Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 13.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 12.09.2016 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 2073 по описа на съда за 2016г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е
подадена от „Топлофикация Плевен” ЕАД представлявано от изпълнителния директор
Йордан Василев Василев, против Ю.А.А., с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 2057.30лв., за която е издадена
заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми – 3826.15 лв. -
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2008г.
– 31.12.2015г. и 1461. 49 лв. - лихва за забава за периода 05.03.2008г. –
01.02.2016г. Твърди се, че по този повод
е образувано ч.гр.д. № 701/2016г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед
за изпълнение. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът Ю.А. е
подал възражение за погасена по давност претенция за част от процесния период.
РС Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Това
според ищеца поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск,
който е с цена от 2057.30лв. - 1774.14
лв. - главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.12.2012г. – 31.12.2015г. и 283.16 лв. - лихва за забава за периода
04.02.2013г. – 01.02.2016г. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ
ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена.
Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на чл. 150 от ЗЕ. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва
претенцията, Твърди, че не използва услугите на „Топлофикация Плевен” ЕАД и оспорва
начина на нейното изчисление и преразпределение към абонатите..
Третото лице –
помагач - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, твърди, че е изготвяло дяловото разпределение
за имота в съответствие с всички действащи нормативни разпоредби.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: На 04.02.2016г., ищецът „Топлофикация-Плевен”
ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
пред ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№ 701/2016г. на ПлРС и по което е
издадена Заповед за изпълнение № 411 от 05.02.2016г. за следните суми: 3826.15
лв. - главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.01.2008г. – 31.12.2015г. и 1461. 49 лв. - лихва за забава за периода
05.03.2008г. – 01.02.2016г., както и законната лихва върху главницата от 04.02.2016г.
до окончателното изплащане на сумата. По тази заповед е постъпило възражение от
длъжника – Ю.А.А. в законоустановения срок. Кредиторът „Топлофикация-Плевен”ЕАД
е подал иск в срока по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда,
който е допустим, предвид спазването на сроковете за възражение и подаване на
иск.
Видно от приложеното
копие от в. „Посоки”, бр. 239 от 10.12.2007г. в същия вестник са публикувани
общите условия на „Топлофикация Плевен” ЕАД. Не е спроно по делото, че
ответника е ползвател на жилището гр.
Плевен, ж.к. Сторгозия, бл. 95, вх. Д, ап. 22. От приложеното към заповедното
производство – л.5-7 – препис-извлечение от сметка за задълженията на
консумирана ТЕ на посочения адрес с потребител Ю.А.А., е видно, че начислените суми не са заплащани редовно, и за
периода 01.01.2008г. – 31.12.2015г. главницата е 3826.15 лв. , а лихвата върху
нея е 1461. 49 лв. за периода 05.03.2008г. – 01.02.2016г. От тези суми, в
исковото производство са претендирани само част от сумите – за последните три
години преди предявяване на вземането - 1774.14 лв. - главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2012г. – 31.12.2015г. и 283.16
лв. - лихва за забава за периода 04.02.2013г. – 01.02.2016г. Изискуемостта на
главницата за исковия период се установява от справката и подробните месечни
справки съставени от третото лице-помагач, и от изготвената по делото
съдебно-счетодовна експертиза, която сочи, че в имота е имало 3 бр. уреди до
2014г. и 2 бр. уреди от 2015г., като от общата сума за главница 1774.14 лв., за
отопление са начислени 1 425.99лв., за ТЕ, отдадена от сградната инсталация
– 279.75лв. и за дялово разпределение -
72.36лв. Размера на лихвата и начина на нейното начисляване като период също се
установява от съдебно-икономическата експертиза и съвпада изцяло с исковата
претенция. Въпреки дадената възможност на ответника за събиране на
доказателства във връзка с възражението му за неправилно изчисляване на размера
на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, такива по делото не се събраха.
При така обсъдените
доказателства, съдът прави следните правни изводи: Спазени са изискванията на
закона, като ищецът съобразно разпореждането на съда и законоустановения срок е
предявил настоящия иск по чл.415 от ГПК. Обстоятелството, че между ищеца и
ответника съществуват договорни отношения за доставка на топлоенергия, при
които ищецът е продавач, а ответната страна - купувач, не е спорно по делото. Доказа
се по делото от събраните писмени доказателства и че към датата на подаване на
заявлението – 04.02.2016г., цялата искова сума е била дължима като главница и
като лихви, след редуцирането ѝ за период в рамките на три години преди
подаване на заявлението в съда. Поради горното, исковите претенции следва да
бъдат уважени изцяло, а т.к. е налице разлика между предявените искови суми и
тези, претендирани по ч.гр.д. № 701/2016г. на ПлРС, за разликата, за която иск
не е предявен, Заповед за изпълнение № 411 от 05.02.2016г., следва да се
обезсили.
При този изход на
делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските в исковото производство в размер на 559.82лв. на ищеца. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. С оглед
обезсилването на заповедта за част от сумите, съдът следва да осъди ответника
да заплати редуцирани разноски в размер на 221.15лв. за заповедното
производство.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Ю.А.А., ЕГН **********, с адрес ***,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Йордан
Василев Василев, следните суми: 1774.14 лв. - главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2012г. – 31.12.2015г. и 283.16 лв. - лихва за забава за
периода 04.02.2013г. – 01.02.2016г., ведно
със законната лихва, считано от 04.02.2016г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 411 от 05.02.2016г. по ч.гр.д.
№ 701/2016г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
за изпълнение № 411 от 05.02.2016г.
по ч.гр.д. № 701/2016г. на ПлРС за
сумите над 1774.14 лв. - главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия
за периода 01.12.2012г. – 31.12.2015г. и 283.16 лв. - лихва за забава за периода
04.02.2013г. – 01.02.2016г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Ю.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Йордан
Василев Василев, разноски в исковото
производство в размер на 559.82лв.
ОСЪЖДА Ю.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна
индустриална зона” №128 с представител Йордан Василев Василев, разноски по ч.гр.д. № 701/2016г. на ПлРС в
размер на 221.15лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД, гр. София.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: