№ 17716
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110125440 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. В., при твърдение, че е
собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: град София, общ. Слатина, улица
„Хемус“ № 16, вход А, гараж 19, аб.№ 371352, дължи заплащане на сумите 86,13 лева
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.2.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 11,75 лева представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 13.2.2023 г., 35,17лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от м.1.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 22.2.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,29 лева представляваща
мораторна лихва за период от 5.3.2020 г. до 13.2.2023 г.
Ищецът твърди, че ответницата, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК, ответникът сочи, че
оспорва наличието на облигационна връзка, като сочи, че обектът е гараж, в който по
архитектурен проект липсват радиатори, липсва и инсталация за пренос и доставка на топла
вода, поради което и вземането на ищеца е само за „сградна инсталация“, начислена
служебно по чл.61 НТ, че ответницата не притежава отделен обект в ЕС – вход А, като
1
твърди, че абонатната станция е изградена да обслужва само вход А, а гаражите не са
топлоснабдени. Позовава се на нищожност на процедурата, заложена по реда на чл.61 НТ,
като сочи, че вземането на ищеца не е за реално потребление, формулата е нищожна.
Прави се възражение за погасителна давност.
Възразява се по дължимостта на обезщетение за забава, с довод, че разпоредбата на
чл.33,ал.1 ОУ съдържа неравноправна, поради което и нищожна клауза, следователно, за
дължимост на вземането е необходима покана, каквато не е получавала, оспорва се
претенцията за дялово разпределение – същата се дължи на третото лице, защото гаражът не
е присъединен обект.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по
сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при
съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г.
на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на
партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди. С
доклада си по делото съдът е обявил за безспорно, че ответницата е собственик на
процесния имот - гараж, като това се доказва и от представения нотариален акт за замяна на
недвижими имоти от 12.09.1988 г. Видно от представения по делото нотариален акт,
ответницата С. В. е придобила в собственост по силата на замяна, апартамент 33 на адрес
град София, улица „Хемус“ № 16 вход Б, етаж 7, заедно с избено помещение в същия вход,
и таванско помещение, както и гараж 9, находящ се на първи етаж в сградата на улица
„Хемус“ № 16, вход А, състоящ се от гаражна клетка със ЗП 15,31 кв.м., при граници – север
– улица „Хемус“, запад – Цветанка Горнишка, юг. Коридор, изток – Марин Христов, заедно
с принадлежащите му ид.ч. от общите части 0,37 % и правото на строеж върху държавно
място. В замяна, ответницата е прехвърлила свое жилище във вход Б, заедно с избено
помещение в същия вход, и таванско помещение, както и гараж във вход Б, съставляващ
гаражна клетка.
По делото е представен списък от 2001г. на абонатите от Етажната собственост на
улица „Хемус“ № 16, вход А, за пълна кубатура при изчисляване на 10 % обща топлинна
енергия, в която са посочени апартаменти, гаражи, и е подписан от председател и касиер, с
посочени абонатни номера и кубатура. На списъка е посочено, че вход 1 и вход 3 имат една
абонатна станция /в горен десен ъгъл/. На 28.12.2001г. до ищеца , от ФДР са изпратени
оформени договори за разпределение на топлинна енергия за улица „Хемус“ № 16,
обслужвани от една абонатна станция, като в него е посочено, че липсва договор само за С.
В., която отказва, за гараж, ап.1, аб.2, с посочен абонатен номер за нея. Приложен е
споразумителен протокол от 10.12.2003г между ищеца и ***, титуляр на партида за ап.15,
във вход А, че остайностяването на енергията следва да се извършва от третото лице –
2
помагач. Представени са схеми за вход А и Б, за гаражите. Разпоредбата на чл. 105а
ЗЕЕЕ/отменен, но в сила към датата на присъединяване на ЕС/ предвижда, че
топлопреносното предприятие е длъжно да присъедини към топлопреносната мрежа
производители и потребители, разположени на съответната територия, определена с
лицензията за пренос на топлинна енергия, но присъединяването на потребителите в сгради
– етажна собственост, чрез абонатна станция, или нейни самостоятелни отклонения, се
извършва със съгласието на всички собственици или титуляри на вещно право на ползване.
В частност, видно от представените доказателства, ответницата е изразила ясно несъгласие
да се присъедини към топлопреносната мрежа. Ето защо, при липса на доказателства за
нейно последващо изявление, с което се съгласява, фактическият състав е незавършен и
облигационно правоотношение с ЕС, респективно – ответницата, не е възникнало. Искът се
основава на облигационно правоотношение, не на неоснователно обогатяване, поради което
и не може да се уважи от съда на друго основание, а следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски има само ответницата.
Ответникът не е сторил разноски, като е представляван от адвокат Р. Д., който му е
предоставил безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Следователно, на
адвокат Д. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, което да бъде заплатено от ищеца. При съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя адвокатски хонорар в размер на 400 лв., на основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б против С. Д. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.
ХЕМУС № 16, ВХ. Б, ЕТ. 7, ап. 33, за признаване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 9326/2023 г. на СРС, 125 състав за:
сумите 86,13 лева (осемдесет и шест лева и 13 стотинки), представляваща главница за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ.ХЕМУС 16, вх.А, гараж №9, аб.
№371352, ползвана за битови нужди за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,75 лева
(единадесет лева и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г.
до 13.02.2023 г., 35,17лева (тридесет и пет лева и 17 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
6,29 лева (шест лева и 29 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
05.03.2020 г. до 13.02.2023 г.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б да заплати на АДВОКАТ Р. Л. Д., от САК, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ 1А, Търговски дом, вх. Б, ет. 3, кантора 313, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата
от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на С. Д. В..
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4