Определение по дело №812/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 320
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Веселин Стефанов Монов
Дело: 20203230200812
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

гр.Добрич, 06.08.2020г.

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           ОСМИ СЪСТАВ

на шести август две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                                                 Председател: ВЕСЕЛИН  МОНОВ

                                                 Съд.заседатели:1.

                                                                               2.

секретар  Мария Атанасова

прокурор Павел Любенов

сложи за разглеждане докладвано от Районният съдия

НЧД N 812 по описа за 2020г.

на именното повикване в 09,30 часа се явиха:

          ОБВИНЯЕМИЯТ И.Д.И.- Воден, явява се лично и с адв.Н.М., редовно упълномощена.

          ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

          адв.М.: Да се даде ход на делото.

          СЪДЪТ, намира че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

          СЪДЪТ, на осн.чл.272 от НПК пристъпва към снемане самоличността на задържания.

И.Д.И. -  роден  на ***г***, с постоянен адрес***** ЕГН **********.

          На осн. чл.274 от НПК разяснява на задържания правото му на отвод по отношение на състава на съда, прокурора и съдебния секретар и правата му по НПК.

адв.М.: Не правим възражения относно състава на съда, прокурора и съдебния секретар.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Запознат съм с правата си по НПК.

          СЪДЪТ, запитва страните за искания по доказателства и по реда на съдебното следствие.

 адв.М.: Нямам искания по доказателствата.

ПРОКУРОРЪТ: Моля, да приемете материалите по Досъдебно  производство № 240/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр.Добрич. Други искания по доказателствата нямам.

          ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля, да измените мярката ми за неотклонение.

          СЪДЪТ, предвид изявленията на страните и липсата на искания за събиране на доказателства преди даване ход на съдебното дирене

          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

          ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ       

          СЪДЪТ ДОКЛАДВА:

Постъпила е молба от обвиняемия И.Д.И. *** с ЕГН **********, обвинен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1,т.1 и т.3 предл. 1-во, т.4 предл.2-ро и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2  от НК, предмет на разследване по Досъдебно производство № 240/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр.Добрич.

адв.М.: Поддържам молбата за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля, за по-лека мярка за неотклонение

ПРОКУРОРЪТ: Считам ,че молбата е неоснователна.

СЪДЪТ, запитва страните повторно за искания по доказателствата.

          адв.М. Няма да сочим други доказателства.                  

          ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.

          СЪДЪТ , по доказателствата на осн. чл.283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА приложените по Досъдебно производство № 240/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр.Добрич доказателства.

СЪДЪТ, с оглед становищата на страните, намира делото за попълнено с необходимия доказателствен материал и обявява съдебното дирене за приключено, с оглед на което

          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

          ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ

          адв.М.: Поддържам искането си за изменение на мярката за неотклонение в по-лека. Смятам, че не е налице първата и най-важна предпоставка на чл.63 от НПК за продължаване на задържането,  тъй като не са събрани категорични доказателства за участие на подзащитният ми в престъплението за което му е повдигнато обвинение. Единствените доказателства в тази насока са обвиненията на другите двама обвиняеми, които при предявяване на разследването са отрекли участието в престъпното посегателство на подзащитният ми, което на практика налага извода, че подзащитният ми не е участвал в това престъпно деяние. Относно показанията на И. И.С. от тях става ясно, че говори за друго престъпно посегателство, което касае месец април, а подзащитният ми е задържан месец март и следва да се проверят показанията му със способите предвидени в НПК. По данни на подзащитният ми, по-скоро човекът, които са извършители на процесната кражба са съвсем други лица. Разследването по  делото предстои така, че ще се уточняват колко има категорични доказателства относно авторството на деянието. Относно опасността подзащитният ми да извърши друго престъпление, в моята практика този извод съдът извежда от налични предишни осъждания и висящи дела, най-вероятно и в конкретния случай съда би могъл да направи. Що се отнася от опасност от укриване такава не съществува- това, че подзащитният ми е обявен за издирване не означава, че се е укривал от органите по повод образуването на досъдебно производство.От материалите по делото е видно, че другите двама евентуални извършители са били задържани месец май, тогава са обвинили подзащитният ми в извършване на престъпление, а по това време подзащитният ми от няколко месеца е бил извън Добрич. По данни на районния инспектор той отдавна не живее на този адрес *** 57. След като лицето не живее от години на този адрес, откъде районния инспектор е взел информация, че подзащитният ми е склонен да повдига скандали, движи се сред  криминално проявени лица и такива употребяващи наркотици. Да посочи от кои лица  и за кой период се отнасят тези характеристични данни на подзащитният ми. Моля, да уважите молбата ни като измените мярката за неотклонение на подзащитния ми в по-лека.

          ПРОКУРОРЪТ: Защитата както винаги е напред с доказателствата и  рано е да се решава този въпрос кой е виновен  и кой не. Съответният районен състав, когато е взел тази марка е направил извода, че може да е направи обосновано предположение, че това лице е съпричастно към извършване на престъпление за което е привлечен. Считам, че е различен  прочита на доказателствата, че част от показанията на Иван Сийков не са в тази насока, за която пледира защитта. Разследването още не е приключило. Освен искането за именение на мярката за неотклонение има направено искане от защитата за извършване на процесуално-следствени действия, другите защитници също имат искания. В голямата си част са уважени тези искания и смятам, че фактическата обстановка не е изменена. Как няма опасност да се укрие, при положение, че лицето  е било издирвано. Полицията има оперативни способи, известни са на полицията и след като не е било установено лицето е било обявено за издирване. По отношение на характеристиката по местоживеене на районния инспектор-от една страна се твърди, че е неотносима, тъй като лицето не живее там от години, а в следващия момент защитата твърди, че не се укрива, а органите не могат да го намерят, което не е вярно. Всички които работят на територията на Първо РУ Добрич познават контингента си и всяко лице може да променя адреса си ежедневно,но могат да изготвят характеристика с данни които разполага. В тази характеристска могат да посочат адреса, който излиза по база данни на МВР, не могат да знаят във всеки един момент обвиняемият къде е решил да живее. Относно опасността от укриване  следва да   се отчете обстоятелството, че деянието за което е бил привлечен е било извършено преди изтичане на условното му осъждане по друга присъда. Евентуално при признавен на същия за виновен го грози и изпълнение на предходната присъда. С цел осуетяване, считам че мярката за неотклонение е адекватна за настоящия момент. Ако се докаже неговата невиновност прокуратурата може да измени мярката му за неотклонение във всеки един момент.

          РЕПЛИКА НА АДВ.М.: Това, че той е бил обявен за издирване ,  не е бил намерен,но той е  знаел.Той от години не живее на този адрес, още преди тази кражба не е живеел тук. Няма как да твърдим, че се е укрил и е обявен за издирване. За първи път ми се случва прокурор от ДРП в постановлението си да каже при недоказване на обвинението ще се произнесе с крайния съдебен акт. Това е единствения прокурор, който казва, че  когато няма достатъчно доказателства може да го прекрати, а не да остави да се решава съда. Моля, за препис от протокола от съдебното заседание

         

           СЪДЪТ, дава последна дума на обвиняемия:

          ОБВИНЯЕМИЯТ: Не съм се укривал. Живея във Варна. Моля, за по-лека мярка за неотклонение.      

СЪДЪТ, се оттегли на съвещание, след което се произнесе с определение, което бе прочетено и обявено в присъствието на страните, като им беше разяснено правото на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес пред ДОС.

          ДЕЛОТО приключи в 09,45часа.

          ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на 06.08.2020г.

 

 

Районен съдия:                                                                                                             Секретар:

                   

Съдът, след като се запозна с постъпилото искане от страна на обвиняемия И.Д.И. *** с ЕГН **********  и изложените в него обстоятелства, доводите и аргументите на страните изложени в хода на съдебно заседание, съобразявайки разпоредбата на чл. 65, ал.4 и чл.63, ал.1 от НПК, при произнасянето си взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.65,ал. 4 във вр. с ал.1 от НПК и е образувано по молба на адв.Н.М.-***, в качеството й на процесуален представител- защитник на И.Д.И., с ЕГН ********** привлечен в качеството на „обвиняем” по ДП № 240/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР-Добрич.  В молбата се изложени конкретни оплаквания срещу задържането на обвиняемия И. по горепосоченото досъдебно производство , за което се приема, че е незаконосъобразно и в противоречие с императивни разпоредби на НПК. Счита, че неправилно и незаконосъобразно при първоначалното привличане на обвиняемия съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.62,ал.2,т.1 от НПК и визираните в нея предпоставки, за да бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Аргументира застъпеното становище с липсата на събрани в хода на разследването безспорни доказателства, от които да може да се направи обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия И.Д.И. в инкриминираното престъпление. Защитникът моли съда да измени мярка за неотклонение от „Задържане под стража” в друга по-лека, която съответства на на изискванията на чл. 57 от НПК.

В съдебно заседание защитникът –адв.Н.М. *** поддържа молбата за изменение на наложената най-тежка МНО спрямо обвиняемия И.Д.И., като се основава на изложените в жалбата правни основания.

Представителят на РП-Добрич застъпва становище, че молбата е неоснователна и същата следва да се остави  без уважение. Аргументира позицията си с липсата на настъпили обстоятелства, които да налагат изменение на наложената от съда мярка за неотклонение  „Задържане под стража”  в друга по-лека. Счита, че при налагане на мярка за неотклонение съдът е съобразил всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.63,ал.2,т.1 от НПК , както и че не е отпаднала реалната опасност дееца да извърши нови престъпления или да се укрие, доколкото се касае за криминално проявено лице с предходни осъждания.

Съдът, съд като взе предвид изложените от страните доводи в съдебно заседание пред настоящата инстанция, наведените оплаквания в молбата и след като съобрази приложените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна.

          Досъдебно производство №240/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР-Добрич е образувано на 31.03.2020 год. и водено за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и т.4 във вр. с чл.194,ал.1 от НК. В хода на разследването на 11.05.2020г. с постановление на водещия разследването полицай, в качеството на обвиняем е привлечен И.Д.И. за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.3,т.7 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК .

С определение от 01.06.2020 г. по ЧНД № 564/2020 г.  РС-Добрич е взел по отношение на обвиняемия И.Д.И. мярка за неотклонение „Задържане под стража", приемайки, че са налице посочените в закона предпоставки за това, а именно наличие на обосновано предположение, че същият е вероятния извършител на престъплението, за което е обвинен, а също и предвид наличието на реална опасност И. да извърши престъпление или да се укрие.

В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия – разпитани са множество свидетели, насочени в своята съвкупност  към разкриване на обективната истина по делото и установяване на действителната фактическа обстановка.

При така установените фактически данни настоящият съдебен състав намира искането по ч.65,ал.1 от НПК на защитника за допустимо, но разгледано по същество е същото е неоснователно.

Съгласно  чл. 65, ал. 4, изр. 1 от НПК съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането на обвиняемия. В този смисъл, преценявайки доказателствената съвкупност по делото, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за изменение на взетата спрямо обвиняемия И.Д.И. мярка за неотклонение от Задържане под стража в по-лека. Анализирайки събраните до момента доказателствени материали съдът счита, че правилно и законосъобразно при първоначалното постановяване на мярка за неотклонение е прието, че са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК - обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към извършеното деяние, предмет на обвинението. На този етап от разследването не са събрани и депозираната пред съда молба не се сочат нови доказателствени материали, за да се приеме обратното.

В производството по чл. 65 и следващите от НПК, съдът има задължение да извърши отново преценка, дали събраните в хода на разследването доказателства са достатъчни, за да се изведе обосновано предположение, че именно задържаното лице е най-вероятният извършител на престъплението, за което се води разследването. В рамките на това производство, съдът е длъжен също да прецени дали са настъпили и обстоятелства, които да разколебаят изведеното от предходния съдебен състав обосновано предположение за авторството на деянието, респективно дали е отпаднала опасността обвиняемият да извърши ново престъпление или да се укрие. Несъмнено , че за съда възниква задължение  да прецени и това, дали задържането под стража не превишава сроковете, установени със силата на императива в чл. 65, ал. 4 от НПК.

При извършения задълбочен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност може да се приеме, че и към настоящия момент няма основание за изменение на наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража” в друга по-лека, доколкото са налице предпоставките на чл.63, ал.2,пр.1-во от НПК. В този аспект, законосъобразно и правилно при налагане на мярка за неотклонение съдът е достигнал до обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението , за което е бил привлечен в това му качество, посочвайки основателно съществуването на реална опасност от извършване на ново престъпление или укриване от органите на разследването. Заключението за обосновано предположение за авторството на разследваното престъпление се извежда от достатъчно на брой и убедителни по своята същност и насока доказателства.  В конкретният случай, такива са дадените пред разследващия орган обяснения от обвиняемите  Емил Иванов Митков и Нурдин Юлиянов Якимов, в които двамата сочат безпротиворечиво и с подробности поведението и действията на обвиняемия И. по време на извършване на кражбата. Несъстоятелно е твърдението на защитата, че предвид факта, че са налице очевидни противоречия между обясненията на другите двама обвиняеми от една страна и от друга тези ,дадени от И., респ. че обвинението  е недоказано и не може да почива на тъй нар. ”оговор” в наказателното право. Тези съждения са несъстоятелни, доколкото към момента са събрани и други безспорни доказателства, от които може да се изведе обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемия И. към престъплението. Неследва да се подминават правдивите и обективни показания на св.Иван Сийков Иванов пред разследващия орган, в които свидетелят излагат безпротиворечиво конкретни факти от съществено значение за предмета на спора. В подкрепа на изведеното обосновано предположение, че е участвал в извършването на кражбата, предмет на разследване по ДП № 240/2020 г. са и други доказателствени източници, на които се основава прокурора, а именно – протоколи за претърсване и изземване одобрени от съдия на РС-Добрич по реда на чл.161,ал.2 от НПК; протоколи за доброволно предаване на вещи, протокол за връщане на веществено доказателство,проведени разпити включително и на пострадалото от престъплението лице и други писмени документи. Събраният доказателствен материал е бил обсъден от съда, взел първоначалната мярка за неотклонение на обвиняемия, като извършените след това процесуално-следствени действия по събиране на доказателства не опровергават направеният първоначален извод за съпричастност на дееца към престъплението. Наличието на съществуващи очевидни противоречия между дадените обяснения пред разследващия орган от обвиняемите Емил Иванов Митков и Нурдин Юлиянов Якимов от една страна, а от друга обясненията на И.Д.И. не са основание да се приеме извода, за липса на безспорни доказателства в насока участието на обвиняемия И. в престъплението за което е  привлечен към наказателна отговорност. Още повече, че съобразени с тяхната правна природа, обясненията на обвиняемия могат да бъдат както средство за защита, така също и да служат като годно доказателствено средство за разкриване на обективната истина. По тези съображения съдът приема, че наличието на противоречия между обясненията на обвиняемите не е основание да се приеме, че е компрометирана обвинителната теза на прокуратурата досежно инкриминираната деятелност на обвиняемия, най-малкото защото същият не отрича , че  е участвал в пренасяне на крадените вещи в дома на свидетеля Иван Сийков. Не следва да се подминава и обстоятелството, че срокът на разследване по делото е удължен с още два месеца до 30.09.2020г. предвид извършване на предстоящи процесуални следствени действия по повод искания на защитниците и на тримата подсъдими.

Съдът приема, че събраните до момента доказателства по делото, не разколебават установеното обосновано/разумно предположение за евентуална възможност обвиняемият да е извършител на престъплението, за което е обвинен. В настоящото производство при преценката относно наличието на разумно подозрение по смисъла на чл. 63, ал. 2,пр.1-во от НПК, съдът не установява вината на обвиняемия - така както се изисква с крайния съдебен акт по делото, в степен да се постанови осъдителна присъда. При изследване законността на задържането съдът разглежда въпроси различни от тези, които съдът по същество следва да обсъди при постановяване на присъда.

          Относно наличието на реална опасност обвиняемият И. да извърши престъпление или да се укрие, съдът намира,че същата и към момента не е отпаднала. Наличието на предходни осъждания на дееца и изключително лошите характеристични данни по местоживеене са  обстоятелства,  които налагат за съда да приеме, че обществената опасност на дееца е висока и към момента, не е отпаднала реалната опасност той да извърши ново престъпление или да се укрие. Преценката за наличието на реален риск от извършване на престъпление се извежда от съвкупната преценка за степента на обществена опасност на разследваното престъпление и на обвиненото лице. Високата обществената опасност на престъплението допълнително завишава степента на обществена опасност на личността на обвиняемия, доколкото свидетелства за липса на морални и етични задръжки у него за извършването на такова тежко престъпление.Още повече, че същият преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда №43/07.06.2017 г. по НОХД№448/2017 г. на РС-Добрич, с която му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което съдът е отложил с изпитателен срок от три години. В този смисъл, настоящото престъпление за което е привлечен към отговорност И. се явява извършено в установения от съда изпитателен срок по цитираната присъда. При тези обстоятелства, съдът счита, че не е отпаднала опасността деецът да извърши ново престъпление или да се укрие, като избегне по този начин наказателна отговорност. Същевременно,задържането на обвиняемия не е прекомерно, т. к. и към момента не надвишава разумните срокове според ЕКПЧ и НПК. Към настоящия момент не са изтекли посочените в чл. 63, ал. 4 от НПК срокове за максимално допустимо ограничаване на обвиняемия, чрез мярка за неотклонение "Задържане под стража", поради което съдът намира, че в конкретния случай задържането на обвиняемия е в рамките на срока по чл. 5, т. 3 от ЗКПЧ. Следва да се посочи, че след задържането на обвиняемия разследващите органи са били активни, извършили са множество процесуално-следствени действия, поради което не може да се приеме, че задържането му превишава разумният срок.

Съдът намира за необходимо да посочи, че към момента здравословното състояние на обвиняемия е добро, поради което няма новонастъпили обстоятелства, които да налагат изменение на вече постановената МНО „Задържане под стража” спрямо обвиняемия в друга по-лека мярка.

В заключение на изложеното дотук, съдът счита че не са налице основания за изменение на първоначално взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение Задържане под стража в по-лека такава.

Предвид горното и на основание чл.65, ал.4 във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.2,т.1 от НПК Добричкият районен съд 

 

О П Р Е Д Е Л И   № 320 :

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Н.М. *** –договорен защитник на И.Д.И., ЕГН ********** обвиняем по Досъдебно производство № 240/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР-Добрич за изменение на взетата по отношение него мярка за неотклонение „Задържане под стража”  в по-лека.

Определението може да се обжалва или протестира в 3-дневен срок от днес пред Окръжен съд- гр.Добрич.

В случай на жалба или протест, насрочва делото пред ДОС на 13.08.2020 г. от 13, 30 часа.

Препис от определението да се изпрати на ДРП за сведение.

 Препис от определението да се приложи по Досъдебно производство № 240/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр.Добрич.

                                                                   

 

СЪДИЯ: