№ 18805
гр. София, 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело №
20241110169632 по описа за 2024 година
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че
от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна нищожност
на клаузи от договора за кредит и договора за поръчителство.
Клаузата в чл.4 от договора за кредит е вероятно нищожна по чл.19, ал.5 ЗПК,
защото предвижда скрито допълнително възнаграждение. Съдът приема също, че
договорът за поръчителство е сключен в изпълнение на неравноправна клауза, а
предвиденото възнаграждението е основано на неравноправна клауза по чл.146, ал.1
ЗЗП вр. чл.143, ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП (така и определение № 263372/19.02.2021 по
в.ч.гр.д. № 2048/2021г. на СГС, ТО, 6-6 състав). Налице хипотезата на чл.19, ал.5 ЗПК
по отношение на договора за поръчителство, защото същият цели допълнително
възнаграждение за заемателя в нарушение на чл.19 ЗПК, като се установява от справка
в ТР, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредитодателят, т.е.
заемодателят и поръчителят са свързани лица. Съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11, т.10 ЗПК
– при неправилно посочване на ГПР (както съдът намира в случая) то последицата е
недействителност на договора за кредит, съответно се дължи чистата стойност на
главницата (до който размер би могло да се цедира вземането). Член 6, параграф 1 от
Директива 93/13 не изисква от националния съд наред с обявената за неравноправна
клауза да остави без приложение тези, които не са квалифицирани като такива (в
конкретния случай само главницата, не и лихви и др), и следователно по принцип
позволява запазването на съответния договор, доколкото съществува правна
възможност за това (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит
България, C 170/21, EU:C:2022:518, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика). От това
следва, че съдът може да уважи останалите искания, произтичащи от клаузите на този
договор, които не са били квалифицирани като неравноправни. Следователно следва
да се издаде заповед само за главницата като чиста стойност в размер на 1 183,54лв.,
така и следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от
вземането, или сумата от 25 лв. за д.т. и 25 лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 5766/07.10.2024 г., подадено от ДРУЖЕСТВО
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, В ЧАСТТА, с която се
иска К. В. М., да бъде разпоредено да заплати сумите, както следва: 61,63 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 47,69 лв. договорна
лихва, 49,35 лв. - мораторна лихва, 5,55 лв. мораторна лихва върху главницата по
договора за поръчителство; законна лихва върху главницата по договора за
предоставяне на поръчителство от 07.10.2024г. до изплащане на вземането.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2