ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13934
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110109887 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от П. С. Г. против „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която
са предявени искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимост на парично вземане по изпълнителен лист от
10.01.2013 г., издаден във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 13/2013 г. по описа на РС- Сандански, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20157970400038 по описа
на ЧСИ М.. В.., поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност, както и
иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на изплатената на взискателя по
изпълнението сума, като получена от него на отпаднало основание.
С решение Рег.№ 1201 / 24.01.2025 съдът е признал за установено по
иска с правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен
от П. С. Г. срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК.. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК .., че
П. С. Г. не дължи на „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 3
688,36 евро, представляваща дължима главница по сключен между страните
договор за текущо потребление от 02.10.2008 г., сумата 291,32 евро лева,
представляваща лихва за забава за периода от 03.06.2012 г. до 07.01.2013г.,
сумата от 97,00 евро, наказателна лихва за периода от 03.10.2012г. до
07.01.2013г., сумата от 30,00 евро, заемни такси, представляващи такси за
управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.01.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 160, 64 лева,
държавна такса и сумата от 380,96 лева, юрисконсултско възнаграждение, по
изпълнителен лист, издаден във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 13/2013 г. по описа на Районен съд -
Сандански, въз основа на който били образувани изпълнително дело №
38/2015 г. и № 251/2022 г. и двете по описа на ЧСИ М.. В.., поради погасяване
по давност на вземанията по изпълнителния лист.
Осъдил е „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК .. да заплати на П. С. Г., по иска с
1
правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за сумата от 2368,37 лева събрана
по изп.д.№ 251/2022г. по описа на ЧСИ М.. В.., представляващи събрани суми
по принудително изпълнение след отпадане правото на принудително
изпълнение по изпълнителен лист, издаден във връзка с влязла в сила заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 13/2013 г. по описа на
Районен съд - Сандански, въз основа на който било образувано изпълнително
дело № 251/2022 г. по описа на ЧСИ М.. В.., като отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 2 586,00 лева.
Отхвърлил е предявения от П. С. Г. срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК .. иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 2586,00 лева събрана
по изп.д.№ 251/2022г. по описа на ЧСИ М.. В.., представляващи събрани суми
по принудително изпълнение след отпадане правото на принудително
изпълнение по изпълнителен лист, издаден във връзка с влязла в сила заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 13/2013 г. по описа на
Районен съд - Сандански, въз основа на който било образувано изпълнително
дело № 251/2022 г. по описа на ЧСИ М.. В...
С молба вх. № 55457/17.02.2025 г. процесуалният представител на
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направил искане да бъде изменено
постановеното решение в частта за разноските за адвокат, присъдени на
ищеца, тъй като не кореспондират с фактическата и правна сложност на
делото, както и противоречат на практиката на СЕС.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК като
препис от молба за изменение на решението в частта за разноските е връчен на
другите страни, като е постъпил отговор от ищеца по искането за изменение
на решението в частта за разноските.
Съдът след като съобрази направеното искане намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на
решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, е
налице искане за изменение на решението в частта за разноските, доколкото
съдът подробно в мотивите си е посочил, че те следва да бъдат възложени в
тежест на страните съразмерно уважената част на исковете.
Чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност поисканото от страната като
разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда,
ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност.
Същевременно с чл.248 ГПК е дадена възможност произнасянето на съда по
искането за присъждане на разноски да бъде изменяно еднократно от
постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. В
случая с молбата по чл.248 ГПК ответникът по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД
е поискал изменение на определените от съда разноски, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото с мотивите на съдебното
решение съдът е определил същото съобразно представения по делото списък
за разноските, приложения договор за правна защита и съдействие от
05.02.2024 г., от който се установява, че ищецът е заплатил в брой адвокатско
възнаграждение, а именно 1950,00 лева, за което договорът служи за разписка
2
за извършеното плащане. Предвид направеното от ответниците възражение за
прекомерност на ищцовата претенция за адвокатското възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, съдът е намалил претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение по делото до размера от 1 404,42 лева, съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. / изм., бр. 68 от 31.07.2020г./ за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената
част от исковете, на ищеца е присъдена сума в общ размер на 2284,30 лева
разноски в производството. Съдът е преценил, че разноските по делото се
дължат разделно и следва да се разпределят поравно между ответниците
съобразно уважената част на исковите претенции по отношение на всеки един
от тях и е присъдил на основание чл. 78, ал. 1 „ЕОС Матрикс“ и „Банка ДСК“
АД да заплатят на П. С. Г., ЕГН **********, адрес: с. К..сумата от 2284,30
лева, представляваща разноски в настоящото производство, съобразно
уважената част от исковете. Неоснователни са възраженията на отвеника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, че делото не представлява фактическа и правна
сложност и съдът не следва да взема предвид установените в наредбата
възнаграждения. От една страна Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, която макар и да
не обвързва в съда, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по
дело C-438/22 на СЕС, поставя определени ценови критерии за
предоставените от адвокатите правни услуги. От друга страна съдът е
разгледал дело срещу двама ответника и предявените искове, разгледани от
съда са били такива по 439, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл.55,
ал.1 ЗЗД. Следва да се има предвид и обстоятелството, че по делото са
проведени 3 открити съдебни заседания. Ето защо съдът намира, че следва да
съобрази както свободата на страните да договарят възнаграждението за
търсените и предоставени адвокатски услуги, така и реално извършените
процесуално – следствени действия по делото, които не са се изразили във във
формално предоставени услуги от страна на представляващия ищеца адвокат,
поради което искането за изменението на решението в частта за разноските за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца под
минимума, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения е неоснователно.
Съдът констатира, че в диспозитива на решението не е посочено, че
разноските по делото се дължат поравно от двамата ответника, каквито
мотиви се съдържат в решението, с оглед на което следва да допълни
диспозитива на решението в частта за разноските, като посочи, че разноските
по делото, присъдени на ищеца в размер на 2284,30 лв. следва да се заплатят
по равно от ответниците, а именно по 1142,15 лв. за всеки един от тях.
Предвид на изложеното, искането с правно основание чл. 248 от ГПК се
явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като бъде
допълнен диспозитива на решението по отношение на присъдените на ищеца
разноски с оглед допусната от съда очевидна фактическа грешка.
Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуалния
представител на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с правно основание чл. 248
от ГПК за изменение на Решение Рег.№ 1201 / 24.01.2025 по гр.д. №
9887/2024 г. по описа на СРС, 154 състав в частта за разноските, като
неоснователно.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка, като ДОПЪЛВА
Решение Рег.№ 1201 / 24.01.2025 по гр.д. № 9887/2024 г. по описа на СРС, 154
състав в частта за разноските в частта, с която на ищеца са присъдени
разноски по делото в следния смисъл:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. С.. и „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С.. да заплатят на П. С. Г., ЕГН
**********, адрес: с. К.. сумата от 2284,30 лева, представляваща разноски в
настоящото производство, които следва да се заплатят по равно от
ответниците, а именно по 1142,15 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Определението е неразделна част от Решение Рег.№ 1201 / 24.01.2025
по гр.д. № 9887/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4