№ 17616
гр. София, 28.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110111043 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Ц.И.С. е предявила срещу „ВК" ООД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр.
с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за признаването за нищожни, като противоречащи на
закона и на добрите нрави, на клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 5, ал. 2 от
Договор за паричен заем Standard 14 № .... г., сключен между нея и ответното
дружество.
В исковата молба са изложени подробни доводи, че договорните
клаузи, въз основа на които са начислени посочените суми, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване
на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.
143, ал. 1 ЗЗП. Съобразно изложеното е направено искане да бъдат
прогласени за нищожни. Претендират се разноски.
Ответникът – „ВК“ ООД, оспорва исковете с твърдението, че
процесният договор е валиден, поради което е налице основание за заплащане
на всички суми по договора. Счита, че съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл. 143 ЗЗП. Намира, че не е налице и частично
недействителност на договора по отношение на атакуваните клаузи, касаещи
заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение и клаузата,
предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите
за паричен заем. Съобразно изложеното е направено искане предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. При условията на
евентуалност е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение на насрещната страна.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответното
дружество е подало насрещна искова молба, уточнена с молба от 17.01.2023
г., срещу Ц.И.С., с която е направено искане да бъде осъдена да заплати суми
по процесния договор за паричен заем от 26.10.2021 г., както следва: 892,61
лв., представляваща неплатена изискуема главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащанена вземането, както и за сумата от 50,79 лв. – възнаградителна
лихва по договора, начислена за периода 22.12.2022 г. – 30.03.2022 г.
Поддържа, че към датата на депозиране на насрещната искова молба от
ответницата са платени суми в общ размер на 622,30 лв. за погасяване на
задължения по договора за кредит. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по насрещния иск е подал
писмен отговор, с който оспорва предявените насрещни осъдителни искове по
основание и размер. Излага доводи, че процесният договор е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и изискванията на чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Съобразно изложеното е направено искане предявените срещу него
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно и от представените по делото
доказателства се установява, че са обвързани от валидно възникнало
договорно правоотношение по Договор за паричен заем Standard 14 № .... г. /л.
6 и сл. от делото/, сключен между Ц. Илянова Станьова, в качеството на
заемател, и „ВК” ООД, в качеството на заемодател.
Съдържанието на оспорените договорни клаузи, чиято нищожност се
иска да бъде прогласена, е следното:
Чл. 1, ал. 3 „За извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 381,48 лв. "
Чл. 5, ал. 1 „Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:
1. Поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на
представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител
2
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем
на качеството си на заемател ИЛИ
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора.
Чл. 5, ал. 2 „Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1. Заемателят
дължи неустойка в размер на 254,32 лв. Страните се уговарят, неустойката да
се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 като в този случай дължимата вноска е в
размер на 177,30 лева, а общото задължение по Договора става в размер на
1950,30 лв. ".
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 и т. 8, е уговорен годишен лихвен процент в
размер на 40.32 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ е 49.35%.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза
/л. 84 и сл. от делото/, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че съгласно
представения по делото Договор за паричен заем Standart 14 № .... г. „ВК"
ООД е предоставило на ищцата Ц. И. Станкова заем в размер на 1 200,00 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, с подписването му страните се съгласяват
да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае
да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем с КИД 5733568
от 20.09.2021, което към датата на подписване на договора е в размер на
278,32 лева. След извършеното прихващане на заемателя е изплатен остатъка
от заемната сума.
Съгласно чл. 3, ал.1, срокът на заема е 22 седмици и се погасява на 11
двуседмични вноски, като първата е с падеж 09.11.2021 г., а последната -
29.03.2022 г. Годишният лихвен процент е фиксиран за целия срок на
договора в размер на 40.32%, при който годишният процент на разходите е в
размер на 49,35%.
Общият размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждане 1 695,98 лв. Месечната вноска в чл.2, ал.1, т.1 е определена в
размер на 154,18 лв., включваща главница, лихва и такса за експресно
разглеждане.
Съгласно чл.5, ал.2, в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в
размер на 254,32 лв., която се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, при което погасителната вноска става в размер на
177,30 лв., т.е. общото задължение по договора става в размер на 1 950,30 лв.
Вещото лице е посочило, че съгласно предоставена от заемодателя
справка за начислените задължения и платените суми по Договор за паричен
заем Standart 14 № .... г., за погасяване на начислените задължения по кредита
са платени общо суми в размер на 622,30 лв. в периода 10.11.2021 г. –
12.01.2022 г., с които са погасени 3 месечни вноски изцяло и част от 4-та
3
вноска, които включват: 92,48 лева - неустойка по ал.5, ал.2 от договора;
138,72 лева - такса експресно разглеждане; 63,71 лева - договорна лихва;
307,39 лева - главница; 20,00 лв. - разходи за събиране на просрочени
вземания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от правна страна следното:
По предявените от Ц.И.С. срещу „ВК" ООД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр.
с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за признаването за нищожни, като противоречащи на
закона и на добрите нрави, на клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 5, ал. 2 от
Договор за паричен заем Standard 14 № .... г., сключен между нея и ответното
дружество:
Не е спорно между страните, че на 26.10.2021 г. между тях е
възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за
потребителски кредит, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем от е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.
143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят
до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в
потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е
длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
4
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая
от ответника не са представени доказтелства, че процесните клаузи са
индивидуално уговорени, поради което съдът намира, че оспорените клаузи
не са индивидуално уговорени, изготвени са предварително, представянето
им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребителя
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
На следващо място съдът намира, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от
процесния договор е сключена в условията на неравнопоставеност, водеща до
нищожност поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са
критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото поради
това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги
приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са морални норми, на които
законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
/чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Понятието „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански,
респективно търговски правоотношения, изведена от юридическите факти,
обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително
определени правни норми, при приложението на които съдът прави
конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите
нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели
недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се
наложи на другата страна неизгодно условие. В процесния случай е уговорено
в чл. 5, ал. 2 от процесния договор, че в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 5, ал. 1 от договора /осигуряване на поръчител и/или
банкова гаранция/ на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в
размер на 254,32 лв., която се разсрочва на равни части, като всяка част е
платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска
е със завишен размер, т. е. съгласно предвидената разпоредба се предвижда
задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в
срок на обезпечение /поръчител/ на задълженията му по договора. Такава
уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, без да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
5
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение,
след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.
На следващо място, по този начин се заобикаля закона, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи единствено обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната
клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение за недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че
вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. С оглед на горното разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от
процесния договор се явяват нищожни.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
за което заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 381,48 лв., също противоречи на
добрите нрави, поради обстоятелството, че увеличава размера на кредита, без
да е налице яснота относно насрещната престация. Съгласно разпоредбата
на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за експресно разглеждане на заявлението за сключване на договор не
попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като е свързана с действия по
усвояването /предоставянето/ на кредита. Целта на таксите и комисионните
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит. Служителите, които отговарят за отпускане на заемите, в рамките на
изпълнение на своите задължения изпълняват тези действия по проверка на
документи, поради което кредиторите не наемат допълнително лица за това,
както и не възлагат тази дейност на външни за дружествата лица.
Следователно, няма как да се приеме, че при разглеждане на документите за
отпускане на кредит кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи
разходи, за които да събира такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит
ще се разгледа бързо от тези служители не представлява допълнителна
услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. С предоставянето
на такава услуга кредиторът увеличава конкурентноспособността си на пазара
на кредити. С предоставянето на опция за експресно разглеждане той събира
информация кой от потенциалните клиенти има нужда от незабавно
предоставяне на заемни средства, като предлага да удовлетвори тази нужда на
потребителя, с което елиминира възможността потенциалният клиент да
6
потърси услугите на друга кредитна институция, която би му отпуснала
нужната парична сума в по-кратък срок /в този смисъл: решение № 4852 от
20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10667/2022 г. и др./. Ако тази услуга
оскъпява продукта, разходите се покриват с увеличаване на
възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а ЗПК.
В обобщение, съдът намира, че оспорените договорни клаузи на чл. 1,
ал. 3 и на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № .... г. са
нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
поради което исковете за прогласяване на нищожността им следва да бъдат
уважени.
По предявените насрещни осъдителни искове:
Ответникът „ВК” ООД е предявил насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за
осъждане на Ц. Илянова Станьова да заплати следните суми: 892,61 лв.,
представляваща главница, дължима по процесния Договор за паричен заем с
№ .... г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 50,79 лв. –
възнаградителна лихва по договора за периода 22.12.2022 г. – 30.03.2022 г.
В указания срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответника по
насрещния иск са изложени подробни доводи за недействителност на
договора за потребителски кредит, които съдът намира за основателни, като
съображенията за това са следните:
С оглед изложеното по-горе относно нищожността на договорните
клаузи на чл. 1, ал. 3 и на чл. 5, ал. 2 от Договора за паричен заем Standard 14
№ .... г. и като взе предвид съдържанието на чл. 1, ал. 4 – съгласно което
таксата за експресно разглеждане на кредита се заплаща разсрочено, на равни
части, и се включа в размера на всяка от погасителните вноски, и
съдържанието на чл. 5, ал. 2 – в случай на неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение се начислява неустойка в размер на 254,32 лв.,
която се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, съдът
намира, че процесният договор за кредит е недействителен поради
противоречие с чл. 19, ал. 4 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Съобразно изложеното и по-горе, възнаграждението за експресно
разглеждане на документи, без значение как е именувано от кредитора, в
случая представлява възнаграждение за отпуснатия кредит – възнаградителна
лихва, приход за кредитора. Същото важи и за начислената неустойка за
непредставяне на обезпечение по чл. 5, ал. 2 от договора за заем. Ето защо, с
уговарянето им се заобикаля императивното изискване, установено в
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно което годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. За процесния
период основният лихвен процент на БНБ е 0 %, определен по Методиката,
размерът на законната лихва е с добавени към него 10 пункта /Постановление
№ 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
7
просрочени парични задължения, Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г. /. Така
определен, размерът на законната лихва в периода на изпълнение на договора
е 10 %, респективно петкратният размер към 2021 г. е 50 %. Несъмнено, с
включване на платената такси в ГПР, включително и на начислената
неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора, последният надвишава
законоустановения размер. Предвид изложеното, процесният договор
недействителен поради противоречие с с чл. 19, ал. 4 вр. чл. 11, ал.1, т. 10
ЗПК.
Отделно от горното, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че
съгласно трайно установената съдебна практика /решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г.о., определение № 901 от
10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г.о., ГК/, за противоречащи
на добрите нрави се считат сделки /уговорки/, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Без
значение е дали има наведено възражения за невалидност на уговорката за
размера на годишната възнаградителна лихва. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения, дадени в тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съдът е длъжен
да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства. Подобен извод следва и от мотивите на Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
По аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД е възможно договорът да бъде само
частично недействителен, но нищожността на отделни части от договора
може да доведе и до нищожност на целия договор, ако частта не може да бъде
заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се
предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част.
В конкретния случай, като съобрази данните по делото, съдът намира,
че нищожните клаузи на договора не биха могли да се заместят по право от
повелителни норми на закона, като освен това същият не би бил сключен без
тези тях, предвид възмездния им характер. Посоченото води до извод, че
процесния договор за кредит е недействителен в цялост.
По аргумент от разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, каквато е процесната
хипотеза, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното, предявената
искова претенция осъждане на ответника да плати договорна лихва в размер
на 50,79 лв., следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
В процесния случай, съгласно данните на изслушаното по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 84 и сл. от делото/, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
кредитополучателят е платил по договора сума в общ размер на 622,30 лв.
8
Усвоената и дължима главница е в размер на 1 200 лв., поради което
предявеният насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за неплатена главница по договора за кредит,
следва да бъде уважен до размера от 577,70 лв. и да бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 829, 61 лв.
По разноските:
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца по
насрещния иск следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 551,12
лв., изчислени съобразно уважения размер на предявения иск и при
съобразяване с размера на претендираните от него и доказани по делото
разноски, както следва: 50 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за вещо
лице, и 600 лв. – платен адвокатски хонорар.
С оглед изхода на спора по предявените от Ц. Станьова установителни
искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да й плати сторените от нея разноски за платена държавна такса в
размер на 50 лв. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ответното дружество следва
да бъде осъдено да плати на процесуалния представител на ищцата – адв. Д.
В. М., сума в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Релевираното от ответното дружество възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, тъй като адвокатския хонорар е определен в минималния
предвиден в закона размер.
В обобщение, по изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от Ц.И.С., ЕГН **********,
с адрес: С. Ч-ЦИ, УЛ. ...., срещу „ВК“ ООД, ЕИК ...., със седалище в град
София и адрес на управление: ..... установителни искове с правно основание
чл. 143 ЗЗП вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че клаузата на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от
Договор за паричен заем Standard 14 № .... г., сключен между ищеца, в
качеството на заемател, и ответното дружество, в качеството на заемодател,
са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
ОСЪЖДА Ц.И.С., ЕГН **********, с адрес: С. Ч-ЦИ, УЛ. ...., да
заплати на „ВК“ ООД, ЕИК ...., със седалище в град София и адрес на
управление: ..... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
сума в размер на 577,70 лв., представляваща неплатена изискуема главница
по Договор за паричен заем Standard 14 № .... г., сключен между нея, в
качеството на заемател, и „ВК” ООД, в качеството на заемодател, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
577,70 лв. до пълния предявен размер от 892,61 лв., като неоснователен.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВК“ ООД, ЕИК ...., със седалище в град
София и адрес на управление: ..... срещу Ц.И.С., ЕГН **********, с адрес: С.
Ч-ЦИ, УЛ. ...., осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сума в размер на 50,79 лв., представляваща
възнаградителна лихва по процесния Договор за паричен заем Standard 14 №
.... г., начислена за периода 22.12.2021 г. – 30.03.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.И.С., ЕГН **********, с адрес: С. Ч-ЦИ, УЛ. ...., да
заплати на „ВК“ ООД, ЕИК ...., със седалище в град София и адрес на
управление: ..... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 551,12 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВК“ ООД, ЕИК ...., със седалище в град София и адрес на
управление: ..... да заплати на Ц.И.С., ЕГН **********, с адрес: С. Ч-ЦИ, УЛ.
...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 50 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „ВК“ ООД, ЕИК ...., със
седалище в ......, да заплати на адв. Д. В. М. – АК Пловдив, със съдебен адрес:
град ....., сума в размер на 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10