Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….07.2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар К.М.
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1498 по описа
за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се разглежда (след препращане по подсъдност от
първоначално сезиран районен съд с определение №9299/03.08.15г по гр.д.
15020/13г на ВРС, 18с-в) като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1
ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове,
предявени от В.Б.И., ЕГН **********,***, чрез упълномощен адвокат С. *** в субективно съединяване срещу солидарно
задължени ответници ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“АД, ЕИК *********, гр. С.,
ул. ***, представлявана от изпълнителни директори Т. Г., чрез ю.к. Г. П. и
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА ЖИВОТ“АД, ЕИК *********, гр. С., ул. ***,
представлявана от изпълнителни директори Г. Д., чрез ю.к. Цв. Р., както
следва:
1. пряк иск на застраховано лице за
присъждане на застрахователна сума от
15 000 евро, уговорена като лимит на обезщетение за настъпил покрит
риск трайна загуба на трудоспособност от трудова злополука по комбинираната
застраховка, вкл. „застраховка при пътуване“ на държател на кредитна карта,
присъединил се по инициатива на банка със сертификат 3037-3002 към групова застраховка на картодържатели по полица 07005FR001 от 12.03.2007г на
ЗД“Витоша“АД при сключване на договор №3037 от 01.02.2008г за кредитен
лимит към кредитна карта между ЕТ“ИРИДА – В.И.“ и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до
окончателното плащане.
и 2. пряк иск на застраховано
лице за присъждане на обезщетение в
размер на 12 877,27лв за щети, представляващи неплатени вноски по
договор за кредит, причинени от покрит риск загуба на трудоспособност от
трудова злополука, поет при присъединяване на кредитополучател към групова застраховка за обезпечаване на
кредитни вноски № 819000190006 на ЗК“Витоша-Живот“АД, при договаряне между В.Б.И.
и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД на ползване на банков кредит № 44845 от
30.01.2008г при общи условия на микрокредитиране за инвестиция в предприятието
на ЕТ“ИРИДА – В.И.“, ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че като клиент на
банката се е присъединил към договорени между
„РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД и
ответниците ( тогава с наименования съответно ЗК“Витоша-Живот“АД и ЗК“Витоша“
АД) застрахователни услуги по повод получаването на кредит за дейността му като
едноличен търговец и ползването на кредитен лимит по кредитна карта. Счита, че
двамата застрахователи са се договорили солидарно да поемат покритите рискове, и
по – специално трайна неработоспособност над 50 % в резултат на злополука, като
застрахователно събитие, настъпило на територията на целия свят, така както е
било обявено в уведомлението за застраховка „Живот“ на кредитополучателите,
връчено му при сключването на микрокредита и сертификата за качеството му на застраховано
лице за лимит на застрахователна сума от 15 000евро при риск трайна пълна
загуба на работоспособност при злополука. Сочи, че след усвояването на кредита
и издаване на картата, при освидетелстване на трудоспособността на ищеца с решение на НЕЛК №0520/22.07.11г, степента на
по-рано определена трайно намалена работоспособност е завишена на 64 %, поради
което е поискал от ЗК“Уника“АД изплащане на обезщетение за настъпил риск, но
получил изричен отказ, съответно ЗК“Уника Живот“АД не е изплатил
застрахователна сума за покриване на остатъка от вноските по кредита му и
банката предприела принудително изпълнение за събирането му.
Ответниците оспорват да са
договаряли по какъвто и да е начин солидарната си отговорност и всеки от тях
поотделно оспорва претенцията на ищеца, черпена от съответната застраховка. И
двамата ответници възразяват за укрити при сключване на застраховката
обстоятелства от застрахованото лице относно влошеното му здравословно състояние,
като сочат, че професионалното заболяване на ищеца е било констатирано още в
акт за трудова злополука №144/23.09.93г, установено въз основа на протокол за
професионално заболяване, приравнено на злополука, а развитието на общото му
заболяване, довело до освидетелстването през 2008г. не е било декларирано при
присъединяването към груповите застраховки.
Ответникът ЗК“Уника Живот“АД
оспорва сключването на застраховка за покритие на риска загуба на
трудоспособност, като се позовава на конкретно направен избор на
кредитополучателя между два предложени в груповата застраховка пакета,
обозначени като две различни опции във формуляра „искане за отпускане на
кредит“. Твърди, че кредитополучателят изрично е избрал само пакета „Живот“,
покриващ риск от смърт(вкл. и в резултат на общо или професионално заболяване),
но не и пакета „Злополука“, покриващ както смърт от злополука, така и трайна
загуба на работоспособност над 50 % в следствие на злополука. Отделно възразява
за уговаряне на застрахователното плащане по застраховката в полза на банката,
а не в полза на застрахования. Позовава се на липса на извършено погасяване на
кредита, като единствено основание за пряка претенция спрямо застрахователя при настъпило застрахователно
събитие. Възразява и за прекратяване на покритието, след настъпване на падеж на
шестдесета вноска по кредита.
ЗК“Уника“АД се позовава на ограничаване на
покритието по застраховката на картодържателите само до злополука, настъпила
при пътуване в чужбина, заплатено чрез кредитната карта. Позовава се и на
изтекла давност.
По същество
пълномощникът на ищеца адв. С. поддържа изцяло претенцията с доводи за
безспорно доказани застрахователни договори, сключени общо с двамата
застрахователи за покриване за целия срок на кредитиране на риска загуба на
трудоспособност над 50% от злополука и настъпване на събитието при
освидетелстването през 2011г. Оспорва възраженията на ответниците като се
позовава на вярно деклариране на фактите при сключването на застраховката живот
и липса на последващи изявления на застрахователите за изменение или
прекратяване на договорите поради недекларирани обстоятелства или невнесени
премии. Счита, че с предявяването на иска общият давностен срок, течащ от
решението на НЕЛК е прекъснат. Като пледира за пълно доказване на основанието
за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците и неоснователност на
възраженията им, моли претенцията да бъде уважена в цялост.
В устните
състезания ответниците са представлявани от общ пълномощник ю.к. П., който поддържа
доводите за липса на основание за ангажиране на отговорност на ответниците и
всички техни възражения, като пледира за
пълно отхвърляне на исковете.
Ответниците претендират и определяне и присъждане на разноски по делото,
заявени в списък по чл. 80 ГПК. Размерите на юрисконсултско възнаграждение са
оспорени от насрещната страна като прекомерни.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били
разрешени в нарочно определение № 1518/28.04.2016г.(л.110), а окончателната
правна квалификация на претенциите и по-подробно изложение на релевантните
твърдения се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно
заседание(л. 135) по проекта, съобщен на страните(л. 112-114).
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са безспорни обстоятелствата, удостоверени
в събраните писмени доказателства,
както следва:
Двете застрахователни дружества
(тогава с наименования съответно ЗК“Витоша- Живот“АД и ЗК“Витоша“ АД) са
договорили с „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД пакетни застрахователни услуги с две самостоятелни
РАМКОВИ съглашения.
С договор (л.116 от дело на ВРС)
№ 819000190006 първото от тях, специализирано в животозастраховане, се е
задължило да приема за застраховане по два застрахователни пакета („злополука“
и „живот“) физически лица, които са
получатели на кредит отпуснат от банката и са попълнили и подписали декларация
за съгласие, представляваща част от формуляра „искане за кредит“(чл. 3.1.3,
4.3.2). По тези продукти банката е посочена като ползващо се лице, а
покритието, осигурявано от застрахователя е диференцирано според избрана
алтернатива (чл. 5.1 и 5.3) като по пакет „живот“ е ограничено до случаи на
смърт, независимо дали е резултат от общо или професионално заболяване или
злополука, настъпили в срока на застраховката, докато покритието по пакет
„злополука“ визира както смърт, така и трайна загуба на трудоспособността над
50%, но само в резултат от злополука. Твърденията на ищеца, че банката му е
предоставила информация за друг обем на покритието остават недоказани.
Позоваването на уведомление за застраховка „ЖИВОТ“ на кредитополучателите,
представено от ищеца ( л. 181 от дело 15020/13) е изцяло неубедително,
доколкото в съдържанието му както банката, така и застрахователя, предложил
тези условия не са посочени. Единствената индиция за авторството на документа се съдържа в
последните данни за контакт (ако се приеме, че те визират издателя), но посочения
там адрес съответства на централно управление на друг застраховател (Дженерали
България Холдинг), съответно и данни в тази информация ( опция първа и втора по
корпоративна застраховка „живот“) не кореспондират изобщо на наименованията на
пакетите, предложени на ищеца в искането за отпускане на кредит. Съдът намира
това уведомление за неотносимо към процесния рамков договор и разглежда обема
на предложените, чрез ползващото се лице(банката кредитор) застрахователни
услуга само така, както е посочен в клаузите на рамковия договор(л.116 от дело 15020/13). В
този смисъл съдът установява, че като кредитополучател ищецът е можел да се
ползва от застрахователна услуга като застраховано лице само в рамките на един
от двата предвидени алтернативно застрахователни пакета, като само при избор на
пакет „злополука“, застрахователят поема задължение за покрие риск трайна
загуба на работоспособност над 50%.
Видно от представеното(л. 104-106
от дело 1498/15) копие от искане за отпускане на „микрокредит“, чиято автентичност
не бе надлежно оспорена и съответно не е опровергана (напротив в съдебно
заседание съдържанието е признато за автентично), ищецът В.Б.И., действащ като
едноличен търговец е поискал инвестиционния кредит от 15 000лв като е
изразил недвусмислено съгласие да се ползва от застрахователната услуга по договора
№ 819000190006 за групова застраховка именно по пакета “Живот“, а не
„Злополука“. Съответно на това искане е бил и отпуснат банковия кредит за
инвестиция за дейността на предприятието по договор №44845 от 30.01.2008г за 15225лв с краен срок на
погасяване 20.01.2015г. Доводите за възприемане на риска загуба на
работоспособност като включен именно в избрания от ищеца пакет не могат да
бъдат обосновани със съдържанието на писменото съгласие на застрахования, тъй
като в самия формуляр(предвиден в груповата застраховка като начин на
присъединяване на застрахованите лица) са
били предвидени графично двете алтернативи и към всяка от двете опции са
описани по отделно и различно покритите рискове. Като е отбелязал опция „живот“
ищецът несъмнено не е изявил воля да ползва другата опция, където е бил посочен
съответния риск(дори и да е имал такова намерение). Съответно заплатената от
него премия от 225 лв в полза на застрахователя следва да се отнесе към
възникналото застрахователно правоотношение за покриване само на риска смърт от
злополука или от общо или професионално заболяване. Такъв риск обаче не е
настъпвал Както сам ищецът признава при договарянето на измененията на договора
за инвестиционния кредит (л.16 от дело 15020/13) му е било предложено сключване
на нова застраховка за покритие на реструктурирания дълг, но той е отказал
изрично, като е заявил, че желае запазване на застрахователното покритие във
вида, в който е възникнало при първоначалното отпускане на кредита(л.10 от дело
15020/13). По делото не се сочи друго кредитиране, по повод на което ищецът да
е ползвал право си да се застрахова по същия рамков договор, но с пакет
„злополука“ от груповата застраховка.
В съответствие със същото искане
за кредитиране, съдържащо и съгласие за издаване на кредитна карта MASTERCARD
BUSINESS(визия „тигър“), бил сключен и договор №3037 от 01.02.2008г за кредитен лимит от
2000лв по такава кредитна карта между ЕТ“ИРИДА – В.И.“ и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД.
Към този кредит са приложими общи условия, предвиждащи безплатната застраховка
на клиента при пътуване в чужбина и за защита на картата. Ищецът получил
застрахователен сертификат 3037-3002 (л. 11 от дело 15020/13) към
груповата полица 07005FR0001 (цитирана в края на сертификата), в който е
удостоверено качеството му на застраховано лице за лимит на застрахователна
сума от 15 000евро при риск трайна
пълна загуба на работоспособност при злополука.
Видно от групова застрахователна
полица № 07005FR0001(л.
56-58 от дело 15020/13), вторият ответник е поел задължение да покрие рискове,
посочени в условия за комбинирана застраховка в полза на застраховани физически
лица, държатели на международна кредитна карта, издадена от
„РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД, като обема на покритието е бил договорен в общите
условия(към които препраща и издадения личен сертификат на ползващото се от
застраховката лице). В клаузата на т. 2.2. и 2.3 от тези общи условия(л. 4 – 5
от дело 15020/13) недвусмислено се ограничава
покритието до две комбинирани застрахователни услуги: „защита на карта“ и
„застраховка при пътуване“. Както е видно от сертификата, риска загуба на
работоспособност от злополука е включен само в застраховката при пътуване, така
както е предвидено и в изброяването на покритите рискове по тази част от
комбинираната застраховка в т.12 от общите условия. Същевременно обаче, с оглед спецификата на
безплатния застрахователен продукт, предоставен на ползватели на банкови
кредитни карти, покритието именно по тази част от застраховката е
конкретизирано само за пътуване извън територия на България и то само ако
държателя на платежния инструмент го е използвал преди началото на пътуването
на застрахованото лице, за да закупи с него билети, резервация или настаняване
в хотел. Доколкото именно ищецът е предоставил връчените му общи условия на
комбинираната застраховка, несъмнено като застрахован, той е бил запознат с
това условие за валидност на покритието. По делото дори не се сочи
застрахованото лице да е предприемало пътуване, за което да ползвало картата и
съответно при това пътуване да е претърпяло злополука.
Отделно от това, самата
злополука, посочена от ищеца като застрахователно събитие, ангажиращо
отговорността на застрахователите, безспорно се е изразила във влошаване на
здравословно състояние до степен, удостоверена от компетентните административни
органи с решение на НЕЛК
№0520/22.07.11г до 64% трайно
намалена трудоспособност (л. 38 от дело 1498/15). В самото експертно решение обаче, причините
за това обективно физическо състояние на застрахованото лице са посочени в две
групи с относително самостоятелно значение за вредоносния резултат. Съответно в
мотивацията на заключението са изброени редица общи заболявания на ищеца, като
за всяко от тях е определена степента на засягане на трудоспособността - ото-неврологично( 20%), сърдечно-съдови
болести, датиращи поне от 2010г (30 %), вътрешни болести – спондилит с траен
функционален дефицит от 26 години (30 %),
ортопедични болести – на Бехтерев от 1986г(20%), хирургични болести –
синдром на Рейно от 2010г (общо 20 %), като общият комбиниран резултат от
действието на тези заболявания е определен на намаляване с 48 % на
работоспособността с начало на това действие още от 02.06.97г. Отделно са
оценени заболявания с професионален характер – ВПНП на горни крайници поради
пренапрежение – средна степен, което заболяване е персистирало поради
продължаването на трудовия стаж при неблагоприятни фактори на работната среда и
след признаването му за приравнено на трудова злополука още през 1993г, и
причиняването на трайно намаляване на
трудоспособността с 40 %. Тези данни кореспондират и на по-ранни експертизи на
трудоспособността на ищеца, удостоверени в решение на ТЕЛК №3606/14.10.10, № 3581/06.10.08г и акт
за злополука №144/23.09.93 и медицински документи за заболявания на ищеца (л.42
– 48 от дело 1498/15). Вида и степента на болестта с професионален характер са констатирани
без изменения с датиране на инвалидност от 01.06.97 и намаление от 40 % през
целия период от първоначалното признаване на
приравнената трудова злополука до последното решение на НЕЛК от
експертите по трудоспособността. Следователно, общото повишаване на загубата на
трудоспособност през 2011г се причинява
само от развитието на общите заболявания на ищеца, но не и от някакво
друго, внезапно възникнало събитие, което да може да бъде възприето като злополука
или от влошаването на професионалното заболяване, приравнено на трудова
злополука. В нито един от застрахователните продукти, ползвани от ищеца, общото
заболяване, водещо до загуба на трудоспособност не е предвидено като покрит риск.
По делото не се представиха доказателства за заплащане на вноски по
кредита от застрахования кредитополучател, напротив самият той е признал че
спрямо него е започнало принудително изпълнение именно защото не е можел да
обслужва кредита си. Не са установени и действия на длъжниците по депозирана от
тях молба за разсрочване (л. 117 от дело 1498/15), с които размера на
задължението към банката да е намалял.
Въз основа
на така установените обстоятелства, съдът намира че претенцията срещу двамата ответници е изцяло неоснователна.
На първо
място липсва основание за ангажиране на солидарна отговорност, тъй като всеки
от застрахователите е отделно различно дружество, договаряло по отделно
различни застрахователни услуги с банката като застраховащо клиентите си лице.
Солидарност на ответниците не е уговорена, нито е осъществена специална
законова хипотеза, която да поражда такава солидарност(чл. 121 ЗЗД).
Солидарността се предполага при търговски споразумения, но само ако лицата
поемат общо задължение (чл. 304 ТЗ). В случая рамковите договори са сключени
отделно и обща воля на двамата ответници не е изразявана. Покриването на
различни рискове по различни видове застрахователни продукти не представлява и
престация, която по естеството си да налага неделимост, за да поражда солидарност
на застрахователите (чл. 129 ал.2 ЗЗД). Предявената субективно съединена
претенция не може да бъде уважена, поради което съдът следва да разгледа по
отделно предпоставки за ангажиране на разделна отговорност на всеки от
ответниците(Решение № 163/07.02.13г. по т.д.№ 642/11г. на ВКС, І т.о.).
Само сключената от отделното застрахователно дружество
рамкова застраховки обвързва съответния ответник като страна, поела ангажимент
за покритие на съответен риск.
Първият договор, към който ищецът като застрахован
кредитополучател се е присъединил е сключен само с ответника „УНИКА ЖИВОТ“АД и представлява
групова застраховка „живот“, но в специфичната хипотеза на чл. 242 ал.1 КЗ отм.
вр. § 22 от ПЗР на КЗ, тъй като е била уговорена от банка кредитор с цел
изплащане на застрахователна сума в размер на останали непогасени от
кредитополучател вноски след настъпване на риск, препятстващ или
ограничаващ възможността за регулярно
доброволно обслужване на кредита.
За да възникне вземане на самия застрахован обаче е необходимо
да се осъществи освен основния състав на сбъдване на застрахователно събитие по
покрит риск и допълнително това лице да е изпълнило задължението на
застрахователя спрямо ползващия се от застраховката кредитор, като погаси
задължението към банката. В процесния случай нито една от тези предпоставки не
е налице: покрит риск по сключената от ищеца застраховка живот е само
настъпване на неговата смърт, но не и загуба на трудоспособност над 50 % в резултат на задълбочаване на общо
заболяване и съответно договореното застрахователно събитие не е настъпило. Самият
застрахован не е изплатил вноските на ползващото се лице, за да може да
претендира каквото и да е обезщетение пряко от застрахователя. При тази
хипотеза е изцяло безпредметно да се разглежда възражението на ответника за неизпълнено задължение за обявяване на
обстоятелства относно здравословно състояние на застрахования, тъй като с него
се упражнява правото по чл. 189 ал.4 КЗотм. на застрахователя за откаже
плащането именно при настъпване на събитие.
По същите съображения изцяло без значение за казуса е и въпросът за
ограничаването на действието на сключената застраховка до настъпване на падежа
на 60-те вноски по първоначалния погасителен план. Отговорност на застраховател по договора за
застраховка „живот“ на кредитополучателя не е възникнала за който и да е от
ответниците. Претенциите на това основание спрямо двамата следва да бъдат
отхвърлени.
Вторият договор, сключен само с „УНИКА“АД, по
който ищецът се легитимира като застраховано лице, представлява групова
комплексна застраховка, част от която съответства на специален продукт „застраховка при пътуване“,
включваща комбинация от помощ при пътуване, медицинска застраховка и застраховка на телесна цялост, накърнена от
злополука при пътуване (чл. 222 и 222а КЗотм. вр. § 22 от ПЗР на КЗ). Като
пряко ползващо се от тази застраховка лице, ищецът може да претендира
уговорената застрахователна сума от 15 000евро само при настъпване на
уговореното в застраховката застрахователно събитие в срок на действие на
застрахователния договор . В конкретния случай обаче, такова събитие не се
установява, тъй като не се доказа претърпяна злополука по време на пътуване, финансирано чрез
използване на кредитна карта, по смисъла на определението на това събитие,
дадено от страните при договарянето с възприемането на общите условия.
Констатацията от НЕЛК на влошаването на общите заболявания на ищеца до степен,
която комбинирана с персистиращо професионално заболяване, приравнено на
трудова злополука е довела до трайна загуба на работоспособност над 50 %, не
покрива критериите както за внезапност и непредвиденост, така и за външна за
застрахования причина, довела до увреждането на застрахования ищец. Съдът
зачита заключението на административния орган за причината за намаляването на
работоспособността на ищеца, като официален удостоверителен документ за
установените в него факти, а именно относно причинната връзка, като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на отговорност на
застрахователя (в съответствие с трайната практика по този въпрос, установена с
постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 185/27.05.2010 г. по гр.
дело № 5264/2008 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 273/19.05.2011 г. по
гр. дело № 652/2010 г. на IV-то гр. отд и Решение № 42 от 20.02.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., ГК).
При липса на установено събитие остава без значение и
възражението за специална застрахователна давност, чието начало следва да се
отчита именно от него (чл. 197 КЗ отм.). Липсва основание за ангажиране на
който и да е от двамата ответника и по тази застраховка.
Като краен извод, съдът приема както съединената, така и
разделно преценените претенции спрямо ответниците за изцяло неоснователни.
Двамата ответници са претендирали заплащане на разноски
за адвокатски хонорари по два списъка, представени по отделно, макар и от един
пълномощник, осъществил защитата им. Доколкото всяко от ответните дружества е
водило самостоятелна и независима защита (отговорите са подавани от различни
юрисконсулти и в тях са обосновани различни възражения) и само при явяване в
откритото заседание ответниците са ползвали общ пълномощник, съдът намира, че
са налице основания за определяне на разноски в полза на всяко от
ответните дружества. Претенциите се изчерпват
с юрисконсултско възнаграждение, което не е посочено по размер. Минималното
възнаграждение за защитата по делото се дължи винаги, когато страната е била
представлявана от юрисконсулт. По делото са налични пълномощните на служителите
на двете дружества и процесуалните действия са извършвани именно чрез юрисконсулти.
Други доказателства по искането за определяне на разноски не са необходими. За
разлика от адвокатския хонорар, който се изплаща при извършване на услугата и
съответно доказателства за заплащането му следва да налични при приключване на
устни състезания, юрисконсултското възнаграждение не се изплаща пряко на
пълномощника. Напротив, сумата се начислява на работодателя (ответник) по
силата на самата законова норма на чл. 78 ал. 8 ГПК(като компенсация на
предприятието за вложените разходи по заплащане на текущо възнаграждение на специалист – правен
консултант и по време, когато не се разглеждат правни спорове). В този смисъл
определянето на разноските се предпоставя само от проверка на заявения размер с
нормативно установения. На осн. чл. 7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на разноските в
полза на всеки от ответниците следва да се изчисли съответно на общия интерес
по предявените спрямо него искове 42 214.72лв(сбор на левова равностойност на
15 000евро и 12877,27лв) и възлиза на 1796.44лв.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В.Б.И., ЕГН **********,***
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“АД ЕИК ********* гр. С., ул. ***, представлявана от
изпълнителни директори Т. Г. и ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА ЖИВОТ“АД, ЕИК
*********, гр. С., ул. ***, представлявана от изпълнителни директори Г. Д., за
солидарно и за разделно присъждане на следните суми:
15 000 евро, претендирана като застрахователна сума, уговорена като
лимит на обезщетението за настъпил покрит риск трайна загуба на
трудоспособност от трудова злополука по комбинираната застраховка, вкл.
„застраховка при пътуване“ на държател на кредитна карта, присъединил се по
инициатива на банка със сертификат 3037-3002 към групова застраховка на картодържатели
по полица 07005FR001 от 12.03.2007г на ЗД“Витоша“АД при сключване на
договор №3037 от 01.02.2008г за кредитен лимит към кредитна карта между
ЕТ“ИРИДА – В.И.“ и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД, ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяване на претенцията до окончателното плащане.
и 12 877,27лв, претендирана като обезщетение за щети,
представляващи неплатени вноски по договор за кредит, причинени от покрит риск загуба на трудоспособност от
трудова злополука, поет при присъединяване на кредитополучател към групова застраховка за обезпечаване на
кредитни вноски № 819000190006 на ЗК“Витоша-Живот“АД и РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД банка, при
сключване между В.Б.И. и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД на договор за банков
кредит № 44845 от 30.01.2008г при общи условия на микрокредитиране за
инвестиция в предприятието на ЕТ“ИРИДА – В.И.“, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на претенцията до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „УНИКА“АД ЕИК ********* гр. С.,
ул. ***, представлявана от изпълнителни директори Т. Г. сумата от 1796.44лв(хиляда седемстотин деветдесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща направени разходи по защита на
ответник срещу неоснователен иск, на осн. чл. 78 ал.3 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „УНИКА ЖИВОТ“АД, ЕИК *********, гр. С., ул. ***, представлявана от
изпълнителни директори Г. Д., сумата от
1796.44лв(хиляда седемстотин деветдесет и шест лева и четиридесет и четири
стотинки), представляваща направени разходи по защита на ответник срещу неоснователен
иск, на осн. чл. 78 ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис
на страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от
Наредба № 7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл.
273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: