МОТИВИ към НАХД №2550/2008 г.:

Обвинението е против подсъдимия П.Д.Я. за престъпление по чл.227б, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 06.03.2006 г. в гр.Пазарджик в качеството си на управляващ и представляващ собственик на ЕТ “П.Я.-*** при изпадането на управляваната от него фирма в неплатежоспособност, по установените с ДРА №1588/08.11.2005 г. данъчни задължения на фирмата му ЕТ “П.Я.-***, в размер на общо 57 047,94 лв., от които невнесен ДДС в размер на 35 450,33 лв. и невнесени лихви в размер на 21 597,61 лв., влязъл в сила на 03.02.2006 г. в 30 дневен срок не е заявил това пред Окръжен съд гр.Пазарджик.

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението.

Подсъдимият не се явява. Служебно назначеният защитник поддържа становище, че наказателното производство по отношение на подсъдимия следва да бъде прекратено, поради изтекла давност за наказателно преследване.  

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

С решение на Окръжен съд Пазарджик по фирмено дело №2284/1992 г. била регистрирана фирма ЕТ „П.Я.-***. Фирмата се управлявала и представлявала пред трети лица от пходсъдимия П.Д.Я..

В резултат на Акт за възлагане на данъчна ревизия №1588/08.08.2005 г. започнала данъчна ревизия на фирма ЕТ “П.Я.-П.”, със седалище и адрес на управление гр.Р., обл.Пазарджик, ул.„Г.С.Р.” №6 по повод издаден ДА за дерегистрация на търговеца по ЗДДС №39432/01.01.2004 г. по инициатива на данъчните органи. Сформиран бил екип в състав: свидетелката Д.Б.- ръководител на екипа и свидетелката М.И.- инспектор по приходите към ТД на НАП гр.Пазарджик. Частната ревизия обхващала следните периоди: от 01.01. до 01.12.2000 г.; от 01.02. до 28.02.2001 г.; от 01.10. до 31.12.2001 г.; от 01.06.2002 г. до 20.06.2005 г. Във връзка с ревизията били изпратени искания до собственика на фирмата за представяне на първичните и вторичните данъчни документи по ЗДДС и от ДЗЛ, които били връчени лично на подсъдимия Я. по пощата, с обратна разписка. Поради факта, че такива не били представени до изтичане на срока на ревизията от подсъдимия П.Я., на него му бил съставен АУАН за неоказване на съдействие на данъчните органи.

По този начин ревизията била извършена по данъчното досие на фирмата в масивите на ТД на НАП гр.Пазарджик по всички подадени Справки-декларации по ДДС, Дневниците за покупките и продажбите. Според справките-декларации последно извършените търговски сделки на едноличния търговец датирали от месец август 2002 г., а последното плащане на задълженията по ЗДДС било извършено на 16.05.2002 г.

Паралелно с извършената ревизия, на основание непредставяне на документи, били извършени насрещни проверки по ЗДДС на фирмите-доставчици на ревизирания търговец. Констатациите по насрещните проверки били ”отрицателни”, т.е. не успели да докажат извършените търговски сделки, защото данъчните фактури не били издавани от конкретно проверяваните контрагенти, обследваните фактури не били включени в Справките-декларации по ЗДДС и Дневниците за продажби за съответните данъчни периоди.

Ревизията протекла като документна и приключила на 08.11.2005 г. с издаване на ДРА №1588/2005 г, с който на основание чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС било отказано правото на приспадане на данъчен кредит за ревизирания период на ЕТ „П.Я.-*** и били установени данъчни задължения в размер на 57 047,94 лв., от които 35 450,33 лв. главница по ЗДДС и 21 597,61 лв. лихви за периода на забавата по ЗЛДТДПДВ. Образувано било изпълнително дело №5468б/06.03.2006 г., като публичният изпълнител издал покана за доброволно изпълнение на основание чл.182, ал.1 от ДОПК, която била получена лично от подсъдимия П.Я. на 23.02.2006 г. с обратна разписка.  Въпреки това той не погасил задълженията си по ДРА, за което му били наложени принудителни административни мерки. На 19.08.2008 г. с постановление за налагане на обезпечителни мерки била наложена възбрана на недвижим имот - Урегулиран поземлен имот УПИ ХІ-413 в кв.56 по плана на гр.Ракитово, ведно с построената в него жилищна сграда, построена и узаконена през 1997 г., наследство на подсъдимия П.Я..

След извършени действия по чл.29 и чл.30 от ДОПК, ДРА №1588/2005 г. бил връчен на подсъдимия П.Я., като в приложеното към делото ксерокопие на разписка за връчване било отразено, че същата била подписана лично от него в качеството му на управляващ собственик на ревизираната фирма. ДРА не бил обжалван пред Дирекция “ОУИ” гр.Пловдив и влязъл в сила на 03.02.2006 г. От приложените към делото Справки от 23.09.2008 г. е видно, че ЕТ „П.Я.-*** не е било обявено в неплатежоспособност и не е в производство по несъстоятелност.

От заключението приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че при извършената данъчна ревизия на ЕТ „П.Я.-***, управляван и представляван от собственика - подсъдимия П.Д.Я., били установени по ДРА №1588/ 08.11.2005 г. данъчни задължения в размер на 35 450,33 лв. и дължими лихви към 08.11.2005 г. в размер на 21 597,61 лв.

До 03.02.2006 г. (14 дни след получаване на ДРА на основание чл.100, ал.1 от ДПК) подсъдимият П.Я., в качеството си на собственик на ЕТ „П.Я.-*** е бил длъжен да внесе доброволно сумата от 57 047,94 лв. или да поиска “План за разсрочено плащане” от отдел “Събиране” към НАП. До 03.02.2006 г. нямало извършени плащания по задълженията по ДРА №1588/08.11.2005 г. като заключението на експерта е, че на 03.02.2006 г. ЕТ „П.Я.-*** изпаднал в неплатежоспособност. След това по силата на закона подсъдимят Я., 30 дни след 03.02.2006 г.- датата, на която е влязъл в сила ДРА №1588/ 08.11.2005 г., т.е. до 06.03.2006 г., е трябвало да поиска от Окръжен съд Пазарджик да бъде открито производство по несъстоятелност на управляваната и представлявана от него фирма, което свое задължение той не изпълнил.

Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетелите Р.И., М. И., Д.Б., заключението на икономическа експертиза, както и писмените доказателства събрани по делото и тези прочетени по реда на чл.283 от НПК.

Според разпоредбата на чл.227б, ал.1 от НК, деянието е осъществено, когато търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда. Деянието по чл.227б от НК се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото е довършено в момента, до който търговецът е бил длъжен да предприеме извършване на предписаното му действие. Затова до изтичането на 30-дневния срок бездействието е несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено.Следователно, за да е налице съставомерност на деянието от обективна страна е необходимо фирмата на търговеца да е изпаднала в неплатежоспособност. В доктрината, по специално търговско-правната, е утвърдено разбирането че двете понятия неплатежоспособност и спиране на плащанията не се различават, представляват двете страни на едно и също трайно състояние на длъжниковото имущество, тъй като и при двете длъжникът обективно не е в състояние да изпълни свои задължения и това не е временно или краткотрайно.

Неплатежоспособността като понятие на търговското право е дефинирана в чл.608, ал.1 от Търговския закон. По силата на същия закон спирането на плащанията от длъжник презумира неплатежоспособност - чл.608, ал.2 от ТЗ.

Длъжникът има задължение по Търговския закон да заяви пред съда състоянието си на неплатежоспособност в срок, указан в чл.626 от ТЗ.

Безспорно се установи по делото, че подсъдимият има качеството на търговец с фирма ЕТ”П.Я.–Пепо”. На същия е станало известно, че с ДРА №1588/08.11.2005 г. е установено данъчно задължение на фирмата в общ размер от 57 047,94 лв., който му е бил връчен лично на 20.01.2006 г. Ревизионният акт не е бил обжалван и е влязъл в сила, установявайки едно изискуеми и ликвидно публично задължение. Безспорен факт е, че плащания по това задължение от страна на подсъдимия не са правени.

След това същият е бил наясно, че не разполага със средства за погасяването на тези задължения, което става ясно от всички събрани по делото доказателства.

От доказателствата събрани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.283 от НПК става ясно, че същият не разполага с движимо имущество.

От писмо №3000/0200 от 11.05.2009 г. на „Юробанк и Еф Джи България” АД е видно, че подсъдимият е имал три разплащателни сметки в тази банка, открити на 28.05.2003 г. и е ползва потребителски кредит, разрешен на същата дата. По две от сметките не имало движение, видно от писмо от същата банка от 07.10.2009 г., а средствата постъпили по третата сметка ***.05.2008 г. са крайно недостатъчни за покриване на задължението. Ползваният кредит в размер на 5 000 лв. не сочи на налични средства, а установява ново задължение.

Във всички останали банки в страната, подсъдимият или неговата фирма не имал открити сметки, не е ползвал и съхранявал парични средства или ценности в сейфове.

Както се установи от множеството разменени писма с ТД на НАП гр.Пазарджик и събраните писмени доказателства, с постановление от 19.08.2008 г. за обезпечаване на публичното вземане по посочения ДРА е била наложена възбрана на недвижим имот - Урегулиран поземлен имот УПИ ХІ-413 в кв.56 по плана на гр.Ракитово, целия с площ от 664 кв.м,ведно с пристройка от 57 кв.м. Имотът е бил собственост на н-ци  на Димитър Петров Я..

От представеното удостоверение за наследници е видно, че Димитър Я. е починал на 29.01.1987 г. и е оставил двама наследници, единият от които е подсъдимият П.Я.. Следователно към инкриминирания период, същият е притежавал 1/2 идеална част от имота, който видно от приета в хода на делото техническа експертиза има пазарна стойност 54 050 лв. В този ред на мисли стойността на притежаваната от подсъдимия част от имота, също не покрива публичното му задължение.

С оглед на изложеното за подсъдимия е възникнало задължението да уведоми съда с оглед откриване производство по несъстоятелност. В посочения 30-дневен срок подсъдимият не е сторил това, поради което това му бездействие осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 227б, ал.1 НК.

Състоянието на неплатежоспособност към 06.03.2006 г. и неуведомяването на съда за това състояние в петнадесетдневен срок след тази дата са достатъчни за съставомерността на деянието по чл.227б, ал.1 от НК.

Възражението на защитника на подсъдимия за изтекла давност за наказателно преследване, съдът приема за неоснователно.

Защитата се позовава на обстоятелства свързани с ДРА №396/12.02.2003 г., с който установено задължение по ДДС на ЕТ „П.Я. – Пепо” в размер на 5 565,77 лв. /главница и лихви/. Твърди, че с този акт, влязъл в сила на 02.04.2004 г., подсъдимият е имал изискуемо и ликвидно задължение, по което не направено плащане и тъй като, според действащата към онзи момент редакция на чл.227б, ал.1 от НК, в 15-дневен срок не заявил пред съда неплатежоспособността си е извършил престъплението. Наказателното производство обаче е било образувано на 10.09.2008 г., т.е. след изтичане на петгодишната погасителна давност за наказателно преследване по чл.80, ал.1, т.4 от НК.

Фактите изнесени от защитника на подсъдимия са коректни и отговарят на обективната истина.

Не се спори по делото, видно от констативно съобразителната част на икономическата експертиза и писмо №24149/02.10.2009 г. на ТД на НАП гр.Пазарджик, че с ДРА №396/12.02.2003 г., влязъл в сила на 02.04.2004 г., приложен по делото, за ЕТ „П.Я.” е установено данъчно задължение в размер на 5 565,77 лв. /главница и лихви/. Безспорни са и обстоятелствата, удостоверено с писмо №29337/18.11.2009 г. на ТД на НАП гр.Пазарджик, че по цитирания ДРА няма платени суми по задължението, както и, че подсъдимият Я. не е подал искане нито тогава, нито сега до Пазарджишкия окръжен съд за откриване производство по несъстоятеятелност.

Формално погледнато при тези данни, подсъдимият, като субект - търговецът, изпаднал в неплатежоспособност е осъществил изпълнителното деяние, изразяващо се в бездействие това състояние да се обяви пред съда. Фиксирането на срок, в който деецът следва да извърши предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че след пропускането на срока деянието е довършено.

На първо място към онзи момент, както стана ясно по-горе относно данните за налично имущество, подсъдимият е разполагал с възможност да погаси това задължение, което прави това деяние несъставомерно.

Но дори и да се приеме, че е осъществил престъпление, довършено след изтичане на 15-дневния срок от влизане в сила на ДРА, което не е предмет на настоящото обвинение, то наистина за него е изтекла давността за наказателно преследване установена в чл.80, ал.1, т.4 от НК. Следователно отново не може да се приеме, че има осъществено виновно от подсъдимия престъпно деяние, тъй като за такова деяние не е било образувано наказателно производство, а още по-малко същото е установено с влязла в сила присъда.

Това обаче не значи, че субекта се явява наказателно неотговорен за извършено съставомерно ново деяние, както е в случая - установено ново публично задължение, по което няма плащане и най-вече не е извършено предписаното в чл.227б от НК действие в указания срок..

По своя характер неплатежоспособността е перманентно и продължително състояние в определен времеви отрязък.

С настоящото обвинение са установени изискуеми и ликвидни данъчни задължения, касаещи различен период от време от тези по ДРА 396/2003 г. и по които няма извършено престъпление, както се установи по-горе. За невъзможността за плащане на тези установи с ДРА №1588/2005 г. задължения, подсъдимият е следвало за уведоми съда в установения 30 дневен срок, което той не е сторил.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият П.Д.Я. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.227б, ал.1 от НК, като на 06.03.2006 г. в гр.Пазарджик в качеството си на управляващ и представляващ собственик на ЕТ “П.Я.-*** при изпадането на управляваната от него фирма в неплатежоспособност, по установените с ДРА №1588/08.11.2005 г. данъчни задължения на фирмата му ЕТ “П.Я.-***, в размер на общо 57 047,94 лв., от които невнесен ДДС в размер на 35 450,33 лв. и невнесени лихви в размер на 21 597,61 лв., влязъл в сила на 03.02.2006 г. в 30 дневен срок не е заявил това пред Окръжен съд гр.Пазарджик.

Подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието и е искала настъпването на общественоопасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени изразеното критично отношение, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни.

Разпоредбата на чл.227б, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до до три години или с глоба до пет хиляди лева.

От събраните по делото доказателства е видно, че П.Я. е неосъждан,

Подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

Престъплението по чл.227б, ал.1 от НК не е от категорията на резултатните престъпления, същото формално и не включва в състава си настъпването на имуществени вреди. Такива не са посочени и в обвинителния акт, в който е цитиран единствено размера на неизпълненото данъчно задължение.

С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд приема, че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание глоба.

В този смисъл съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи П.Д.Я. от наказателна отговорност за престъплението по чл.227б, ал.1 от НК и при спазване на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 850 лева, платими в полза на Държавата, по сметка ***.

При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия, както и значителната стойност на задълженията към държавата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия П.Я. бяха присъдени направените по делото разноски в размер на 305 лева.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: