№ 110
Гр. Силистра, 18 ноември 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от съдията адм. д
№ 146 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 215 ЗУТ
Производството
по делото е образувано по жалба на В.П.В. с ЕГН – ********** ***, против
Заповед № ЗК-989 от 24. 06. 2021 г. на кмета на Община Силистра, с която е
постановено премахване на строеж „Гараж № 1“, находящ се в имот с идентификатор
№ ***по КККР на с. Айдемир, собственост на Община Силистра.
Жалбоподателят
излага доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорваната
заповед. Счита, че е издадена от некомпетентен орган. Освен това твърди, че
същата противоречи на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд –
Силистра, с което е отменена заповед със същия предмет. Допълнително в съдебно
заседание изтъква, че предприетия от ответния орган подход да издаде заповедта
срещу неизвестен извършител накърнява правото му на защита, при условие, че
собствеността му върху гаражната клетка е била установена в предходно производство
между страните по адм. д. № 39 / 2001 г. на АдмС - Силистра и дори му е било
наложено административно наказание глоба за незаконното ѝ поставяне. Не
оспорва правото на собственост на общината върху земята. Счита, че поставянето
на бетонната клетка върху фундамент не се вмества в квалификацията за строеж от
пета категория, поради което започналата процедура по премахването ѝ е
неприложима. По тези съображения моли за отмяна на акта.
Ответният
административен орган – Кмета на Община Силистра, представляван от юриск. Н. Н.
, оспорва подадената жалба. Твърди, че гаражната клетка е поставена върху
земеделска земя по смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ без строително разрешение и без
надлежно учредено право на строеж. Счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в предвидената форма, без нарушение на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
По тези съображения моли за отхвърляне на оспорването.
Жалбата
е подадена от лице, което се легитимира като собственик на наредения за
премахване обект, респ. при наличие на правен интерес от оспорването, поради
което производството е допустимо. Въз основа на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Между
страните не е спорно, че административното производство по повод издаването на Заповед
№ ЗК-989 от 24. 06. 2021 г. е предшествано от производството по издаването на
Заповед № ЗК – 336 / 22. 02. 2021 г. на кмета на Община Силистра, приключило с
отмяната ѝ по съдебен ред с Решение № 64 / 27. 05. 2021 г. на АдмС –
Силистра по адм. д. № 39 / 2021 г. С
посочената заповед е било разпоредено на възложителя на процесната гаражна
клетка № 1 В.П.В. да я премахне на основание чл. 57а, ал. 3 във вр. с чл. 57а,
ал. 1, т. 1, т. 2 ЗУТ, чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за
поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на община Силистра.
За да отмени заповедта, съдът е коментирал, че по реда на чл. 57а ЗУТ се
премахват обекти, попадащи в категориите на чл. 56, ал. 1 или чл. 57, ал. 1 ЗУТ,
а гаражните клетки – без значение как са изпълнени – не попадат в нито една от
двете гореспоменати категории. По тези съображения е приел, че спрямо обекта е
неприложим разрешителният режим по чл. 56 – 57 ЗУТ, поради което не подлежи на
премахване по реда на чл. 57а ЗУТ.
С
писмо до жалбоподателя с изх. № К-96 #
11 / 09. 06. 2021 г. на Община Силистра (л. 9) същият е поканен да се яви в
сградата на общината на 15. 06. 2021 г. с цел установяване на факти и
обстоятелства във връзка с подадена от него жалба по предходното производство с
вх. № К-96 # 2/
16. 02. 2021 г. (л. 60) и постановеното Решение № 64 / 27. 05. 2021 г. на АдмС
– Силистра.
Видно
от констативен протокол от 15. 06. 2021 г. (л. 10) жалбоподателят се е явил в
указания час в сградата на общината заедно с двама от собствениците на съседни
гаражи, също поставени в процесния имот. Според протокола тримата категорично
са отказали да подпишат декларации, демонстрирайки конфликтно и непристойно
поведение, поради което от страна на работната група от длъжностни лица е прието, че производството следва да е срещу
неизвестен извършител. В протокола е описано също, че във връзка с вътрешно съобщение
с № К-96 / 04. 02. 2021 г. относно наличие на незаконно поставени гаражи е извършена проверка в ПИ № 00895.502.2040 по
КК и КР на с. Айдемир, одобрени със Заповед № РД – 18-73 от 11. 12. 2006 г. на
Изп. директор на АК, съставляващ УПИ ХХХVII-2040 за общ. обслужване в кв. 240 по
плана на с. Айдемир – общинска собственост, при която е установено, че в имота
са поставени четири гаражни клетки, производство на „Заводски строежи“ гр.
Силистра. Посочено е, че стените и тавана на гаражните клетки са изпълнени от 6
см бетон с конструктивни оребрявания и всеки от тях е с приблизителни размери
3.30 / 6. 20 м, приблизителна височина
около 2. 40 м и площ около 21 м. Констатирано е също, че гаражите не са трайно
свързани, поставени са директно върху терена и не са захранени с вода и
електричество. Отбелязано е също, че съгласно постановени три съдебни решения
на Административен съд – Силистра по оспорени заповеди по реда на чл. 57а от ЗУТ, в това число и Решение № 64 / 27. 05. 2021 г., длъжностните лица при Дирекция „УТ“ следва да проведат
административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ.
На
основание констативния протокол и
след извършена проверка на място от длъжностни лица от дирекция „Устройство на
територията“ към Община Силистра е
съставен Констативен акт № 1 / 16. 06. 2021 г. (л. 11)
В
Констативния акт са потвърдени констатациите от протокола, включително с
дословно описание на строежа. Посочено е, че строежът е пета категория съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1
за номенклатурата на видовете строежи. Отразено е, че строежът е собствен на
неизвестен извършител и няма данни за други участници в строителството. В акта
се съдържа изготвена окомерна скица на разположението на строежа в имота, като
всъщност са сканирани снимка и копие от скица № 571 / 28. 09. 2020 г. (л. 34) на
новообразувания УПИ ХХХVII-2040 в кв. 240 по плана на с. Айдемир, одобрен със
Заповед № ЗК – 1046 / 13. 07. 2020 г., в която гаражите фигурират, върху което
са отразени номерата им от 1 до 4. Отчетено е, че строителството е извършено
без строителни книжа, без отстъпено право на строеж и в нарушение на чл. 137,
ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Отразено е, че актът се изготвя в два
екземпляра, в отсъствието на неизвестния извършител на строежа, като е указано,
че възражения по него могат да бъдат подавани до Община Силистра в 7-дневен
срок от датата на получаване (връчване) или поставяне на съобщението за
съставения акт на обекта, на таблото в сградата на общината и на електронната
ѝ страницата по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Съответно съобщения за
изготвянето на акта са поставени на упоменатите места с указание, че със
съдържанието на акта заинтересованите лица могат да се запозная в сградата на
Община Силистра – ет. 2, стая 216.
Със
Заповед № ЗК-989 от 24. 06. 2021 г. кметът на Община Силистра нарежда премахване на незаконния строеж „Гараж № 1“, находящ
се в поземлен имот с идентификатор № 00895.502.2040 по КК и КР на с. Айдемир, възпроизвеждайки
дословно описанието на строежа по констативния акт и приемайки, че се касае за
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Въз основа на това, че строежът е
пета категория, строителството е извършено в несъответствие с предвижданията на
действащия ПУП, изграден е без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение
за строеж и се намира в имот, общинска собственост, който се владее или държи
без правно основание, органът е приел за безспорно установено, че същият е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, поради което е разпоредил
премахването му. Видно от приложените по делото Съобщение № 1 / 24. 06. 2021 г.
и служебна бележка № 1 от 24. 06. 2021 г. (л. 6 и 7) на строежа, на таблото на
сградата на общината и на интернет страницата ѝ е било залепено съобщение
за заинтересованите лица относно постановяването на заповедта с указание, че
със съдържанието ѝ същите могат да се запознаят в сградата на Община
Силистра – ет. 2, стая 216.
Оспорването
на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото
производство от страна на В.П.В., който твърди, че е собственик на наредената
за премахване гаражна клетка № 1. За доказване на собствеността си представя
писмен договор от 27. 09. 2016 г. за покупко-продажбата на вещта (л. 80-81),
който предвид обстоятелството, че гаражната клетка не съставлява недвижим имот,
тъй като не е трайно прикрепена към земята (чл. 110 от ЗС), а просто е
поставена върху нея, е годен да предизвика транслативен ефект. По инициатива на
жалбоподателя са разпитани двама свидетели, собственици на съседни гаражни
клетки, които категорично установяват, че четирите гаражни клетки са поставени
на това място през 1994 г. и са се ползвали от тогава до настоящия момент от
първоначалните или от новите им собственици. В съдебно заседание жалбоподателят
е представил и доказателства, че му е била наложена глоба в размер на 300. 00
лева с НП № 11 / 08. 03. 2021 г., като процесуалният представител на ответника
не оспорва, че глобата е била наложена във връзка с поставянето на процесния
гараж. Представени са доказателства, изходящи от Община Силистра, че старият
собственик на гаражната клетка е плащал данък за нея в периода от 2011 г. до 2016 г., когато я прехвърля на
жалбоподателя.
Въз
основа на така изяснените обстоятелства и предвид разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК, съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Процесният обект според заповедта е пета категория. Изводът на органа относно
категорията на строежа се оспорва от жалбоподателя по съображения, свързани с
това, че гаражът не съставлява строеж,
тъй като само е поставен, а не е нито съграждан, нито зидан. Изложените
съображения не могат да бъдат споделени. В коментираното вече Решение № 64 /
27. 05. 2021 г. на АдмС – Силистра по адм. д. № 39 / 2021 г. съдът, позовавайки се на безпротиворечивата
практика на Върховния административен съд, е приел, че правно ирелевантен е
отговорът на въпроса дали гаражната клетка е трайно прикрепена към терена или
не, тъй като по вид и предназначение същата е строеж по смисъла на § 5, т. 38
ДР ЗУТ. Цитираното от жалбоподателя съдебно решение на ВАС в писменото му
становище е изцяло неотносимо към процесната хипотеза. Ето защо съгласно чл.
177, ал. 1 от АПК, според който постановеният съдебен акт има сила за страните
по делото, респ. фактите, обусловили постановения краен резултат, следва да се
счетат за установени със сила на пресъдено нещо, както и предвид описанието,
дадено в констативния протокол, който като официален свидетелстващ документ се
ползва с материална доказателствена сила, следва да се приеме, че е налице строеж, отговарящ
на описанието, дадено в чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи, поради което същият е от пета категория. В
този смисъл кметът на общината се явява компетентния орган да разпореди
премахването на обекта, поради което оспорената заповед не страда от порок,
съставляващ основание за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Не
може да се приеме, че издадената
заповед противоречи на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд –
Силистра по адм. д. № 39 / 2021 г. Отменената
със съдебния акт заповед е издадена на основание чл. 57а, ал. 3, във вр. с чл.
57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ – т. е.
за премахване на преместваем обект по чл. 56, ал. 1 или чл. 57, ал. 1 ЗУТ и е счетена
за унищожаема именно поради това, че процесният гараж не такъв обект.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. При издаването ѝ обаче са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината
или на упълномощеното от него лице, да издаде заповед за премахване на
незаконен строеж, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж. В случая няма съмнение, че жалбоподателят е адресат
на постановената заповед за премахване на строежа, тъй като се легитимира като
негов собственик, т. е. има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал.
1 ЗУТ. Понятието "адресат" на заповеди с предмет премахване на
незаконно строителство е дефинирано в § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13 от
23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК – такива могат да бъдат
неговият извършител и/или носителят на правото на собственост или на ограничено
вещно право върху строежа или терена, на който е изграден. В оспорения акт не е посочен надлежния адресат
на заповедта, въпреки че в предходното производство по издаването на Заповед №
ЗК – 336 / 22. 02. 2021 г. този въпрос е бил изяснен, като самият В.П.В. се е
манифестирал като собственик на обекта, подавайки възражение (наименовано
„жалба“ – л. 60) срещу констативния акт,
а в последствие е бил адресат на заповедта за премахване, която е атакувал пред
АдмС – Силистра. В този смисъл са били налице достатъчно данни, въз основа на
които същият да бъде уведомен за започналото ново производство като му се даде
възможност да участва в него и да защити правата си. Вместо това, до
жалбоподателя е била изпратена покана (л. 9) да се яви в сградата на общината
на 15. 06. 2021 г. с цел установяване на факти и обстоятелства във връзка с
предходното производство. Във връзка със съдържанието на поканата и фактът, че
това производство е приключило с отмяната за заповедта, не може да се счете, че
с отказът да подпише декларация (вероятно свързана със собствеността и времето
на поставяне на гаража, макар да не е посочено каква точно декларация е отказал
за подпише) жалбоподателят сам се е поставил в неизгодно положение и е
демонстрирал отказ за участие в новото производство. Дори тази хипотеза не отменя
задължението на органа да връчи на нарушителя надлежно издадения констативен
акт № 1 / 16. 06. 2021 г. и в последствие процесната заповед. Вместо да стори това, органът е
предприел връчване на съобщения на „неизвестния нарушител“ по реда на § 4 от ДР
на ЗУТ чрез поставяне на съобщения относно издаването на констативния акт и
заповедта на строежа, на таблото в сградата на общината и на електронната
ѝ страница. Посоченият начин на съобщаване е в разрез с установения ред
по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, предвиждащ, че когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта
се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината,
района или кметството. В случая такива копия не са били поставени, а само е поставено съобщение, че със съдържанието на
документите заинтересованите могат да се запознаят в сградата на Общината. В обобщение е видно, че незаконосъобразно
процедурата по чл. 225а ЗУТ е проведена срещу неизвестен извършител и при това нито
констативният акт, нито издадената въз основа на него заповед са били
оповестени надлежно. В противоречие с принципите на истинност и на служебно
начало, установени в чл. 7 и чл. 9 АПК, административният орган е нарушил и
правото на страната да участва в процеса, да се защитава и да представя
доказателства, което е съществено нарушение на административно производствените
правила. В резултат е постановил един незаконосъобразен по съдържание акт,
който следва да бъде отменен.
За
прецизност следва да бъде коментирано и това, че административният орган не е
изяснил кога са били поставени гаражите, нито е извършил преценка на
търпимостта на строежа. Единствено са изложени мотиви, че не съответства на
предвижданията на действащия ПУП, но сегашната си индивидуализация и
предназначение имота получава по силата на приложената по делото Заповед за
изменение на ПУП № ЗК – 1046 / 13. 07. 2020 г. (л. 47). До този момент имотът е
бил в регулационните граници на с. Айдемир и видно от приложеното извлечение от
плана на селото от 1949 г. и от цитираната заповед за изменението на ПУП, за
същия е бил отреден УПИ VII- 2234а
в кв. 235. Следователно, макар имотът да е подлежал на възстановяване по реда
на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, същият не е земеделска земя, както настоява
процесуалния представител на ответника, и преди издаването на заповедта органът
е бил длъжен да изясни всички относими към постановяването ѝ
обстоятелства, в това число и дали строежът е бил допустим по действащия подробен
градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му.
В
заключение на изложеното следва да се приеме, че при издаването на заповедта са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй
като административният орган не е събрал служебно всички необходими
доказателства в изпълнение на задължението си по чл. 9, ал. 2 АПК и не изяснил всички факти и обстоятелства от
значение за случая в нарушение на чл. 35 АПК. Органът не е положил необходимите
усилия да уведоми известния за него собственик на гаражната клетка, с което го е
лишил от възможноста да участва в административното производство и да защити
правата си. При наличие на данни, че именно жалбоподателят е собственик на процесния
гараж № 1, то задължението за премахването му следва да се възложи в негова тежест, а не да
се насочи срещу лице, което не е заинтересовано по смисъла на § 3, ал. 1 ДР на
Наредба № 13/2001 г., доколкото оперативната самостоятелност на
административния орган да определи адресата на заповедта е само в посочения в
чл. 225а, ал. 5 ЗУТ кръг субекти (в този смисъл Решение № 3134 от 9.03.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 10081/2020 г., II о.). По изложените съображения оспореният
акт следва да се отмени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗК-989 от 24. 06. 2021 г. на кмета на Община Силистра, с
която е постановено премахване на строеж „Гараж № 1“, находящ се в имот с
идентификатор № ***по КККР на с. Айдемир, собственост на Община Силистра.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: