Решение по дело №47/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 май 2019 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20197060700047
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

259

 

град Велико Търново, 31.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев

 

при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 47/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба, подадена от Община Велико Търново, БУЛСТАТ *********, чрез ****. Я. И., против отказ за верифициране на разходи в размер на 41820,42 лв., обективиран в писмо изх. № 99-00-6-1192/06.12.2018 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“. Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразен постановения отказ. Излага доводи, че решението за определяне на финансова корекция, въз основа на което е издадено процесното писмо, не е влязло в сила към момента на издаването на оспорения отказ. Прави и оплакване, че писмото не е мотивирано и поради това е незаконосъобразно. Във връзка с оплакванията се цитира практика на Върховен административен съд. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ /наричан по-нататък за краткост само УО/, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. На първо място излага доводи, че жалбата е недопустима, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, а има изцяло уведомителен характер. Алтернативно излага доводи, че жалбата е неоснователна, тъй като са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Претендира направените разноски.

 

            Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 

Между страните в настоящото производство е безспорно, че Община Велико Търново е сключила с Министерството на регионалното развитие и благоустройството договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01 „Привлекателна и съхранена автентична градска среда на град В. Търново“ по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“ За изпълнение на този договор бенефициерът, в рамките на финансирания проект, е сключил договори с различни оператори след проведени процедури по възлагане на обществена поръчка.

С решение № РД-02-36-153/19.02.2018 г. на зам.-министър на МРРБ и ръководител на УО на ОПРР на Община Велико Търново е определена финансова корекция в размер на 5 % от разходите върху договор № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-03 от 19.09.2017 г. с изпълнител ДЗЗД „Мистрал-Енел“, договор № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-02 от 08.09.2017 г. с изпълнител ДЗЗД „Гео-план инфраструктура“, договор № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-04 от 04.10.2017 г. с изпълнител „ВТ Инженеринг“ ООД и договор № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-01 от 07.09.2017 г. с изпълнител „Скорпион инвестстрой“ ЕООД, на обща стойност 381 322,23 лв. С решението е приключен и регистрирания сигнал за нередност № 193 от Регистъра на сигналите за нередности в УО. Това решение е оспорено от бенефициера, като жалбата му е отхвърлена от Административен съд – Русе с решение от 27.06.2018 г. по адм. дело № 171/2018 г. Решението на АС-Русе е обжалвано пред Върховния административен съд, като по образуваното адм. дело № 10019/2018 г. няма произнасяне до настоящия момент.  

Във връзка с постъпило от страна на Община Велико Търново искане към административния орган за междинно плащане № 5 по договора, с писмо изх. № 99-00-6-1192 от 06.12.2018 г. ръководителят на УО на ОП „РР“ е уведомил бенефициера, че не се верифицират разходи в общ размер на 41 820, 42 лв. Като мотиви за отказа си органът е посочил, че поради установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/18/ЕФРР от Регистъра за нередностите, на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е извършена финансова корекция от исканото плащане, определена по основание и размер с решение № РД-02-36-153 от 19.02.2018 г. на ръководителя на УО на ОП „РР“ в размер на 5 % от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-01 от 07.09.2017 г. с изпълнител „Скорпион инвестстрой“ ЕООД, № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-03 от 19.09.2017 г. с изпълнител Обединение „Мистрал-Енел“ ДЗЗД и № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-04 от 04.10.2017 г. с изпълнител „ВТ Инженеринг“ ООД, за което Община Велико Търново е уведомена. Посочени са и конкретните фактури на тези изпълнители, във връзка с които е отказана верификация на разходите. Приложение към писмото е списък на верифицираните разходи по разходооправдателни документи.  

Писмото е оспорено от бенефициера пред съда с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 19.12.2018 г.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на оспореното писмо, като от ответника допълнително е представено искането за междинно плащане.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

С оспорения акт се отказва верификация на извършени разходи по предявено от бенефициера искане за междинно плащане. Съгласно Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ и съдебната практика тези правоотношения се характеризират с елементи на власт и подчинение, между разпореждащия се в обществен интерес с публичен финансов ресурс държавен орган, комуто са възложени управленски и контролни функции по разходването на европейски средства и получателя на помощта. Следователно тези актове са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такива подлежат на съдебен контрол по силата на чл.120 от Конституцията на Република България. Наведените доводи от ответника, че съгласно нормата на чл. 63, ал.1 от ЗУСЕСИФ при започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане, поради което издаденият акт има единствено уведомителен характер, а не представлява индивидуален административен акт, не се споделя от настоящия състав. Категорична е практиката на ВАС в насока, че актът, с който се отказва верификация на разход е индивидуален административен, независимо от факта, че в ЗУСЕСИФ не е посочен изрично като такъв и не е посочено изрично, че подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като именно в производството по обжалване на отказа, ще бъде извършен контрол за законосъобразност върху фактическите и правни основания за постановяване на отказа / така напр. Решение № 13887 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2018 г., Решение № 2091 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2018 г. и др./.

По преписката липсва доказателство, което да установява на коя дата е съобщено процесното писмо на Община Велико Търново, но с оглед датата на издаването му и датата на подаване на жалбата, както и приложимостта на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК се налага извода, че жалбата е подадена в срок.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е допустима като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Писмото на ответника е валиден акт. Видно от него е, че то е подписано от заместник-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020, като от заповед № РД-02-26-1179/26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството се установява, че подписалия писмото заместник-министър е определен за ръководител на УО на програмата, като е налице и оправомощаване да издава заповеди за предоставяне на БФП, както и всички индивидуални актове по смисъла на ЗУСЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ „Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо“. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ „Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.“ В процесният случай, за програмата е отговорно Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като ръководителят на тази администрация е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Нормата обаче предвижда възможност за делегиране на правомощията на ръководителя на УО на овластено от него лице. Именно тази правна фигура е налице в случая, тъй като министърът е овластил заместника си с функциите на ръководител на УО. При това следва да се приеме, че е оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя за формална незаконосъобразност на акта. Същият съдържа установените от административния орган факти и обстоятелства, а въпросът дали същите се подкрепят от доказателствата от преписката е такъв по съществото на спора. Непосочването на точното правно основание, от което ответникът черпи публичното си правомощие за постановения с писмото правен резултат не съставлява такъв порок във формата на акта, който да е в състояние да обуслови незаконосъобразността му, още повече, че с Определение № 5371/10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2019 г. отказът за верефикация е квалифициран като такъв по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съдът е длъжен да провери фактите, които са аргументирали разпоредения резултат и да приложи относимата правна норма, като прецени дали прилагането й води до проявените чрез издаването на акта правни последици или не. Затова съдът намира, че формата на процесното писмо не е сред основанията за неговата незаконосъобразност. Не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно материалната законосъобразност на отказа за верификация:

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не е влязло в сила решението за налагане на финансова корекция, което е фактическо основание за издаване на процесния отказ.

Разходите се верифицират въз основа на документите, представени от бенефициера с всяко искане за плащане /чл. 60, ал. 3 от ЗУСЕСИФ/, като проверките за верификацията им обхващат проверка на документите по искането, включващи и разходооправдателните документи, обосноваващи поисканата за верифициране сума и/или проверки на място – чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Съответно разходите се верифицират, когато са допустими – чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.

Нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание разход, за който възникне съмнение, че е засегнат от нередност, да не се верифицира, въпреки че допустимостта му отговаря на критериите, разписани в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на разпоредбите на ПМС № 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. и на разпоредбите на Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Обстоятелството, че в резултат на сигнала за нередност е налице невлязъл в сила акт, обуславящ приключването на нередността по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 9 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, не променя посоченият извод. Отказът за верифициране на разходите е на основание проверката за регистрирана нередност и не е обвързан /не е в преюдициална зависимост/ от изхода на производството по приключването на нередността чрез акт за финансова корекция върху засегнатите от твърдяната нередност разходи. Решението за отказ за верификация на разходи в случаите на започната процедура по администриране на нередност /каквато алтернативна хипотеза е предвидена в разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/ има за цел да ограничи верификацията им, като отказаният за верифициране разход може да се включи в следващото искане за плащане. След като на практика релевантно е приложението на хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, то следва да се съобрази искането на бенефициера до ръководителя на УО и наличието на регистриран сигнал за нередност на предявен за верификация разход във връзка с договора за безвъзмедно финансиране. Разпоредбата е императивна и административният орган, при данни за регистрирана и администрирана нередност следва да я приложи. В този смисъл е актуалната практика на ВАС по приложимата към производството редакция на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ /цитираните по-горе решения, Решение № 5782 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9498/2018 г., Определение № 1378 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15165/2018 г., Определение № 5371 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2019 г. и др./.

Правилно е изчислен и размерът на неверифицираните разходи. На практика отказът за верификация на разходи касае изчислен процентен показател от 5% върху данъчните основи на фактура № 8/09.07.2018 г. на ДЗЗД „Обединение-Мистрал“ и фактура № **********/29.08.2018 г. на „Скорпион инвестстрой“ ЕООД, както и върху невъзстановимото ДДС, фактурирано с тях. По отношение на разходите с изпълнител „ВТ Инженеринг“ ООД следва да се посочи, че е отказана верификация в размер на 5 % върху бюджетното перо за тази услуга в размер на 493 588,43 лв. без ДДС и ДДС в размер на 98 717,69 лв. /състоящо се от разходите по фактура № **********/29.08.2018 г. и по фактура № **********/13.09.2018 г. на „ВТ Инженеринг“ ООД – последната описана в приложения към писмото Списък на разходите по разходооправдателни документи/. Без значение за законосъобразността на оспорения акт е обстоятелството, че в мотивите му неточно е посочено, че частичният отказ за верификация касае засегнати от нередности разходи, фактурирани от „ВТ Инженеринг“ ООД само с фактура № *********/29.08.2018 г. за СМР на обект „Градска среда в старата градска част“ и съответно сумата на неверифицираните разходи към този оператор е приспадната само от сумата за плащане по тази фактура, тъй като – видно от преписката – сигналът за нередност касае операциите по избор на изпълнител на обществената поръчка от този оператор и за тази услуга, като елемент от реализирането й е и фактурираното с фактура № **********/13.09.2018 г. Отделно от това, нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ по принцип дава правомощие на управляващия орган чрез ръководителя му, да откаже верифицирането на целия предявен разход, за който е налице процедура по администриране на нередност, при което обстоятелството, че ответникът е отказал да верифицира разхода само до размера на влиянието на нередността върху него /т. е. само 5% от разходите по двете фактури на оператора „ВТ Инженеринг“ ООД/ представлява прилагане на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК.

  

 

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника направените по делото разноски, които представляват платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 2141,53 лева.

            По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р     Е    Ш     И   :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Велико Търново, БУЛСТАТ *********, против отказ за верифициране на разходи в размер на 41820,42 лв., обективиран в писмо изх. № 99-00-6-1192/06.12.2018 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“.

 

ОСЪЖДА Община Велико Търново, БУЛСТАТ ********* да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 2141,53 лв. /две хиляди и сто четиридесет и един лева и петдесет и три стотинки/, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

                                          

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: