Р Е
Ш Е Н
И Е №
…..
Гр. София, 14.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-„Д”
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7420 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 43610 без посочена в него дата (от 18.02.2019 г.), на СРС, 49 с - в по гр. д. № 84333/2017 г. е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че О.Е.Е. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 557. 07 лв. - главница, от която 1 512, 37 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и изравнителна сметка, отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. и 44. 70 лв. - дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 05.05.2017 г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.
С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 229. 73 лв. - лихви за забава, от която 221. 57 лв. - лихва за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2014 г. до 24.04.2017 г., и за сумата от 8, 16 лв.- лихва за забава върху дяловото разпределение.
Недоволен от
решението в отхвърлителните части е останал ищеца „Т.С.“ ЕАД, който го оспорва с доводи за
неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон в тази
част. Позовава се на чл. 32, ал. 1 от ОУ на дружеството, в които е определен
реда и срока, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Излагат се
съображения, че в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, длъжникът е изпаднал в забава в плащането на сумите за доставена ТЕ, поради
което дължи лихви върху непогасените вземания за топлоенергия. Поддържа се, че
общата фактура за сезон 2014 г. - 2015 г. е публикувана на 15.08.2015 г., за
което са издадени констативни протоколи за публикуването й, които СРС не е дал
указания на ищеца да представи по делото. Върху сумите за дялово разпределение
е начислена лихва за забава до датата на изготвяне на извлечението от сметки.
Сумата е прибавена към лихвата върху потребената ТЕ и така е формирана крайната
цена на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Излагат се съображения, че самото издаване
на фактурата за услугата дялово разпределение и публикуването й в сайта
представлява покана за плащане. Моли да се отмени решението в оспорената
отхвърлителна част и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски, като прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Ответникът О.Е.Е. не е подал писмен отговор
по реда на чл. 263 ГПК по въззивната жалба на ищеца. В съдебно заседание
оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди решението в оспорените
от ищеца части. Претендира разноски.
Ответникът също е подал въззивна жалба
срещу частите на решението, в които главните искове са уважени. В жалбата се излагат
множество доводи, че решението е необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон и събраните по делото доказателства в тази част. Поддържа се,
че по делото не е установено реалното сключване на договор между страните за
доставка на ТЕ и не е налице валидно правоотношение с ответното дружество за
доставка на такава при ОУ. Твърди се, че не са представени ОУ на дружеството за
периода. При липса на влезли в сила такива ОУ, исковете следва да се
отхвърлят. Ищецът не е доказал, че за
процесния период в жилището действително е доставяна ТЕ в определено количество
и стойност. Неправилен е извода за доказано точно количество доставена ТЕ в
имота. Поддържа се още, че само въз основа на СТЕ, която е изготвена по
документи, съставени от ищеца, не може да се приеме за установено реалното
количество ТЕ за имота. Излагат се множество съображения, че ищецът не е
доказал количеството ТЕ доставено до АС, както и че общият топломер е преминал
през необходимите метрологични проверки. Излагат се и доводи за недължимост на
таксата за дялово разпределение, като ищецът не е представил доказателства за
начина на определяне на тази такса, тъй
като същата не е нормативно определена. Поддържа се, че таксата за дялово
разпределение се дължи на различно правно основание от задълженията за ТЕ, като
произнасянето по сумата за такса е извън кръга на заповедното производство. Поддържа
се и възражение за погасяване по давност на претенцията. По тези и допълнителни
съображения моли да се обезсили решението относно таксата за дялово
разпределение и производството да се прекрати в тази част, респективно - решението
да се отмени в уважителната част и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна - ищецът „Т.С.“ ЕАД не е взел становище по тази жалба.
Третото лице
помагач „Б.Б.“ ООД, не взема становище по въззивните жалби.
Като съобрази изложеното в жалбата и събраните по
делото доказателства, настоящият въззивен състав намира следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, като проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд. Съдът проверява служебно решението единствено за нарушения на
императивните материалноправни норми. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата
пороци. Решението е валидно и допустимо постановено.
Предявените пред първоинстанционният съд обективно
съединени искове са установителни, при
квалификацията на чл. 415, ГПК, вр. чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване
дължимост на суми за разходвана топлинна енергия, дялово разпределение и лихви
за забава върху тях на процесния имот в процесния период.
Производството се развива след подадено в срок
възражение от ответника по реда на чл. 414 ГПК.
Въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред него
доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Следователно
законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от
установяване на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател
или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.
Договорното отношение
между страните е възникнало
от качеството на ответника на собственик на топлоснабдения имот, което не е оспорвано в отговора
на исковата молба или в хода на производството пред СРС. Направеното едва във
въззивното производство оспорване, за липса на облигационно правоотношение с
ищеца за доставка на ТЕ, е преклудирано.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални
условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са
представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца
ОУ, които са публично известни, освен това, копие от тях е приложено в
производството пред СРС. Доводите за неприложени ОУ, развити в жалбата, също са
неоснователни.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите между топлоснабдените имоти в сградата е възложено на „Б.Б.“ ООД.
Реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се
установява на заключението на приетата пред СРС и неоспорена от ответника СТЕ,
която съдът кредитира. Експертизата е работила освен по документите,
представени от ищеца и на база документите, касаещи дяловото разпределение за
периода, при ФДР.
Вещото лице е дало заключение, че
съгласно данните от ФДР в имота през периода не е имало отоплителни тела, не са
монтирани топлоразпределители, не е ползвана ТЕ за отопление и такава не е
начислявана. За периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. топлинната енергия е
определяна от топлинната енергия, отдадена от тръби от втори кръг (лирата е
демонтирана). Начислявана е ТЕ за сградна инсталация, като делът на ответника е
определен от съотношението на пълния отопляем обем на имота към пълния отопляем
обем на СЕС, съгласно изискванията ни правилата на Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г.
ТЕ за подгряване на топла вода (БГВ) е
начислявана на база показанията на 2 броя изправни и сертифицирани водомери за
топла вода, чиито показания са изравнявани в край на всеки отоплителен сезон. Технологичните
разходи са приспаднати за сметка на ищеца, като според вещото лице ФДР е
извършила дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба.
В
заключение СТЕ е определила, че дължимите суми за топлоенергия за процесния
имот са в размер на общо 1 635, 31 лв. за периода от м. 05.2014 г. до
м. 04.2016 г.
За определяне
размер на задълженията СРС е съобразил заключението на ССчЕ, според което стойността на топлинната енергия
възлиза на 1 557. 07 лв. /главница/, от която стойност е включена сума от 1 512.
37 лв. - за топлинната енергия и 44. 70
лв. – за дялово разпределение. Предвид забраната за влошаване положението на
неоспорилата решението страна въззивният съд намира, че не са налице основания
за променя изводите на СРС, доколкото решението се оспорва само от ответника в
тази част.
За общата сума от 1 557, 07 лв. с
включено дялово разпределение, е издадена и заповедта по чл. 410 ГПК, поради
което съдът намира за неоснователно възражението, че СРС се е произнесъл
недопустимо в тази част от решението.
Във връзка с възраженията
относно дължимостта на услугата дялово разпределение, съдът намира следното :
В случая ищецът е сключил
договор при ОУ с ФДР „Б.Б.“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата, в която се
намира процесния имот.
Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал.
1 и 2 от ОУ от 2014 г. (приложими в периода), потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение
от избрания от тях търговец. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на
клиентите.
След преценка на
доказателствата по делото въззивният съд намира за установено
извършването на дялово разпределение на ТЕ от ФДР.
По отношение на възражението за
погасяване по давност на вземанията също следва да се посочи, че такова не е
направено в отговора на исковата молба, поради което направено едва във
въззивната жалба на ответника се явява преклудирано. Дори да беше направено
своевременно, възражението би било неоснователно и по същество. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения
давността тече от деня на падежа - т. е. погасени биха били вземанията три
години назад от подаване на заявлението (арг. от Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по
тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС).
Тъй като заявлението по чл. 410 ГПК, с подаване на
което се прекъсва давността, е депозирано на 05.05.2017 г., следва че вземанията,
които са заявени в производството за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г.,
не са погасени по давност.
По частта от решението, в която
се отхвърлят изцяло исковете за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86 ЗЗД върху сумите за ТЕ и тези за дялово разпределение и като съобрази
доводите в жалбата на ищеца, въззивният състав намира следното :
Лихвата по делото се
претендира за периода от 15.09.2014 г. до 24.04.2017 г.
Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими
в случая, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., последните суми следва да
бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките
за тях на интернет - сайта на дружеството.
Настоящият състав споделя изводите на СРС, че
доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките на
ответника (фактурата) са публикувани на интернет - страницата му, недоказано е
останало изпадането им в забава за изпълнение на процесните задължения за
топлинна енергия, поради което не се дължи мораторна лихва върху тези
задължения. Неоснователно ищецът поддържа, че СРС не го е задължил да представи
доказателства за публикуване на общата фактура, доколкото съдът няма такива
задължения. Изцяло в тежест на ищеца, която му е указана, е било да установи
изпадането на длъжника в забава.
Относно
отхвърлените претенции за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение настоящият състав не намира основание за промяна на извода
направен от СРС за недължимост на такива лихви. Въззивният състав споделя
изводите на СРС, че не са ангажирани
доказателства за изпадане на длъжника в забава за задълженията за заплащане на
суми за дялово разпределение, поради липса на покана за заплащането им и даване
на срок за изпълнение. Поради това, искът за установяване задължения за такива
лихви е изцяло неоснователен – по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото изводите на СГС съвпадат като
цяло с тези на районния съд, решението следва да се потвърди изцяло - по двете
жалби на ищеца и ответник
Този извод се отнася и до решението
в частта по присъдените разноски, които са съобразени с изхода от спора и
доказателствата за реално направени разноски в производството.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
двете жалби няма да бъдат уважени, разноските в производството следва да
останат в тежест на страните, както са направени.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 43610 без посочена в
него дата (от 18.02.2019 г.), на СРС, 49 с - в по гр. д. № 84333/2017 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Б.Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.