№ 1436
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000501776 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 – 273 ГПК.
С решение № 2381 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 1435/2022 г. по описа на СГС, I-22 състав,
частично е уважен осъдителен иск против Прокуратурата на Република България (ПРБ),
предявен от С. Ц. Г. с ЕГН: ********** от гр. *** за заплащане на сумата от 40 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно
преследване срещу ищеца, приключило с оправдателно Решение от 27.05.2021г. на СРС,
НО, 93 състав по АНД № 12882/2000г. - последица от неоснователно повдигнато му от
ответника обвинение по обвинение по чл. 319 НК, ведно със законната лихва, считано от
12.06.2021г. до окончателното й изплащане, както и са му присъдени 610 лв. съдебно-
деловодни разноски. Исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлена за
разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв.
Решението е обжалвано само от представител на ПРБ (чрез прокурор при СГП) със
съображения за неговата неправилност. В жалбата се твърди, че ищецът не е успял да се
справи с доказателствената тежест за наличието на претърпени неимуществени вреди, които
да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Намира се, че
действията на органите на Прокуратурата във воденото срещу ищеца наказателно
производство са били изцяло законосъобразни и правилни. Счита се също така, че
обезщетението за търпени болки и страдания не отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД за
справедливост, било постановено в противоречие с практиката на ВКС и не е съобразено с
1
икономическия стандарт в страната. Искането към въззивния съд е да отмени изцяло
решението на СГС и да се отхвърли претенцията на ищеца за неимуществени вреди и лихви.
При условията на алтернативност моли съда да се намали размера на обезщетението, тъй
като се счита, че присъдения такъв от СГС бил прекомерен.
Не е подаван писмен отговор на въззивната жалба. Във въззивното производство не са
искани и събирани нови доказателства
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията
по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима, а по същество и частично основателна. Съображенията
за това са следните:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че с
Постановление от 01.04.2017г. ищецът С. Г. е привлечен като обвиняем по чл. 319, пр. 2 НК.
С Постановление от 21.09.2020г. на прокурор е предложено г-н Г. да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. С Решение от
27.05.2021г. на СРС, НО, 93 състав, по АНД № 12882/2000г. ищецът е признат за невиновен,
за това че на 30.03.2017г. около 15:30 часа в гр. София, бул. „Македония” 3, изнесъл от стая
№ 305, ет. 3 в административната сграда на Агенция „Пътна инфраструктура“ документи,
поставени в 1 (един) брой син класьор, собственост на „Обединение БГ Струма Железница
2020“, подадени в АПИ с вх. № 55-00-765/15.08.2016г. във връзка с открита процедурата
възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране и строителство на
Автомагистрала „Струма“ Лот 3.1 Тунел „Железница“ представляващи част от документите
(общо два броя класьори) съдържащи се в плик № 2 -„предложение за изпълнение на
поръчката“, копия на които на 31.03.2017г. са открита в дома му на адрес: гр. София, ул.
„Веслец” 22, вх. „А”, ет. 2, ап. 2, а оригиналните документи скрил на неустановено място, с
цел да причини вреда на Агенция „Пътна инфраструктура“ - престъпление по чл. 319, пр. 2
НК.
Решението на СРС, с което С. Г. е признат за невиновен е влязло в сила на
12.06.2021г. – така на лист 15 от делото.
Описаните факти сочат, че е налице фактическият състав на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ - обвинение за извършено престъпление, поддържано от прокурор при страната
въззивник, както и акт на наказателния съд, с който обвиняемият е намерен за невиновен,
който акт е влязъл в законна сила. Поради това необосновани са оплакванията във
въззивната жалба на ПРБ за пълна неоснователност на исковата претенция. Това е така,
защото отговорността на Прокуратурата се извежда от крайния резултат - обявяване на
обвиненото лице за невиновно по повдигнатите му обвинения, както е и в процесния казус.
Последният елемент от отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ изисква наличието
на вреди в правната сфера на пострадалото лице. В случая се твърдят настъпили
неимуществени вреди – болки и страдания от незаконното наказателно преследване,
изразяващи се в накърняване на честта и личното достойнство на Г., рухване на доброто му
име в професията, дистанциране на приятели и близки от ищеца, поради незаконното
2
обвинение. В исковата молба се твърди още, че Г. получавал нервни кризи под угрозата на
евентуално осъждане и години наред употребявал лекарства, за да стабилизира състоянието
си. Тиражирали се обвинения в печата и в различни интервюта, че той щял да стане причина
държавата да загуби милиарди европейско финансиране, а случаят и личността на Г.
придобили медийна известност покрай повдигнатите му обвинения.
Приложените в първоинстанционното дело писмени доказателства – от лист 20 до
лист 31, сочат, че действително процесното наказателно преследване спрямо въззиваемия е
било медийно отразено с публикации в сайтовете на БНР, Investbuild.eu, Капитал, Офнюз,
Дебати.бг и Профит.бг.
В първата инстанция са събирани и гласни доказателства за търпените болки и
страдания от Г..
Разпитани са св. К., Р. и Г.. От тях се установява, че:
- св. К.: познавал ищеца от 46 години, и били приятели. Г. бил строителен инженер,
завършел „Пътно строителство“. Работил в Мозамбик, в Ирак, тук в България на обекти,
като накрая бил в АПИ - главен секретар. Бил уважаван в обществото. За конкретния случай
имало негативно медийно отразяване. За месец и нещо постоянно го търсели за интервюта.
Тогава бил изведен от работното си място с полиция. Преди това редовно ходел на фитнес -
всеки ден (явно мисълта на свидетеля е, че поради наказателното производство,
впоследствие е престанал), престанал и да си вдига телефона. След това, бил и депресиран.
Към момента бил стабилизиран.
- св. Р.: потвърждава част от показанията на предходния свидетел. Освен това, тъй като
самият свидетел бил фармацевт и работел в аптека, често му предоставял успокоителни и
антидепресанти. Бил напрегнат и унил.
- св. Г. – това, което се е случило се отразило зле на ищеца. Спрял да тренира и се затворил
в себе си. Потвърждава и за вземането на антидепресанти. Влияела му зле и медийната
разгласа на случая.
Други релевантни доказателства за търпените болки и страдания не са събирани.
По размера на предявения иск за репариране на претърпените болки и страдания:
Следва да се вземат предвид разясненията, дадени в ТР 3/2005 г. на ВКС по гр.д. 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС – издадено по въпроси, свързани с приложението на ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ),
както и ППВС 4/23.12.1968 г. на ВС при направата на преценката за „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
При тази преценка, правно значимите фактори в казуса са: взетата мярка за неотклонение –
„подписка”, която е най-леката възможна по сегашното наказателно-процесуално право;
обвинението е за престъпно деяние, които не се характеризира като „тежко” предвид
дефиницията, дадена в чл. 93, т. 7 НК; възрастта на ищеца (пенсионна такава), цялостният
период на наказателното преследване спрямо Г., който е четири години и два месеца,
медийната разгласа на случая, както и вече обсъдените свидетелски показания на
3
разпитания пред първата инстанция лица.
При горните данни САС в настоящия си състав намира, че обезщетение от 40 000 лв. е
прекомерно и нереалистично завишено. Мярката за неотклонение е била най-леката,
престъплението, в което е бил обвинен, не е тежко и е предложено освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК,
поради което производството пред СРС е било административно-наказателно, а не
наказателно от общ характер. Вярно е, че е имало медийна разгласа на случая, но както от
приложените за това материали, така и от гласните показания не може да се направи извод
за особено голям интензитет на търпените болки и страдания. Неслучайно, св. К. посочва, че
понастоящем Г. бил „стабилизиран”.
Ето защо, сумата от 8000 (осем хиляди) лева се явява справедлива по смисъла на чл. 52 ЗЗД
и достатъчна да възмезди болките и страданията на ищеца.
В заключение, въззивната жалба се явява основателна за сумата от 32 000 лв. – разликата
между 8000 лв. и присъдените от СГС 40 000 лв. В тази част решението на градския съд
трябва да се отмени и исковата претенция да се отхвърли като неоснователна. В останалата
обжалвана част решението на СГС следва да се потвърди като правилно.
Разноските за двете инстанции са следните:
За СГС при уважена част от иска – 8000 лв. и предявен от 80 000 лв., на ищеца му се следват
121 (сто двадесет и един) лв. разноски, а за САС разноски не се претендират.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2381 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 1435/2022 г. по описа на СГС, I-22
състав, в ЧАСТТА, в която иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен от С. Ц. Г. с ЕГН:
**********, гр. *** против Прокуратурата на Р България (ПРБ) е уважен за сумата от 32 000
(тридесет и две хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат от
наказателно преследване срещу ищеца, приключило с оправдателно Решение от 27.05.2021г.
на СРС, НО, 93 състав по АНД № 12882/2000г. - последица от неоснователно повдигнато му
от ответника обвинение по обвинение по чл. 319 НК, ведно със законната лихва, считано от
12.06.2021г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 489 лв. съдебно-деловодни
разноски (разликата между присъдените от СГС 610 лв. и действително дължимите 121 лв.),
като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявена от
С. Ц. Г. с ЕГН: **********, гр. *** против Прокуратурата на Р България (ПРБ) за заплащане
на сумата от 32 000 (тридесет и две хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди
настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с оправдателно
Решение от 27.05.2021г. на СРС, НО, 93 състав по АНД № 12882/2000г. - последица от
4
неоснователно повдигнато му от ответника обвинение по обвинение по чл. 319 НК, ведно
със законната лихва, считано от 12.06.2021г. до окончателното й изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2381 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 1435/2022 г. по описа на
СГС, I-22 състав в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5