Решение по дело №604/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 428
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20217240700604
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 428

 

гр. Стара Загора, 24.11.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд в публично съдебно   заседание   на  шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

                                                                     

при секретаря    Минка Петкова

и в присъствието на  прокурора                                       ,                                                        като разгледа докладваното от  съдия ИРЕНА ЯНКОВА  

адм.дело     604   по описа  за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Д.И.Д. ***, чрез пълномощника му по делото адвокат Д.С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000619 от 01.09.2021 г., издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с която заповед, на основание чл. 171, т.1, б."в" от ЗДвП във вр. с чл. 143, ал.10 от Закона за движение по пътищата му  е наложена принудителна административна мярка - "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство". В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с изискванията по чл. 59, ал.2 от АПК за съдържание на акта. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е немотивирана от фактическа страна, тъй като не е обосновано в необходимата степен наличието на нормативно регламентирана материалноправна предпоставка, с която законът свързва прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б."в" от ЗДвП. Твърди, че приетата от административния орган фактическа обстановка е невярна, което е довело до неправилни правни изводи за съществуването на основание за изземването на свидетелството за управление на МПС. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Срещу жалбоподателя в настоящото производство – Д.И.Д. е съставен АУАН № 305340 от 09.04.2021 година, затова, че на 09.04.2021 година в община Стара Загора по път ІІ-66 км69+300 в посока изток-запад е управлявал МПС „Сузуки Витара“ с рег.№ ***, със служебно прекратена регистрация на 23.02.2021 година на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000619 от 01.09.2021 г., издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, на жалбоподателя Д.И.Д. е наложена принудителна административна мярка - "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство" /СУМПС/ № 281767175, до успешното полагане на изпит пред ИА "Автомобилна администрация". Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т.1, б."в" ЗДвП във вр. с чл. 143,ал.10 от ЗДвП. От фактическа страна приложената принудителна административна мярка е обоснована с обстоятелството, че Д.И.Д. управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т.5, б "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.01.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 43, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които е началникът  група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора. Съответно нормата на чл. 143,ал.10 от ЗДвП на основание и при прилагането на която разпоредба е постановена оспорената заповед, по силата на която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая свидетелството за управление на моторно превозно средство, изземването на което е разпоредено с обжалвания административен акт - СУМПС е издадено от сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Стара Загора. С оглед на което оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000619 от 01.09.2021 г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган  по чл. 172, ал.1 от ЗДвП - Началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с фактите и обстоятелствата, възприети от административния орган като релевантни за наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б."в" ЗДвП във вр. с чл. 143,ал.10 от ЗДвП. Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000619 от 01.09.2021 г., издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Стара Загора, е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1228-000619 от 01.09.2021 г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б."в" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит. Приложената на Д. Д. с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т.1, б."в" от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на Д.Д. управлява МПС със служебно прекратена регистрация поради несключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност  за притежаваното от него  МПС. Очевидно е, че така посоченото фактическо основание за издаването на заповедта, не се субсумира в посочената като материалноправно основание за налагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" разпоредба на чл. 171, т.1, б."в" от ЗДвП. Този извод не се променя от обстоятелството, че съгласно чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.  Независимо, че Законът за движението по пътищата регламентира като задължително условие за управление на МПС то да е регистрирано то не съставлява "извършено поради незнание немаловажно нарушение на правилата за движение", като материалноправна предпоставка за упражняване на административното правомощие за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б."в" от ЗДвП. Ето защо приложената на Д.И.Д. с обжалваната заповед ПАМ на основание чл. 171, т.1, б."в" от ЗДвП, е в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

На следващо място принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с оспорената заповед мярка/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Нормативно регламентираният принцип за законоустановеност на принудителните административни мерки вкл. от гл. т на техния вид и материалноправните основания за тяхното прилагане, обуславя извод, че е недопустимо налагането на ПАМ, които не са предвидени в закон. В този смисъл установяването на принудителната административна мярка /чрез определянето на нейния вид и материалноправни предпоставки за налагането й/; на органа, който я прилага и на начина на нейното приложение в наредба, а не в закон, е нарушение на чл. 23 от ЗАНН. С оглед на което с налагането на непредвидена в закон принудителна административна мярка - "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство поради управление на нерегистрирано МПС“, административният орган е нарушил един от основните принципи, регламентиран в чл. 5, ал.1 от АПК. В този смисъл Решение № 736 от 25.01.2016 г. по адм. дело № 2872/2015 г. по описа на ВАС.

Следва да се отбележи, че в ЗДвП има специална правна норма, която законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б."е" от ЗДвП с неизпълнението от собственика на МПС на нормативно предвиденото императивно задължение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за притежаваното от него МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е било спряно от движение /чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ/. В този случай органът  е следвало да констатира, че лицето не е сключило процесната задължителна застраховка и да го санкционира на това основание, а не да упражнява превратно правата си. 

 Ето защо приложената на Д.И.Д. с оспорената заповед на основание чл. 171, т.1, б."в" ЗДвП във вр. с чл. 143,ал.10 от ЗДвП принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство", се явява фактически, правно и доказателствено необоснована.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000619 от 01.09.2021 г. на Началник  група в сектор "Пътна полиция" към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, като издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото Областна дирекция на Министерство на Вътрешните работи гр. Стара Загора следва да заплати на Д.И.Д. направените по делото разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.Д. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000619 от 01.09.2021 г., издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с която заповед, на основание чл. 171, т.1, б."в" ЗДвП във вр. с чл. 143, ал.10 от Закона за движение по пътищата му  е наложена принудителна административна мярка - "изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство № 281767175“, като незаконосъобразна.

 

 ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на Вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на Д.И.Д. направените по делото разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева.

  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

                                                      

 

                                                        СЪДИЯ: