Решение по дело №254/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 279
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20197110700254
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

21.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер   279                                                 2 0 1 9  година                         гр. Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд                       

на двадесет и девети октомври                                                              2 0 1 9  година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                       Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 254 по описа  на КнАдмС

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С. А. МV, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № F480041/15.04.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „д“ от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект магазин за продажба на промишлени стоки „Е.“ ЕООД, находящ се в гр. Б., бул. „В. Л.“ № 3, стопанисван от „Е.“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Разпоредено е запечатването да се извърши на третия ден, считано от деня на връчването на заповедта, при задължително присъствие на представител на дружеството и е указано да се отстранят наличните стоки от обекта и прилежащите му складове.

Оспорващата страна, чрез процесуалния си представител адв. И М поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли да се отмени административният акт.

Ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юк. И.И. изразява становище за неоснователност на жалбата, като се позовава на изчерпателно и задълбочено изложените в заповедта мотиви, като моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изясняване на твърдяната в обжалваната заповед фактическа обстановка, съдът е призовал и разпитал като свидетел управителя на търговския обект Е.И.Й..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което e допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че на 25.03.2019 г. в 13:20 часа, при извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за продажба на промишлени стоки „Е.“ ЕООД, находящ се в гр. Б., бул. „В. Л. № 3, стопанисван от „Е.“ ЕООД е установено, че в обекта не се съхранява и при поискване не е представена за проверка книгата за дневните финансови отчети за текущата година 2019 г. на наличното в обекта и работещо ФУ модел „DATECS DP-150“ с ИН ФУ DT744667 и ФП № 02744667.

Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0396701/25.03.2019 г. на търговски обект – магазин за продажба на промишлени стоки „Е.“ ЕООД, находящ се в гр. Б., бул. „В. Л. № 3, стопанисван от „Е.“ ЕООД, от който е видно, че по време на проверката е извършена съпоставка между междинен отчет № 0002056 от 25.03.2019 г. и опис на парични средства, изготвен от Е.Й., като при съпоставката не са установени несъответствия и разминавания. Дружеството не е изпълнило задължението си да съхранява отчетите по чл. 39 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. в хронологичен ред в прономерована и прошнорована книга за дневни финансови отчети за календарната 2019 г., водена в единствен екземпляр за фискалното устройство, намиращо се в работен режим с ИН № DT744667 и ФП № 02744667, регистрирано в приходната администрация.

Въз основа на констатациите от проверката е издаден АУАН № F480041 от 01.04.2019 г., а въз основа на него и Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № F480041/15.04.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, б. „д“ от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект магазин за продажба на промишлени стоки „Е.“ ЕООД, находящ се в гр. Б., бул. „В. Л.“ № 3, стопанисван от „Е.“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, разпоредено е запечатването да се извърши на третия ден, считано от деня на връчването на заповедта, при задължително присъствие на представител на дружеството и е указано да се отстранят наличните стоки от обекта и прилежащите му складове.

В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта. Наблегнато е на факта, че липсата на книга за дневни финансови отчети за текущата 2019 г. води до извод за ненадеждна отчетност на ФУ, въведено за работа в обекта, както и до негативни последици при провеждането на контрол от страна на органите на НАП. Целта на тази ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността, реда и условията на нейната отчетност в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния недопускане вреда за фиска, като определения за това срок е счетен за подходящ.

Оспорената заповед касае нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с  чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС, а именно дружеството -жалбоподател не съхранява и при поискване не представя за проверка книгата за дневните финансови отчети за текущата година 2019 г. на наличното в обекта и работещо ФУ модел „DATECS DP-150“ с ИН ФУ DT744667 и ФП № 02744667.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС.

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Видно от заповедта, срокът за запечатване на обекта е 7 дни. При установени за първи път нарушения и липса на констатации от тях да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ – запечатване и забрана достъпа до търговския обект за срок от 7 дни, е очевидно несъразмерен на нарушението по несъхраняване на Книга за дневни финансови отчети, тъй като ако целта е да се промени организацията на работа на търговеца, т. е. соченият документ да се донесе в обекта, то това със сигурност не изисква период от 5 дни. Прилагането на процесната ПАМ не би могло да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска за срока на своето действие. В случая, характера и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на права и законни интереси на лицата в такава степен. Ето защо, след като, обжалваната заповед засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, то тя е незаконосъобразна и като издадена в нарушение на изискванията на чл. 6 ал. 2 от АПК.

Оспорената заповед съдържа както фактическите основания, изложени и в Протокола за извършена проверка, така и правните основания с посочване и описание на нарушението -дружеството не е съхранявало и при поискване не е представило за проверка книгата за дневните финансови отчети за текущата година 2019 г. на наличното в обекта и работещо ФУ модел „DATECS DP-150“ с ИН ФУ DT744667 и ФП № 02744667, като е нарушен състава на чл. 42 ал. 1 т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с  чл. 118 ал. 4 т.1 от ЗДДС.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 42 ал.1 т.4 от Наредба Н-18/06г. на МФ, който задължава лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект да съхраняват в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл. 11 ал. 3 и чл. 14 ал. 3. Не се спори между страните, а е видно и от събраните по делото доказателства, че обектът е стационарен и че в него е работело едно фискално устройство - посочено в ПИП. В протокола за извършена проверка е посочено още, че е направена съпоставка между междинен отчет № 0002056 от 25.03.2019 г. и опис на парични средства, изготвен от Е.Й., като не са установени несъответствия и разминавания. Доколкото в заповедта за налагане на ПАМ е посочено, че не е представена при поискване Книга за дневни и финансови отчети, а в жабата изрично е посочено, че такава книга е била налична и представена при проверката нещо, което не се споменава в обжалваната заповед, а се  твърди, че въпросната книга е редовно водена и проверяващите са установили наличието на Книга за дневни финансови отчети и месечни отчети за всички месеци и дни преди проверката, съдът е разпитал управителя на търговския обект Е.Й.. От събраните гласни доказателства се установява, че при предходна подмяна на фискалното устройство в обекта, търговецът е продължил да води по месеци старата касова книга за текущата календарна година при условията на чл. 39 от наредбата. Следователно действията на търговеца следва да бъдат квалифицирани като такива по чл. 39 ал. 5 от наредбата, а не по чл. 42 ал. 1 т. 4 от същата.

Съобразно разпоредбата на чл. 39 ал. 5 от Наредбата, лицето по чл. 3 съхранява отчетите по ал. 1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден. На първа страница на книгата се отразяват данните на лицето по чл. 3, наименованието и адресът на търговския обект, описват се кочаните с касови бележки и данни от въвеждане в експлоатация, индивидуалните номера на ФУ, както и промените на данните в деня на настъпване. Книгата се съхранява в търговския обект.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че книгата за дневни финансови отчети е водена стриктно, а от свидетелските показания на Й., които не са опровергани от представителя на ответника, става ясно, че не е имало липса на касова книга, а водене на старата такава след смяна на ФУ.

Съобразно горното, настоящият съдебен състав намира, че подмяната на едно ФУ с друго, не налага смяна и на книгата за съхранение на дневните финансови отчети, още повече, че с това не се създава каквато и да е опасност за фиска. Касова книга е водена в един екземпляр, за единственото намиращо се в търговския обект фискално устройство и за текущата година.

При така дадената правна регламентация и с оглед събраните по делото доказателства не се установява описаното административно нарушение, осъществено от дружеството - жалбоподател.

В процесния случай не е било извършено нарушение на реда за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, тъй като в съответствие с изискването на чл. 39 ал. 5 от Наредба №Н-18 книгата за дневните финансови отчети е била водена в единствен екземпляр и след подмяната на ФУ това обстоятелство е било надлежно отразено и не се е отразило по никакъв начин на отчетността, видно и от констатациите по извършената данъчна проверка.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като неоснователна и не следва да бъде уважена.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд –Кюстендил

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № F480041/15.04.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „д“ от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект магазин за продажба на промишлени стоки „Е.“ ЕООД, находящ се в гр. Б., бул. „В. Л.“ № 3, стопанисван от „Е.“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                Административен съдия: