Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 2367 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, с която е
предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата
от 10 лева, като частична претенция от общата в размер на 281.60 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица №
0020090201600199 от 24.02.2016г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Ауди А7” с ДК № **, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че
24.02.2016г. между страните е сключен договор за застраховка „Пълно Каско“ със
застрахователна полица № 0020090201600199 за лек автомобил „Ауди А7” с ДК № **,
собственост на ищеца, със срок на действие от 24.02.2016г. до 24.02.2017г.
Застрахователната премия била изцяло платена. На 16.02.2017г. ищцата
предоставила автомобила на **, който при маневра за паркиране в гр. Варна, ул.
„Раковски“ ударил левия праг на автомобила в бордюр. Застрахователят бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие и извършил оглед и бил изготвен опис по щета. На
06.04.2017г. ищцата получила уведомление, с което застрахователят отказвал да
изплати щетата. При проучване в няколко сервиза ищцата установила, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 281.60 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва сключването на валидна застраховка „каско“ и
уведомлението за настъпило застрахователно събитие. Твърди, че е налице
основанието на чл.18, ал.4 от Общите условия за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение, предвид че са установени различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством
техническа експертиза и снимков материал. Оспорва се иска и като завишен по
размер. Оспорва се и акцесорния иск за законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата, тъй като с непосочването на
банкова сметка ***.
УКАЗВА на страните, че ищецът следва да докаже валидно
сключен договор за застраховка „каско”, изпълнение на задълженията си по него,
настъпване на застрахователно събитие, претърпените вреди и техния размер,
както и причинната връзка между ПТП и вредите, а ответникът следва да докаже
правопогасяващ факт – плащане, давност или твърдяното основание за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица № 0020090201600199 от
24.02.2016г. се установява, че между страните е сключен договор за застраховка
„Каско” за лек автомобил марка „Ауди А7” с ДК № **, собственост на ищцата, със
срок на действие от 28.02.2016г. до 27.02.2017г. Общо
дължимата застрахователна премия е посочена в размер на 2303,45 лева, която е
изцяло платена, видно от разпискатакъм полицата.
На 20.02.2017г. Б.М.П. в качеството й на собственик на МПС е подал при
ответното дружество уведомление за щета, в което е посочила, че на 16.02.2017г.
в гр. Варна, на ул. „Раковски“ по време на маневра за паркиране, ударила левия
праг на автомобила в бордюр, при което с еполучили охлузвания.
Във връзка с уведомлението при застрахователя е образувана щета № 0020-090-0303/2017г.
Съставен е опис техническа експертиза от 20.02.2017г., в който като щета е
описно „облицовка ляв праг“. В доклад по щета от 07.03.2017г. е вписано „отказ:
нередовни документи“.
Приети по делото са Общите условия на ответното дружество за застраховка
каско на МПС
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че механизмът на настъпване на събитието е следния: при извършване на маневра
паркиране, водачът удря в бордюр левия прах на процесния автомобил, вследствие
на което възникват материални щети по автомобила. Експертизата приема
уврежданията, които са установени при извършения от застрахователя оглед – облицовка
праг ляв. Установените увреждания са в зоната на удара и са вследствие на
съприкосновение с предмет с негладка повърхност, какъвто би могъл да бъде
бордюрно блокче, и е възможно да са получени по степен и вид от процесното
събитие и са в причинно-следствена връзка с него. Общата стойност на щетите по
средни пазарни цени към датата на увреждането са в размер на 262,56 лева, по
методиката на застрахователя – 108.48 лева, а по цени в доверен сервиз на
застрахователя – 115,39 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1
от КЗ и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца
е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно
събитие по него, претърпените вреди и техния размер, както и причинно-следствената
връзка между събитието и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се
установяват от доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на
валиден договор за застраховка между тях, за наличието на уведомление от страна
на застрахования за настъпило застрахователно събитие, както и за постановения
отказ за изплащане на обезщетение.
От заключението на САТЕ се установява, че щетите са настъпили при
съприкосновение с твърд предмет с негладка повърхност, какъвто може да бъде
бордюрно блокче, както и, че са в причинно-следствена връзка с така описания
механизъм.
От гореизложеното се налага извода, че за застрахователя не е налице
основание за отказ от изплащане на застрахователното обезщетение на
основание Раздел I, чл.18, ал.4 от
Общите условия, а именно поради установени различия между фактическата
обстановка и декларираните обстоятелства.
Спорен между страните е и въпроса за размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).
Последователна е практиката на ВРК съобразно, която на застрахования се следва
обезщетение в размер на действителната/възстановителната стойност на автомобил,
а не обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде определен по
средни пазарни цени за части и труд, необходими за възстановяване на
автомобила. В този смисъл размерът на дължимото обезщетение е посоченият от
вещото лице размер от 262,56 лева.
Предвид че искът е предявен като частичен за сумата от 10 лева, съдът
намира, че същият се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 50 лева
за платена държавна такса, 125 лева за депозит за вещо лице и 360 лева за
платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10
лева, като частична претенция от общата в размер на 281.60 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица №
0020090201600199 от 24.02.2016г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Ауди А7” с ДК № **, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба – 13.02.2019г. до окончателното плащане, на
основание чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.М.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 535 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: