№ 2344
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет
и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова
Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно
гражданско дело № 20221100507479 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, пр.2 от ГПК.
Образувано е по жалба О.С. Т. с ЕГН ********** от гр. София, ж.к. *******, *******
срещу Постановление, обективирано в резолюция от 01.06.2022г. по изп.д.
№20077810400286 на ЧСИ Г.Д. с рег.№781 в КЧСИ, район на действие СГС, за
прекратяване на изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че е солидарен длъжник – поръчител по договор за кредит,
като в продължение на повече от 2 години спрямо него не са искани от взискателя и не са
предприемани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. Такива били предприемани
по отношение на главния длъжник и съдебният изпълнител събирал от него част от
вземането, но това не прекъсвало давността по отношение на жалбоподателя. Иска се
отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него.
Взискателят „У.Ф.Х.“ АД с ЕИК ******* е взел становище за неоснователност на
жалбата. Твърди, че в периода 30.03.2007г. до 10.05.2022г. редовно са подавани молби от
взискателя за извършване на изпълнителни действия, като е възбранен недвижим имот на
длъжника, налагани са запори на банковите му сметки, в резултат на което са постъпвали
суми от запор на трудовото му възнаграждение и банковите му сметки за периода 2010-
2020г. Представя справка за дълга и извършените плащания за длъжника В. Б.Г..
В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Д. изразява становище за
недопустимост на жалбата и неоснователност на искането за прекратяване на
изпълнителното производство. Сочи, че жалбоподателят подал искане за прекратяване на
изпълнителното производство, по което ЧСИ се произнесъл с отказ, връчен на 11.04.2022г.,
който не бил обжалван. След влизането му в сила жалбоподателят подал втора молба за
прекратяване на делото от 31.05.2022г., по която бил постановен обжалвания отказ, за който
длъжникът бил уведомен на 06.06.2022г. Излага твърдения, че по отношение на този
длъжник взискателят проявявал постоянна активност, всяка година подавал молби за
извършването на изпълнителни действия. В периода 2007-2009г. бил наложен запор на
трудовото възнаграждение на Т.. В периода 2008-2012г. по делото са постъпвали суми от
наложения запор на трудовото възнаграждение на жалбоподателя от Агенция „Митници“.
1
Взискателят не спирал да търси начини за удовлетворяване, като ежегодно подавал молби за
запори, опис на движими вещи, опис на възбранения имот, с което сроковете били
прекъсвани и към датата на подаване на жалбата 14.06.2022г. не е изтекъл преклузивния
срок.
За да се произнесе съдът установи от фактическа страна следното:
От приложеното по делото изпълнително дело №20077810400286 се установява, че то
е образувано по молба на взискателя „Централна кооперативна банка“ АД въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 08.03.200г. по гр.д. № 3205/2007г. на СРС, 42 състав, по
силата на който В. Б.Г., Е.Н.Т. и О.С. Т. са осъдени солидарно да заплатят главница от
14 808.86 лв., лихви и разноски. С молбата на ЧСИ е възложено извършването на всички
действия по чл. 18 от ЗЧСИ за събиране на присъденото вземане.
На 05.04.2007г. са изпратени призовки за доброволно изпълнение до длъжниците. На
30.05.2007г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника Т.. На
30.07.2007г. ЧСИ е изготвил писмо до работодателя, в което го уведомява, че удържа по
запора по-малка от дължимата част от трудовото възнаграждение. През 2007г. са направени
и справки за притежаваните от длъжника недвижими имоти, получавано трудово
възнаграждение и/или пенсия. На 18.03.2009г. е постъпила молба от „Ф. К.“ ЕАД за
конституирането му като взискател на мястото на „ЦКБ“ АД поради цедиране на
вземанията. На 19.11.2009г. новоконституираният взискател е подал молба за налагане на
възбрана на собствен на длъжника Т. имот. На 24.11.2009г. е наложена възбрана на
притежаваната от Т. идеална част от недвижим имот. На 02.03.2010г. взискателят е поискал
извършваенто на опис на възбранения имот. На 04.03.2010г. е изпратена призовка за
принудително изпълнение чрез опис на имота на длъжника, насрочен за 08.04.2010г. На
28.08.2011г. взискателят е поискал насрочване и извършване на опис на движими вещи в
домовете на длъжниците. На 16.08.2012г. ЧСИ е уведомен, че трудовото правоотношение
между длъжника Т. и Агенция „Митници“ е прекратено на 25.07.2012г. и е прекратено
плащането по наложения му запор. На 13.09.2012г. взискателят е подал молба за извършване
на справки за длъжниците. На 18.02.2013г. е подал молба за насрочване на опис на
възбранения имот и на движими вещи на длъжника Т.. На 19.03.2013г. е насрочен опис на
недвижимия имот на длъжника Т.. На 26.09.2013г. взискателят е подал молба за извършване
на справки за декларираното от длъжниците имущество, за насрочване на опис на движими
вещи и опис на недвижимия имот на длъжника Т.. На 29.10.2015г. е подадена молба от
„У.Ф.Х.“ АД за извършване на опис на движими вещи на длъжниците и налагане на запор
на банковите им сметки. Няма данни в периода след 26.09.2013г. до 28.10.2015г. за проявена
активност на взискателя и за извършването на каквито и да е изпълнителни действия по
отношение на длъжника Т.. На 01.07.2016г. взискателят е поискал налагане на запор на
възнаграждението на О.Т. при друг работодател и от ЧСИ е изготвено запорно съобщение
от 14.09.2016г. С молба от 20.10.2016г. взискателят е поискал извършването на опис на
движими вещи в дома на длъжниците. На 04.11.2016г. е наложен запор на банковите сметки
на Т. в „Общинска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД. Няма данни дали са
наложени запорите. На 21.04.2017г. е подадена нова молба от „У.Ф.Х.“ АД за извършване на
справки за длъжниците и насрочване на опис на движими вещи в домовете им. На
05.06.2019г. е подадена следваща молба от взискателя с подобно съдържание. Няма данни в
периода след 21.04.2017г. до 04.06.2019г. за проявена активност на взискателя и за
извършването на каквито и да е изпълнителни действия по отношение на длъжника Т.. На
05.02.2020г. е подадена молба от взискателя за извършване на справки и налагане запор на
банковите сметки на длъжниците, както и за извършването на опис на движими вещи в
домовете им. Такава молба е подадена и на 23.12.2020г. На 08.01.2021г. от взискателя е
постъпила молба с документ за внесени такси по предходните искания. На 12.01.2021г. ЧСИ
е постановил с резолюция за налагане на запор върху вземане на длъжника О.Т. в „Т.Б.А.Б.“.
На 12.01.2021г. са наложени запори на банкови сметки на Т. в „Уникредит Булбанк“ АД и
„Т.Б.А.Б.“ АД. Получено е съобщение от „Уникредит Булбанк“ АД, че сметката на длъжника
Т., по която получава пенсия е блокирана, но по нея има наложени други запори и няма
2
свободен авоар. Наложен е запор и по сметка в „Т.Б.А.Б.“ АД, като е посочено, че
наличността по сметката не е достатъчна и има предходно наложен запор. На 08.03.2021г.
взискателя е подал нова молба за извършване на изпълнителни действия по отношение на
тримата длъжници.
На 29.03.2022г. е постъпила молба от О.Т. за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. С резолюция от 05.04.2022г. ЧСИ е
отказал да прекрати делото. Съобщението е получено от длъжника на 11.04.2022г. На
31.05.2022г. е постъпила нова молба от длъжника Т. за прекратяване на делото по
отношение на него на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. С резолюция от 01.06.2022г. ЧСИ е
постановил отказ, за който Т. е уведомен на 06.06.2022г. На 14.06.2022г. длъжникът Т. е
подал разглежданата в настоящото производство жалба против отказа на ЧСИ да прекрати
производството.
Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в
съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:
Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице –
длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и
срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати
принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК. Възраженията на ЧСИ за
недопустимост на жалбата са неоснователни. Няма пречка след влизане в сила на отказ за
прекратяване по предходно подадена молба, длъжникът да подаде нова, резултатът по която
също подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В разглеждания случай с процесната жалба се атакува постановения отказ от ЧСИ
Г.Д. за прекратяване на изп. дело №20077810400286 в частта срещу солидарния длъжник
О.С. Т. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с твърдението, че в преклузивния двугодишен
срок по отношение на него не са били искани от взискателя и предприети действия по
принудително изпълнение.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в случай че взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка, образуваното изпълнително производство подлежи на прекратяване с
постановление на съдебния изпълнител. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти -
липсата на извършени изпълнителни действия по искане на взискателя и изтичане на
двугодишен срок от последното предприето действие по принудително изпълнение.
Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят
има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и
липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат
приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е
счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да
отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия,
което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.
При поемане на дълга от повече от едно лице при условията на пасивна солидарна
отговорност и образувано изпълнително производство срещу тях, всеки един от солидарните
длъжници се намира в самостоятелно изпълнително правоотношение. Следователно по
отношение на всеки един от длъжниците срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се изчислява
поотделно, считано от датата на последното искане на взискателя за предприемане на
3
изпълнително действие, насочено върху личното имущество на длъжника, респективно
датата на осъществяването му от съдебния изпълнител. Съгласно трайно установената
съдебна практика (решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о.,
ГК, ВКС и решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на II т. о. на ВКС, както
и решение № 4145 от 10.07.2020 г. по в. гр. д. № 5842/20 г. на СГС и др.) предприемането на
изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното
дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на
останалите длъжници. От тук следва, че процесуалният закон допуска възможността
преклузивният срок, установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, да изтече по отношение на един
или част от длъжниците в изпълнителното производство, съответно производството в тази
му част да бъде прекратено по силата на закона. В този случай настъпването на перемция по
отношение на част от солидарно задължилите се лица води до прекратяване на започналото
изпълнително производство в тази му част, но не погасява материалното право, т. е. няма
пречка и след срока да започне ново изпълнително производство за неговото принудително
удовлетворяване срещу тях.
Доколкото жалбата е подадена само от единия от солидарните длъжници – О.Т., съдът
следва да разгледа наличието на предпоставките по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК само по отношение
на този солидарен длъжник.
В разглеждания случай законоустановените предпоставки по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са
налице по отношение на жалбоподателя.
Преценката по съществото на спора по настоящото дело изисква да се отговори на
въпроса дали в продължение на две години - в случая от образуване на изп.д.
№20077810400286 на 30.03.2007г. до 31.05.2022г. – подаване на молбата за прекратяване,
взискателят е бездействал в продължение на две години, поради което са настъпили
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона настъпва при
осъществяване на факта, с настъпването на който законодателят свързва определените в
правната норма последици. Този факт в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтичането на
двугодишния срок на бездействие на взискателя, считано от последното искане за
извършване на изпълнителни действия или от последното извършено по отношение на този
длъжник действие.
Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на
изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се брои от датата на
подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния изпълнител да извърши
определено изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в които взискателят е
направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се
извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване
на посоченото от него действие по изпълнение. В последните две хипотези също се изисква
активност от страна на взискателя, за да бъде проведено изпълнителното производство до
своя край, тъй като той е страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да
извърши посочено от него изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е
бил длъжен да го стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за извършване
на посоченото от него изпълнително действие, за да може да упражни правото да обжалва
този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла
липсата на движение в процеса по принудително изпълнение.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е
поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
4
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Видно от данните по изпълнителното дело в периода 26.09.2013г., когато е подадена
поредна молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия по отношение на
длъжниците и конкретно – по отношение на длъжника Т., до 29.10.2015г. – датата на
последващата такава молба от взискателя, последният не е поискал и ЧСИ не е предприел
никакви изпълнителни действия по отношение на длъжника Т.. В този период има налични
само резолюции на ЧСИ за извършване на справки за длъжниците. Предходно по отношение
на длъжника Т. са били извършени следните изпълнителни действия: била е наложена
възбрана на притежаваната от него част от недвижим имот – на 24.11.2009г., наложен запор
на трудовото му възнаграждение, прекратен на 25.07.2012г. и на 19.03.2013г. е насрочен
опис на недвижим имот, за който няма данни случил ли се е или не и по какви причини. Ако
към обсъждания период е имало наложен запор на други вземания на длъжника Т., това би
пръкъснало давността по следните съображения: В дадени от ВКС указания в ТР № 3/2015
г. на ОСГТК е прието, че запорът се счита наложен с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, а законът не свързва това
действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в
закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че
вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а
оттам и не може да се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането
на кредитора ще остане неудовлетворено. Ако по банковата сметка съществува вземане,
макар по отношение на него да има претенции и на други лица, това прави възможно
изпълнението върху вземането на длъжника по наличностите по тази банкова сметка.
Наложеният запор има действие до реализиране на способа. Изпращане на друго запорно
съобщение до банката не е необходимо. Извършеното изпълнително действие по налагане
на запор на вземания по открита банкова сметка на длъжника поражда действие и
следователно не е започнала да тече нова погасителна давност. В този смисъл е и решение
№ 4/16.06.2017 г. по т.д. № 3129/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. В случая обаче е видно, че в
обсъждания период 26.09.2013г. - 29.10.2015г. няма данни да е имало наложен запор на
вземания на О.Т. – наложеният такъв върху трудовото му възнаграждение е бил вдигнат,
поради прекратяване на трудовото му правоотношение с Агенция „Митници“. Последните
извършени по отношение на него изп. действия са били налагане на възбраната на
24.11.2009г. и насрочване на опис на недвижим имот на 19.03.2013г. След подаване на
молбата от взискателя от 26.09.2013г. до 29.10.2015г. той не е проявил никаква активност,
нито по отношение на длъжника са били извършвани изпълнителни действия. Същото,
впрочем, се установява и за периода 21.04.2017г. - 05.06.2019г., в който също не са искани и
не са предприемани изпълнителни действия по отношение на длъжника Т., но към този
момент вече е настъпило прекратяване на изпълнението по отношение на него по право.
Това са периоди с продължителност повече от 2 години, в които взискателят е бездействал и
в които не са били извършвани изпълнителни действия по отношение на длъжника Т..
По тези съображения съдът намира, че на 27.09.2015г. /с изтичане на 2 години от
предходната молба от 26.09.2013г./ е изтекъл непрекъснат двугодишен срок, през който
взискателят не е поискал и съответно - не са извършвани изпълнителни действия, поради
което на тази дата по отношение на длъжника Т. са настъпили основанията за прекратяване
на изпълнителното производство, т.н. „перемпция“ на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Предвид изложеното, отказът на съдебния изпълнител да прекрати частично изпълнението
по отношение на този длъжник по изпълнението е незаконосъобразен, поради което
5
постановлението му следва да бъде отменено.
Така мотивиран Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника О.С. Т. с ЕГН ********** от гр. София, ж.к.
*******, ******* отказът, обективиран в резолюция от 01.06.2022г. по изп.д.
№20077810400286 на ЧСИ Г.Д. с рег.№781 в КЧСИ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК по отношение на този длъжник и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за настъпило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№20077810400286 на ЧСИ Г.Д.
с рег.№781 в КЧСИ, по отношение на длъжника О.С. Т. с ЕГН ********** от гр. София, ж.к.
*******, ******* на дата 27.09.2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6