№ 405
гр. гр. Добрич, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
Членове:Павлина Н. Паскалева
Деница Б. Петкова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско
дело № 20223200500314 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба
вх.№10021/11.03.2022г. от Н. Х. Н., ЕГН ********** от гр.Т., длъжник по
изп.д.№20207370401068 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 и район на действие
ОС-Добрич, срещу постановление за разноските, обективирано в съобщение
изх. № 7322/24.02.2022 г.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно по изложени съображения в депозираната жалба. Изразено
е несъгласие с възложените в тежест на жалбоподателката разноски. Излага
се, че неправилно и незаконосъобразно ЧСИ е начислил такси по т.4, 5, 9, 10,
12 и 31 от ТТРЗЧСИ. Неправилно са начислявани такси през времето, през
което производството по изпълнителното дело е било спряно. ЧСИ е
начислявал такси и разноски за действия, които не са извършвани, както и за
такива които не е било необходимо да бъдат извършвани. Неправилно е
изчислена и събрана и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. По
изпълнителното дело такава такса не се дължи, тъй като по същото не са
извършвани реални действия по принудителното събиране на вземането. Това
е резултативна такса върху принудително събраната сума, но не и върху
1
първоначално изискуемата. Дори и да се приеме, че такава такса се дължи, то
същата е неправилно изчислена. Въпреки, че в съобщението се сочи, че са
удържани 12105,44 лв., в действителност е удържана сума в размер на
12894,29 лв.
Ответникът по жалбата, взискателят „***“ ЕООД не изразява становище.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител излага
съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание
чл. 437, ал.3 от ГПК, прие за установено следното:
Жалбоподателката Н. Х. Н. е длъжник по изп.д.№20207370401068 по описа
на ЧСИ Л.Т., рег.№737 и район на действие ОС-Добрич, образувано по молба
на взискателя "***" ЕООД за събиране на парично вземане по изпълнителен
лист от 13.10.2020г., издаден по ч.гр.д.№302 по описа на ТРС за 2020г. за
заплащане на следните суми: 112 000 лв. – задължение по запис на заповед от
09.10.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.10.2020г. до
окончателното плащане на сумата и 2240 лв. – държавна такса и
изпълнителен лист от 13.10.2020г., издаден по ч.гр.д.№301 по описа на ТРС за
2020г. за заплащане на следните суми: 32361,50 лв. – задължение по запис на
заповед от 20.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от
09.10.2020г. до окончателното плащане на сумата и 647,23 лв. – държавна
такса.
С молба от 21.01.2022 г. взискателят "***" ЕООД е поискал от съдебния
изпълнител приключване на изпълнителното производство поради погасяване
на задължението от длъжника.
С разпореждане от от 21.01.2022 г. ЧСИ е приключил производството по
изп.дело № 20207370401068 на основание чл.433, ал.2 от ГПК поради
събиране на вземането. От постъпилата в резултат на наложени запори по
банковите сметки на длъжника суми по изпълнителното дело, той е удържал
(прихванал) сумата от 12 105, 44 лв. за дължими от длъжника такси по
ТТРЗЧСИ.
Съобщение изх. №7322/24.02.2022 г., съдържащо произнасяне на ЧСИ по
отношение на основанието и размера на разноските от общо 12105,44 лева с
ДДС /описани по пера/ е връчено на длъжника на 24.02.2022г. Жалбата срещу
определените с него разноски по изпълнението е с вх.№ от 11.03.2022г.,
подадена по пощата на 10.03.2022г., при което срока по чл.436 ал.1 от ГПК е
2
спазен. Жалбата изхожда от активно легитимирано лице-длъжник по
изпълнението и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.435, ал.2,
т.7 от ГПК. Въпросът за нейната допустимост е разрешен с определение
№665/22.11.2022г. по ч.гр.д.№540/2022г. на ВАпС.
Съгласно разпоредбите на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да
обжалва разноските по изпълнението. С ТР №3/10.07.2017г. по тълк. д. №
3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите
към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма
изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се
произнесе за разноските.
Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са
за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество
отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството
разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква
наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност
намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в
същото разноски.
Начислените в тежест на длъжника такси и разноски са детайлно
конкретизирани в съобщение изх. №7322/24.02.2022г. по основание и размер
/каква сума по кой текст от ТТРЗЧСИ се дължи/, което дава яснота за
длъжника относно възложеното му задължение за такси и разноски и
позволява извършването от съда на проверка за законосъобразност на база
приложените по делото книжа, удостоверяващи таксуваните действия и
сторените разноски.
Оплакванията на длъжника конкретно се отнасят за таксите по т.4, 5, 9, 10,
12, 26 и 31 от ТТРЗЧСИ.
Относно таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ:
3
В съобщение изх. № 7322/24.02.2022 г. таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ е
посочена на две места. Веднъж в размер на 120,00 лв. с вкл. ДДС, а
впоследствие като „разноски по прекратяване на изпълнителното
производство и държавни такси за заличаване на наложени обезпечения“ -
876,00 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от
жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лева (без ДДС).
От материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело се
установява, че ЧСИ е изпратил 19 на брой уведомления по пощата. При това
дължимата такса е в размер на общо 228 лв. с вкл. ДДС.
По тези съображения жалбата против акта, с който в тежест на длъжника
са определени разноски по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 876 лева е
основателна в частта за разликата над 108 лв. до вменените в тежест на
длъжника 876 лева, поради което и същия следва да бъде отменен в
посочената част.
Относно таксата по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 96 лева с вкл. ДДС:
Съгласно т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител
или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление
или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517,
ал.2 и ал.3 от ГПК се събира такса 20 лева (без ДДС).
От изпълнителното дело е видно, че по делото са изготвени и връчени 7
броя книжа, включително ПДИ. От изложеното се налага извода, че
дължимите от длъжника разноски по изпълнението за такса по т.5 от
ТТРЗЧСИ са в размер на 168 лева с вкл. ДДС.
Поради това жалбата против акта на ЧСИ за разноски в частта му, с която в
тежест на длъжника са определени разноски по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на
96 лева с вкл. ДДС е неоснователна.
Относно таксата по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 288 лева с вкл. ДДС:
Съгласно т.9 от ТТРЗЧСИ, за налагане на запор се събира такса от 15 лв.
/18 лв. с ДДС/.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният
изпълнител е наложил общо 17 броя запори върху длъжниковото имущество -
върху вземания към различни банки и други юридически лица, както и върху
движими вещи. От това следва, че дължимата такса за налагане на запор е
общо 306 лв.
4
Поради това жалбата против акта на ЧСИ за разноски в частта му, с която в
тежест на длъжника са определени разноски по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на
288 лева с вкл. ДДС е неоснователна.
Относно таксата по т.10 от ТТРЗЧСИ в размер на 630 лева с вкл. ДДС:
Съгласно т.10 от ТТРЗЧСИ за искане до съдията по вписванията за
вписване или вдигане на възбрана се събира такса 15 лв. /18 лв. с ДДС/.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният
изпълнител е отправил искания за вписване на възбрани върху 35 недвижими
имота. От това следва, че дължимата такса по т.10 от ТТРЗЧСИ в размер на
630 лева с вкл. ДДС е начислена законосъобразно.
Относно таксата по т.12 от ТТРЗЧСИ в размер на 36 лева с вкл. ДДС:
Съгласно т.12 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на сметка за размера на дълга от
частния съдебен изпълнител се събира такса 30 лева (без ДДС).
По делото е налице протокол от 21.01.2022г. за изготвена сметка за
размера на дълга, което обосновава начисляването на такса по т.12 от
ТТРЗЧСИ.
Относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 9895,96 лева с вкл.
ДДС:
Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от
ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника,
платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил
плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното
дело. При това, макар длъжникът да е платил пряко на взискателя, той дължи
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се изчислява върху „събраната
сума“. При това неправилно ЧСИ е определил таксата върху размера на
вземанията по всеки от двата изпълнителни листи поотделно и така е получил
сумата от 9895,96 лева. В случая събраната сума, върху която следва да се
определи таксата по образуваното изпълнително дело е тази, която е платена
пряко на взискателя. От представения по изпълнителното дело договор за
извънсъдебна сподогба се установява, че за погасяване на задължението по
делото, длъжникът Н. Х. Н. е заплатил на взискателя "***" ЕООД сумата от
210000 лв. Именно тази сума представлява събрана такава по смисъла на т.26
от ТТРЗЧСИ и същата следва да послужи за определяне размера на таксата
по посочената норма. Изчислен от съда размера на таксата по т.26 от
5
ТТРЗЧСИ възлиза на 7420 лв. - 8904 лв. с вкл. ДДС. По тези съображения
жалбата против акта, с който в тежест на длъжника са определени разноски
по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 9895,96 лева е основателна в частта за
разликата над 8904 лв. до вменените в тежест на длъжника 9895,96 лева,
поради което и същия следва да бъде отменен в посочената част.
Относно разноските по т.31 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 163,48 лв. с
вкл. ДДС:
В съобщение изх. № 7322/24.02.2022 г. разноските по т.31 от ТТРЗЧСИ са
посочени на две места. Веднъж в размер на 118,48 лв. с вкл. ДДС, а
впоследствие като „разноски по прекратяване на изпълнителното
производство и държавни такси за заличаване на наложени обезпечения“ -
45,00 лв. с вкл. ДДС.
В обжалвания акт начислените разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ не са
конкретизирани по вид и стойност.
В т.31 от ТТРЗЧСИ (Допълнителни разноски) са изброени разходите, които
съставляват допълнителни разноски. Тук попадат допълнителни разноски на
ЧСИ за разходи за получаване на информация и документи свързани с
длъжника и/или неговото имущество, както и заплащане на пощенски и/или
куриерски услуги, вкл. банкови такси и комисионни. Според Забележка 1 към
т. 31 допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е
издаден документ по Закона за счетоводството.
По изпълнителното липсват доказателства за извършени разноски по т. 31
от Тарифата. По делото се съдържат обратни разписки от пощенски и
куриерски служи, но липсват данни колко точно е заплатено за съответните
услуги. Вероятно такива разноски са сторени, но същите са за сметка на
длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството,
каквито съдът не установи по делото.
В тази част акта на ЧСИ следва да се отмени като незаконосъобразен.
С оглед доводите на жалбоподателя следва да се посочи, че не се
установява по изпълнителното дело да са начислявани такси за действия,
които не са извършени или за действия, които са извършени, без да е било
необходимо. Съответно не са начислявани такси за действия на същинско
принудително изпълнение, извършването на каквото е забранено при спряно
изпълнително производство. По времето, през което образуваното
изпълнително производство е било спряно са начислявани такси за действия,
6
които подготвят и обезпечават същинското принудително изпълнение, и са
извършени преди спирането на изпълнителното производство, за действия по
администриране на жалби и искания на длъжника по време на спряното
изпълнително производство и за отмяна на наложените обезпечения след след
погасяването на задълженията.
Във връзка с твърдението в жалбата, че ЧСИ е удържал (прихванал) сумата
от 12894,29 лв. вместо посочената в съобщението 12105,44 лв. следва да се
посочи, че длъжникът следва да се защити по общия исков ред.
С оглед гореизложеното съдът приема, че подадената жалба е частично
основателна, като постановлението за разноските, обективирано в съобщение
изх.№7322/24.02.2022 г. следва да се отмени в посочените части, касаещи
размера на дължимите от длъжника разноски. В останалата част жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В настоящото съдебно производство не следва да се присъждат разноски. В
производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл.81 ГПК не
намира приложение (в този смисъл определение №489/17.10.2017г. по ч. гр. д.
№ 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС). Допълнителен аргумент се явява спецификата
на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, в
което предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което
субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч.
разходи за обжалването им по реда на чл.435 от ГПК/, е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната,
сторила разноски и имаща право на такива, е общия исков ред.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба Н. Х. Н., ЕГН ********** от гр.Т. в качеството на
длъжник по изп.д.№20207370401068 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 и район
на действие ОС-Добрич постановление за разноските, обективирано в
7
съобщение изх. № 7322/24.02.2022 г., в следните части:
по т.4 от ТТРЗЧСИ - за разликата над 108,00 лв. лева до 876,00 лв.;
по т.26 от ТТРЗЧСИ - за разликата над 8904,00 лв. лева до 9895,96 лв.;
по т.31 от ТТРЗЧСИ - за сумата от 118,48 лв. и сумата от 45,00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Х. Н., ЕГН ********** от гр.Т.,
длъжник по изп.д.№20207370401068 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 и район
на действие ОС-Добрич, срещу постановление за разноските, обективирано в
съобщение изх. № 7322/24.02.2022 г. в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8