаровете светят, предно панорамно стъкло е напукано, еърбеците са отворени. Започнали да отварят една по една
вратите и да вадят пътниците. Било преценено, че в най-тежко състояние са
пострадалите З. Х. и А.И., поради което същите били качени на линейката и
отведени в ЦСМП при МБАЛ АД – Хасково. Пострадалата З. Х. имала рана на лявото
слепоочие, лицето ѝ било подуто, издавала единствено гърлени звуци. Пострадалият
А.И. не можел да се придвижва без чужда помощ. По-късно подсъдимият и синът му А.И.
също били откарани в „Спешна помощ“ от случайно преминаващи леки автомобили.
Във връзка с настъпилото ПТП от
оперативен дежурен на РУ – Хасково на място били изпратени полицейските
служители свидетелите Д.Л.и Т.П., а по-късно пристигнал и разследващ полицай,
който незабавно пристъпил към оглед на местопроизшествие на светлините на
фарове.
На другия ден, 15.VIII.2017 год. въпреки оказаната
ѝ специализирана медицинска помощ, пострадалата З. Х. починала.
Със заключение на назначена на ДП
съдебно- медицинска експертиза на труп № ****. (т.II, л.17-21 ДП) са констатирани следните
увреждания: черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузна
рана на лицето, кръвонасядане на клепачите на двете
очи, охлузване на носа, отломъчно счупване на костите
на лицевия череп, покрива и основата на черепа, травматичен кръвоизлив под
меките обвивки на мозъка и кръвоизлив в мозъчните стомахчета,
вдишана кръв в белите дробове, оток на мозъка, счупване на лява раменна кост,
изкълчване на тазобедрена става, охлузване с кръвонасядане
на лява ръка, разкъсно-контузна рана и охлузвания по
левия крак.
Като причина за смъртта вещото лице е посочило черепно-мозъчната
травма, която е несъвместима с живота. Настъпването на смъртта е било
неизбежно, въпреки оказаната специализирана медицинска помощ. Всички така
описани травматични увреждания могат да се получат при автомобилна травма.
Със заключение на назначена на ДП
втора съдебно- медицинска експертиза № *****. (т.II, л. 25 ДП) са констатирани следните
увреждания, причинени на пострадалия А.М. – субтрохантерно
счупване на дясна бедрена кост, разкъсно-контузна
рана на десния клепач, кръвонасядане на носа.
Счупването на дясна бедрена кост е довело до трайно затруднение на движенето на
крайник /десния крак/ по смисъла на чл.129 от НК.
Със заключение на назначена на ДП
трета съдебно- медицинска експертиза № ****. (т.II, л.27 ДП) са констатирани увреждания,
получени и от пострадалия А.М. – счупване тялото на IV – ти поясен
прешлен, което е причинило трайно затруднение движението на снагата по смисъла
на чл.129 от НК.
Травматични увреждания е получил
и самият подсъдим, установени със заключение на четвърта съдебно-медицинска
експертиза /т.II
л.31 от ДП/ - контузия на гръдния кош и тялото, счупване на I, II, III и IV ребра вляво и на II ребро вдясно, хемопневмоторакс двустранно, контузия на двата бели дроба,
счупване на лява ключица. Счупването на ребра двустранно причинява затруднение
движението на снагата за повече от 30 дни, контузията на белите дробове и двустраннния хемопневмоторакс е
състояние, временно опасно за живота, а счупването на лявата ключица –
затруднение движението на крайник /дясна ръка/ за повече от 30 дни, все по
смисъла на чл.129 от НК.
Със заключение на назначена на ДП
химическа експертиза на проби от кръв **** год. /т.II л.12/, иззети от подсъдимия е
доказано наличието на етилов алкохол в количество 1,2 на хиляда.
Съгласно назначената автотехническа експертиза причина за възникналото ПТП е
навлизането на лекия автомобил „БМВ Х3“, рег.№ ******, управляван от подс.М. със скорост, по-висока от критичната скорост на
занасяне при движение в десен завой. Критичната скорост за занасяне в
конкретния случай е тази над 34,42 км/ч, а автомобилът е бил управляван със
72,47 км/ч вкл. до момента на настъпване на ПТП /спирачни следи не са налични/.
При тази скорост водачът не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието, тъй като поради занасянето е загубил контрол
върху управлението на автомобила. Правилните действия от негова страна са били
да намали скоростта поне до 34,42 км/ч и да навлезе в десния завой със същата,
или по-ниска.
Заключение на назначена на ДП
оценителна експертиза /т.II
л.58-66/ сочи, че щетата, нанесена на „БМВ Х3“, рег.№ ***** следва да се
определи като тотална и стойността ѝ възлиза на 9 389 лв.
