Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 26.09.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на двадесет
и четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия:Невена
Чеуз
при участието
на секретаря М. Димитрова разгледа докладваното от съдия Чеуз
гражданско дело № 14 123/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
124 ал.1 от ГПК и чл. 109 от ЗС.
В исковата молба на И.П.В. се твърди, че същият е собственик на основание
наследство, реституция и последвала
делба на имот с идентификатор 68134.4337.53 от КККР на гр. София, одобрени със
заповед РД 18-51/15.07.2010 г. на ИД на АГКК като адресът на ПИ е гр. София,
район „*******“, ул. „******* и същият е с площ от 1757 кв.м.
Изложени са твърдения в исковата молба, че имотът е реституиран по реда на
ЗВСОНИ на наследниците на И. Пеев/П./ В. с оглед издадена заповед за деактуване и отписването му от актовите книги. Твърди се,
че преди възстановяване на имота за същия бил съставен АОС – частна
391/22.06.1998 г. и същият бил предоставен на „Б.В.“ АД. Твърди се, че видно от
удостоверение АБ Ж 123/21.12.1998 г. същият акт бил анулиран.
Твърди се в исковата молба, че след възстановяване на собствеността върху
имота било образувано гр.д. 8432/1999 г. по описа на СРС, 45 състав срещу „Б.В.“
АД с предявени искове по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС за предаване на
владението на имота респ. за премахване на едноетажна постройка с площ от 528
кв.м. със стоманена носеща конструкция и панелни ограждащи стени, находяща се в УПИ XIX-1205. Твърди се, че с влязло в сила решение на 18.02.2008 г. съдът признал
за установено по отношение на „Б.В.“ АД, че не е собственик на описаната
постройка.
Твърди се, че след влизане в сила на съдебното решение и неговото вписване
в Служба по вписванията „Б.В.“ АД е сключило предварителен договор за продажба
на сградата с „Р.В.“ АД като впоследствие продажбата била окончателно оформена
с нотариален акт 42, рег. 32 841, дело 983/2012 г. на нотариус Р.Д..
Изложени са твърдения, че след влизане в сила на съдебното решение между
възстановените собственици е сключен договор за доброволна делба, оформена с
нотариален акт 111, дело 271/14 г. на нотариус В.М.и имотът бил придобит от
ищеца като негова индивидуална собственост. Ищецът сключил договор за наем с „Р.В.“
АД на 30.04.2015 г. за ползване на дворното място като по силата на договора
наемателят се задължил в месечен срок след прекратяване на договора да премахне
постройката. Договорът бил прекратен с изтичане на уговорения срок, за което
наемателят бил уведомен с нотариална покана. В отговор на същата, наемателят
заявил, че е освободил дворното място, но не е премахнал постройката. Вместо
това продал същата на Р.И.Я.като договорът за продажба бил оформен с нотариален
акт102, дело 259/2016 г. на нотариус К.Б.. Впоследствие преобретателят
починал, а неговият наследник по закон М.И.П. на свой ред продала процесната постройка на И.Л.Б.. Твърди се, че Б. с договор
от 04.04.2017 г. отдала под наем същата на А.А.Г. като договорът бил вписан в Служба по вписванията.
Изложени са твърдения, че извършените разпореждания с имота са фиктивни и
същият продължава да се ползва от „Р.В.“ АД.
Било образувано изпълнително дело по повод издаден изпълнителен лист в
провелото се съдебно производство като се твърди, че „Р.В.“ АД, М.П. и И.Б. са
обвързани от същото, но същите оспорвали правата на ищеца и поведението им се
явявало пречка пред съдебния изпълнител за приведе изпълнителният лист в
действие. Заявени са твърдения, че последователните преобретатели
на имота заявявали претенции за валидно придобити права върху същия, което
мотивирал правен интерес у ищеца за настоящото производство с оглед
възможността същите да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна
давност с оглед липсата на вписана искова молба в предходното съдебно
производство.
Предвид което са заявени искове за признаване за установено, че „Р.В.“ АД и
М.И.П. не са били собственици на имот с идентификатор 68134.4337.53.1, че И.Л.Б.
не е собственик на имот с идентификатор 68134.4337.53.1. Заявени са и искове
срещу „Р.В.“ АД и И.Б. за премахване на сградата респ. за признаване на
установено по отношение на А.Г., че не притежава противопоставими
права по отношение на ищеца спрямо имота.
Ответникът „Р.В.“ АД оспорва предявените искове по съображения, развити в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Заявява възражения за непротивопоставимост на съдебното решение с оглед липсата
на вписана искова молба по него.
Ответницата М.И.П., редовно уведомена, оспорва исковете по съображения в
писмен отговор. Заявява възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност като се позовава на кратката такава със заявени твърдения за
добросъвестно владение.
Ответницата И.Л.Б. оспорва предявените искове по съображения, развити в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Заявява възражения за
процесуална недопустимост на исковете, непротивопоставимост
на съдебното решение с оглед липсата на вписана искова молба по него респ.
възражение за изтекла придобивна давност в негова
полза
Ответницата А.А.Г., редовно уведомена, оспорва
исковете по съображения в писмен отговор.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника „Р.В.“ АД е
конституирано дружество „Б.В.“ АД, редовно уведомено, не изразява становище по
заявените искове.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
М..
Възраженията на ответниците „Р.В.“ АД и И.Б. се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. М., а
тези на ответницата М.П. от адв. Д..
Ответницата А.Г. не изпраща процесуален представител.
Третото лице помагач на страната на ответника – търговско дружество не
изпраща процесуален представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен акт № 391 за частна общинска собственост, съставен
на 22.06.1998 г. и касаещ многофункционална сграда за
нощни дежурства и контролно диспечерски пункт с описание на сградата –
едноетажна, със застроена площ от 528 кв.м., стоманена носеща конструкция и
ограждащи стенни панели тип „сандвич“, построена през 1991 г., находяща се в гр. София, ул. „********. В акта е
отбелязано, че имотът се стопанисва от ОФ „Екохигия“
респ. самият акт е анулиран с оглед удостоверение АБ-Ж-123/21.12.1998 г. на СО
– район „Овча купел“.
От съдържанието на представеното удостоверение АБ-Ж-123/21.12.1998 г. на СО
– район „Овча купел“ се установява, че същата сграда е временно строителство,
изградена в условията на чл. 120 т.4 от ППЗТСУ /отм./.
По делото е представен констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 16, том 49/2000 г. на Нотариус рег. № 075 – Д.Ч., с район на
действие – СРС, от който се установява, че „БКС – Витоша“ АД е признато за
собственик на административна сграда /многофункционална сграда за нощни
дежурства и контролно диспечерски пункт/, със застроена площ от 528 кв.м.,
едноетажна, изпълнена от метална /стоманена/ носеща конструкция и ограждащи
стенни панели, тип „сандвич“, построена през 1991 г., находяща
се в гр. София, район „Овча купел“, ул. „********.
По делото е представена искова молба, депозирана пред СРС на 15.09.1999 г.
от група физически лица / В.Т.В., Константин П.В., И.П.В., Л.А.Ш., Ц.К. К., А.Г.
Л., В.Г.Л., А.Б.К.А., Ж.И. Ф.и Ч. Л. Ж./ срещу БКС“Витоша“ ЕАД, с която са
предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл. 108 от ЗС,
чл. 109 ЗС и чл. 97 ал.1 от ГПК – 1952 г. /отм./. Липсва отбелязване за
вписване на тази искова молба.
По повод исковата молба е образувано гр.д. 8423/99 г. по описа на СРС, 45
състав, което е приключило с решение от 19.07.2002 г., съгласно което е
признато за установено по отношение на „Б.В.“ АД, че ищците са собственици на
имот 1205, намиращ се в парцел XIV – за КОО и
трафопост в кв. 37, с площ от 1875 кв.м. като дружеството е осъдено да предаде
на ищците владението на имота. Със същото решение е отхвърлен заявения
отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ответникът не е собственик на едноетажна сграда, със застроена
площ от 528 кв.м., със стоманена носеща конструкция и ограждащи панелни стени, находяща се в гореописания имот и е осъден ответникът на
основание чл. 109 от ЗС да премахне сградата. СРС е отхвърлил и заявеният установителен иск за обявяване, че вписването на включването
на сградата в капитала на търговското дружество представлява несъществуващо
обстоятелство.
По повод осъществен съдебен контрол на това решение, с решение от
17.05.2006 г. по в.гр.д. 5754/02 г. на СГС, II Г състав е отменено съдебното решение на СРС в частта на иска по чл. 97
ал.1 от ГПК /отм./, касаещ вписване на несъществуващо
обстоятелство като е постановено, че вписването на включването на едноетажната
сграда с площ от 528 кв.м. в капитала на „Б.В.“ АД е несъществуващо
обстоятелство като на основание чл. 97 ал.1 от ГПК /отм./ е признато за
установено, че това търговско дружество не е собственик на сградата като в
останалата си част, решението на СРС е оставено в сила.
Решението на СГС е потвърдено с решение 145/18.02.2008 г. по гр.д. 839/07 г.
от ВКС, Първо ГО и същото е влязло в сила в деня на постановяване на решението
на ВКС. Решението на СРС респ. актовете, постановени в хода на инстанционния съдебен контрол са вписани на 15.08.2008 г.,
видно от отбелязването, извършено от АВп- Служба по вписванията,
София.
По повод влязлото в сила съдебно решение на 11.04.2008 г., СРС 45 състав е
издал изпълнителен лист, съгласно който „Б.В.“ АД е осъден да предаде
владението на недвижимия имот, предмет на съдебното производство, и да премахне
едноетажната сграда, находяща се в него.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 42, дело 983/2012 г. на нотариус рег. № 274 – Р.Д., с район на действие – СРс, от който се установява, че на 26.11.2012 г. „Б.В.“ АД
е продала на „Р.В.“ АД сграда с идентификатор 68134.4337.2098.1, находяща се в гр. София, ул. „Бойчо Огнянов“ № 1-А, след
сключен на 11.11.2012 г. предварителен договор между
страните.
По делото е представен нотариален акт за доброволна делба на недвижими
имоти № 111, дело 271/14 г. на нотариус с рег. № 053 – В.М., от който се
установява, че съделителите, описани в акта, са
поделили помежду си 37 съсобствени имоти. В т.3.1 от
акта е посочено, че И.П.В. получава в дял и става изключителен собственик на ПИ
с идентификатор 68134.4337.53, находящ се в гр. София
ул. „********.
По делото е представен договор за наем от 30.04.2015 г., сключен между И.П.В.,
като наемодател, и „Р.В.“ АД, като наемател, с предмет имот с идентификатор
68134.4337.53, находящ се в гр. София ул. „******** и
срок на договора от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.
По делото са представени две нотариални покани, разменени между страните по
договора за наем, целящи уреждане на отношенията им по повод на същия.
Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102,
дело 259/16 г. на нотариус с рег. № 043 – К.Б., от който се установява, че на
07.12.2016 г. „Р.В.“ АД е продало на Р.И.Я.едноетажна многофункционална
административна сграда с идентификатор 68134.4337.2098.1, находяща
се в гр. София, ул. „********
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
1100-8200/22.08.2017 г. на Община Пловдив, Р.И.Я.е починал на 24.02.2017 г. и
за свой наследник по закон е оставил сестра си М.И.П..
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 23, дело 206/2017 г. на нотариус с рег. № 274 – Р.Д., на
30.03.2017 г. М.П. е продала на И.Л.Б. сграда с идентификатор
68134.4337.2098.1, находяща се в гр. София, ул. „********
По делото е представена жалба от И.Б. срещу действията на ЧСИ по изп. дело 2143/2017 г., инициирано по повод издадения от
СРС, 45 състав изпълнителен лист с искане тези, насочени към принудително
изпълнение по повод гореописаната сграда да бъдат отменени с твърдения, че
притежава противопоставими на В. права по отношение
на имота.
По делото е представен и договор за наем от 04.04.2017
г., сключен между И.Б., като наемодател и А.А.Г.,
като наемател с предмет сграда с идентификатор 68134.4337.53.1, стар
идентификатор 68134.4337.2098.1, находяща се в гр.
София, ул. „********със срок на действие – 3 години, считано от датата на
неговото подписване. Договорът за наем е вписан на 10.04.2017 г. в АВп- Служба по вписвания, София, видно от отбелязването
върху същия.
По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.Т.Г..
В заключението си вещото лице е обосновало извод, че сграда с идентификатор
68134.4337.2098.1 е идентична със сграда с идентификатор 68134.4337.53.1.
Вещото лице е посочило, че площта на сградата след извършено заснемане с
измерване на място възлиза на 492 кв.м.
По делото е представена наличната техническа документация по повод
изграждане на процесната сграда /разрешение за строеж,
две писма на СОС и ДНСК респ. протокол по чл. 40 от НДПОКС /отм.//.
