Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI
б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на десети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.с. ИВАН КИРИМОВ
при секретаря
Донка Шулев, като разгледа докладваното от мл. съдия
Киримов в.гр. дело № 14908 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
130232 от 03.06.2019 г. постановено по гр.д. № 55622/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 43-ти състав е признато за установено на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2 от ГПК, че предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 10.11.2015 г., с продавач Д.Д.Г.и купувач Б.В.Г. представлява неистински документ, в
частност неавтентичен документ по отношение на подписа и ръкописния текст на
лицето, което е посочено като продавач, поради което на основание чл. 194, ал.
2, изр. 2 от ГПК е изключен от доказателствата по делото. С решението е
отхвърлен предявения от Б.В.Г. срещу А.Б.К. и В.Б.К. иск с правно основание чл.
19, ал. 3 от ЗЗД – за обявяване на окончателен на сключен на 10.11.2015 г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с предмет: 1. – 2/6
/две шести/ идеални части от Вила на етаж и половина с Гараж под нея,
съставляваща северозападна част на вила близнак, построена във вилно място от
829 кв.м. в землището на село Герман, при съсед: улица, парцел втори и ТКЗС от
две страни, а сега залесено от ДГС, което вилно място съставлява парцел I /първи/, имот пл. № 84, в квартал 7 /седми/ по
плана на село Герман, местност „Лозето”, заедно с 445,60/829 идеални части от
общите части на сградата, а съгласно КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-37/04.07.2011 г. на ИД на АГКК – сграда с идентификатор 14831.6502.723.2,
с предназначение: Вилна сграда – еднофамилна, с адрес: с. Герман, район
Панчарево, в.з. Лозето, разположена в поземлен имот с идентификатор
14831.6502.723; 2. – 4/12 идеални части от вилно място от 829 кв.м. в землището
на село Герман, при съседи: улица, парцел втори и ТКЗС от две страни, а сега
залесено ДГС, което вилно място съставлява парцел I
/първи/, имот пл. № 84, кв. 7, по плана на село Герман, вилна зона, действащ
през 1974 г., заедно с 445,60/829 идеални части от общите части на сградата и
дворното място, а съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г.
на ИД на АГКК – поземлен имот с идентификатор 14831.6502.723. С решението Б.В.Г.
е осъден да заплати на А.Б.К. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо
660 лева, представляваща разноски в производството..
Ищецът Б.В.Г.
обжалва в цялост първоинстанционното решение като
неправилно. Във въззивната жалба се поддържа, че е
несъответен, на доказателствата по делото, изводът на първия съд, че Д.Г.не
притежава 4/12 идеални части от процесното дворно
място. Излагат се съображения, че ищецът никога не е твърдял, че ръкописният
текст положен под подписа на Д.Г.е изписан от нея, а че подписът положен под предварителния
договор е на Д.Г.. Сочи, че първоинстанционният съд неподустимо е разширил задачата на назначената съдебно-почеркова екпертиза.
Претендира, че по делото не са събрани доказателства, които да оборват извода,
че при подписване на предварителния договор Д.Г.е разбирала свойството и
значението на това, което върши. Ето
защо, въззивникът счита, че е изправна страна по
предварителния договор и моли съда да отмени постановеното от Софийски районен
съд решение, като уважи предявения от него иск. Претендира се присъждането на
сторените и пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от А.Б.К., с който оспорва същата. Поддържа изводите на първия съд, относно неистиността на процесния
предварителен договор. Отделно сочи, че плащането на продажната цена по
предварителния договор е нередовно, тъй като ищецът не е установил изпълнението
на ЗОПБ. Намира твърдението на ищеца, че предмет на предварителния договор са
два отделни имота за опит за заобикаляна на закона. Сочи, че настоящото
производство е преждевременно образувано, тъй като отлагателното условие по чл.
4, ал. 1 от предварителния договор не е настъпило.
С определението
си по чл. 267 от ГПК въззивният съд е намерил, че за
изясняване на делото следва да бъда допусната тройна съдебно-почеркова
експртиза.