Съдът приема, че гореописаната фактическа
обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин и без никакви
противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото доказателства – многобройни
и непротиворечиви свидетелски показания, в това число на очевидци, заключенията
на назначените експертизи - автотехническа, четири съдебно – медицински,
химическа, оценителна.
При така установената актическа
обстановка съдът достига до следните изводи за авторството на деянието и вината
на подсъдимия:
Няма съмнения относно механизма
на настъпване на процесното ПТП. Безспорно е също, че водеща роля /причина/ има
единствено поведението на обв. М.. Възприел добре
пътната обстановка: движение нощем, по мокър асфалтов участък и наближаващ Т –
образно кръстовище, на което предстои да направи десен завой по ъгъл от 90
градуса, той е имал задължението да намали скоростта на управляваното от него
МПС до по-малка или равна на 34,42 км/ч, за да преодолее завоя, без да допусне
занасяне на автомобила и загуба на напречна устойчивост на същия и контрол над
управлението му.
Ето защо, съдът констатира, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното
производство многобройни и разнообразни доказателства, които са убедителни,
еднопосочни и непротиворечиви за изводите по факткическата обстановка. Поради
това няма никакви съмнения и колебания относно извършителството на деянието и
авторството на подсъдимия.
По правната квалификация на
деянието:
При така описаните по- горе и
възприети механизъм на настъпване на ПТП и причини затова, съдът намира
обвинението против подс.М. доказано, без корекции по
отношение на правната квалификация спрямо повдигнатото и внесеното такова.
Осъществен е състава на чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.4
вр. ал.1 и вр. чл.342 ал.1 от НК, като при управление на лек автомобил „БМВ” Х3,
с рег. № **** от подс.М. е допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.2 ЗДвП- „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”, вследствие на което по непредпазливост са причинени: смъртта на
едно лице- пострадалата З. Х. и средна телесна повреда на повече от едно лице -
пострадалите А.М. и А.М..
От субективна страна подсъдимият
е действал при форма на вината – непредпазливост, като в конкретния случай
представлява интерес въпроса коя от нейните две разновидности е налице –
съзнавана /престъпна самонадеяност/ или несъзнавана /престъпна небрежност/.
Обективните действия насочват към първата. Наближавайки Т – образно кръстовище,
на което не може да продължи направо и знае, че ще извършва завой надясно,
подсъдимият изобщо не предприема никакви действия към намаляване на скоростта,
като при това се е движел с такава /72,74 км/ч/, с която съвсем ясно и очевидно
не би могъл да извърши маневрата „завой надясно“. В обясненията си на ДП, които
обаче не са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, той твърди,
че по време на движение са обсъждали с пострадалата къде да отидат на почивка
през уикенда и тъкмо преди кръстовището тя му подала от задната седалка
телефона си, за да му покаже какъв хотел е избрала. В този момент се скъсала
джапанката му и кракът му се подхлъзнал надясно, при което настъпил педала на
газта и заради това ускорил скоростта си.
Както се изтъкна, тези твърдения
не са част от фактическата обстановка по обвинителния акт и поначало съдът в
производство по глава ХХVII
от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от същия не би могъл да се позовава на тях и
да ги обсъжда. Същевременно напълно нелогично е поведението на подсъдимия да
наближи и навлезе в завой под прав ъгъл със скорост, с която е невъзможно да
изпълни тази маневра. При това в автомобила с него е пътувало цялото му
семейство, най-близките му хора и е напълно необяснимо той да има поведение,
което явно застрашава техните, а и неговият собствен живот и здраве.
Ето защо съдът счита, че са
налице сериозни основания да кредитира
обясненията на подс.М. и да приеме, че същият е действал
при несъзнавана непредпазливост – престъпна небрежност.
С оглед на изложеното са
осъществени от подсъдимия всички обективни и субективни признаци от състава на
престъплението, в което е обвинен.
Причина за извършване на
престъплението е неадекватна преценка на пътната обстановка и реакция спрямо
същата, управлението след употреба на алкохол.
Ето защо съдът призна подс.М. за
виновен по предявеното му обвинние.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.343 ал.3
б.”б”предл.І и ал.4 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години.
Обвинението е повдигнато по
квалифициран, по- тежко наказуем състав на престъпление по транспорта, поради
което следва да се държи сметка за установения от закона принцип в
наказателното право, че когато отегчаващите обстоятелства по делото обосновават
квалифициращ признак – напр. в настоящия случай причиняване смът на едно лице и
средна телесна повреда на повече от едно лице, същите не следва повторно да
отегчават положението на подсъдимия при преценката на размера на наказанието и
не могат да се ценят като отегчаващи. Същото се отнася и за пияното състояние
на дееца.
