Решение по дело №88/2024 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2306

Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:	НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
Членове:	ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ СЛАВА ГЬОШЕВА

При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ кнахд № 20247180700088 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ).

“****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “*****, ЕИК *****представлявано от адвокат М.Б.- пълномощник, обжалва Решение №1890 от 24.11.2023г. по Н.А.Х дело №20235330205572 (5572) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., V-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №13-2300290 от 04.09.2023г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на “****“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 800,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, незаконосъобразност и необоснованост; като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила; постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП; както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по делото- Директор на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пазарджик (Д“ИТ“- Пазарджик), не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 19.02.2024г. по делото постъпва становище с Вх.№3055 от юрисконсулт Н.С.- пълномощник, за неоснователност на касационната жалба; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на касатора, то същите да бъдат в минимален размер.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Данаила Станкова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че при извършена проверка от длъжностни лица на Д”ИТ”- Пазарджик на 24.04.2023г., на място, в обект, представляващ “СМР в жилищни сгради УПИ ****, за обществено обслужващо и жилищно застрояване по ПУП-ПРЗ“, намиращ се в местност “Прослав“, район “Западен“, гр. Пловдив, както и на 27.04.2023г. по документи, представени в Д”ИТ”- Пазарджик, е прието за установено, че от страна на жалбоподателя, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР н КТ, не са уредени отношенията по предоставяне на работна сила със З. С. А., ЕГН **********, като трудови правоотношения, като не е сключен писмен трудов договор за целта, а е сключен граждански договор.

В рамките на проверката, извършена на място на строежа на 24.04.2023г., е прието за установено, че З.А.извършва работа, представляваща изграждане на вътрешна зидария и е облечен с работно облекло (нефирмено). Освен това, А. попълва декларация, на основание чл.399 и във връзка с чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК, според която декларация работи в “ОГИ ТОП“ ОД от 1 месец, като работник, с работно време 8 – 17, уговорено възнаграждение в размер на 50,00 лв. на ден, почивка в работния ден от 12 до 1 часа, не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД (териториална дирекция) на НАП (Национална агенция за приходите) и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

На 27.04.2023г. в Д“ИТ“- Пазарджик е извършен преглед на представени от дружеството касатор документи, при което е прието за установено, че по отношение на З.А.не е представен трудов договор, а е представен Граждански договор №3 от 18.04.2023г. Извършена е проверка в Информационна система на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ (ИА“ГИТ“), регистър на трудови договори, при което е установено, че няма данни за сключен трудов договор с лице, с ЕГН **********.

За резултатите от извършената проверка се съставя Протокол за извършена проверка (ПИП) ПР2315110 от 22.05.2023г., с който на жалбоподателя са дадени множество задължителни предписания по смисъла на чл.404, ал.1, т.1 от КТ.

Отново на 22.05.2023г., А.Н.Г.- инспектор в Д“ИТ“- Пазарджик, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №13-2300290, с който деянието на дружеството касатор, в качеството му на работодател, изразяващо се в уреждане на отношенията по предоставяне на работна сила със З.А.не като трудови правоотношения и несключването на писмен трудов договор за това, а сключване на граждански договор, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно и обосновано възприема фактическата обстановка по делото и на основата на верните фактически дадености прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят напълно от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията в касационната жалба, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то същите са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, а според разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Трудовият договор, за разлика от облигационния договор за изработка, има за предмет предоставяне на работна сила за продължителен период от време, докато при облигационния договор се дължи конкретен резултат. При трудовия договор работникът или служителят е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определените с договора ред, трудова дисциплина и работно време, докато при договора за изработка изпълнителят дължи само уговорения конкретен краен резултат, без да е организационно или стопански обвързан с поръчващия. И двата договора предвиждат заплащане на възнаграждение, което е различно по естеството си обаче, тъй като трудовото възнаграждение е правно регламентирано- притежава гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните по договора за изработка и се изплаща след приемане на изработката.

Съответно, З.А.осъществява трудова дейност на мястото на извършената на 24.04.2023г. проверка (жилищни сгради УПИ 238.109-I, за обществено обслужващо и жилищно застрояване по ПУП-ПРЗ), а правоотношенията между него и дружеството касатор са трудови правоотношения. Наличието на трудови правоотношения между страните предпоставя сключването на писмен договор, съгласно разпоредбите на КТ, което обаче не е направено. Ето защо, липсата на сключен писмен трудов договор към датата на извършване на проверката на място на процесния строеж (24.04.2023г.) предпоставя извод, че от обективна страна е инкриминирано нарушение на трудовото законодателство. Също така, както правилно приема районният съд, производството по установяване на нарушението е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което процесното НП се явява законосъобразно и правилно.

Ето защо, като потвърждава процесното НП, районният съд постановява оспореното по делото решение при правилно прилагане на закона и решението на районния съд е правилно. Освен това, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1890 от 24.11.2023г. по Н.А.Х дело №20235330205572 (5572) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., V-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №13-2300290 от 04.09.2023г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на “****“ ЕООД, ЕИК *****е наложена имуществена санкция в размер на 1 800,00 лева.

ОСЪЖДА “****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “*****, ЕИК *****да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“, БУЛСТАТ ****, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: