РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Русе, 27.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори
касационен състав, в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА ДИАНА КАЛОЯНОВА |
|
|
|
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ , като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 88
по описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в ЗАНН, във връзка с
чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц.К. ***,
подадена чрез адвокат-пълномощник М.Т. ***, против решение № 179 от
07.12.2022г., постановено по АНД № 277 /2022
г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е изменен Електронен фиш Серия К № 5250445,
издаден от ОД на МВР – Русе, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, на основание чл.189,
ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), като изменението е във връзка с преквалифициране на нарушението от
такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП , в нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени електронния фиш.
Ответната страна в производството в
с.з. не се явява, не изпраща представител. В подадено писмено възражение на касационната
жалба, вх. № 853 от 07.02.2023 г. по описа на РС – Бяла, оспорва
основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ОП – Русе дава
становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП размер, като на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН е изменил квалификацията на нарушението и е приложил закон за същото
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция.
Всички съществени, необходими, релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени.
При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, за законосъобразното
ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, за
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването
на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от
териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените
технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни.
Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези
данни, които са посочени в правната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП и същите са
отразени в атакувания ЕФ.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ, изцяло се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
рег.номера и комуникации тип Cordon M2, фиксираща дата, час и скорост на движение, което
техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните
проверки, видно от събраните доказателства по делото.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на
техническото средство, като съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в ЕФ е записана
дата на нарушението 06.09.2021г., а на снимковия материал към него е отразена
дата 16.09.2021г. При проверка съдът не констатира подобно несъответствие. На
снимката на л.10 по АНД1506/2022 на РС Русе е посочена дата 06.09.2021г. Същата дата, е посочена и в
обяснителната записка на гърба на снимката и в издадения ЕФ, поради което
твърденията в касационната жалба за
несъответствие са неверни.
По делото безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението;
скоростта и посоката на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно
и обстоятелството, че допустимата максимална скорост на движение за този пътен
участък е 50 км/ч.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че на снимката не се
вижда ясно автомобила, посочен в ЕФ.
Снимката е достатъчно ясна, на нея се вижда нееднозначно изписания
рег.номер на автомобила/ЕН8799КА/, който е маркиран
автоматично със знак +, т.е. това е автомобила, скоростта на която е
отчетена от техническото средство.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените факти и обстоятелства.
Не
съставлява нарушение на процесуалните правила, а още повече съществено такова,
което да е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя преквалифицирането на нарушението от
чл.21, ал.2 ЗДвП в нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. От представените доказателства-
справка от АПИ/л.11 АНД 277/2022г./ е установено обстоятелство, различно от
посоченото в ЕФ, а именно, че скоростта на автомобила на жалбоподателя е
отчетена с техническо средство на място, което се намира в рамките на населено
място. На това място важи ограничението по чл.21, ал.1 от ЗДвП – движение със
скорост до 50км/ч за ППС от категория А, поради което и нарушението е
преквалифицирано по чл.21, ал.1 ЗДвП. Преквалифицирането на нарушението е
изцяло съобразено с установената съдебна практика с Тълкувателно решение № 8 /
2021г. на ВАС. В мотивите към решението е посочено, че:“Упражняването на
правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемото
нарушение от съда е не само гаранция за законосъобразност на административнонаказателната
дейност, но и инструмент за постигане на бързина в правораздаването предвид
правораздавателния характер на наказателното постановление и липсата на
правомощие на районния съд, след като отмени наказателното постановление, да
връща преписката на административнонаказващия орган със задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би значило нарушителят да
остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т. е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното
постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на
административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. Същината на
правораздавателната функция на държавата, в случая упражнявана от районния съд,
не е подчинена единствено на целта да се осигури право на защита на лицето,
подведено под административно наказателна отговорност, а и на целта да се
защити правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение, разбира
се, при спазване на основното човешко право на справедлив съдебен процес.
Затова при тълкуване на релевантните в настоящия случай законови разпоредби
следва да се осигури баланс между тези две цели“. Анализирайки събраните
доказателства не се установява съществено изменение на обстоятелствата. Няма
спор, че по процесния пътен участък е налице ограничение на скоростта до 50км.
Това е основното обстоятелство, което определя от обективна страна нарушението.
Обстоятелството дали това ограничение е въведено със знак В26 или поради общото
ограничение за движение със скорост до 50км/ч в населено място не е съществено,
поради и преквалифицирането на нарушението е изцяло допустимо и в съответствие
със закона.
Правилно са приложени относимите законови разпоредби
към установеното административно нарушение. Правилно
е индивидуализирано и наложеното
наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на
нарушението.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд – Бяла е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на
разпоредбите на чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН своевременно е искането от
процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, направено в подаденото възражение
/л.10 от делото/. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с
чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда,
като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 150 лв./.
По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от
делото на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодно
разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 2,
т.5 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 179
от 07.12.2022г., постановено по АНД № 277
/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е изменен Електронен
фиш Серия К № 5250445, издаден от ОД на МВР – Русе.
ОСЪЖДА Ц.К.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.