Представени са две удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания
по партида 244821, касаещ сграда с идентификатор 68134.4337.2098.1, от които се установяват
наличните вписвания в по партидата за периода 30.06.2000 г. – 01.11.2017 г.
По делото е допусната и изслушана допълнителна СТЕ, изготвена от вещото
лице инж. Т.Л.Д., от която се установява, че процесната
в производството сграда е разположена в имота, собственост на ищеца.
По делото е представен и договор за наем от 10.04.2017 г., сключен между А.Г.,
като наемодател и „Р.В.“ АД, като наемател с предмет сграда с идентификатор
68134.4337.53.1 и срок на действие на договора – 1 година, считано от датата на
неговото подписване.
С анекс от 01.12.2017 г. е изменен предмета на договора като от него е
изключена реална част от сградата, съставляващи склад 11 и канцеларии с №№ 21, 7 и 16.
С договор за наем от 05.12.2017 г., вписан на сочената дата в Авп-Служба по вписванията, И.Б. е отдала под наем на Н.Й.Н.реална
част от гореописаната сграда, представляващи склад 11 и канцеларии с №№ 21, 7 и 16 като срокът на действие на
договора е 9 години.
В съдебно заседание от 13.02.2017 г. са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К. П.В.,
брат на ищеца, Ю.Н.В.и Н. Й.Н..
При тази фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни
изводи:
Заявени
са отрицателни установителни искове респ. осъдителен
такъв по чл. 109 от ЗС.
Съгласно
задължителните указания на ВКС, установени с ТР 8/2013 г. на ОСГТК по т.д.
8/2012 г. интерес от предявяването му съществува за ищеца, когато същият
заявява самостоятелно право върху вещта респ. при конкуренция на твърдения от
двете страни досежно
вещни права върху идентичен обект, каквато колизия на придобивни основания е
налице в производството по делото с оглед заявените възражения за изтекла в
полза на част от ответниците придобивна
давност респ. възраженията им за непротивопоставимост
на влязло в сила съдебно решение по предходен съдебен спор с оглед невписаната
искова молба по него.
Интерес
съществува и по отношение на праводател, разпоредил
се с имота преди предявяване на исковата молба в съда с оглед обвързване на
същия от силата на пресъдено нещо на съдебното
решение по арг. на т. Зб от ТР 4/2016 г. на ОСГК на
ВКС по т.д. 4/2014 г.
Предвид
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че дължи произнасяне по
заявените искове по съществото на спора. Съгласно разясненията, дадени в
цитираното по-горе ТР 8/2013 г. на ОСКТГ на ВКС в производството по отрицателен
установителен иск за собственост ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
Страните в настоящото производство не са формирали спор относно факта, че
между ищеца и други физически лица, от една страна и праводателя
на ответника – търговско дружество, трето лице –помагач на страната на същия в
настоящото производство респ. непряк праводател на
останалите ответници е налице влязло в сила съдебно
решение, с което спорът относно правото на собственост върху недвижимия
поземлен имот респ. за изградената в него постройка с временен статут е решен. Настоящият
съдебен състав следва да зачете силата на пресъдено
нещо на това влязло в сила съдебно решение с оглед императивната норма на чл.
299 ал.1 от ГПК.
Видно от данните по делото, след влизане в сила на решението по предходния
спор, ищците по него са извършили доброволна делба като в дял на настоящия ищец
е поставен ПИ, в който е изградена процесната по
делото сграда, поради което той се легитимира като едноличен собственик на този
ПИ.
Ответниците в настоящото
производство са заявили последователни твърдения, че това решение в предходния
съдебен спор с оглед невписване на исковата молба по него респ. липсата на
данни да е вписано и самото решение е непротивопоставимо
на същите респ. заявили са възражения за изтекла придобивна
давност в тяхна полза, които възражения обуславят допустимост на настоящото
производство като непопадащо в приложното поле на чл. 299 ал.2 от ГПК и същите
следва да бъдат разгледани по същество.
Вписването по естеството си съставлява юридически акт с гражданско-правно
действие, което цели да се даде гласност на подлежащ на вписване акт, попадащ в
приложното поле на чл. 112 от ЗС респ. защита на преобретателя
на един недвижим имот или ограничено вещно право. Съобразно тези съображения,
вписването на искова молба цели да се даде гласност на съдебния спор относно
конкретен недвижим имот и да осигури противопоставимост
на страната на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след
вписването. От своя страна, невписаната искова молба няма отношение към
съдържанието на спора между страните, предмет на съдебното производство с оглед
нормата на чл. 115 ал.4 от ЗС, тъй като решенията по тези дела също подлежат на
вписване, а дори невписани обвързват страните със силата на пресъдено
нещо, но придобитите вещни права ще бъдат
противопоставими на третите лица, едва
след вписването / в този смисъл са и мотивите на ТР 3/19.07.2010 г. по т.д. 3/09 г. на
ОСГК на ВКС/.
Видно от данните по делото, исковата молба по предходния съдебен спор не е
вписана, но от приложените по делото доказателства е видно, че е вписано
постановеното по делото и влязло в сила съдебно решение, съобразно
удостоверяването върху същото, сторено от АВп –
Служба по вписванията. Възраженията на ответниците,
касаещи липсата на подобно вписване не могат да бъдат споделени от съда в
решаващия му състав. Касае се за официално удостоверяване, което се ползва с
обвързваща съда материална и формална доказателствена
сила, при което са спазени изискванията на чл. 84 ал.1 и ал.2 от ЗКИР. Същата
не може да бъде опровергана с оглед представените от ответниците
удостоверения, издадени от АВп - Служба по
вписванията, касаещи извадка от имотната партида на процесния
по делото имот /стр. 351 и стр. 362-363/ доколкото с оглед разпоредбата на чл.
12 ал.1 изр. 1 от ПВп вписването се извършва по
персоналната партида на правния субект. Представеното извлечение от
персоналната партида на праводателя на първия
ответник е депозирано като извадка, а не в неговата цялост /стр.449-452 в
делото, с отразени вписвания за 2000 г. и 2017 г./. В посочената извадка не са отразени
всички вписвания по персоналната му партида, поради което не е в състояние да
мотивира у настоящия съдебен състав извод в желаната от този ответник насока.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че сочените ответници като преобретатели на
права от ответника в предходното производство, чието право на собственост
е отречено с влязло в сила решение, не
са трети лица по смисъла на
закона, а
се явяват частен правоприемник на спорното право
и след като са го придобили след влизане в сила на решението са обвързани от силата на
пресъдено нещо на постановеното срещу праводателя им съдебно решение / в този смисъл е
и константната съдебна практика по идентични случаи, а именно решение 27/ 24.02.2012 г. по гр.д. 845/2011 г.
на Второ ГО на ВКС, решение
631/23.11.2009 г. по гр.д. 247/09 г. на Второ ГО на ВКС, решение 584/ 23.06.2009 г. по гр. д. № 1663/2008 г. на Четвърто ГО на
ВКС/.
Предвид тези съображения, ответникът – търговско дружество доколкото е
придобил имота от несобственик, сключеният разпоредителен договор не е произвел
целеният от страните вещно-транслативен ефект, поради
което правото на собственост не е преминало в патримониума
на ответника „Р.В.“ АД.
Същият е заявил и възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване
на право на собственост или друго вещно
право посредством фактическото упражняване на съдържанието на това право
през период от време, определен
в закона. Съгласно нормата на чл.
79 ал.1 от ЗС правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, релевантно към
недобросъвестно такова, доколкото се сочи начало на владение, основано на
сключен предварителен договор от 2000 г. с неговия праводател.
Предварителният договор по смисъла на чл. 19 ал.1 от ЗЗД има само и единствено облигаторно действие т.е. не е годно придобивно
основание по смисъла на чл. 77 от ЗС, за да обоснове добросъвестно владение. От друга страна необходимо
е и фактическата власт в този срок да
се упражнява непрекъснато т.е. владението да не
е изгубено или отнето в рамките на 6 месечен срок,
с оглед нормата на чл. 81 от
ЗС, явно и несмущавано, както и намерение у владелеца за своене
на вещта. Твърденията в писмения отговор на този ответник за начало на
осъщественото от него владение с оглед сключен предварителен договор през 2000
г. не се подкрепят от ангажираните от страната доказателства. По делото е
представена първа страница от предварителен договор с посочена в същия дата на
неговото сключване – 11.11.2012 г. /стр. 54 в
делото/. Друг предварителен договор, сключен в годината, посочена от ответника
по делото не е представен. Самите свидетели на ответника, разпитани в съдебно
заседание от 13.02.2022 г. – В.и Н. дават сведения за владение на имота,
започнало от датата на сключване на договора за покупко-продажба, легитимиращ
този ответник като собственик, а именно 26.11.2012 г. Дори да се приеме, че
владението е предадено на 11.11.2012 г./датата на
предварителния договор/ до датата на депозиране на исковата молба в съда по
настоящото производство /31.10.2017 г./, с която е прекъснато течението на
давността по арг. на чл. 116 б.“б“ от ЗЗД не е
изтекла дори петгодишната давност, релевантна към добросъвестно владение,
поради което не могат да бъдат споделени твърденията на този ответник, че е
придобил имота на основание давностно владение.
Не може да бъде споделено и позоваването на разпоредбата на чл. 82 от ЗС за
присъединяване на владението на праводателя – трето
лице помагач на страната на ответника „Р.В.“ АД в настоящото производство. Видно
от данните по АОС 391/стр. 27/, впоследствие анулиран тази сграда е
предоставена за стопанисване и управление на ОФ „Екохигия“/преобразувано
в последствие след сливането му с други две дружества в „БКС Витоша“/, което основание
предполага държане на имота, а не владение. При това положение завладяването на имота /своенето по смисъла на
горецитирана разпоредба/ е предпоставено от т. нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/ като по делото няма данни кога и дали такова е реализирано. Дори да се приеме изцяло хипотетично, че праводателят на този ответник е осъществил владение върху
сградата от датата на нейното изграждане – 1991 г., видно от данните по АОС 391
/стр.27/, впоследствие анулиран т.е. най-благоприятния за него начален момент
то с оглед липсата на основание за владение, което да покрива изискванията за
годно придобивно води на извод за наличие на
недобросъвестно владение.
Както беше посочено, съгласно чл. 116 от ЗЗД, съответно приложим към института
и на придобивната давност по арг.
на чл. 84 от ЗС давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, с предявяване на иск или
възражение или с искане за почване
на помирително производство и с предприемане на действия за
принудително изпълнение /решение 376/12.03.2013 г. по гр.д. 260/2012 г. на Първо
ГО на ВКС, решение 262/13.07.2012 г. по гр.д. 944/2011 г. на Първо ГО на ВКС, решение
115/07.11.2018 г. по гр.д. 3954/2017 г. на Първо ГО на ВКС и др./. Исковата
молба срещу праводателя на този ответник е депозирана
в съда на 15.09.1999 г. /стр. 29 в делото/, с което изтеклата до момента
давност е прекъсната. Нова до влизане в сила на решението по предходното дело
не е и текла /до 18.02.2008 г./. Дори да се приеме, че от 19.02.2008 г. е
започнала да тече нова давност, то 10 годишния срок, изискуем от ЗС не е
изтекъл до 31.10.2017 г. /датата на депозиране на исковата молба по настоящото
производство/, с което същата отново е прекъсната.
Предвид тези съображения заявените отрицателни искове като основателни и
доказани следва да бъдат уважени.
По негаторните искове:
Негаторният иск, предоставя защита на правото на
собственост срещу всяко неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на
собственост, което ограничава, смущава и пречи на допустимото
пълноценно ползване на имота според
нейното предназначение, отдадено от собственика
й. Функцията на иска е да отрече
неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и премахване на последиците
от тях.
Ищецът по негаторен иск
трябва да докаже, че е собственик на вещта, за която твърди, че е обект на
неоснователни действия на ответника, които му пречат пълноценно да упражнява
правото си на собственост,съобразно задължителните указания, дадени с т. 3 от
ТР 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият съдебен състав следва да зачете силата на
присъдено нещо на съдебното решение в предходното производство, с което е
отречено правото на собственост върху процесната по
делото сграда по отношение праводателя на „Р.В.“ АД,
непряк праводател на останалите ответници
и същият е осъден да я премахне. Субективните предели на СПН на това решение
касаят и ответниците по настоящото дело като негови
частни правоприемници по вече изложените съображения, поради което в рамките на
настоящото производство спорът не може да бъде пререшаван, поради което в тази
част производството по делото подлежи на прекратяване с оглед императивната
норма на чл. 299 ал. 2 от ГПК. Тази недопустимост не може да бъде преодоляна с
наведените възражения от ответниците за законност на
постройката, доколкото тези възражения са били и разгледани в рамките на
предходното съдебно производство респ. е налице произнасяне на съда досежно противоречието на така изграденото с установеното в
чл. 160 от ЗТСУ/отм./, което е абсолютно допустима преценка в рамките на
съдебно производство / ТР
31/06.02.1985 г. по гр.д. 10/84г. на ОСГК на ВС/ респ.
дори и да не бяха заявени то биха били преклудирани с
оглед предходното съдебно производство.
Предвид което тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че в тази част производството по делото като недопустимо подлежи
на прекратяване.
Недопустим по мнение на настоящия съдебен състав се
явява и заявения установителен иск за признаване за
установено в отношенията между ответниците Б. и Г.,
че Б. не е била собственик на имота. Липсва правен интерес от установяване или
отричане съществуването на правоотношение между страните по него по почин на
трето за това правоотношение лице, тъй като това разрешение не би рефлектирало
по никакъв начин в неговата правна сфера. Търсената защита от ищеца досежно заявените му права е осъществена с оглед заявените
отрицателни искове за собственост, разгледани в рамките на настоящото
производство респ. субективните предели на СПН и изпълнителната сила на
съдебното решение в предходното съдебно производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от 2 842, 31 лв. – ДТ за отрицателните установителни искове, платима от ответниците
„Р.В.“ АД, П. и Б. по равно т.е. по 947, 44 лв. Разноски за адвокатско
възнаграждение в размера, посочен в списъка по чл. 80 от ГПК няма данни да са
сторени от ищеца, доколкото в договора за правна помощ на процесуалния му
представител /стр. 8 в делото/ липсва отбелязване такова да е уговаряно респ.
заплащано. Доказателства в горния смисъл не са представяни и в хода на
съдебното производство. На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответницата Б. с
оглед изхода на спора се следват разноски съразмерно с прекратената част от
производството. В списъка по чл. 80 от ГПК, касаещ
тази ответница са посочени разноски в размер на 3 500 лв. за адвокатско
възнаграждение респ. ангажирани са доказателства за тяхното реално заплащане
/стр. 608 в делото/. Адвокатското възнаграждение е посочено в глобален размер,
поради което настоящият съдебен състав намира, че за всеки от двата заявени иска
срещу тази ответница се следва възнаграждение в размер на по ½ от
глобалния такъв т.е. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на същата следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1 750 лв. – адвокатско възнаграждение / за
прекратеното производство в частта на иска по чл. 109 от ЗС/.
Водим от горното
Софийски градски съд, I-19 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И.П.В., ЕГН **********,***
– адв. К.М. искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу „Р.В.“ АД, ЕИК******, със
съдебен адрес:***, партер, офис 9 – адв. Г.М. и М.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че „Р.В.“ АД, ЕИК ********и М.И.П., ЕГН **********
не са били собственици на имот - сграда с идентификатор 68134.4337.53.1.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И.П.В., ЕГН **********,***
– адв. К.М. искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу И.Л.Б., ЕГН **********,***,
партер, офис 9 – адв. Г.М., че И.Л.Б., ЕГН **********
не е собственик на имот - сграда с идентификатор 68134.4337.53.1.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на заявените искове на И.П.В., ЕГН **********,*** – адв. К.М. срещу
„Р.В.“ АД, ЕИК ********* и И.Л.Б., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:
***, партер, офис 9 – адв. Г.М. с правно основание
чл. 109 от ЗС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта на заявените искове на И.П.В., ЕГН **********,***
– адв. К.М. срещу А.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено по отношение на нея,
че И. Б. не е била собственик на имот сграда с идентификатор 68134.4337.53.1 и А.Г.
няма противопоставими права да държи имота по силата
на сключен договор за наем.
ОСЪЖДА „Р.В.“ АД, ЕИК ******* и И.Л.Б.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, партер, офис 9 – адв. Г.М. и М.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на И.П.В., ЕГН **********,*** – адв. К.М. сума
от по 947, 44 лв. всеки един от тримата – съдебни разноски.
ОСЪЖДА И.П.В., ЕГН **********,*** – адв. К.М. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК да заплати на И.Л.Б.,
ЕГН **********,***, партер, офис 9 – адв. Г.М. сумата
от 17 50 лв. – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника „Р.В.“ АД – „Б.В.“ АД.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено, а в частта, в която производството по делото е прекратено същото има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
седмичен срок от връчване на препис от същото.
СЪДИЯ: