Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр.София,
… септември 2016 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на втори септември 2016 година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№1802 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.129, ал.3 ГПК.
С разпореждане от 06.06.2016г., на основание
чл.129, ал.4 във връзка ал.2 ГПК, съдът е оставил без движение производството
по т.д.№1802/2016г. като е указал на ищеца да представи удостоверение за
правоприемство, както разпорежда параграф 4, ал.1 ПЗР на ЗВ, в което се сочи конкретно
чий правоприемник е изповеданието.Мотивирал е акта си , с това, че
представеното от ищеца удостоверение не е документът, който законът изисква,
тъй като в него не са посочени праводателите на ищеца, чрез наименование и
характер на същите, както изисква законовата разпоредба, а съдържа делегиране
на право от страна на държавния орган, самото изповедание да посочи своите
правоприемници.Позовал се е на чл.35 от Закона за вероизповеданието, съобразно
който Дирекция „Вероизповедание“, като специализирана администрация към МС на
Република България, следва да снабди
ищеца с удостоверението по параграф 4, ал.1 ЗВ.Приел е, че в качеството си на
административен орган, тази специализирана администрация разполага с
компетентност, която е очертана от чл.35 ЗВ- т.е. кръг от въпроси, с които
следва да се занимава, както и правомощията, с които разполага за тяхното
разрешаване.В компетентността на Дирекцията е да посочи конкретно мюсюлманските
религиозни, религиозно- просветни и социално-благотворителни ЮЛ, които са
праводатели на ищеца, а липсва законово основание за делегация на тези
правомощия от административния орган на самия ищец, какъвто акт обективира
цитираният документ- а именно- ищецът да представи списък на своите праводатели
пред СГС.Удостоверението по параграф 4 от ПЗР на ЗВ представлява официален
свидетелствуващ документ по своя характер, което е довод в подкрепа на
настоящата теза, че няма как част от неговото съдържание да бъде допълвано от
документи, изходящи от Мюсюлманското изповедание, с оглед неговия статут по
закон, изключващ властнически правомощия, а представеният документ не съдържа
необходимите реквизити на такъв.Поради това не се явява този, със
съществуването на който се свързва допустимостта на предявените положителни
искове за правоприемство, които ищецът е предявил.Поради това е дал указание на
ищеца да се снабди от Дирекция “Вероизповедание“ към МС на Република България,
с коректен документ, явяващ се процесуална предпоставка за допустимост на
предявените установителни претенции.Този документ следва да сочи конкретно кои са праводателите на ищеца, като
само с необходимото съдържание, той ще се яви, освен предпоставка за допустимост
на процеса и доказателствено средство, изясняващо обстоятелствата от значение
за спорното право, което не предпоставя невъзможността за оспорване на неговата
истинност в процеса/ Решение №12/15.07.2003г. по к.д.№3/2003г. на КС на
Република България/.
В дадения и от съда срок, страната е представила
писмо от 11.07.2016г. от МС, с което е направен отказ да се издаде такъв
документ, като административният орган е посочил, че правоприемството се
установява по съдебен ред.
С молба от 20.07.2016г. ищецът „М.И.“, моли съда
да приеме, че указанията са изпълнени, а ако не сподели тази теза, да приеме,
че са неизпълними и това не е по вина или бездействие на страната, а поради
невъзможност да изиска от административния орган да му издаден документ с
определено съдържание.Моли съда да отмени разпореждането си от 06.06.2016г. и
да администрира исковата молба, по съображения, изложени в молбата с
вх.№98043/20.07.2016г.
Настоящият състав намира, че страната не е
изпълнила дадените и указания и производството по делото следва да бъде
прекратено, тъй като не е представен документ с наличието, на който се свързва
съществуването на право на иск, съобразно параграф 4, ал.1 от ПЗРЗВ.Изисканото
от закона и въз основа на него и от настоящия състав на съда удостоверение, е
предпоставка за валидно възникване на процесуалната връзка и за вероятната
основателност на претенции за правоприемство, което безспорно следва да бъде установено
по съдебен ред и който документ ще бъде подложен на самостоятелна преценка във
висящия исков процес, включително и оспорването му, но без който документ, с необходимата негова конкретика,
която държавната администрация следва да внесе, без това да е намеса на
държавата в дейността на религиозните институции и съда, производството се
явява недопустимо.В този смисъл е и Решение№12 от 15.07.2003г. на КС на
Република България.
При изложеното съдът
Р А З
П О Р
Е Д И:
На основание чл.129, ал.3 ГПК ВРЪЩА исковата молба
на ищеца М.И., регистрирано по ф.д.№1659/2003г. на СГС и ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д.№11802/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред САС, с
частна жалба, в 7-дневен срок от съобщението на страната.
СЪДИЯ: