Решение по дело №242/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 169
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 7 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20207280700242
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        №169/20.10.2020 г.

 

Гр. Ямбол, 20.10.2020 г.

 

 

 

Ямболският административен съд, първи състав, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

 

 

при секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от съдията  адм. д. № 242 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

 

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4  от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)  и е образувано по жалба на ЕТ „П. – Н.С.“***  против  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-238-0047701/03.09.2020 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – заведение за бързо хранене, находящо се в гр. Стралджа, ул. *,   стопанисвано от   жалбоподателя и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.    Иска се   отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, като се излагат съображения, че  същата е незаконосъобразна, тъй като  мотивите, които  са изложени относно продължителността на срока са несъответни на установените  при проверката факти, както и че не е възможно по едно и също време да бъдат извършени две проверки. Претендира се за присъждане  и на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Същата не взема и писмено становище по жалбата.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и съобрази становищата на страните, съдът констатира следното:

На  01.09.2020 г. била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – заведение за бързо хранене, находящо се в гр. Стралджа, ул. *, стопанисвано от   жалбоподателя  ЕТ „П. – Н.С.“***, при която била извършена контролна покупка на 1 бр. хамбургер    на стойност 1.30 лева. Сумата била заплатена в брой от проверяващия екип, но не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито пък ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.  

Констатациите са отразени в  съставения Протокол за извършена проверка № 0047701 от 01.09.2020 г., който е подписан от представител на   жалбоподателя без възражения. Впоследствие, въз основа на  съставения протокол е издадена и Заповед   за налагане на принудителна административна мярка № ФК-238-0047701/03.09.2020 г., с която Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП  на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановил принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – заведение за бързо хранене, находящо се на ул. * в гр. Стралджа,  стопанисвано от   жалбоподателя и е забранил достъп до него за срок от 14 дни. В същата е посочено, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н – 18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Именно тази заповед е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.   

За констатираното нарушение е съставен АУАН № F568716/07.09.2020 г.,    заверен препис от който е приложен към делото.

 

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-238-0047701/03.09.2020 г. е издадена от компетентен орган - Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП,    упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, в рамките на предоставените му правомощия и в условията на обвързана компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“  от ЗДДС,  принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговския обект, чрез издаване на касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. 

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, се забранява и достъпът до обекта.

 От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка  от фискално устройство или  касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца принудителна административна мярка – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. В конкретния случай жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че при извършената контролна покупка в търговския му обект, не е била издадена касова бележка от фискално устройство или от кочан (представителят на същия е подписал констативния протокол, като е отбелязал, че няма възражения) и с оглед на това административният орган  правилно и в пълно съответствие с материалния закон, действайки в условията на обвързана компетентност е наложил принудителната административна мярка.    

Що се отнася до продължителността  на наложената мярка, следва да се има предвид, че  при определянето му органът  съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е., при определяне на продължителността на срока органът действа в условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“. В настоящия казус срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта (налице са данни за   неиздаване на касова бележка на същия ден и в друг търговски обект на жалбоподателя),   както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на приходите от дейността на търговеца. Несъмнено неиздаването на касова бележка, което представлява неизпълнение на нормативно установеното задължение за отчитане на всички извършвани продажби в търговския обект чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или касова бележка, винаги води до негативни последици за фиска и е индиция  за укрити доходи и съответно до отклонение от данъчно облагане.  Поради това, като е определил срок на конкретната ПАМ от 14 дни, административният орган е издал един обоснован и законосъобразен акт, съобразен с принципа за съразмерност.

Заповедта – предмет на жалбата е издадена и в съответствие с целта на закона.  В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая заповедта цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет, свързани с    правилното отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. 

Що се отнася до твърдението в жалбата, че не е възможно в един и същи ден и в един и същи час да бъдат констатирани две нарушения,  съдът намира същото за неоснователно. Видно от данните по делото, на едноличният – търговец жалбоподател действително са издадени две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка - № ФК-238-0047701/03.09.2020 г. (която е предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство) и № ФК-239-0047713/03.09.2020 г., като проверките и по двете са извършени на 01.09.2010 г. в 13.20 часа. Както сам е посочил представителят на едноличния търговец в декларацията си за стопанисвани обекти обаче, същият  стопанисва два отделни търговски обекта – заведение за бързо хранене и магазин за хранителни стоки,  като и двата се намират на  ул. * в гр. Стралджа. При внимателния прочит на двете заповеди   се установява, че    едната проверка е извършена в заведението за бързо хранене, а другата – в  магазина за хранителни стоки, като са извършени контролни покупки на различни стоки от различни лица.

В жалбата се сочи също, че в оспорената заповед не е посочен видът и номера на фискалното устройство, както и какъв е резултатът от извършената проверка на касата. Тези обстоятелства действително не са посочени в заповедта, но на първо място, те не са съществен елемент от съдържанието й и по тях няма спор. Отделно от  това, тези данни са видни от съдържанието на административната преписка – видно Описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към Протокол за извършена проверка № 0047701, който е изготвен от Н.С., наличните парични средства са били 7.20 лева, а от разпечатания дневен отчет се установява, че оборотът е в размер на 7.00 лева.   

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-238-0047701/03.09.2020 г., издадена от   Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП  е  напълно законосъобразна както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка.   Подадената против нея жалба е неоснователна и  като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горното,  Я А С, първи състав

 

 

 

 

  Р   Е   Ш   И :

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на ЕТ „П. – Н.С.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стралджа, ул. *,   представляван от Н.М.С., против  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-238-00047701/03.09.2020 г., издадена    от  Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване   пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

        СЪДИЯ:  /п/ не се чете