Решение по дело №1313/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 8821/19.06.2024г. на Н. Н. Д., [ЕГН], от [населено място], чрез адвокат П. М., срещу Решение № 597/08.05.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20233110203139/2023г. по описа на Районен съд - Варна, двадесет и втори състав.

Решението е оспорено с твърдения за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът твърди, че обстоятелството, че кръвната проба е взета 5 минути след указания в талона час, не изключва достоверността на резултата от медицинското изследване. Излагат се съображения, че кръвната проба е взета в рамките на максимално предвидения срок за вземане на кръв определен в наредбата – 120 минути от издаване на талона. Счита, че минималното закъснение от 5 минути практически не би повлияло върху достоверността на резултата. С оглед изложеното, моли съда да отмени въззивното решение, като постанови ново, с което да отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по делото с депозирани чрез процесуален представител писмени бележки с.д. № 9784/08.07.2024г. оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, с оглед на което е направено искане за оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

А. съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Районен съд - Варна е потвърдил НП № 23-0819-002656/13.07.2023г. на Н. група, сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Варна, с което на Н. Н. Д., [ЕГН], от [населено място], на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че процесното наказателно постановление е издадено при спазване на процесуалния и материалния закони и се явява законосъобразно.

Отговорността на Н. Н. Д. е ангажирана за това, че на 19.06.2023г. в 08.27 часа в [населено място] на [улица]в посока [улица]до бл.11 в [жк], жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в издишаният въздух от водача – 0,61 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер АRNA0165. Бил издаден талон за изследване № 0155415. Водачът заявил, че пил водка и вино. С получен протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол № 624/20.06.2023г. на сектор СМЛ при МБАЛ „Св. А. – Варна“ АД [населено място] се доказало 0.00 промила алкохол в кръвта. Според протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 19.06.2023г., подписан от д-р Ш. О., лицето се явило в МБАЛ „Св. А.-Варна“ АД, 5 минути след времето определено от контролния орган в талон за изследване № 0155415. Съгласно чл.15, ал.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. са приети показанията на техническото средство, а именно 0.61 промила в издишаният от водача въздух. За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер]/19.06.2023г. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени следните наказания: глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Настоящият съдебен състав споделя напълно, както установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи. В решението са анализирани подробно фактическата обстановка, при която е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, както и приложимите процесуални и материални норми, като съдът е приел, че административнонаказващия орган е тълкувал вярно закона и го е приложил точно.

Така постановеното решение е законосъобразно и не страда от визираните в жалбата пороци.

При извършената служебна проверка от съда, не се установиха нарушения на процесуалните правила в административнонаказателния процес. Предвид това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателя в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на „Пътна полиция“ в хода на административнонаказателното производство. Такава е преценката и на първоинстанционния съд за да достигне до единствения правилен и законосъобразен извод, че жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на алкохол, установено с техническо средство.

Неоснователно намира съдът възражението на касатора, че независимо от забавянето от 5 минути, не се изключва достоверността на резултат от медицинското изследване. Според императивната разпоредба на чл.15, ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., вземането на кръв и урина за изследване за алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. Съобразно разпоредбата на чл.15, ал.6 от Наредбата, при положение, че лицето не се е явило за изследване в указания в талона за изследване срок, се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.6, ал.10 от Наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Т.е. няма предвидена законоустановена възможност да се цени резултат от кръвно изследване, което е направено с 5 минути закъснение поради неявяване в определения час на наказаното лице.

Неоснователно намира съдът възражението на касатора за липсата на доказателства удостоверяващи техническата изправност на техническото средство към датата на установяване на административното нарушение. В производството пред Районен съд – Варна е представен списък на преминали последваща проверка анализатори на алкохол, рег. № 3286р-15170/24.03.2023г., в който е посочено средство за измерване Дрегер 7510, фабр. № АRNA 0165 с извършена на 21.03.2023г. последваща периодична проверка, със срок на валидност от 6 месеца. Предвид посоченото доказателство, към датата на установяване на административното нарушение, техническото средство, което е от одобрен тип, е било технически изправно.

По тези съображения, касационната инстанция счита, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно въззивно решение и не се установяват твърдяните касационни основания за неговата отмяна.

При този изход на спора и съгласно чл.63д от ЗАНН направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, определена на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от НЗПП, във вр. с чл.144 от АПК.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, А. съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 597 от 08.05.2024г. на Районен съд-Варна, 22 състав, постановено по н.а.х.д. № 20233110203139/2023г.

ОСЪЖДА Н. Н. Д., [ЕГН], от [населено място], да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.