Анализ
на установените по делото отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства, както и на всички, които имат отношение към степента на
обществена опасност на деянието и дееца сочи следното:
Подс.М. е с чисто съдебно минало.
Личните му характеристични данни са изцяло положителни.
Формално неженен, но на
практика *****, трудово ангажиран,
осигурява материална издръжка
на семейството си. Полага необходимите грижи за по-големия си син, който е с лека умствена изостаналост и има нужда от специфични такива. По местоживеене не е известен като
конфликтна личност, ползва се с добро име сред близки и съседи, няма други
противообществени прояви.
Ето
защо степента на обществена опасност на дееца не е висока.
В
конкретния случай би било твърде повърхностно да се отбележи, че подсъдимият изразява съжаление за стореното и осъзнава вината си,
оказва съдейдствие на разследващите органи и прави пълни и чистосърдечни самопризнания.
Случилото се несъмнено се е превърнало в негова и на семейството му тежка лична
и семейна трагедия. Подсъдимият е причинил смъртта на ******. Същите две деца са другите
пострадали от деянието, като
причинените им средни телесни повреди се отразяват на неговата правна квалификация. Данните по делото недвусмислено сочат, че подсъдимият
и пострадалата са живяли добре, съвместният
им живот е протичал в разбирателство,
взаимно уважение и привързаност.
Не
на последно място, самият подсъдим е претърпял три отделни, самостоятелни средни телесни повреди по смисъла на
чл.129 от НК и е имал продължителен период на
възстановяване, както физическо, така и психическо.
Изложеното
влияе на степента на обществена опасност на деянието, като я занижава, тъй като
на практика всички общественоопасни,
вредни последици от
деянието са настъпили единствено за самия подсъмим и неговото
семейство. Възстановяването на двете му деца е протекло сравнително леко и бързо, не са останали
дългосрочни неблагоприятни последици за здравето им.
Събрани са данни, че за период от 12 години
назад на подсъдимя са налагани 10 пъти административни наказания за нарушения на правилата за движение. Следва да
се отчете, че повечето от тях
са за сравнително дребни нарушения, вкл. три пъти е
наложена глоба с фиш/.
Гореизложеното е на
практика единственото отегчаващо вината обстоятелство, което се констатира по
делото.
Следва да се отчете пълното единодушие между прокурора и защитника по въпроса на вида и размера на наказанията, които да се наложат.
Като
прецени така изложените установени факти и аргументи в тяхната съвкупност,
съдът застана на следното становище:
Установените многобройни
смекчаващи обстоятелства не
биха могли да се оценят като такива, при които и най-
малкото, предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко, нито пък някое
от тях е изключително.
Налице е обаче
явен превес на смекчаващите
обстоятелства.
Ето защо при предвидени
от закона долна и горна граница на наказанието «лишаване от свобода» от три до петнадесет години, съдът прие,
че същото следва да бъде наложено в размер по-близък
до минималния, отколкото до
средния, а именно – четири години и шест месеца. След
приложение на законоустановената редукция по чл.58а
ал.1 о НК това наказание следва
да се наложи в окончателен размер от три години.
За постигане целите на индивидуалната и генерална
превенции в конкретния случай не се налага ефективното му изтърпяване. Съдът подробно изложи по-горе съображения, създаващи особена специфика на случая, а именно кръгът
от непосредствено пострадалите
от престъплението лица на практика е цялото семейство на подсъдимия. Двамата му сина
имат нужда от бащинска грижа след настъпилата загуба на майката, а и от осигуряване на средства за материална
издръжка. Единият от тях е вече пълнолетен, но с лека
форма на умствена недоразвитост,
а другият е все още едва ****
–годишен.
Поради това съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК
отложи изтърпяването на така
наложеното наказание «лишаване
от свобода», като с цел по-
силен дисциплиниращ ефект определи макксималния изпитателен срок от пет години.
Приложението
на чл.343г от НК също следва да цели и постигне такъв ефект, но съдът в отлика от поисканото от поркурора и споделено от защитата, наложи наказанието «лишаване от право да
управлява МПС» за срок от 3 /три/ години.
Свидетелството за правоуправление
несъмнено ще бъде нужно на подсъдимия за осигуряване на средства за издръжка
на децата му.
В
съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът постави
в тежест на подсъдимия направените по делото разноски на досъдебното
производство в размер на общо 1 392.57 лв., които да
се заплатят в полза на бюджета на МВР. Разноски на съдебната фаза не бяха
направени.
По делото няма предявени
граждански искове, нито иззети веществени доказателства.
Мотивиран от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Председател: