Мотиви към присъда по НОХД №293
по описа за 2017г.
на ШРС
На
09.02.2017г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №11/2017г., по който
на 09.02.2017г. е образувано
производство пред първа инстанция срещу М.К.М., с ЕГН **********,***, за
извършено от него престъпление от общ характер по чл.198 ал.1 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: На 11.12.2016г. в гр. Шумен, в местността „Под манастира“
отнел чужди движими вещи – пари в брой в размер на 500.00 лева и 1 бр. малка
платнена чантичка от спортен тип за носене през рамо на стойност 8.00 лева,
всичко на обща стойност 508.00 лева от владението на И.М.И. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил
сила – издърпал вещите от ръцете на пострадалия и заплашване, изразяващо се в закана
за физическа саморазправа -
престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
В
съдебно
заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание "лишаване
от свобода" в размер на
три години, което да се изтърпи
ефективно при първоначален строг режим. Предлага също така, да се приведе в
изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на една година и осем
месеца отложено с три годишен изпитателен срок. Предлага на съда предявения
граждански иск от страна на И.И. да бъде уважен изцяло.
Служебно назначения
защитник на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, тъй като според него
престъплението не е доказано по категоричен начин.
Подсъдимият
М. не
се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, отказва да дава обяснения, което е негово право,
но все пак иска от ксъда по лека присъда с оглед новороденото му дете от
съжителтвото му със свид. Р. Ѝ..
В последната си дума заявява, че
няма какво да каже.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия М.К.М. ***, където обитавал жилище находящо се
в местността „Под манастира“. Същият съжителствал със свид. Р.И.Й.. Подсъдимият
преди това деяние бил осъждан пет пъти за извършване на различни престъпления в
т.ч. против собствеността и против личността.
На 11.12.2016г. след като
станал от сън, същият осъзнал, че не разполага с парични средства и решил да си
набави такива и то по престъпен начин. В изпълнение на намисленото от него,
около 08.00 ч. сутринта заедно със свид. Р.Й. отишли до къща, находяща се в гр.
Шумен, в местността „Под манастира“. В същата къща под наем живеели пострадалия
И.И. и свид. Б.П., които съжителствали на семейни начала. Освен тази къща в
пределите на имота имало и друга къща в която живеела свид. М.К.. И. и П.
помагали на К. в отглеждането на животни и по тази причина били прието да
живеят в другата къща. И. и К. били на двора на имота, когато към тях се
приближил подс. М. и им се представил, като полицай, като поискал от И. да
извърши проверка на законно притежавания от свид. П. газов пистолет, като за
целта той трябвало да му го покаже. През това време свид. Й. го чакала извън
чертите на имота като била седнала до оградата на пътя. За по голяма
достоверност на казаното подсъдимият им показал за кратко личната си карта и
хартиени бележки, чието съдържание пострадалият и свид. К. не могли да видят.
Пострадалият е познавал подс. М. от по напред и е изпитвал респект от него.
Същият заявил, че не знае нищо за този пистолет, нито пък къде се намира, но
подсъдимият му заявил, че трябва да влязат в дома му да проверят. Тогава
пострадалият го завел до първия етаж на къщата която обитават и подсъдимият
правейки се че търси пистолета започнал да рови из различните чували с дрехи и
да търси пари, под претекст че търси газовия пистолет.
Не намерил нищо и казал на пострадалия да му даде 50 лева. Изплашен от
поведението на подсъдимия, тъй като се опасявал, че може да му нанесе побой, И.
решил да му даде исканата сума. Тръгнал да се качва за втория етаж на къщата,
където държал скрити лични пари в брой 500 лв. в банкноти по 50 лв., поставени
в малка спортна чанта от плат с презрамка за носене през рамо. Като стигнал там
от под възглавницата на леглото той извадил чантичката и я отворил, за да
извади една банкнота от 50 лева и да я даде на подсъдимия. В този момент
подсъдимия виждайки, че в чантичката има още пари я издърпал силно от ръцете на
пострадалия, ведно с намиращите се в нея 500 лв. Същевременно подсъдимия
посегнал с юмрук към лицето на пострадалия и го заплашил с думите: „…ако се
обадиш в полицията, може да вляза в затвора, ще изляза и като изляза, ще те пребия…“,
„… няма да викаш, каквото ти кажа това ще правиш…“, „… тук няма никой и тука ще
те простра…“. Също така поискал да сложи белезници на ръцете на И., като устно
отправил молба към чакащата го на пътя свид. Й. да му ги даде. След тази вербална
и устна заплаха подсъдимия напуснал обитавания от пострадалия имот.
По време на съдебното
следствие с оглед появили се съмнения относно възможността свидетелите И.И., Б.П.
и Р.Й. да дават обективни и достоверни показания им бяха назначени съдебно
психиатрични експертизи, за определяне психичното им състояние към момента на
деянието и могат ли да дават достоверни показания към настоящия момент.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза по отношение на свид. И.И. е видно, че той
страда от лека умствена изостаналост. Към момента на извършеното деяние същият
не е бил в състояние на краткотрайно и продължително разстройство на
съзнанието. Независимо от установения интелектуален и когнитивен дефицит,
оставащ в рамките на леката непълноценност, той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да възприема и
запаметява факти и обстоятелства и да ги възпроизвежда в показанията си относно
случилото се. Същият може да дава достоверни показания по поставените въпроси,
както и да участва в наказателното производство като свидетел.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза по отношение на свид. Б.П. е видно, че тя
страда от лека умствена изостаналост. Към момента на извършеното деяние същата
не е била в състояние на краткотрайно и продължително разстройство на
съзнанието. Независимо от установения интелектуален и когнитивен дефицит,
оставащ в рамките на леката непълноценност, тя е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да възприема и
запаметява факти и обстоятелства и да ги възпроизвежда в показанията си относно
случилото се. Същата може да дава достоверни показания по поставените въпроси,
както и да участва в наказателното производство като свидетел.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза по отношение на свид. Р.Й. е видно, че тя
страда от лека умствена изостаналост. Към момента на извършеното деяние същата
не е била в състояние на краткотрайно и продължително разстройство на
съзнанието. Независимо от установения интелектуален и когнитивен дефицит,
оставащ в рамките на леката непълноценност, тя е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да възприема и
запаметява факти и обстоятелства и да ги възпроизвежда в показанията си относно
случилото се. Същата може да дава достоверни показания по поставените въпроси,
както и да участва в наказателното производство като свидетел.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза е
видно, че стойността на платнената чантичка от спортен тип е 8 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на, показанията
на свидетелите И.М.И., Б.Б.П., Н.К.К., Р.И.К., показанията на свид. М.К.
дадени в хода на досъдебното
производство, приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.5 от НПК, които съдът кредитира изцяло, заключенията на съдебно – психиатричните експертизи, заключението
на съдебно - икономическата експертиза,
приета от съда на основание чл.
282 ал.3 от НПК, както и приобщените по реда на
чл.281 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на предварителното
производство и тези приети
в съдебно заседание. По този начин събраните по делото доказателства се явяват
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават решението на
съда по следните правни съображения:
По отношение на събраните
гласни доказателства съдът не дава вяра на показанията на свид. Р.Й., тъй като тя
излага твърдения в защита на подсъдимия и тезата му, че не е извършител на
вмененото му престъпление и поради тази причина показанията и не могат да бъдат
кредитирани. В своите показания, тя многократно променя хронологията и
последователността на събитията от процесния ден и при задаване на конкретни
въпроси, то отговорите им са в полза на подсъдимия, макар да се изключват
взаимно. Трябва да се вземе също така предвид нейното съжителство с подсъдимия,
както и факта, че по време на процеса на тях двамата им се е родило дете.
Гласните доказателства събрани от останалите свидетели са последователни и
логични на възприетата от съда фактическа обстановка и я доказват в пълна
степен.
По отношение предмета на
престъплението: От показанията на свид.Н.К. се установи, че е дала определена
сума пари на свид. Б.П., която от своя страна ги е поделила със свид. И.И.,
така че той от своя страна е разполагал със сумата от 500 лв., които в
последствие са му отнети. Наистина отнетата сума от 500 лв. не е намерена и
възстановена, но подсъдимият е задържан, около 15.00 часа на пазара и то като
се черпи с цяла бутилка уиски т.е той е имал достатъчно време да ги укрие и в
последствие да се възползва от тази сума.
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.198
ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост върху
движими вещи и обществените отношения, които осигуряват на човека възможност
свободно да формира своята воля и да избира поведение;
*
от обективна страна подсъдимият М. чрез своите действия е отнел чужда движима вещ с
определена стойност, както и
пари от владението на пострадалия от деянието
свидетел, като е имал намерение да прекрати фактическата власт върху вещите,
която до момента на деянието се е упражнявала от съответният свидетел; Подс. М. е
употребил сила за да отнеме движимитата вещ и парите - той е
оказал физическо въздействие пряко върху личността на
владелеца на вещите, като употребената принуда е била от естество да
сломи съпротивата на свидетеля, да го мотивира да предаде вещите на
дееца. Употребената сила е била насочена към прекъсване фактическото
държане на вещта от свидетеля. Такава употреба на сила в случая е
налице, защото за прекратяване на съществуващото владение не е било
достатъчно деецът да вземе вещите, а извършването му е наложило принудителното
преодоляване на връзката на пострадалия с тези вещи и съответно и на
съпротивата му.
Подсъдимият също така е
отправил вербална закана за саморазправа към пострадалия. Между
двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа, съществува
функционална връзка, тъй като използваната принуда се явява начин,
метод за парализиране на съпротивата на свидетеля и отнемането
съвпада по време с принудата.
* субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице, което е разбирало свойството и
значението на извършеното и е можело да ръководи постъпките си
- подсъдимият М.
не е имал фактическа власт върху движимите вещи – предмет на
престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл
- той е съзнавал, че вещта и парите
се намират във владението на другиго, че са чужди, че свидетеля не е бил съгласен да й бъдат отнети и че това несъгласие се
преодолява чрез упражнената принуда. Още с използването на силата подс. М.
е целял да установи своя фактическа власт върху предмета
на престъплението и е извършил деянието с намерението да го присвои.
Подс. М. е имал
намерение да се разпорежда с тях в свой интерес (имал
е намерение противозаконно да ги присвои). Подс. М.
е съзнавал
обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици;
Причините
за извършване на престъплението
от страна на подс. М. се свеждат до
незачитане на обществените отношения осигуряващи неприкосновеност на честта,
достойнството и здравето на личността, както и до стремежа
на подсъдимия към придобИ.е на облаги по неправомерен начин.
При
определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него
престъпление съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на
деянието е висока, предвид принципната актуалност на така наречената
"битова
престъпност" и трудната и разкриваемост, както и на високия процент на
престъпленията от този
род в региона.
- степента на обществена опасност на
подсъдимият - данните за личността му – въпреки многото доказателства за участие в извършването
на престъплението, той отрича негово участие,
с обременено съдебно минало към
момента на извършване на деянието, липса на добри
характеристични данни;
- подбудите за извършване на престъплението -
безотговорност по отношение
на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на честта,
достойнството и здравето на личността; утвърден начин на мислене за припечелване на парични средства по нечестен
начин.
Съдът
преценява, че за подс. М. не
са налице смекчаващи вината обстоятелства. Отегчаващо вината обстоятелство са
обременено съдебно минало, проявена упоритост при извършване и укриване на
деянието, посегателство към човек с висока възраст - 69 години, както и
неговото психическо и физическо състояние.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия
като наказанието бъде определено без наличието на многобройни или изключително смекчаващо вината
обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.198 ал.1 от НК е предвидено
наказание "лишаване от свобода" от три до десет години. Същевременно съдът намира, че в конкретния случай няма
нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
наложат замяната на “лишаване от свобода” с друго наказание и прилагането на
чл. 55 от НПК. Видно от свидетелството за съдимост,
това
деяние не е
инцидентна проява в неговия
живот, поради което съдът счита за
справедливо да определи наказанието при хипотезата на чл.54 от НК, а именно – наказание “лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години.
По отношение на така определеното наказание "лишаване от свобода",
съдът взе предвид, че не са налице
законовите изисквания за приложението на чл.66 ал.1 от НК и счита, че у
подсъдимия има
изградена антисоциална нагласа за противоправно поведение и той следва да
изтърпи наказанието "лишаване от свобода" ефективно. Освен това съдът счита, че следва да се приведе в
изпълнини и наказанието „лишаване от свобода“ определено по ЧНД № 1754/ 2016г.
на ШРС в размер на една година и шест месеца. Така определените наказания
следва да се изтърпят при първоначален строг режим. Определеният
размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе
поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения,
освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с
тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
По
отношение на предявения от гражданския ищец И.М.И. – граждански иск за
претърпените имуществени вреди, съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният от пострадалия граждански иск за претърпени имуществени вреди е
допустим по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност
за причинени вреди в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е.
отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона и от КРБ. Съобразно Решение № 21/1994гг. по
н.д. № 780/1993г. на І н.о. гражданския иск е допустим в наказателния процес
само ако вредата е настъпила от деяние на подсъдимия, за което има повдигнато
обвинение. Обвинението по настоящото дело е за причинени от подсъдимия М.
имуществени вреди на собственика на движими вещи и поради това е допустим
граждански иск в настоящото наказателно производство. Той има право да
претендира претърпени имуществени вреди в резултата на деянието на подсъдимия.
В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму
– чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от страна на подс. М., в резултат
на което са възникнали вредите и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за
имуществените вреди следва да бъде съответен на невъстановената част от
нанесените имуществени вреди в съответствие с оценката по заключението на
вещото лице. Според заключението на съдебно-оценителната експертиза стойността
на отнетите вещи е 508.00 лв. След разкриване на деянието на пострадалия не са
били върнати откраднатите вещи. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми
към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител
изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът
дължи законна лихва определена от Министерски съвет за съответния период на
забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданския
иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на деликта, а именно 11.12.2016г.
Съдът възложи на подсъдимия на основание чл. 189 ал3 от НПК и направените
разноски по делото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: