Р Е
Ш Е Н
И Е № 175
гр. Габрово, 13.02.2024 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО,
……………….. колегия, в публично
заседание на седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря ……МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурор ПЛАМЕНА ДИЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ КАНД
№167 по описа за 2023 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
С Решение №137/31.10.2023г. по НАХД№125/2023г. на РС Севлиево е
отменено НП№**********/22.02.2023г. на Зам. директор на РДГ В. Търново, с което
за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите на И.П.Р. ***, на основание чл. 257, ал. 1,
т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева.
В жалбата си касационния жалбоподател Зам.
Директор на РДГ В. Търново твърди, че изложените в обжалваното Решение доводи не кореспондират с действителното фактическо
положени и събраните по делото доказателства. Мотивите в оспореното решение на
СРС били неправилни и необосновани, като по този начин съдебният акт бил
незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят описва
подробно установената фактическа обстановка, въз основа на която заявява, че
било налице осъществено административно нарушение от И.Р., за което същият
правилно бил санкциониран. Съставеният АУАН и НП съдържали всички изискуеми
реквизити, като при провеждане на административно наказателното производство
били спазени процесуалните правила в ЗАНН. Жалбоподателят посочва, че в случая
било налице действаща ГСП, която била актуална и след освидетелстване на
сечището до датата на нейното изменение края на м. октомври 2022г. Съгласно чл.
50, ал. 16 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите маркирането, както и
изготвените карнет- опис и сортиментни ведомости били валидни за срок от три
години след изтичане на годината, в която е извършено маркирането. Спазени били
сроковете по чл. 34 от ЗАНН при съставяне на АУАН и НП. РДГ В. Търново била
уведомена за прекратяването на позволителното за сеч на 14.07.2022г., т.е. след
датата на извършената проверка, а не преди нея. Според жалбоподателя
освидетелстването на сечището с Протокол за освидетелстване на сечището не
заличавал факта на извършване на нарушението. Не били налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като за това били изложени мотиви в обжалваното
НП.
Въз основа на тези си съображения жалбоподателят
моли за отмяна на обжалваното Решение, както и за потвърждаване на обжалваното
НП. Претендират се разноски- възнаграждение за юрисконсулт, като се заявява и
възражение за евентуално претендирано възнаграждение за адвокат от ответника по
делото.
Касационният жалбоподател, редовно призован не се
явява, не се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен
процесуален представител. Депозирано е Писмено с становище в което се заявява
че поддържа жалбата, както и искането по същество.
Ответната по жалбата страна И.П.Р., редовно
призован не се явява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава
мотивирано заключение за отмяна на обжалваното Решение като неправилно. Според
представителя на ОП Габрово обжалваното решение на РС Севлиево следвало да бъде
отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка Административен
съд Габрово, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Същата не се
оспорва и от страните по делото. АС Габрово споделя като правилни правните
изводи, довели до отмяна на атакуваното
НП.
За да постанови оспореното Решение, РС
Севлиево е приел, че административнонаказващия орган неправилно е приел, че е
налице осъществен състав на административно нарушение. Според състава на съда,
още преди съставяне на АУАН а и към постановяване на процесното НП не е налице
осъществен състав на административно нарушение, за което е санкциониран И.Р..
По тази причина обжалваното НП е отменено като незаконосъобразно.
Така постановеното Решение е правилно.
Извършеното от жалбоподателя И.П.Р. деяние е определено като нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 49 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите. За така установеното и доказано нарушение на И.П.Р. ***, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Безспорно установено по делото е, че И.П.Р. е лесовъд на частна практика. В това си качество, на 09.09.2021 г., извършва маркиране в имот №*****попадащ в
отдел 224, подотдел „ю1“, землище Ловнидол- частна горска територия, в
нарушение на предвижданията на горсостопанската програма, утвърдена със Заповед
№РД08-304 от 09.07.2021г. на директор на РДГ В. Търново, за провеждане на
краткосрочно- постепенна сеч с интензивност до 30% и допустим размер на
ползване 6 плътни куб.м. лежаща маса без клони, като след извършеното измерване
на терен на маркирания и немаркирания дървостой чрез метода на пълно клупиране
и сортиментиране е установено, че в действителност насаждението е маркирано с
интензивност 38, 71% и размер на ползване 12 плътни куб.м. дървесина. Посочено е, че
нарушението е извършено на територията на РДГ В. Търново, община Севлиево,
землище Ловнидол, отдел 224, подотдел „ю1“, имот №*****- частна горска
територия. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно
състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или
програма и при условията и реда, определени в тази наредба.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че за процесния имот имало утвърдена със Заповед № РД08-304/09.07.2021 година на Директор на РДГ Велико Търново Горско стопанска програма, съгласно която допустимият размер на ползване бил до 30% и 6 плътни куб. метра без клони. Изготвени били сортиментни ведомости. Заключението било, че маркирацията в имота била извършена от жалбоподателя в нарушение на Заповед №РД-08-304 от 09.07.2021 г. на Директора на РДГ В. Търново за утвърждаване на горскостопанска програма за процесния имот, тъй като същата била за провеждане на краткосрочно – постепенна сеч с интензивност до 30% и допустим размер на ползване 6 плътни куб метра лежаща маса без клони, а след извършеното измерване на терен на маркирания и немаркирания дървостой чрез метода на пълно клупиране и сортиментиране било установено, че в действителност насаждението било маркирано от жалбоподателя с интензивност 38,71% и размер на ползване 12 плътни куб метра дървесина. Извършени били проверки на 07.07. и на 15.07.2022г., като за проверките в имота били съставени констативни протоколи серия В № 008538 от 07.07.2022 г. и серия В № 008834 от 15.07.2022 г. На 07.07.2022 бил съставен Протокол за освидетелстване на сечище № 0650638 и позволителното за сеч на имота било прекратено на същата дата по искане на маркиращия лесовъд – жалбоподателя и със съгласието на собственика на имота Т.В., за което директора на РДГ – Велико Търново бил уведомен с нарочно Писмо Вх. № 6589 от 14.07.2022 година.
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от събраните в хода на административното производство и съдебното оспорване писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, правилно състава на РС Севлиево е приел, че е основателна тезата на защитата за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Безспорно е установено, че маркирацията в имота е била извършена от жалбоподателя на 09.09.2021 година. Проверките в имота, по време на които е констатирано нарушението, са извършени на 07.07. и 15.07.2022 година, като още след приключване на първата проверка бил съставен Протокол за освидетелстване на сечището № 0650638 към позволително за сеч № 0671765/22.06.2022г. Директорът на РДГ Велико Търново е бил уведомен писмено за прекратеното позволително за сеч. Налице е била и молба от собственика на имота за обезсилване на позволителното за сеч. С Уведомление от 14.07.2022 г. Цанимир Х., издателят на позволителното за сеч, е уведомил РДГ В. Търново, "че по искане на маркиращия лесовъд инж. И.Р. и със съгласието на собственика на имота са прекратени 2 бр. позволителни за сеч, като са издадени протоколи за освидетелстване". Правилно, съобразявайки тези обстоятелства състава на РС Севлиево е приел, че позволителното за сеч в процесния имот се счита за прекратено /обезсилено/ на 07.07.2022г. С прекратяване на посоченото разрешително за сеч се прекратява и действието на извършената в имота маркирация, т.е. същата от този момент нататък е недействителна.
На 22.08.2022 г. е съставен АУАН, който визира нарушение, свързано с едно несъществуващо вече позволително за сеч, удостоверяващо извършената в имота маркирация от жалбоподателя. С прекратяването на позволителното за сеч утвърдената със заповед на директора на РДГ Велико Търново ГСП преустановява действието си и следователно следва да се приеме, че след датата 07.07.2022 година в правния мир не съществува документ, който да е предмет на обсъждане, на санкция или други произтичащи от него правни последици.
Тези последващи действия по прекратяване на
издаденото вече разрешително за сеч не са отразени и обсъдени в издаденото НП,
като в тази връзка АНО не се е съобразил с техните правни последици.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че въпреки прекратяване на
разрешителното за сеч, извършените действия по маркирането оставали валидни. За
да се осъществи сеч в имота, след прекратяване на разрешителното за сеч следва
да се извършат изискуемите съобразно Закона за горите и другите подзаконови
нормативни актове действия, включително издаване на ново разрешително за сеч,
маркиране на дървесината и др., което подкрепя изложената теза на
жалбоподателя, възприета и от състава на РС Севлиево.
Безспорно е, че сеч в имота не е била провеждана, така че предприетите действия не са довели до никакво обективиране - нито документално, нито фактическо. Към този момент вече не е съществувало основание за обследване на действие, което не е произвело никакви последствия. В тази връзка правилни са изводите на състава на СРС, че към момента на съставяне на АУАН и още повече към момента на издаване на наказателното постановление, липсва нарушение, което да е предмет на административно наказателна отговорност.
С оглед изложените мотиви правилно първоинстанционния съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, без необходимост от разглеждане на другите доводи, касаещи правния спор по същество.
Доводите, изложени подробно в касационната жалба
не се споделят от настоящия съдебен състав на АдС Габрово. Действията на
жалбоподателя И.Р. дори да са били неправомерни, извършвайки маркиране на
дърветата в разрез с допустимите параметри на ГСП са преустановени преди
съставяне на АУАН и НП, като от същите не са налице никакви последици. Без
значение в случая е дали преустановяването им е преди или след извършената
проверка. Факт е, че същите не са били налице при съставяне на АУАН, с който
акт се поставя началото на административно наказателното производство.
Административно наказващият орган е следвало да ги вземе предвид, съобразно
нормата на чл. 52 и сл. от ЗАН при постановяване на процесното НП. В случая
последващите действия по прекратяване на разрешението за сеч и последиците от
това действие нито са коментирани, нито са отчетени в постановените АУАН и НП.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното Решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено. Неправилно е постановено обжалваното НП, като същото правилно е
отменено от състава на РС Севлиево поради факта, че към момента на съставяне на
АУАН и НП не е налице осъществен състав на административно нарушение, за което
е санкциониран И.Р..
Разноски в случая не следва да бъдат
присъдени предвид факта, че такива не са сторени от И.Р. пред настоящата
съдебна инстанция.
На основание изложеното и чл. 221, ал.2, предл. ІІ-от АПК,
във връзка с чл. 63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Габрово,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №137/31.10.2023г. по АНД № 125/2023г. по описа на Районен съд Севлиево,
с което е отменено Наказателно постановление № **********/22.02.2023 година на
Зам. Директор на РДГ В. Търново, с което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 49, ал. 2 от
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите на И.П.Р. ***, на основание чл. 257,
ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: