№ 230
гр. Бургас, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500030 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК-*********,представлявано от
изпълнителния директор Юлия Юркагиева,подадена от пълномощника юрисконсулт
Цветанка Петкова, против разпореждане №14144 от 30.11.2022г. постановено по ч.гр.д.№
7755/2022г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Г. А. С. с ЕГН-********** за
заплащане на сумата 956.15 лв.,представляваща главница за периода 06.112019г.-
09.11.2021г. по договор за револвиращ потребителски кредит,издаване и използване на
кредитна карта и Приложение CARD-***** към договора;78.31 лева обезщетение за забава
от 10.11.2021г.до 28.11.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението- 29.11.2022г.до окончателното изплащане на вземането и
деловодните разноски в размер на 75 лева.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна
такса за обжалването.
Бургаският окръжен съд,като взе предвид оплакванията на жалбоподателя,разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства,намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Заявителят "Агенция за събиране на вземания"ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г. А. С. с ЕГН-********** за
заплащане на сумата 956.15 лв.,представляваща главница за периода 06.11.2019г.-
09.11.2021г. по договор за револвиращ потребителски кредит,издаване и използване на
кредитна карта и Приложение CARD-***** към договора;78.31 лева обезщетение за забава
от 10.11.2021г.до 28.11.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението- 29.11.2022г.до окончателното изплащане на вземането. В т.12 на
заявлението е посочено,че договорът е бил сключен от длъжника С. с кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, а дружеството-заявител е придобило
вземанията по него по силата сключен договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“клон България за прехвърляне на вземания/цесия/ от 10.11.2021г.Заявено е също
твърдение,че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената продажба на
вземането от името на кредитора,с уведомително писмо от дата 16.11.2021г.,изпратено до
1
длъжника с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД в
качеството му на пълномощник на цедента.
С обжалваното разпореждане БРС е отхвърлил заявлението,като е приел,че
изискванията на чл.9 и чл.10 от ЗПК са изпълнени само по отношение на договора за
потребителски паричен кредит,но не и по отношение на договора за отпускане на
револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта.В мотивите на
разпореждането съдът е посочил,че точки от 12 до 22 на представения от заявителя договор
за потребителски паричен кредит,договор за револвиращ потребителски кредит,издаване и
ползване на кредитна карта имат характер на съгласие от страна на длъжника да получи
предложение за сключване на договор за револвиращ потребителски кредит. В посочените
клаузи няма конкретизация на съдържанието на бъдещия договор за револвиращ кредит,а се
посочва изрично,че това съдържание ще намери място в Приложението,което ще бъде
изпратено на кредитополучателя ведно с кредитната карта. По отношение на Приложението
съдът е посочил,че приемането му следва да е изрично от кредитополучателя- да се
обективира чрез подпис върху него или в писмено волеизявление до кредитора,в което
длъжникът заявява,че е съгласен с предложението при посочените от кредитора условия.
БРС е установил,че не са представени доказателства за каквото и да е писмено
волеизявление от кредитополучателката С.,в което да е обективирана волята и,че е съгласна
и приема предложените от кредитора условия за отпускане на револвиращ потребителски
кредит,поради което и по смисъла на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК искането противоречи на
закона.Заповедният съд не е приложил чл.23 ЗПК,а е отхвърлил изцяло заявлението по
съображения,че няма яснота каква е чистата стойност на револвиращия кредит и дали
въобще е активирана кредитната карта.
В частната жалба заявителят е направил анализ на съдебната практика относно
установяването на неравноправни клаузи в договори,сключени с потребители,както и на
съдебната практика досежно стриктното тълкуване на императивните и ограничителните
норми,каквато се явява и нормата на чл.410 ал.3 ГПК. Всички правни аргументи са насочени
към обосноваване на тезата,че уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД не е елемент от фактическия
състав на договора за цесия и то не е сред документите,които заявителят е длъжен да
представи със заявлението си по чл.410 ГПК.Излагат се доводи,че целта на заповедното
производство е да се провери само дали вземането е спорно,като е достатъчно заявителят да
твърди,че вземането съществува,а въпросът за факта на прехвърлянето му с договор за цесия
не подлежи на изследване от съда в заповедното производство. Достатъчно е да са описани
обстоятелствата,от които произтича вземането,за да се провери дали същото е спорно.
Жалбоподателят счита,че е изпълнил всички изисквания на чл.410 ГПК съобразно
измененията в ГПК,влезли в сила на 20.12. 2019г. и не е длъжен да представя доказателства
досежно размера на претендираните суми.
Въззивният съд установи,че в жалбата не се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,относими към конкретните мотиви на
заповедния съд,довели до извода му за отхвърляне на заявлението. БРС не е обсъждал
въпроса дали цесията е съобщена надлежно на длъжника, нито е установил неравноправна
клауза в договора за револвиращ кредит. Заповедният съд не е отхвърлил заявлението и
поради това,че заявителят не е представил доказателства досежно размера на
претендираните вземания.Липсата на доказателства за активиране на кредитната карта е
изтъкната от съда като аргумент относно невъзможността в случая да се приложи чл.23
ЗПК,предвид установената липса на писмено волеизявление от страна на
кредитополучателя,с което е изразено съгласие с условията за предоставяне на
револвиращия потребителски кредит и кредитна карта. Жалбоподателят не е представил
доказателства и с жалбата си,които биха могли да обосноват извод,че има обективирано
волеизявление на кредитополучателката С.,с което тя е приела условията на кредитора за
предоставяне на револвиращ потребителски кредит или най-малкото,че е получила
2
кредитната карта и същата е била активирана.
Водим от горните съображения,БОС намери,че обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а частната жалба- оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното ,Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №14144 от 30.11.2022г. постановено по ч.гр.д.№
7755/2022г.по описа на БРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3