РЕШЕНИЕ
№ 10060
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110155981 по описа за 2021 година
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу Д. Д. Г. и ЕМ. Д. Н. осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на вземания в следните размери:
· от Д. Д. Г. на сума в размер на 2209,18 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
29.09.2021 г. до изплащане на вземането, 334,54 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 21.09.2021 г., 18,76 лева – главница за дялово разпределение за периода
01.08.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. до изплащане на
вземането и 3,86 лева – мораторна лихва за периода 30.09.2018 г. – 21.09.2021 г.;
· от ЕМ. Д. Н. на сума в размер на 2209,18 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 29.09.2021 г. до изплащане на вземането, 334,54 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 21.09.2021 г., 18,76 лева – главница за дялово разпределение за периода
01.08.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. до изплащане на
вземането и 3,86 лева – мораторна лихва за периода 30.09.2018 г. – 21.09.2021 г. за
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ................................ аб. № 52552.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
1
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 не е постъпил отговор исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил н. а. № 165, том II, дело № 369/19.01.1995 г., с който Н. АНДР. Г. е
придобила собствеността върху недвижим имот в гр. София, ж. к. „Свобода“, бл. 25, вх. Г,
ет. 6, ап. 72. От справка за наследници на Н. АНДР. Г. се установява, че Д. Д. Г. и ЕМ. Д. Н.
са нейни дъщери и съответно законни наследници. С оглед на това съдът приема, че
ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ,
като по силата на закона между тях като потребители и топлопреносното предприятие е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение обект с абонатен № 52552, без да е необходимо изричното им
приемане.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. Доколкото купувачът дължи
цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се
вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне
размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ. Вещото лице е посочило, че в
2
процесния имот за процесния период общо дължимата сума е в размер на 4386,75 лева,
което не включва лихва за просрочени плащания, прихванати суми от предходни периоди и
суми за дялово разпределение, поради което това представлява реалното количеството
потребена топлинна енергия в имота. Посочено е, че за процесния период в процесния имот
има 1 брой радиатор с ИРРО и 1 брой без ИРРО, за който се начислява служебна топлинна
енергия по МСРС.
Поради изложеното съдът намира, че предявените главни искове следва да се уважат
общо до сумата от 4386,75 лева, към която се добави сума за услугата дялово разпределение
в общ размер на 37,52 лева.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за вземанията, непогасени по давност, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Това означава, че обезщетението за забава се
определя отделно за всяко просрочено месечно задължение. На основание чл. 162 ГПК
съдът определя размерът на мораторната лихва в общ размер на 681,63 лева, с включена
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
721,58 лева, от общо направени разноски: 476,74 лева – държавна такса, 200 лева – депозит
за експертиза, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответниците имат право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената част от исковете, но
същите не са претендирали такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ............................. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 2193,37 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. до изплащане на
вземането, 18,76 лева – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. до изплащане на вземането и 335,99
лева – мораторната лихва за периода 30.09.2018 г. – 21.09.2021 г. с включена мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за топлоснабден имот в гр. София, ж. к.
„Свобода“, бл. 25, вх. Г, ет. 6, ап. 72, аб. № 52552, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр.
3
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ над сумата от 2193,37 лева до пълния претендиран размер от 2209,18
лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата от 335,99 лева до целия претендиран размер от
338,40 лева с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ............................. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 2193,37 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. до изплащане на
вземането, 18,76 лева – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. до изплащане на вземането и 335,99
лева – мораторната лихва за периода 30.09.2018 г. – 21.09.2021 г. с включена мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за топлоснабден имот в гр. София, ж. к.
„...................................., аб. № 52552, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ над сумата от 2193,37 лева до пълния претендиран размер от 2209,18 лева и иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата от 335,99 лева до целия претендиран размер от 338,40 лева с
включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН ********** и ЕМ. Д. Н., ЕГН **********, да заплатят на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ............................. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 721,58 лева – разноски в производството.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4