Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 08.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 9 261 по описа за 2018 година, докладвано от съдия Любка
Голакова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба с вх.
№94767 от 09.07.2018г. от длъжника Г.Г.С. срещу постановление за разноски с
изх. №37399 от 29.05.2018г., издадено от ЧСИ М.П.с рег.№ 851 с район на
действие СГС, по изпълнително дело № 20168510401298. Твърди, че юрисконсултско
възнаграждение не е определено съгласно чл. 27 от Наредбата за правната помощ,
а е над вписания в тази правна норма максимален размер от 100 лв. Евентуално
поддържа, че определения размер на юрисконсултското възнаграждение е прекомерен
съотнесено с факта, че не са извършени от процесуалния представител действия с
цел удовлетворяване на паричното вземане и фактическата е правна сложност на
делото. Заявява, че същински действия по
принудително удоволетворяване на
вземането, които да обосновават прилагането на т.2 и т.3 на чл.10 от Наредба №
/2004г. не са извършвани. Счита, че в случая размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.27 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 50 лв. Оспорва размера на начислените
по изпълнителното дело такса по т.26, б.“б“ от ТТР към ЗЧСИ в размер на 360.11
лева. Счита, че същият следва да е в размер на 59.28 лева с вкл. ДДС. Моли да се постанови съдебно решение, с което
се отмени обжалвания акт и се намали определения размер на юрисконсултското
възнаграждение на 50лв. и съответно се намали и размера на определените
разноски. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство, за което
представя списък съгласно чл. 80 от ГПК.
Взискателят – „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, редовно уведомен в срока за
възражение по чл.436, ал.3 ГПК депозира възражение, с което оспорва жалбата.
Счита, че цитираното изменение на процесуалния закон е влязло в сила на 28.01.2017г.
и има действие занапред, като започналите преди изменението производства следва
да се разглеждат при действащите преди изменението норми. Заявява още, че
заповедта за изпълнение е издадена на 25.03.2016г., на която дата е издаден и
изпълнителния лист. Счита, че заповедта за изпълнение в частта за разноските не
е постановена в нарушение на закона и размерът е определен в съответствие с
действащата тогава Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл.7, ал.2, т.1. Моли да се остави без уважение частната
жалба.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, прие следното:
Изпълнително дело № 20168510401298
по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от 18.04.2016 г.
на „Агенция за събиране на вземания“ АД, чрез юрк. М.К., към която е
приложен изпълнителен лист от
25.03.2016г., издаден по гр.д. № 73 131/2015г. по описа на СРС, І ГО,
31-ви състав, съгласно който Г.Г.С. е осъдена да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ АД: 150.22 лева- главница по договор за потребителски
кредит № CASH-10050391 от 20.11.2012г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на 21.07.2014г. с договор за цесия на „И.А.М.“ АД, а от
последния на заявителя с договор за цесия от 28.07.2014г., ведно със законната
лихва, считано от 26.11.2015г. до окончателното изплащане, сумата от 18.79 лева
– лихва за забава за периода 19.08.2011г. – 26.11.2015г., както и 325 лева –
сторените по делото разноски.
На 18.04.2016г. е връчена покана за
доброволно изпълнение до длъжника лично на 23.04.2016г., в която са вписани
следните разноски: 300 лв. – разноски по изпълнението и 270, 07 лв. – такси по
тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.05.2016г.
На 28.03.2018г. до длъжника по изпълнението е изпратена покана за плащане,
връчена на същата на 03.04.2018 г. В този документ, като задължение, са вписани
302 лв. разноски по изпълнителното дело и 360, 11 лева- такси по Тарифата към
ЗЧСИ, дължими към 02.05.2016г.
На 03.05.2016г.
е наложен запор върху банкова сметка *** Г.С. в трето задължено лице „Б.ДСК” ЕАД.
На 05.05.2016г. със
съобщение изх. № 64306 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 е вдигнат частично запорът
наложен на банковите сметки на длъжника по отношение на сумите, постъпващи на
основание пенсия под размера на минималната работна заплата за страната,
обезщетения от НОИ, обезщетения и помощи от ДСП.
На 13.04.2018г. Г.Г.
е възразила срещу обективираните в поканата за доброволно изпълнение разноски и
такси по изпълнителното дело, като с обжалваното постановление /съобщение/ с
изх. №37399 от 29.05.2018г. на ЧСИ М.П.с рег. № 851 е оставил молбата без
уважение.
При така
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна,
поради следните съображения:
Отговорността за
разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого
се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и
правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не
само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение
№ 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да
се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи
на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК.
В първата получена от длъжника призовка
за доброволно изпълнение на 23.04.2016г. е включено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. Няма подадено възражение или искане за
изменение на така определения размер на юрисконсултското възнаграждение. За
първи път такова искане е направено от длъжника след връчване на поканата за
плащане /описана по-горе в мотивите на настоящото решение/ на 03.04.2018г.
Предвид така изложеното настоящият съдебен състав приема, че длъжникът е
уведомен за определения размер на юрисконсултското възнаграждение по
изпълнителното дело още на 23.04.2016г., поради което подадената от него жалба
– възражение срещу таксите и разноските по изпълнителното дело в частта относно
юрисконсултското възнаграждение на 13.04.2018г. е недопустима, поради изтичане
на срока за извършване на това процесуално действие още на 03.05.2016г. Независимо
от така установеното, частният съдебен изпълнител е разгледал подадената жалба
по същество, поради което в тази част обжалвания акт следва да бъде отменен и
се остави без разглеждане подадената до частния съдебен изпълнител жалба –
възражение с вх. №32717/13.04.2018г. /лист 45 от изпълнителното дело/ от Г.Г.С..
Изложените мотиви са относими и към
определените такси по тарифата на ЗЧСИ по изпълнителното дело в поканата за
доброволно изпълнение в размер на 270, 07 лв. Изрично в този документ е
посочено, че те са определени към 02.05.2016г. В поканата за плащане от
28.03.2018г. е вписана такса по тарифата на ЗЧСИ в размер на 360, 11 лв. От
приложения препис на изпълнителното дело се установява, че след 02.05.2016г.
частния съдебен изпълнител е извършил справка в СДВР, отдел „Пътна полиция“, за
която е уведомен, че се дължи такса в размер на 3 лв. /лист 28/, справка в НАП
/лист 31/, изпратил е второ съобщение до длъжника за образуване на
изпълнителното дело, в което са вписани такси за изпълнението по тарифата,
дължими към 28.06.2016г. – 282, 36 лв. /връчено на длъжника на 14.06.2016г./ и
няма извършени други изпълнителни действия. Срещу определения размер на таксите
по тарифата на ЗЧСИ длъжникът не е поискал изменение и не е възразил. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че доколкото след второто
съобщение до длъжника за размера на определените такси, дължими на ЧСИ и
поканата за плащане от 28.03.2018г. няма извършени изпълнителни действия и
съответно събрани суми, то липсва и основание за изменение на вписаните във
второто съобщение такси, дължими по тарифата на ЗЧСИ. Следователно така
подадената жалба е частично основателна и обжалвания акт следва да бъде
частично отменен, в частта, в която се отказва да се намалят, определените
такси по изпълнителното дело, като вместо това се отмени поканата за плащане с изх. №24961/28.03.2018г. по изп. дело
№20168510401298 за сумата над 282, 36 лв. до вписания размер от 360, 11 лв. –
такси по тарифата към ЗЧСИ.
Относно разноските в настоящото
производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в
нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски
за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С тези мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление /съобщение/ с изх.
№37399/29.05.2018г., издадено по изпълнително дело № 20168510401298, с
което е оставено без уважение искането на длъжника Г.Г.С., за намаляване
размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба –
възражение с вх. №32717/13.04.2018г. подадено от Г.Г.С., длъжник по изп. дело
№20168510401298, в частта, в която е направено искане за намаляване на
определеното юрисконсултско възнаграждение, вписано в покана за плащане с изх.
№24961/28.03.2018г. по това изпълнително дело.
ОТМЕНЯ постановление /съобщение/ с изх.
№37399/29.05.2018г., издадено по изпълнително дело № 20168510401298, с
което е оставено без уважение искането на длъжника Г.Г.С., за намаляване
размера на такси по тарифата на ЗЧСИ от 360, 11 лв. на 282, 36 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в покана за плащане с изх.
№24961/28.03.2018г. издадена по изп.
дело №20168510401298 такси по тарифата към ЗЧСИ от 360, 11 лв. на 282, 36 лв.
Решението
в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата - възражение с вх.
№32717/13.04.2018г. подадено от Г.Г.С., може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящия съдебен акт от жалбоподателя, а в останалата част не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.