Решение по дело №211/2022 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 19
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20223320100211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Кубрат, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100211 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът С. Д. С., ЕГН ********** от *** чрез адв.Р. К. от АК–Разград
твърди, че с влязло в законна сила определение от 17.02.2022 г. по НОХД №
32/2022 г. по описа на РС– Кубрат за прекратяване на наказателно
производство със споразумение, ответникът С. А. С. от с. Севар е признат за
виновен в това, че на 18.09.2021 г. в с. Севар, Разградска област, му причинил
две средни телесни повреди, изразяващи се в: закрито счупване на основата
на черепа в дясна теменна област с подлежащ кръвоизлив над твърда мозъчна
обвивка, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота и
закрито разместено счупване на тялото (диафиза) на лява лакътна кост,
довело до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок
повече от тридесет дни – престъпление по чл.129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,
и на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложено за
тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в законна сила на
определението. В резултат от виновното поведение на ответника, причинил
на 18.09.2021 г. посочените телесни увреждания, ищецът твърди, че е
претърпял неимуществени вреди, които оценява на общо 25 000 лева. С
исковата молба моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответника С. А. С. да му заплати само сумата 7 000.00 лева (по 3 500 лв. за
всяка средна телесна повреда), представляваща частичен иск от 25 000 лева –
1
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 18.09.2021 г. до
окончателното плащане, като претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба и пледира за уважаване на предявените искове в
пълен размер.
Ответникът С. А. С., ЕГН ********** с постоянен адрес в *** чрез
пълномощник адв.Р. В. от АК-Разград депозира писмен отговор, с който
заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковата
претенция. Признава, че с протоколно определение по НОХД № 32/2022 г. по
описа на РС–Кубрат е признат за виновен, че е осъществил състава на
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Оспорва твърдяното в
исковата молба относно причините и обстоятелствата, при които е причинил
съставомерното увреждане. Твърди, че причиненото на пострадалия
увреждане е осъществено в резултат на противоправното поведение от страна
на ищеца и множество негови роднини, а именно в състояние на неизбежна
отбрана или евентуално при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Поради това прави възражение за съпричиняване с изключителен принос при
хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва размера на претенцията за
обезщетение като заявява, че е прекомерно завишена.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
поддържа отговора на исковата молба и пледира за отхвърляне на
предявените искове.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
Ищецът С. Д. С. живеел заедно със семействата на братята си С. и С. в
село Севар. В същото село живеели и ответникът С. А. С. и брат му С.. Децата
на С. и синът на С. били във влошени отношения.
На 18.09.2021 г. С. и синът на С. се срещнали случайно и започнали да
се карат. Спорът между тях преустановил техен съселянин, който откарал С. в
дома му. Междувременно синът на С. се прибрал и се оплакал на баща си,
при което последният заедно с брат си С. и децата им тръгнали с автомобил
към дома на опонента си. С. видял братята С. и С., уплашил се и се прибрал в
дома си. След като ответникът и брат му отминали, С. тръгнал да намери сина
си, който бил излязъл, страхувайки се, че С. и С. ще го срещнат и ще го
набият. Когато наближил кръстовището на улиците „Хан Аспарух“ и „Цар
2
Самуил“, С. видял другите си двама братя – ищецът и С., на които обяснил, че
се притеснява за сина си. В близост до кръстовището, където били, имало
хранителен магазин, от който излязъл синът на С..
Домът на братята С. и С. се намирал близо до посоченото кръстовище и
те като възприели тримата братя и проблемния син на единия от тях, тръгнали
към ищеца и роднините му, държейки в ръце арматурно желязо и сопи.
Последвало сбиване, при което С. С. нанесъл удари с арматурно желязо в
областта на главата на ищеца, а при единия от ударите, С. опитвайки да се
предпази, желязото попаднало върху лявата му ръка, която се счупила в
областта на лакътя. Боят бил преустановен, когато съселяни се намесили и
подали сигнал в РУ Кубрат, а впоследствие пристигнали полицейски
служители.
За времето от 20.09.2021 г. до 23.09.2021 г. ищецът бил на лечение в
Отделение по неврохирургия на УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе, а на 24.09.2021
г. бил освидетелстват от съдебен лекар, издал приложеното по делото
Съдебно-медицинско удостоверение № 9174/24.09.2021 г.
Образувано е било ДП № 290ЗМ-218/2021 г. по описа на РУ Кубрат, в
рамките на което била изготвена съдебномедицинска експертиза, която дава
заключение, че при инцидента на 18.09.2021 г. на С. Д. С. са причинени
следните увреждания: закрито счупване на основата на черепа в дясна
теменна област с подлежащ кръвоизлив над твърда мозъчна обвивка;
подкожен хематом в съседство; разкъсно-контузна рана на това място
(хирургично обработена) и охлузване около ръбовене й; закрито разместено
счупване на тялото (диафиза) на лява лакътна кост; охлузване на челото в
дясно до срединната линия, непосредствено под линията на окосмяване. По
своято медико-биологична характеристика: кръвоизлива над твърдата
мозъчна обвивка обуславя разстройство на здравето временно опасно за
живота; счупването на тялото на лакътна кост на лява предмишница – трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет
дни; останалите увреждания обуславят временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия.
С влязло в сила Споразумение № 16/17.02.2022г. по НОХД № 32/2022г.
по описа на РС–Кубрат за прекратяване на наказателно производство,
ответникът С. А. С. е признат за виновен в това, че на 18.09.2021 г. в с. Севар,
3
обл. Разград е причинил две средни телесни повреди на С. Д. С. – 27-годишен
от с. Севар, обл. Разград, изразяващи се в: - закрито счупване на основата на
черепа в дясна теменна област с подлежащ кръвоизлив над твърда мозъчна
обвивка, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота; -
закрито разместено счупване на тялото (диафиза) на лява лакътна кост,
довело до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, за срок
повече от тридесет дни – престъпление по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК и
на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.
1 от НК е отложено с тригодишен изпитателен срок считано от влизане в сила
на определението.
От показанията на св.С. Ш. – фактическа съпруга на ищеца, се
установява, че след инцидента на 18.09.2021г. животът на С. и съответно на
семейството им коренно се променил. Съпругът й продължавал да изпитва
силно главоболие, получавал гадене, кръвотечение от носа, шест месеца
следвало да преустанови всякаква активна физическа дейност. Не можел да
пази равновесие и това му попречило да продължи работата, в която натрупал
опит – изграждане на противопожарни инсталации, тъй като тази дейност
налагала да се работи на високо и да се качва на стълба. В този смисъл са и
показанията на св. С. ***, който заявява, че е виждал как брат му С.
продължава да изпитва болки в ръката, а също и че има световъртеж и не
може да работи заедно с него при монтиране на противопожарни инсталации
във Франция както преди, защото се работи на високо.
От показанията на св.С. С. се установява, че със семейството и
роднините на ищеца са във влошени отношения. Свидетелят разбрал, че св.С.
*** е шамаросал сина му, поради което С. отишъл на 18.09.2021 г. до дома
им, за да му потърси сметка за тези действия. Не успял да се срещне със С., а
с неговия баща, след което заедно с брат си се прибрали вкъщи. Твърди, че
когато се прибрали забелязали, че ищецът заедно със С. и други техни
роднини приближават кръстовището на улиците „Хан Аспарух“ и ул. „Цар
Самуил“, разбрали, че идват да ги нападат, затова и те излезли, за да се
защитят.
Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел, че ищецът и
роднините му идвали да ги нападат. Напротив от всички събрани
4
доказателства се установява, че целта на С. и близките му била да намерят
сина му, който бил в хранителен магазин до процесното кръстовище.
Обстоятелството, че домът на ответника е в близост до това кръстовище, не се
възприема от съда като нападение към близките на ответника. Обратно на
това именно последните са пристигнали в района на кръстовището, при това
въоръжени с арматурно желязо, сопи и др., с които са нанасяли удари, в това
число и на ищеца, причинявайки му констатираните две средни телесни
повреди.
Приложени към писмения отговор са и издадени на 07.07.2021 г. и на
24.09.2021 г. съдебномедицински удостоверения касаещи получени леки
телесни повреди от св.С. А., сина му Е. А. и сина на ответника А.ан А..
По настоящото дело е допусната и извършена СМЕ, по която експертът
дава заключение, че при инцидента на 18.09.2021 г. на пострадалия С. С. са
причинени следните телесни увреждания: закрито счупване на основата на
черепа в дясна теменна област с подлежащ кръвоизлив над твърда мозъчна
обвивка; подкожен хематом в съседство; разкъсно-контузна рана на това
място (хирургично обработена) и охлузване около ръбовене й; закрито
разместено счупване на тялото (диафиза) на лява лакътна кост; охлузване на
челото в дясно до срединната линия, непосредствено под линията на
окосмяване. По своята медикобиологична характеристика: кръвоизлива над
твърдата мозъчна обвивка обуславя разстройство на здравето временно
опасно за живота; счупването на тялото на лакътна кост на лява предмишница
– трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от
тридесет дни; останалите увреждания обуславят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. Според експерта общата
конфигурация на травмата на главата в дясна тилна област сочи, че е
причинена от удар с твърд тъп предмет, като не се изключва той да е с
удължена форма и сравнително малко напречно сечение. Счупването на
лакътната кост на лява предмишница също е получена от удар с твърд тъп
предмет и е възможно да е „защитно увреждане“ – вдигната за предпазване (в
предно анатомично положение) ръка. Имобилизацията за разместеното
счупване на лява лакътна кост се налага за срок от 10 седмици като
работоспособността се възстановява след 14-18 седмици. При прегледа на
03.06.2022 г. експертът посочва, че са налице последици от травмата на
главата. Обективно установен неврологичен дефицит: дребнофреквентен
5
нистагъм (бързи, спонтанни, ритмични движения на очната ябълка, които не
могат да се овладеят волево) при поглед на ляво; нестабилност в позата на
Ромберг – залита встрани; мудна реализиция и дисметрия за координационни
феномени–дискоординационен синдром, транзиторни (преходни) епизоди на
паметови нарушения; епизоди на главоболие, често гадене и субективни
оплаквания, които са влошили качеството на живот.
Заключението на СМЕ като обосновано, компетентно извършено и
неоспорено от страните се възприема изцяло от съда.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум, съдът квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45 и сл. от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до
доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди –
имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи обективните
елементи от състава на правната норма, т.е. наличието на противоправно
действие или бездействие, предприето от ответника, което му е причинило
вреда, както и причинната връзка между действието и вредата. Субективният
елемент от състава на деликта – вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето – изпълнител към собственото му поведение и неговите
обществено укорими последици се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Безспорно е, че с влязло в сила определение, с което е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, постановено
по НОХД № 32/2022 г., Кубратски районен съд е признал С. А. С. за виновен
в това, че на на 18.09.2021 г. в с. Севар, обл. Разград е причинил две средни
телесни повреди на С. Д. С. – 27-годишен от с. Севар, обл. Разград,
изразяващи се в: - закрито счупване на основата на черепа в дясна теменна
област с подлежащ кръвоизлив над твърда мозъчна обвивка, довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота; - закрито разместено
счупване на тялото (диафиза) на лява лакътна кост, довело до трайно
затрудняване движението на ляв горен крайник, за срок повече от тридесет
дни. Разпоредбата на чл. 300 ГПК задължава гражданския съд, който
6
разглежда гражданските последици от едно престъпно деяние да съобрази
присъдата на наказателния съд относно наличието на деяние, неговата
противоправност и вината на дееца. Предвид това настоящият съдебен състав
приема за безспорно установено, че на посочената дата (18.09.2021г.)
ответникът е причинил на ищеца посочените травматични увреждания,
описани в СМЕ по ДП и в настоящото съдебно производство увреждания – 1/
закрито счупване на основата на черепа в дясна теменна област с подлежащ
кръвоизлив над твърда мозъчна обвивка, довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота; 2/ закрито разместено счупване на тялото
(диафиза) на лява лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на
ляв горен крайник, за срок повече от тридесет дни.
На фона на безспорно установеното противоправно и виновно
поведение на ответника, съдът следва да определи по справедливост размера
на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, сочени в
исковата молба (болки, страдания, негативни емоции, стрес, дискомфорт), в
резултат на получените телесни увреждания. Така причинените болки и
страдания произтичат пряко и непосредствено от поведението на ответника
(налице е пряка причинна връзка между тях) и се явяват неимуществени
вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, за чието обезщетяване деецът отговаря.
Дължимото обезщетение, по смисъла на цитирания законов текст, се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни
обстоятелства, вкл. характера на увреждането, състоянието на пострадалия,
личността на причинителя и др. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически
условия на живот. В тази връзка съдът съобрази, че сочените неимуществени
вреди са причинени от деяние, явяващо се престъпление против личността по
смисъл на НК, което се отличава с висока степен на обществена опасност и
при това извършено умишлено. Касае за причинени две средни телесни
повреди и множество на брой леки телесни увреждания, в резултат на които
несъмнено ищецът е търпял болки и страдания, а продължава да търпи такива
и понастоящем. Кардинално се е стигнало до промяна на начина му на живот,
7
като същият е преустановил трудовата си дейност, тъй като имал главоболие,
световъртежи, гадене и повръщане, кръвотечение от носа, болки в лявата
ръка. Неудобствата и дискомфорта са му причинени най-вече от травмата в
областта на главата, която към настоящия момент е довела до неврологичен
дефицит: дребнофреквентен нистагъм (бързи, спонтанни, ритмични движения
на очната ябълка, които не могат да се овладеят волево) при поглед на ляво;
нестабилност в позата на Ромберг – залита встрани; мудна реализиция и
дисметрия за координационни феномени–дискоординационен синдром,
транзиторни (преходни) епизоди на паметови нарушения; епизоди на
главоболие, често гадене. Това означава, че трайно напред във времето
същият ще търпи болки и страдания, ще следва да бъде под непрекъснат
неврологичен контрол и няма категоричен срок, в който тези неблагоприятни
последици да отшумят или да бъдат редуцирани.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а именно, че ищецът и роднините му са
отишли при ответника и неговите близки, за да търсят някакво възмездие и по
този начин са дали повод за възникване на инцидента. Такова поведение не се
установява. Както се посочи и по-горе, ищецът е срещнал случайно брат си,
който е търсел сина си. Последният бил в хранителния магазин, в близост до
процесното кръстовище, което пък е близо до дома на ответника и роднините
му. Именно последните са тръгнали към ищеца и неговите близки,
„въоръжени“ със сопи, арматурно желязо и пр. и са ги нападнали.
По делото не се събраха и доказателства, които категорично да сочат,
че на 18.09.2021 г., ищецът е предприел непосредствено и противоправно
нападение спрямо ответника, с което да постави в опасност живота и
здравето му.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че претенцията на ищеца
за обезщетение на причинените му неимуществени вреди е основателна и
категорично доказана, поради което следва да се уважи в предявения размер
– по 3500 лв. за всяка средна телесна повреда или в размер от 7 000 лева,
предявен частично от 25 000 лева.
Съгласно правилата на ЗЗД при задължения, възникнали от деликт,
длъжникът изпада в забава от момента на увреждането – 18.09.2021 г. Тъй
като задължението за обезщетение е парично, размерът му се определя
8
съгласно чл. 86 ЗЗД. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден
да заплати претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди
ведно със законната лихва считано от 18.09.2021 г. до окончателното им
плащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. Ищецът представя доказателства, че е направил
разноски в размер на 1 200.00 лева – платено адвокатско възнаграждение и
300.00 лева – възнаграждение за изготвена СМЕ, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на С. Д. С. сумата общо 1500.00 лева
сторени разноски по производството.
Ответникът С. А. С. следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати
държавна такса по сметка на съда в размер на 280.00 лева.
Мотивиран така, Кубратският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, С. А. С., ЕГН ********** с
постоянен адрес в *** да заплати на С. Д. С., ЕГН ********** от *** сумата
7 000.00 лева (седем хиляди лева, нула ст.), предявена частично от цялата
сума 25000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на умишлено
причинени му две средни телесни повреди на 18.09.2021 г., за което по НОХД
№ 32/ 2022 г. със Споразумение № 16/17.02.2022 г. на РС –Кубрат С. А. С. е
признат за виновен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 18.09.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. А. С., ЕГН **********
с постоянен адрес в *** да заплати на С. Д. С., ЕГН ********** от *** сумата
1 500.00 лева (хиляда и петстотин лева, нула ст.) – разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, С. А. С., ЕГН ********** с
постоянен адрес в *** да заплати по сметка на Районен съд гр.Кубрат сумата
280.00 лева (двеста и осемдесет лева, нула ст.) – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
9
Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
10