Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.06.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и шести май двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1. Евгения
Генева
2.Васил
Василев
при участието на секретаря Даниела
Ангелова
разгледа докладваното от Генева гр.д.№ 222/2021г. и
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Г.П. М. с ЕГН ********** против решение № 260021 от
21.09.2020г. по гр.д.№9/2020г. на пети състав по описа на РС-Сливница,с което се режим на лични контакти с
детето му А. Г. М.,както
следва:бащата да го взема при себе си всяка първа и третасъбота
и неделя от месеца без преспиване от 9ч. до 19 ч. в събота и от 9 ч. до 19 ч. в неделя като го взема и връща от
и на адреса на местоживеенето мув гр.Д.Със същото решение
съдът е определил месечна издръжка в размерна 200 лв.,считано от
03.09.2019г.Решението било недопустимо,тъй като липсвало произнасяне по
искането на бащата за посещение на детето за 30 дни през лятото,несъвпадащи с
годишния отпуск на майката;през първата половина на Коледната ваканция;през половината от
пролетната ваканция при режим на
редуване с майката;през Великденските празници
от петък до последния ден при
режим на редуване с майката всяка кталендарна
година.Решението било постановено при нарушение на материалнияи процесуалния закон и било необосновано.Създавало
предпоставки за отчуждение от бащата.При определения от съда режим голяма част
от времето фактически било заето от
пътуване-стресиращо за детето и ангажиращо бащата с време и разходи в ущърб към
новото му семейство.Съдът неправилно кредитирал
социалния доклад,който не бил обективен,тъй като майката работила преди в ЦНСТ
към ДА“ЗД“-Д..Детето било на 8 години -достатъчно голямо,за да
преспива в дома на баща си без
неудобства.Майката манипулирала детето и огланичавала контактите му с бащата за кратко време и в
нейния дом.Неправилно съдът приел,че
в момента бащата има наркотична
зависимост и продължилата 10 години такава се отразила на родителския му капацитет.Незаконосъобразно отказал
да разпита детето и социалните
работници,изготвили доклада.Съдът бил длъжен да назначи служебно психолого-психиатрична експертиза за установяване дали
детето страда от синдром на родителско отчуждаване.Претендира се отмяна на
решението ,определяне на режим на лични отношения с преспиване на детето в дома на бащата от
петък до неделя и през лятната,Коледната и Великденската ваканция и празници,
намаляване на издръжката на 160 лв.От петитума
следва,че решението не се обжалва в частта,с която упражняването на
родителските права се предоставя на майката,поради което решението е влязло в
сила в тази част.
Въззиваемата страна Е.И.Л. оспорва жалбата.
Решението не било недопустимо и
непълно,тъй като съдът ясно изложил мотиви защо преспиването през
уикенда и за продължителни периоди не е
в интерес на детето.Оплакването във връзка с продължителност на пътуването било
свързано с факта,че бащата водел детето не в кв.Г. в С.,където е жилището му, а
в гр.И. в жилището на родителите
си.Отчуждението на детето се дължало на неправилен подход от страна на бащата.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,Софийски окръжен съд приема
следното:
Решението е процесуално допустимо,тъй
като неуважаването на претенцията не е равносилно на непроизнасяне и на
непълнота,а може да обуслови неправилност.
Въззивният съд изслуша обясненията на
страните и достигна до
извода,че отношенията им са под стандартите за толерантност,необходима
за създаване на благоприятна атмосфера при осъществяване на личните отношения
на детето с бащата.Въззивникът признава,че живее в
апартамента на родителите си в Ихтиман заедно с новото си семейство,поради
което фактически трябва да покрива
разстоянието Д.-И. четири пъти месечно при определения
от първоинстанционния съд режим.Работел като
шофьор на автобус с 1500 лв. месечно.Понякога водел А. не в И.,а при родителите си в с.Б..Твърди,че детето се
държи добре когато са насаме,весел
е,играят футбол.В присъствие на
майка си и при телефонен разговор/винаги на високоговорител/ се държи
различно-подчертано дистанцирано.Оттук
бащата прави извод,че детето е
манипулирано и настройвано срещу него.Версията на майката е,че А. е отблъснат от опитите на въззивника
да играе ролята на доминантен баща с цел
да неутрализира „феминното „възпитание от майката .За
целта прекомерно си служил с похвати
като предупреждения,наказания,ограничения.Съдът кредитира тези
твърдения,защото прави впечатление
двукратното подчертаване от въззивника,че
играели футбол.Разговаряли на различни теми и се смеели-вероятно става
дума за „мъжки теми“,което е безспорно
необходимо за дете от мъжки пол на
осем години,отглеждано от майка си и
баба си.Прекаляването в тази насока обаче също следва да се прецени като манипулиране и стресиране
на детето.Особено нараняващи са упреците към едно осемгодишно момче за това,че
„реве като женчо“.При
това във враждебната обстановка за психиката на детето плачът е защитна реакция
на разтоварване от напрежението.Бащата
не отрича,че е ходил да взема А. заедно с новата си жена и тяхното бебе,което е особено
показателно за липсата на такт .На първо
място,детето е лишено от непосредствено общуване с бащата,което е целта
на посещението, и отново е в най-трудната конфигурация на общуване- едновременно с двама
възрастни.На второ място, създава се
ситуация на контакт между бившата и
новата съпруга,който е взривоопасен и действително се е стигнало до
скандал.Детето е било поканено да
пренощува по повод раждането на сестричката му,след което се върнало много разстроено.Това е напълно
естествено и се случва дори в нормалните
семейства-епизод на „детска ревност“,който може да бъде преодолян леко,но в
присъствие на майката.Случаят обаче е
показателен за липсата на такт и емпатия не само от бащата,но и от неговото
разширено семейство. Предвид работата си
като автобусен шофьор въззивникът отсъства често и
ако детето е през целия уикенд и през продължителен период по време на ваканции
и празници в неговия дом, то ще се чувства самотно.Съпругата на въззивника е прекалено ангажирана физически и емоционално с
бебето,за да отговори адекватно на нуждите на А..Разбира се,след време тези обстоятелства неминуемо ще
се променят и тогава би имало основание за промяна на режима на лични контакти.Следва
да се вземе предвид и неблагоприятното въздействие върху подготовката му за училище,защото
самият баща признава,че няма информация в това отношение,което разбираемо се
дължи на демонстрираното му и пред съда нежелание на комуникира с майката.За да
достигне до тези изводи,на съда не са необходими специални знания,защото те се
налагат от житейския опит.Въззивният съд допусна
съдебно-психологична експертиза за установяване „синдром на отчуждение“,но същата бе отменена .
Решаващо тук е не отказът на бащата да внесе депозит по допуснатата му
експертиза изцяло по формулирана от него задача, а липсата на необходимост от
такава.Наличието на отчужденост не само се признава от майката,но дори се
експонира с описанието на конкретни случки. Съдът обаче приема,че при
радикална промяна на стереотипа на
режима проблемът ще се задълбочи.У
детето ще остане усещането не за
компромис в най-добрия смисъл, а за триумфално налагане волята на единия
родител,от което реакцията към същия би била
негативна.Би се появило допълнително страдание,породено от „,конфликт на
лоялност“,чувство за вина и пр.
Въззивният съд е приел нов социален доклад от службата за закрила
на детето в С.,в който не се съдържат никакви данни,даващи основание за съмнение в пристрастност.Описани са битовите условия,фактологията относно членовете на домакинството,личния
лекар и прочие неоспорвани от въззивника обстоятелства.
Изследвано е поведението и успеха в
училище ,при което е установено,че детето се справя много добре,взема активно участие,има
приятели, и дори ходи на тренировки по
футбол.Следователно,детето се е адаптирало към
ситуацията и определеният/още като привременни мерки/ режим на лични
отношения без преспиване се е оказал подходящ.
За да определи месечна издръжка в размер на 200 лв.,считано от една
година преди предявяване на иска,съдът е приел,че с оглед на възрастта на
детето общия размер на издръжката възлиза на 300лв.Предвид писмените
доказателства за ТВ на бащата 1944.60
лв. и обстоятелството,че майката има доход
малко над 800 лв. и полага лични грижи
, съдът е приел ,че бащата следва да заплаща 200 лв. месечно и е отхвърлил иска
за разликата до предявения размер от 300 лв..Този извод е обоснован и
законосъобразен.Определянето на издръжка
малко над минималната за дете в училищна
възраст не може да се счита за несъобразено с нуждите на детето и
възможностите на родителя,дори и
предвид обстоятелството,че издържа друго дете.
По изложените съображения въззивният съд приема,че решението следва да бъде потвърдено
в обжалваната му част относно исковете с правно основание чл.143,ал.1 и чл.149 СК,предявени от Л.,както и относно предявените първоначален и насрещен иск за определяне режим на лични отношения.В
частта относно иска за предоставяне на родителските права решението е влязло в
сила.
Водим
от горното, Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260021/ от
21.09.2020г. по гр.д.№ 9/2020г. на РС-Сливница в частта му относно определения
режим на лични отношения между бащата Г.П.М. и
детето А. Г. М. и
в частта относно присъдената месечна издръжка,включително за минало време,която
Г.П.М. е задължен да заплаща на сина си
А. Г.
М.,ведно със законната лихва.
В частта относно предоставянето на
упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете А. Г. М. на майката Е.И.Л. решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.