Присъда по дело №3648/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ по НОХД. № 3648 по описа на Районен съд - Варна за
2021 год. ,тридесет и седми наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу ИВ. М.
Д.:

За това, че на 05.12.2020 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително,
държал високорисково наркотично вещество –метамфетамин с нетно тегло
0,83 грама със съдържание на активен компонент метамфетамин 31,25 %, на
стойност 20,75 лева, като случаят е маловажен.

Престъпление по чл. 354А ал.5 вр. ал.3 т. 1 от НК .

За това, че на 05.12.2020 г. в гр.Варна, управлявал МПС – л.а.“Киа Рио“
с рег. № В 28-50 ТА, без съответното свидетелство за управление на МПС, в
едногодишния срок от наказанието му по административен ред с НП № 19-
0439-000347/14.01.2020 г. на Трето РУ при ОД МВР – Варна, в сила от
08.05.2020 г., за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление на МПС.

Престъпление по чл.343в., ал.2 от НК.

Производството по делото протече по реда на глава двадесет и седма
от НПК.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото
съдебно заседание, изпраща представител, който поддържа така повдигнатото
обвинение, като в своята пледоария излага, че описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства -
свидетелски показания, съдебно физико- химична експертиза, справка за
съдимост и др., както и от разпита на самото подсъдимо лице. По същество
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание – глоба в размер на 900
лв. за извършеното деяние по чл.345а., ал.5, вр. ал.3, т.1, пр.1 от НК, а по
отношение на деянието по чл.343а., ал.2 от НК, лишаване от свобода в
размер на 1 година, с три годишен изпитателен срок, както и с глоба в размер
на 900 лв..

Защитникът на подсъдимия Д., адвокат С.И., ВАК не оспорва
1

извършването на деянието по чл.354а., ал.5 от НК. Позовавайки се на
доказателствата по делото, изтъква обстоятелството, че престъплението по
чл.343в., ал.2 от НК е от категорията на формалните и изисква наличие на
умисъл, като форма на виновно поведение, т.е дееца първо трябва да има
влязло в сила НП, което да е станало негово достояние. Счита, че деянието не
е съставомерно по този текст и подсъдимия следва да бъде оправдан. По
отношение на деянието по чл.354а., ал.5 от НК, моли да се наложи
административно наказание „глоба“ по преценка на съда.

Подсъдимият И.Д., редовно призован, се явява пред съда лично и
посочва, че е съгласен с всичко казано от адвоката му, твърди, че се е
поправил, към момента работи, обещава, че няма да се повтори.

В последната си дума заявява, че се придържа от казаното от
адвоката му.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:

Подсъдимият ИВ. М. Д. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а. от НК.

На 05.12.2020 год. около 10.40 часа служители на Трето РУ при ОД
МВР -Варна, св.С., св.Д. и св.К. , били на работа и извършвали обход в
района на Зеленчуково борса в гр.Варна. Там забелязали движещ се л.а. „Киа
Рио“ с рег. № В 28-50 ТА, който спрял по средата на ул.“Акад. Курчатов“
пред № 1. Полицейските служители предприели проверка на водача му,
който пътувал сам в автомобила. Същият заявил, че няма документи в себе си
и бил установен в хода на проверката като ИВ. М. Д., ЕГН **********.
След направената по телефона справка на лицето в ОДЧ при Трето
РУ, ОД МВР – Варна, било установено, че същия е бил неправоспособен
водач на МПС, не му е било издавано СУМПС и бил санкциониран по
административен ред за управление на МПС с НП № 19-0439-
000347/14.01.2020 г. на Трето РУ п ри ОД МВР – Варна. На въпрос на
полицейските служители дали държи забранени от закона вещи, подсъдимия
заявил, че притежавал две пликчета с „кристали“.

2

Подсъдимият бил отведен в Трето РУ-ОД-МВР- Варна за изясняване
на случая.

Бил съставен протокол за доброволно предаване от 05.12.2020 г.,
подсъдимия Д. предал; 2 бр. найлонови пликчета, съдържащи бяло
прахообразно вещество. За протокола подсъдимия дал обяснение, че това са
„кристали“ за лична употреба.

В хода на досъдебното производство била изготвена физико -
химична експертиза № 350/11.06.2021 год. от БНТЛ- ОД МВР-Варна: Обектът
– метамфетамин и е с нетно тегло – 0.83 грама.
Съдържанието на активен компонент – метамфетамин в него е – 31.25
%. Метамфетаминът е поставен под контрол в Списък I: "Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите.

От протокола за оценка на наркотични вещества е видно, че
приобщените като веществени доказателства по ДП № 1412/2020 година. по
описа на Трето РУ- Варна, наркотичните вещества са на обща стойност –
20.75 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства - показанията на свидетелите, както и
от писмените материали - протокол за доброволно предаване, заключението
на изготвената по делото физико - химична експертиза, справка съдимост на
подсъдимия, както и от съдържащите се по делото веществени доказателства.

Съдът кредитира всички изброени доказателства, като
непротиворечиви, последователни и достоверни и изгради убежденията си въз
основа на тях.

Подсъдимият Д. от своя страна призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира
това самопризнание, доколкото същото се подкрепя от всички събрани в хода
на наказателното производство доказателства, установяващи авторството на
инкриминираното деяние.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подсъдимия Харалампиев е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. З, т. 1
НК, тъй като несъмнено на съответната дата 05.12.2020 год. е държал
наркотични вещества, фигуриращи в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от
"Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични", в Списък I-Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина - метамфетамин с
общо нетно тегло – 0-83 грама със съдържание на активен наркотично
действащ компонент - тетрахидроканабинол – 31.25 % - на стойност 20.75 лв.
в нарушение на установените в Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите правила, като случаят е маловажен.

Това е така, тъй като се касае за наркотично вещество, което е в
изключително минимални по количество размери и на несъмнено нищожна
стойност, което в крайна сметка не е увредило обществени интереси, а с
действията си подсъдимият е застрашил единствено собственото си здраве, то
разглежданото деяние разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на ал. 5 на чл. 354а НК.

Деянието му е било извършено при форма на вината пряк умисъл,
като същият е съзнавал, че държи посоченото наркотично вещество без
надлежно разрешително и, че това деяние е противоправно и
общественоопасно.

При тази възприета от съда квалификация, намира, че на подсъдимия
Д. следва да се определи наказание при условията на чл.78а. от НК, а именно
наказание "глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева, което в случая би изиграло
нужното превантивно и превъзпитателно въздействие върху личността на
И.Д..

По отношение на деянието по чл.343в., ал.2 от НК.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата не е осъществила, нито
4

от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК, за което е предадена на съд и спрямо нея приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 304, ал. 1 НПК, съгласно която- "Съдът
признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него
виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление".

Това е така по следните съображения:
Подсъдимият Д. е бил предадена на съда, за това, че на 05.12.2020 г.
в гр.Варна, управлявал МПС – л.а.“Киа Рио“ с рег. № В 28-50 ТА, без
съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от
наказанието му по административен ред с НП № 19-0439-000347/14.01.2020 г.
на Трето РУ при ОД МВР – Варна, в сила от 08.05.2020 г., за управление на
МПС без съответното свидетелство за управление на МПС.

Субект и на двете престъпления по чл. 343в, ал. 1 и 2 от НК може да е
всяко наказателно отговорно лице, за което е установено, че управлява МПС.
При престъплението по ал. 1 то е поначало правоспособно, но по
административен или съдебен ред е временно лишено от право да извършва
такава дейност, в срока на изтърпяване на такова наказание е управлявало
МПС и за това е наказано по административен ред и въпреки това отново е
седнало зад волана, за което вече следва да му бъде потърсена наказателна
отговорност. Тя включва както наказание лишаване от свобода, така и на
основание чл. 343г от НК се следва и налагане на наказание по чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК - лишаване от право да управлява МПС, безспорно, от съответната
категория, за която е придобило правоспособност и от която то временно е
лишено с влязъл в законна сила съдебен или административен акт (по
аргумент от чл. 155, ал. 1 от ЗДвП - "всеки водач има право да управлява
моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство
за управление").

Наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" се изпълнява
с отнемане (изземване, предаване, връщане) на свидетелството за управление
(СУМПС) от съответните контролни органи или водача - чл. 172, ал. 2, т. 3 и
ал. 3 от ЗДвП и чл. 21 - 23 от Наредба I-157/01.10.2002 г. на МВР. С изтичане
на срока на лишаването на водача от това му право обаче той не винаги
автоматично го възстановява, като в закона и цитираната наредба са посочени
допълнителните изисквания към него (обобщено в чл. 24, ал. 1 от наредбата
във връзка с различни текстове от ЗДвП). Ако в срока на изтърпяване на
наказание лишаване от право да управлява МПС водачът отново седне зад
волана, включително и управлява МПС от категория, за което не е придобил
правоспособност, то той би бил санкциониран по административен ред
съгласно чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а при следващо деяние - за престъпление
5

по чл. 343в, ал. 1 от НК. Ако обаче срокът на лишаването му от
правоуправление е изтекъл и той не е възстановил правата си било заради не
издържан проверовъчен изпит или не изтекъл ограничителен срок да положи
такъв, било заради наличие на физически или психически недъг, поради което
не отговаря на медицинските или психическите изисквания за управляване на
МПС от съответната категория, и въпреки това управлява МПС, то той върши
нарушение по чл. 150а от ЗДвП и подлежи на санкция по административен
ред по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а когато в едногодишен срок от това му
наказване с влязло в сила наказателно постановление отново управлява МПС,
то тогава осъществява престъпния състав на чл. 343в, ал. 2 от НК. Тук се
вижда връзката между двата престъпни състава на престъпленията по чл.
343в, ал. 1 и 2 от НК, които, макар и самостоятелни, боравят с единни
понятия за правоспособността на дееца като водач на МПС и правото му
законосъобразно да осъществява такава дейност, за което притежава валидно
СУМПС. Тук следва изрично да се подчертае отново, че се касае за два
отделни престъпни състава и не е прецизна правната квалификация, по която
обвинението е било повдигнато с привръзка между двата състава, като видно
от описаните факти, прокурорът е повдигнал обвинение по чл. 343в, ал. 2 НК.

Същевременно едва в съдебно заседание, след събиране на набор от
гласни и писмени доказателства – изготвяне на Съдебно-графическа
експертиза – Протокол № 371/29.10.2021 г. на БНТЛ – ОД МВР - Варна се
установява , че подписа положен в Наказателно постановление № 19-0439-
000347/14.01.2020 год. в графа „подпис“, раздел „разписка“ /срещу дата –
29.04.2020 г./ е несъпоставим по графическо съдържание и строеж с
подписите от сравнителния материал на подсъдимия ИВ. М. Д., поради което
не може да се проведе сравнително изследване и не може да се отговори
дали е изпълнен от ИВ. М. Д..

При така установената фактическа обстановка и при тези изводи
относно доказателствата по делото, настоящият съдебен състав счита, че от
обективна и субективна страна инкриминираното деяние не е осъществено от
подсъдимия ИВ. М. Д., поради което подсъдимият Д. следва да бъде
оправдан. Посоченият извод следва от обстоятелството, че по делото не се
установява с категоричност авторството на деянието от страна на
подсъдимия. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 303,
ал. 1 от НПК изрично урежда принципа, че присъдата не може да почива на
предположения, а ал. 2 от същия текст постановява, че съдът признава
подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Именно това изискване за доказаност на обвинението по несъмнен
начин не е изпълнено в настоящия случай.

В тази връзка следва да се отбележи, че тежестта на доказване на
6

обвинението в наказателния процес по делата от общ характер се носи от
държавното обвинение. Последното следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че престъпното деяние е извършено от подсъдимия. В
настоящия случай обаче от събрания по делото доказателствен материал не
може да се достигне до еднозначно и без противоречиво заключение в този
смисъл. Посоченият извод следва от констатираните противоречия в същия,
които въпреки усилията на съда, служебно да събере допълнителни
доказателства, не можаха да бъдат изяснени в пълнота. По тези съображения
подробно аргументираното по-горе обстоятелство, че спрямо достоверността
на доказателствата, върху които е изградена обвинителната теза, са налице
основателни съмнения, обективно не може да бъде пренебрегнато.
Осъждането на подсъдимия при това положение би означавало осъдителната
присъда да почива на предположения, което е недопустимо (в този смисъл е и
трайната съдебна практика – напр. Решение № 506 от 28.06.2005 г. на ВКС по
н. д. № 1027/2004 г., I н. о.; Решение № 491 от 12.04.2010 г. на ВКС по н. д. №
488/2009 г., I н. о. и др.).

В тази връзка следва да се отбележи и че съгласно общия принцип за
невиновност на подсъдимия, последният не следва да доказва, че е невинен.
Задължението за доказване на вината му се носи от държавното обвинение,
като ролята на защитата се свежда единствено до поставяне под съмнение на
неговата обвинителна теза. В конкретния случай чрез доказателствата, които
оневиняват подсъдимия, тази "доказателствена тежест" на защитата е
изпълнена, доколкото настоящият състав преценява като съществени
създадените в основателността на обвинението съмнения. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че последните компрометират основните
доказателства, върху които се гради обвинителната теза, като същевременно
липсват достатъчно други обективни доказателства за преодоляване на този
дефицит на обвинението.

По тези съображения настоящия състав не можа да достигне до извод
за несъмнена доказаност на обвинението, каквото е изискването на чл. 303,
ал. 2 от НПК.

Що се отнася до веществените доказателства, а именно
метамфетамин с нетно тегло – 0.83 грама с процентно съдържание на активно
наркотично действащ елемент – метамфетамин – 31.25 %, съдържащ се
опаковки от наркотично вещество, се отнемат в полза на държавата, като след
влизане на присъдата в сила същото подлежи на унищожаване.

По отношение на сторените по делото разноски, на основание чл. 189,
7

ал. З НПК същите следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия ИВ.
М. Д. За пълнота съдът следва да посочи, че същите са в размер на 133,25
лева за извършените експертизи в хода на досъдебното производство за
установяване на намереното наркотично вещество.

Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:
8

Номер на акта:	102
Дата:	17 ноември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20213110203648
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 септември 2021 г.

Присъда по дело №3648/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите