РЕШЕНИЕ
№1655
Град Пловдив 13.10.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в
открито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Петя Петрова и участието на прокурор Мирослав
Йосифов, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1653/2023 година по опис на съда, взе предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.И.М.,
ЕГН**********,***, подадена чрез защитника адв. П. против Решение
№872/23.05.2023г., постановено по АНД №20235330202088/2023г. по опис на Районен
съд- Пловдив- ХХV н.с., с което е потвърден Електронен фиш № 4311500,
издаден от Областна дирекция на МВР-Пловдив, с който му е наложено на осн. чл.189
ал.4, вр. чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 400.00
лв.“ за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и е осъден на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер 80 лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно на
основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Оспорва се изводът на районния съд,
че в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение
на административно наказателния процес. Твърди се, че не е констатирано по
безспорен и категоричен начин вмененото нарушение, в предвид приложени
доказателства и събрани от съда гласни свидетелски показания липсата на знак за
ограничение на скоростта В26 към датата на извършване на нарушението. Счита, че
е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с
обсъждане на представените доказателства, с което са ограничени правата на
нарушителя. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на издаденият
административен правораздавателен акт. Претендира се присъждане на разноски за
две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР-Пловдив, редовно
призован, чрез пълномощника си юрк.Пенкова в писмено становище оспорва
касационната жалба като неоснователна, а постановеното съдебно решение счита за
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, дава
заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Касационния
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба, предявена от касационният жалбоподател
срещу процесният Електронен фиш №4311500, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който
е вменено извършено от него административно нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП,
обстоятелствата по което са се изразили в това, че на 23.12.2020 г. в
15:38 ч. на път II-64, км 34,
посока на движение гр.Пловдив към гр.Карлово, при ограничение ан скоростта
60км/ч с пътен знак В26 и отчетен толеранс от минус 3км/ч е управлявал лек
автомобил Форд Фокус с рег. № РВ8728КН със скорост от 101км/ч, за което с
техническо средство №TFR1-M511 е регистрирано
превишение на скоростта от 41 км/ч. За така установеното административно
нарушение е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.2 т.5 от ЗДвП. Във връзка с установяване
на нарушението са приложени снимка с номер на автомобила и справка за
собственост на МПС, както и документи за техническата годност и Протокол за експлоатация
на техническото средство за измерване към 23.12.2020г. с рег.
№273р-13613/29.12.2020година. В хода на съдебното следствие пред
първоинстанционният съд е приложена справка изх.№11-00-233/04.05.2023г на
ОПУ-Пловдив с приложения за поставянето на знак В26 в района на км34+605 на
02.11.2020г. и сваляне на същият поради системното му унищожение към м.февруари 2021година. Дадено е становище,
че не може от страна на ОПУ да се удостовери наличието на поставения знак към
дата 23.12.2020година. Като доказателство са приобщени свидетелските показания
на Станислав Минков М., син на жалбоподателя, който излага факти, че към
23.12.2020г. посоченият знак В26 за ограничение на скоростта не е бил наличен в
процесният пътен участък.
За да потвърди атакуваният пред него ЕФ, първоинстанционният съд е приел,
че административно
наказателното производство е проведено законосъобразно, ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието, безспорно е установено нарушението, нарушителя,
правилно е дадена правната му квалификация и е наложена съответната на него
санкция. По отношение на свидетелските показания е подложил същите на
съответният анализ и не ги е кредитирал като колебливи, противоречиви и
заинтересовани, несъответни на представените писмени доказателства за поставяне
на пътен знак В26 и последващата констатация за това, че същият липсва в
пътният участък. Посочил, че в мястото на извършване на нарушението безспорно е
действало ограничение на скоростта на движение от 60км/ч, възведено с пътен
знак В26, което е било валидно за времето на извършването на нарушението, поради
което не е налице основание, което да води до освобождаването на жалбоподателят
от наказателна отговорност. Поради това извел извод за законосъобразността на
атакувания ЕФ.
Решението на районният съд е правилно.
Основателни са мотивите на районния съд, че в
случая законосъобразно е установено административното нарушение и неговият
автор, като приложения
по дело електронен фиш, в едно със съответните доказателства отговаря на
формалните изисквания на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за съдържание и материалната
компетентност на издалия го
административнонаказващ орган. По отношение на мотивите,
че контролните органи не са допуснали съществено процесуално нарушение, даващо
самостоятелно основание за отмяна на издаденият правораздавателен
административен акт, същите са законосъобразни. Приложената от ОПУ-Пловдив
справка за времето на поставянето на пътен знак В26 и последващата констатация
за неговата липса, не води до извода, че са налице обстоятелства, които да
изключат вменената административно наказателна отговорност на М.М.. Такива
доказателства не са и свидетелските показания на сина му Станислав М., които
законосъобразно са били преценени от първоинстанционният съд. Липсват
основания, които да изключат приложеният протокол за използване на АТСС на дата
23.12.2020година. В този смисъл при предпоставките на чл.221 ал.2 АПК
касационната инстанция изцяло споделя и препраща към мотивите на
първоинстанционният съд. Ето защо законосъобразно районният съд е направил
преценка, че липсват доказателства, които да доведат до отпадане на
административно – наказателната отговорност за жалбоподателя. От изложеното до
тук следва, че като е потвърдил обжалваният пред него ЕФ, първоинстанционният
съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
По отношение на въведените възражения от
касационният основания и становище за основателност на касационната жалба,
следва да се посочи, че те не се покриват със събраните в хода на производството
писмени доказателства и се явяват неоснователни с оглед направените
законосъобразни изводи от първоинстанционният съд.
По отношение на разноските, касационният ответник
в настоящото производство е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в писмено становище от
14.07.23г.. В този смисъл същите следва да се определят съобразно разпоредбата
на чл.78 ГПК, вр. чл.37 ЗПрП, вр. чл.144 АПК, и при приложение на разпоредбата
на чл.27е от НЗПрП в размер на 80 лева.
По изложените мотиви на основание чл.221 ал.2 АПК Административен съд
Пловдив - ХХIII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 872 от 23.05.2023
г., постановено по АНД № 20225330202088/2023г. по описа на Районен съд –
Пловдив- ХХV н.с..
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН**********,*** да заплати на Областна дирекция
на МВР-Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………………..
ЧЛЕНОВЕ : 1. …………….
2. …………….