Софийски градски
съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и
изложените във въззивната жалба и в отговора доводи,
приема следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта и наличието на противоречие с
императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд счита
постановеното от СРС, 43ти състав,
решение за валидно и допустимо. Във връзка с доводите във въззивната
жалба настоящият състав намира следното:
От предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот от
10.11.2015 г. се установява, че страни по същия са Д.Д.Г.,
като продавач и Б.В.Г., като купувач. Предмет на договора са – 2/6 идеални
части от недвижим имот, придобит чрез наследяване по закон от В. Б.Г.,
представляващ вила на етаж и половина и гараж под нея, съставляваща северозападната част на вилата близнак,
построена във вилно място от 829 кв. метра, в землището на село Герман, при
съседи: улица, парцел втори и ТКЗС от две страни, а сега залесено от ДГС, което
вилно място съставлява парцел I /първи/, имот
пл. № 84 /осемдесет и четвърти/ в кв. 7 /седми/ по плана на с. Герман, местност
„Лозето” заедно с 445,60/829 идеални части от общите части на сградата – за
сумата от 10 000 лева, както и 4/12 идеални части от вилно място от 829
кв. метра в землището на село Герман, при съседи: улица, парцел втори и ТКЗС от
две страни, а сега залесено от ДГС, което вилно място съставлява парцел I, имот пл. № 84, в кв. 7 по плана на с. Герман,
вилна зона, действащ през 1974 г., заедно с 445,60/829 идеални части от общите
части на сградата и от дворното място – за сумата от 2000 лева. Съгласно чл. 2
от договора договорената цена от общо 12 000 лева е заплатена от продавача
на купувача, в момента на сключване на предварителния договор. Съгласно чл. 4,
ал. 1 от договора страните се задължават да сключат окончателен договор не
по-късно от 30 дни след завършване на гр.д. № 31956/2012 г. по описа на СРС 79
състав, като промяна на договорения срок може да става само по взаимно писмено
споразумение на страните по договора.
Съгласно чл. 5
от договора владението върху имота ще се предаде на купувача в деня на
подписването на окончателен нотариален акт. В чл. 16 от договора е посочено, че
ако настъпи смърт за някоя от страните по договора или същата бъде поставена
под ограничено или пълно запрещение, задълженията по този договор се поемат от
правоприемниците. Договорът е съставен в два екземпляра – по един за всяка от
страните, състои се от четири страници текст и е подписан на всяка страница от
продавача, купувача и свидетел,
Представен е
нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне
на вещни права върху някои недвижими имоти от 04.XI.1959
г., № 97, том XXII, дело № 4075/59 година, съгласно който Обединено
ТКЗС „Д. Б.”*** – село Горубляне, продава, а В. Б.Г., служащ
и Г. С.Х.,***, купуват по ½ идеална част, едно празно място с
пространство от 829 /осемстотин двадесет и девет/ квадратни метра, находящо се в землището на с. Герман, съставляващо парцел I /първи/, имот планоснимачен
№ 84 /осемдесет и четири/ от квартал 7 /седми/ по плана на с. Герман – вилната
зона, при съседи: път /улица/, парцел II /втори/ и ОТКЗС
„Д. Б.”, за сумата от 6,632 лева.
Представен е
протокол от 02.10.1974 г. по гр.д. № 3002/1974 по описа на СРС, VII състав, с който е одобрена спогодба, съгласно която
в дял на В. Б.Г. се дава и той се съгласява и приема: Вила на етаж и половина с
гараж под нея, съставляваща северозападната част на вилата близнак построена
във вилното място от 829 кв.м. в землището на с. Герман до съседи: улица,
парцел втори и ТКЗС от две страни, а сега залесено от ДГС, което вилно място
съставлява парцел I /първи/ имот
пл. № 84 /осемдесет и четвърти/ в квартал 7 /седми/ по плана с. Герман, вилната
зона, заедно с 445,60 /829 – идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, като ще владее северозападната част от същото вилно място, която
се отделя по протежението на разделната стена на вилата близнак.
Представено е
удостоверение за наследници на В. Б.Г., видно от което същият е починал на
05.11.1990 г. и е оставил следните наследници – Д.Д.Г.–
съпруга; Б.В.Г. – син; Т.В.Г.– починала на 17.10.2010 г. и оставила наследници
- А.Б.К. – дъщеря и В.Б.К. – син.
Представено е
удостоверение за наследници на Д.Д.Г., видно от което
същата е починала на 29.05.2016 г. и е оставила следните наследници – Б.В.Г. –
син; Т.В.Г.– починала на 17.10.2010 г. и оставила наследници - А.Б.К. – дъщеря
и В.Б.К. – син.
По делото е
представена медицинска документация за Д.Д.Г.– л. 100
– л. 112 – в експертно решение № 2393 на ТЕЛК от 26.06.2015 г., е посочено, че
решението е взето след преглед. Посочена е водеща диагноза – органично
разстройство на личността и общо заболяване – органично разстройство на
личността; МСБ; кортикална атрофия; мултиифарктна енцефалопатия; състояние след ИМИ в басейна
на ВБС.ХНМК в басейна на ДСМА; централен дискоординационен
синдром; диабетна поливропатия; ЗД-II-тип-ИИР-КСДС-диабетна полиневропатия;
АХ – III ст. Хипертонично сърце; СН-II
фк. Хроничен пиелонефрит; Пптоза на ДБ; Парапелвикални
кисти на ЛБ. ХБН – O-I ст.. Представен
е и амбулаторен лист № 4747 от 13.11.2015 г., с отразена основна диагноза – застойна сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания
и усложнения – хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения,
биполярно разстройство, сегашен епизод маниен без психотични симптоми; За обективно състояние е отразено – увредено
общо състояние – дезориентирана, неадекватна; пулмо-везикуларно
дишане; кор-ритм. сърд. дейсност RR 110-80 хепар и лиен не се палпират крайници нарушена сетивност артрозни
промени.
Представена е и
нотариална психолого-психиатрична консултация на Д.Д.Г.от 01.12.2008 г., съгласно която същата не страда от
същинско психично заболяване – психоза. Интелектуалното развитие е правилно,
няма данни за интелектуален упадък – деменция. Налице
е психическа годност за извършване на правни действия.
Представено е
решение № II-79-279 от 08.10.2015 г. по гр.д. № 31956/2012 г. по
описа на СРС, ГО, 79 състав, както и протоколно определение по гр. д. №
4840/2016 г. по описа на СГС, II Е въззивен състав, с което производството по делото е спряно.
По делото е
разпитана свидетелката Ц.Г., от чиито показания се установява, че същата е
присъствала при подписване на процесния предварителен
– договор между ищеца и Д.Г.. В тази част настоящата инстанция кредитира
показанията на този свидетел, доколкото същите не противоречат на останалите
събрани доказателства по делото. В показанията си този свидетел сочи, че при
подписване на процесния предварителен – договор Д.Г.била
контактна, както и че последната ѝ била казала, че това е нейно решение.
В тази част показанията на свидетеля не се кредитира доколкото същите
противоречат на събраните по делото писмени доказателства имащи отношение към
здравословното състояние на Д.Г., както и на депозираната експертиза. Видно от
протокол от проведено на 21.05.2019 г. съдебно заседание при разпита на
посочения свидетел е присъствал лично и вещото лице по назначената
съдебнопсихиатрична експертиза д-р В.С.. Последният при изслушването си
заявява, че съдовата деменция, от каквато е страдала Г.е
лакуларна деменция, тоест
частична. При тези деменции лицата са ориентирани за
собствена личност. Привидно правят впечатление на адекватни, но при едно
по-задълбочено изследване от специалист се установява, че тяхната алопсихична ориентация е нарушена, както и редица други
когнитивни функции са нарушени. За разлика от глобалната деменция,
при тях е съхранена критичността, поради което те правят впечатление на
„нормални, адекватни хора”, но това не е така. Хората в такова състояние общуват
на нормално ежедневно ниво, но нищо по – сериозно. Нарушава се абстрактното
мислене, оценъчните способности. Изложеното от вещото лице, което е направило
необходимото за да се осведоми за състоянието на Г., след проучване на
наличната по делото документация идва в подкрепа на извода на съда, че
показанията на свидетеля Г. не следва да бъдат кредитирани в съответните части,
на първо място защото същата не е лице със съответните компетенции относно
здравословното състояние на Г., а на второ защото вещото лице, сочи че хора със
заболяване като на Г.„правят впечатление на нормални, адекватни хора”, но това
не е така”, както и „те общуват а нормално ежедневно ниво, но нищо по-сериозно.
Нарушава се абстрактното мислене, оценъчните способности.”.
По делото е
прието заключение по назначената посмъртна съдебнопсихиатрична експертиза. Заключението
на вещото лице д-р В.С. е изготвено след запознаване с приложените по делото
писмени доказателства, свързани със здравословното състояние на Д.Г.. Съгласно
заключението през 2013 г. на Г.е поставена диагнозата съдова деменция, която по анамнестични
данни е с начало няколко години преди това. При всички прегледи до 07.03.2016
г. е отбелязано, че тя е „дезориетирана,
неадекватна”. Още през 2013 г. се появява и диагноза Биполярно афективно разстройство, като на 09.10.2015 г. /най-близката
датата до процесното събитие/, д-р Т.описва психотична симптоматика: зрителни и вербални халюцинации, хипертимна, парабулични действия,
мегаломанни идеи, параноялна
симптоматика, заедно с когнитивен дефицит и алопсихична
дезориентация. При провежданото лечение /400 мг. Сетинин/
не може да се очаква психотичната симптоматика да
изчезне за един месец /10.11.2015 г/., още повече, че при Г.е била налице
склонност към хронично протичане на манийната
симптоматика /с обостряне тъкмо в процесния период/.
По отношение на когнитивния дефицит /Лакунарна деменция/ не би могло да се очаква обратно развитие и
подобрение на състоянието, а тъкмо обратното. При това съчетание на две
психични разстройства са били увредени основни фунцкии
на Г.– памет и интелект: невъзможност да преценява критично свойството на
извършваното /интелектуален критерий за дееспособност/ и неговото значение
/мисловен критерий – далечни последици/, воля и емоции /нарушена способност за
свободно волеизявление/. Крайното заключение на вещото лице е, че към
10.11.2015 г. Г.е страдала от генерализирана и мозъчна атеросклероза, мултиинфарктна енцефалопатия, корова
атрофия, съдова /лакунарна/ деменция,
състояние след исхемичен мозъчен инсулт, биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен, с психотични симптоми. По
същото време Г.не е могла да разбира свойството и значението на извършваното и
да ръководи постъпките си.
По делото е
прието заключение по назначената съдебно-почеркова
/графическа/ експертиза. Заключението на вещото лице М.З.е депозирано след
изследване на сравнителен материал. Съгласно заключението ръкописният текст „Д.Д.Г.под подписа за „Продава” на последната страница от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.11.2015 г. не
е писан от лицето Д.Д.Г.. Сравнителните образци от
подписи не са достатъчни за направата на извод относно въпроса дали Д.Д.Г.е положила 5 броя подписи в предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 10.11.2015 г. или са изпълнени посредством
имитации /подражание/. В съдебно заседание вещото лице сочи, че петте подписа
по своята структура са положени от едно и също лице. Излага, че доколкото няма
сравнителен материал от подписи на Г.в периода 2009 г. до 2015 г. не може да
даде категоричен отговор дали подписите са положени от нея или се касае за
имитация на подпис.
Пред въззивната инстанция е допуснато изслушването на тройна
съдебно – почеркова експертиза. Същата е депозирана в
срок от вещите лица И., Х. и Т.. Съгласно заключението анализът и сравнителното
графическо изследване на текстовете, представени като сравнителен материал от
почерка на Д.Г.установяват различия между почерка, с който са изпълнени
текстове в документи – сравнителни материали описани на л. 1 от протокола с №
1и № 2 и № 4 и почерка, с който са изпълнени текстовете в документи –
сравнителни материали, описани на л. 1 от протокола с № 3и № 6. Констатираните
различия в общите и частни графически признаци са характерни и достатъчни за
извод, че текстовете от наличния сравнителен материал е изпълнен с два почерка,
тоест от две лица, както следва – с един почерк, от едно лице Д.Г., са
изпълнение текстовете във обекти № 1, 2 и 4; с друг почерк, втори почерк, от
друго лице са изпълнени текстовете в обекти № 3 и 6. Анализът и сравнително
графическо изследване на подписите на Д.Г., отразени във всичките сравнителни
образци, установяват, че същите се характеризират с аналогични признаци,
подробно изброени в заключението. С оглед продължителни период, който обхващат
сравнителните образи, следва извод, че не са настъпили значими изменения в писмено
– двигателния навик на лицето при подписване. В целия обем образи се наблюдава
относителна устойчивост, която е в рамките на присъщата за всеки човек вариантност, въпреки различието във времето и
предназначението на документите. При така изложеното, във връзка с анализа на
представените сравнителни образци, вещите лица намират по отношение на предмета
на експертизата следното: различие между почерка, с който са изпълнени имената
„Д.Д.Г.” в процесния
договор и почерка на Д.Д.Г., с който са изпълнени
сравнителните образци с № 1, 2 и 4, заключаващо се в размера, наклона, степента
на свързаност, както и в характерни частни графически признаци описани в
заключението. Прието е, че констатираните различия са характерни и достатъчни в
своята съвкупност за извод, че текста – обект на експертизата, не е изпълнен от
лицето, изписало текстовете – сравнителни образци с № 1,2 и 4 – Д.Д.Г.. Съвпадение с почерка, с който са изпълнени
сравнителните образци № 3 и 6, заключаващо се в степента на обработеност,
в размер н наклона, в степен на свързаност и темпа на изпълнение, както и на
частни признаци описани подробно в заключението. При извършеното сравнително
графическо изследване на подписите – обект на експертизата и подписите
сравнителни образи от Д.Д.Г., се установяват
съвпадения в степента на обработеност, в общия вид,
структурната сложност и съдържанието на транскрипцията, в размер на наклона, в
степента на свързаност и темпа на изпълнение, както и в характерни частни
признаци подробно описани в заключението. Направен е извод, че констатираните,
при така представения сравнителен материал, съвпадения в общите и частни
графически признаци са характерни, устойчиви и достатъчни в своята съвкупност
за извод, че подписите – обект на експертизата, са изпълнение от Д.Д.Г.. Настоящата инстанция кредитира депозираната
експертиза, доколкото същата е изготвена от компетентни вещи лица, отговорила
на поставените задачи задълбочено след изследване на необходимия сравнителен
материал, като подробно е разяснила, по които частни признаци е стигнала до
извод за сходство между изследвания подпис и този на Д.Г..
С
оглед приетите факти по делото въззивният съд намира
от правна страна следното:
За
да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД,
съобразно правилата на чл. 154 от ГПК по делото от ищеца следва да бъде
установено при условие на пълно и главно доказване наличието на следните
материални предпоставки: 1. възникнало между страните в процеса облигационно
правоотношение, по което е поето задължение за сключване на окончателен договор
с конкретно очертано в предварителния договор предметно съдържание; 2. ищецът
да е изпълнил поетото с договора задължение; 3. съществуване на правото предмет
на предварителния договор в патримониума на ответника
към датата на съдебното дирене и 4. изискуемост на потестативното
право за сключване на окончателен договор.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема, че от ищецът е установено, че предварителният договор от
10.11.2015 г. съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния
договор, а именно посочени са страните по него и тяхното качество – купувач – Д.Д.Г.и продавач – Б.В.Г., подробно са индивидуализирани
предметите на договора - 2/6
идеални части от недвижим имот, придобит чрез наследяване по закон от В. Б.Г.,
представляващ вила на етаж и половина и гараж под нея, съставляваща северозападната част на вилата близнак,
построена във вилно място от 829 кв. метра, в землището на село Герман, при
съседи: улица, парцел втори и ТКЗС от две страни, а сега залесено от ДГС, което
вилно място съставлява парцел I /първи/, имот
пл. № 84 /осемдесет и четвърти/ в кв. 7 /седми/ по плана на с. Герман, местност
„Лозето” заедно с 445,60/829 идеални части от общите части на сградата – за
сумата от 10 000 лева, както и 4/12 идеални части от вилно място от 829
кв. метра в землището на село Герман, при съседи: улица, парцел втори и ТКЗС от
две страни, а сега залесено от ДГС, което вилно място съставлява парцел I, имот пл. № 84, в кв. 7 по плана на с. Герман,
вилна зона, действащ през 1974 г., заедно с 445,60/829 идеални части от общите
части на сградата и от дворното място – за сумата от 2000 лева, като е уговорен и начина на заплащане – при
подписване на договора, като същият служи като разписка, относно заплатената
продажна цена.
Предварителният договор е сключен и в установената в
чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена форма, предвид обстоятелството, че за окончателния
договор за покупко-продажба на недвижим имот законодателят е предвидил в чл. 18
от ЗЗД специална форма – нотариален акт. С оглед изложеното и доколкото по
делото се установи, че подписът положен върху предварителния договор от
10.11.2015 г. от името на Д.Г.да не е нейн,
настоящият състав приема, че между ищецът и Д.Г.е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по което е поето задължение за прехвърляне на
собствеността върху процесния имот.
Установено е и че Д.Г.е била собственик на процесните идеални части, към момента на сключване на
предварителния договор, като този извод следва от приетите по делото писмени
доказателства - нотариален
акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни
права върху някои недвижими имоти от 04.XI.1959
г., № 97, том XXII, дело № 4075/59 година, протокол от 02.10.1974 г.
по гр.д. № 3002/1974 по описа на СРС, VII състав, удостоверение
за наследници на В. Б.Г.. В същото време, съдът като взе предвид,
че последната е починала и искът е предявен срещу нейни наследници по закон –
децата на починалата ѝ дъщеря Т.Г., то следва извод, че искът на ищеца би
бил основателен само до ½ от претендираните
идеални части, доколкото същият е син на починалата и наследява останалата
½ от претендираните идеални части по
наследствено правоприемство, поради което за ½
от процесните имоти съвместява качеството кредитор и
длъжник.
Изпълнено е задължението от страна на ищеца за
заплащане на уговорената цена, като видно от съдържанието на самия договор,
същата е заплатена в деня на подписването му. В тази връзка неоснователни са
възраженията на въззиваемата страна, доколкото
посочените в предварителния договор обекти могат да бъдат предмет на отделни
разпоредителни действия, а обстоятелството, че сумата не е преведена по банков
път, не води до недействителност на договора, а единствено до ангажиране на административнонаказателна отговорност за ищеца.
Независимо от
горното настоящата инстанция намира, че не е налице последната предпоставка от
значение за уважаването на предявения конститутивен
иск, а именно не е настъпила изискуемостта на потестативното
право за сключване на окончателен договор, доколкото между ищецът и наследодателят
Д.Г.е бил уговорен краен срок за сключване на окончателния договор – чл. 4 от
договора – „не по – късно от 30 дни след завършване на гр.д. № 31956/2012 г. по
описа на СРС, 79 състав“, който не е изтекъл преди ищецът да е сезирал Софийски
районен съд с искова молба. Видно от материалите по делото производството по
посоченото дело е спряно пред въззивната инстанция,
именно по молба на ищеца до приключване на настоящото производство, като по
този начин ищецът е осуетил възможността за уважаване на настоящия иск.
Съгласно посочената разпоредба промяна на договорения срок може да става само
по взаимно писмено споразумение на страните по договора, като такова не е
представено от ищеца.
С оглед приетото
настоящата инстанция намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено по отношение на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД,
при изложените от настоящата инстанция мотиви.
По разноските:
Предвид изхода
на спора, право на разноски има отвеницата А.Б.К..
По делото са
представени доказателства за сторени разноски в общ размер 400 лева –
адвокатски хонорар, за чието заплащане в брой е представено като доказателства
съобразно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № №6/06.11.2013г.
по тълк.д.№ 6/2012г на ОСГТК на ВКС договор за правна
защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 130232 от 03.06.2019 г. постановено по гр.д. № 55622/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 43-ти.
ОСЪЖДА Б.В.Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** да заплати на А.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400 лева сторени пред настоящата
инстанция разноски за адвокатска защита.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.