Р Е Ш Е Н И Е № ……...
Град Свиленград, 16.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
При
съдебен секретар: Цвета Данаилова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 470 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба, с който са
предявени искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Ищецът Д.Х.Ш. твърди, че с ответника Н.Ш.А. са
родители на малолетните деца Х.Д.Ш., роден на ***г., и П.Д.Ш., родена на ***г.
Страните били във фактическо съпружеско съжителство, продължило от 2008 година
до средата на 2017 година. Живеели в село Младиново,
общ. Свиленград, в къщата на ищеца, заедно с неговите родители.
До началото на 2017-та година страните се
разбирали добре, но тогава ответникът си купила мобилен телефин
и започнала да си пише с други мъже. Започнала да не се грижи за децата, да не
поддържа домакинството, да напуска все по-често съвместно обитаваното жилище.
В средата на 2017-та година ответникът
окончателно напуснала съвместно обитаваното от страните жилище и изоставила
децата и ищеца, като на последния обяснила, че е влюбена в друг мъж. След
фактическата раздяла на родителите, майката не търсила децата и не им
предоставяла грижи и издръжка. Оттогава до сега за децата се грижил единствено
бащата с помощта на неговата майка. Майката заживяла на семейни начала с другия
мъж, от когото имала дете.
Ищецът твърди, че има възможност да осигури
удобства за нормален живот и развитие на децата си Х.и П., които останали да
живеят при него. Нуждите им от издръжка обаче били нараснали и ищецът не можел
сам да ги покрива.
Поради изложеното, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да му предостави упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца Х.и П., да определи местоживеенето на децата при бащата, да
определи режим на лични отношения между майката и децата, така, както е посочен
в исковата молба, да осъди майката да заплаща за двете деца месечна издръжка,
чрез бащата и законен представител, в размер на 155,00 лв. - за всяко едно от
тях, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законни
причини за изменението или прекратяването й. Претендира разноски.
Ответникът, в срок на чл. 131, ал.1 от ГПК, не е
подала отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и заявява,
че също претендира упражняването на родителските права по отношение на децата.
Признава, че има трето малолетно дете – от съжителството си с друг мъж, както и
че очаква четвърто дете.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Страните имат две малолетни деца – Х.Д.Ш., роден
на ***г., и П.Д.Ш., родена на ***г. видно от представените удостоверения за
раждане. Безспорно е, че страните нямат сключен граждански брак, но са били във
фактическо съпружеско съжителство, а от средата на 2017-та година са разделени.
Безспорно е също, че ответникът има друго непълнолетно дете от съжителството си
с друг мъж и в момента очаква четвъртото си дете.
От събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите П.С.Ш./майка на ищеца/ и В.А.А./без родство със
страните/, ангажирани от ищеца, става ясно, че до края на 2016-та година
страните и техните две деца са живяли в дома на
родителите на ищеца в с.Момково, като до тогава били в добри отношения. После
започнали да се карат, защото Н. започнала да си пише по телефона с друг мъж.
Скандалите продължили няколко месеца, след което ответникът напуснала дома на
страните и заживяла с този мъж. Децата останала при баща си, в жилището в с.
Момково. Оттогава и до сега за децата се грижел бащата, с помощта на баба им по
бащина линия. Майката
не помагала с грижите и издръжката на децата, не проявявала интерес към тях, не
ги търсила, не искала да ги взима при нея. Само веднъж взела при себе си
малкото дете Х., гледала го 2-3 месеца и го върнала при бащата. Също веднъж
взела и голямото дете П., гладала го няколко месеца,
но и него върнала при бащата. Понастоящем децата посещавали училището в село Левка.
По делото е изискан и постъпил социален доклад
от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Свиленград. В последния е отразено, че
към момента на изготвянето му основни грижи за отглеждане и възпитание на
малолетните деца полага бащата, който получава подкрепа от бабата по бащина
линия, в чиято къща всички те живееят. В доклада се
посочва, че за децата са осигурени добри в комунално-битови и хигиенно
отношение условия за живот в дома на бащата, където има и обособен детски кът.
Посочва се, че децата са привързани към баща си и баба си по бащина линия, умеят
да изразяват емоциите си. Прекъснати са контактите между тях и майката. Посочва
се също, че след фактическата раздяла на страните, отношенията между родителите
са влошени, те не комуникират помежду си и не си сътрудничат при отглеждането и
възпитанието на децата. В заключение се посочва, че и двамата родители
притежават необходимите умения и капацитет да полагат грижи за децата, както и
че при двамата съществуват добри битови условия
и удобства за отглеждане на децата.
Така установеното от фактическа страна, мотивира
следните правни изводи:
С оглед събраните по делото доказателства, Съдът
намира, че упражняването на родителските права върху децата следва да се
предостави на бащата, при когото те ще живеят. Бащата на децата е по-пригодният
от двамата родители за упражняване на родителските права върху тях, с оглед
интереса им. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този
родител, който е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита и материалните
условия на живот, но и за по-доброто възпитание, създаване на трудови навици и
изграждането на децата като зряла личност, а това в случая е бащата.
След фактическата раздяла на страните именно
бащата на децата непосредствено е полагал грижи за тяхното отглеждане и
възпитание. Той, с помощта на своята майка, е успял е да изгради една сигурна и
спокойна семейна среда, без рискови фактори за децата. Между децата и бащата
съществува силна емоционална връзка, а между тях и майката отношенията са
прекъснати. Освен това, от изготвения социален доклад и показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че при бащата за децата е
осигурена сигурна среда и за тях се полагат необходимите грижи.
Предоставянето на родителските права на бащата
предпоставя уреждането на подходящ режим на лични отношения между децата и
майката. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с
двамата си родители. Неговият интерес налага осигуряването на възможност за
най-пълноценни контакти с онзи от родителите, който не упражнява непосредствено
родителските права, за да може същият да има възможност пълноценно да изразява
своята родителска обич и да полага грижи.
Доколкото от събраните по делото доказателства
се установява, че децата и майката не са осъществявали контакти помежду си след
фактическата раздяла на родителите, и доколкото майката живее в различно
населено място следва да бъде определен режим на лични отношения между тях,
който да е ограничен, за да не се налага често пътуване на децата, и същевременно
да не е прекалено ограничен, за осъществяване на пълноценни отношения и с
другия родител. Същевременно, няма причина съдът да не се съобрази с
предложения от бащата режим на лични контакти на децата с майката, който
намира, че е в интерес на децата. Възприемайки предложения от бащата режим на
лични контакти ще се помогне децата и майката да заздравят връзката помежду си,
без това да рефлектира върху детската психика, като така и те биха се чувствали
по-сигурни и защитени.
При решаване на спор между родителите по реда на
чл.127, ал.2 от СК, съдът
по правило следва да се произнесе по въпроса за дължимата на детето издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигури
условия за живот, необходими за развитието на детето. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловна. Конкретният
размер на дължимата издръжка следва да бъде определен в зависимост от нуждите
на детето и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на непълнолетното
дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му и разходите, които са
необходими за облекло, храна, обучение, специфични потребности и други.
Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното
им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя,
който отглежда детето. От събраните по делото доказателства се установява, че
децата ходят на училище. По делото липсват данни двамата родители да заплащат
наем за жилищата, които обитават, липсва и информация за доходите, с които
разполагат. Предвид изложеното, Съдът приема, че необходимата на децата
издръжка, дължима от майката, е в размер на 155,00 лева месечно, който е близък
до минималния предвиден в Закона размер /чл.142, ал.2 от СК/.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца му се следват
разноски, каквито действително са направени и се претендират. Направените от
ищеца разноски са в размер на 325,00 лв., от които 300,00 лв. – за платено
адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. – за държавна такса за образуване на
делото, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да му се присъдят.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху определения размер на издръжката за децата, съгласно чл.7,
т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
върху малолетните деца Х.Д.Ш., роден на ***г., с ЕГН: **********, и П.Д.Ш.,
родена на ***г., с ЕГН: **********, на бащата Д.Х.Ш., с ЕГН: **********, при
когото ОПРЕДЕЛЯ и местоживеенето на децата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н.Ш.А.,
с ЕГН: **********, с малолетните деца Х.Д.Ш., с ЕГН: **********, и П.Д.Ш., с
ЕГН: **********, както следва:
- майката може да вижда и взема децата при себе
си всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 часа до 17.00 часа в неделя,
като взема децата от бащата и ги връща при него;
- майката може да вижда и взема децата при себе
си един месец през лятото, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск,
като взема децата от бащата и ги връща при него;
ОСЪЖДА Н.Ш.А., с ЕГН: **********, да заплаща на малолетните
деца Х.Д.Ш., с ЕГН: **********, и П.Д.Ш., с ЕГН: **********, чрез техния баща и
законен представител Д.Х.Ш., с ЕГН: **********, издръжка в размер на 155,00 лв.
месечно за всяко едно от децата, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 14.08.2020 година до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяването, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа – последния ден на текущия месец до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н.Ш.А., с ЕГН: **********, да заплати на Д.Х.Ш.,
с ЕГН: **********, сумата 325,00 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Х.Ш., с ЕГН: **********, да заплати
държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 270,00 лв. –
по сметка на Районен съд – Свиленград, както и 5,00 лв. – държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.