Р Е Ш Е Н И Е
Номер ....
26.06.2019г. гр.ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговски
състав,
на ТРЕТИ ЮНИ две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
СЕКРЕТАР:
ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА
т.д. №240 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
ЧАСТИЧЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.226 ОТ КЗ/отм./ ВР.ПАР.22 ОТ ПЗР НА КЗ ВР.ПАР.50 ОТ ПЗР НА КЗ.
Постъпила е искова молба от Е.Н.З., ЕГН**********,***.Л.,чрез
пълномощника адв.С.Ч. от САК,с посочен съдебен адрес против „*****“АД, гр.С., ЕИК********, като е
предявен частичен иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм. /вр.чл.45 и сл. от ЗЗД -пряк иск срещу застрахователя по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“,с цена 100 000лв. от обща сума в размер на 200 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца,вследствие
причиняване смъртта на неговия брат А.Н.З., ЕГН**********, при ПТП,настъпило на
15.11.2016г., по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при
ответното дружество,ведно със законната лихва,считано от датата на
смъртта-15.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди,че на
15.11.2016г.,между селата М. и А.,Пл.обл.,по третокласен път 303,при управление
на МПС л.а.м.“****“,с рег.№**** от водача М.М.М. и по негова вина,е настъпило
ПТП,в резултат на което е причинена смъртта на велосипедиста А.Н.З., ЕГН**********-брат
на ищеца.Водачът на л.а. „*****“,с рег..№***** е нарушил правила за движение по
пътищата,като е създал опасност за живота и здравето на участниците в
движението-чл.5,ал.1,т.1 от ЗДв.П,управлявал е МПС с несъобразена скорост и не
контролирал непрекъснато управляваното МПС-чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.21,ал.1 от ЗДвП,при заслепяване не е намалил скоростта и не е спрял-чл.77 от ЗДВП.Образувано
е Д.П.№282/2016г. по описа на РУП-Л. и пр.пр.№4828/2016г. по описа на ОП-Плевен.С
влязла в сила присъда по НОХД №358/2017г. по описа на Пл.ОС,М.М.М. е признат за
виновен в това,че на 15.11.2016г., между селата М.и А.,Пл.обл.,по третокласен
път 303,при управление на МПС л.а.м.“****“,с рег.№****,нарушил правила за
движение по пътищата-чл.21ал.1 от ЗДв. и причинил по непредпазливост смъртта на
А.Н.З. ***-престъпление по чл.343,ал.1,б.в“ от НК вр.чл.342,ал.1,пр.3 от НК.Наложено
му е наказание две години лишаване от
свобода ,изпълнението на което е отложено с 3-годишен изпитателен
срок.Подсъдимият е лишен и от правото на управлява МПС за срок от три
години,считано от влизане в сила на присъдата.С решение на АС-В.Търново
№236/13.07.2017г. по ВНОХД.№255/17г. е
изменена постановената присъда от Пл.ОС в частта й относно наложеното
наказание,като същата е потвърдена в останалата й част.
Ищецът твърди,че е налице причинно-следствена
връзка между деянието и вредоносния резултат,като са му причинени неимуществени
вреди със смъртта на неговия брат.Посочва,че е преживял изключително тежко
смъртта на своя брат,с когото са израснали заедно и са живели в едно
домакинство,подкрепяли са се материално и морално.Ищецът твърди,че е налице
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,като търпи продължителни болки
и страдания от неговата смърт.Позовава се на постановеното ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ВКС-ОСНГТК.
Същевременно за л.а.м.“****“,с рег.№****има
сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №BG/15/115003127577,валидна
до 20.12.2016г.
Налице е правен интерес от
страна на ищеца да предяви настоящия иск с правно основание чл.226 ,ал.1 от КЗ /отм./вр.чл.45
и сл. от ЗЗД против „*******“АД, гр.С., ЕИК*******, за заплащане на обезщетение в размер на 100 000лв. , част от общо дължимо
обезщетение в размер на 200 000лв., за причинените неимуществени вреди на ищеца ,настъпили вследствие
причиняване смъртта на неговия брат А.Н.З., ЕГН**********, при ПТП от
15.11.2016г., по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при
ответното дружество,ведно със законната лихва,считано от датата на
смъртта-15.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се представят писмени доказателства и се правят
доказателствени искания.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея е изпратен на ответната страна за подаване на писмен
отговор в срока по чл.367 от ГПК.
Постъпил
е писмен отговор от ответника „*******“АД, гр.С., ЕИК*********,чрез гл.юрк.Х.х.,
в законовия срок.
Ответното дружество е
заявило,че не оспорва наличието и валидността към датата на процесното
събитие-15.11.2016г. на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите,полица №BG/15/115003127577
по отношение на МПС “ ****“,с рег.№ *****.Не оспорва отговорността на
застрахования в дружеството водач на МПС-М.М.М.,тъй като е налице влязла в сила
присъда.
Ответникът заявява,че
оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.При условията на
евентуалност,ако съдът приеме,че искът е основателен,то оспорва исковата
претенция по размер.Искът е завишен по размер и не отговаря на изискването на
чл.52 от ЗЗД.Твърди,че пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване
на вредоносния резултат.
Постъпила е Допълнителна
ИМ,с която се оспорва подадения отговор от ответника и се поддържат
доказателствените искания с ИМ.
Не е постъпил Допълнителен
писмен отговор.
С определение по реда на
чл.374 от ГПК съдът е допуснал до разглеждане по същество предявеният частичен иск от Е.Н.З., ЕГН**********,***.Л. против „*******“АД, гр.С.,
ЕИК*******, за заплащане на обезщетение
в размер на 100 000лв. като част от общо дължима сума в размер на 200 000лв.,
за причинените неимуществени вреди на
ищеца ,вследствие настъпилата смърт на неговия брат А.Н.З.,ЕГН**********, при
ПТП от 15.11.2016г., по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“
при ответното дружество,ведно със законната лихва,считано от датата на
смъртта-15.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата ,приел е
представените писмени доказателства , произнесъл се е по направените
доказателствени искания и е изготвил писмен проекто-доклад по делото.
Окръжният съд като прецени
доводите на страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:
Не се
спори по делото,а видно и от представените писмени доказателства се
установява,че на 15.11.2016г. е настъпило ПТП между селата М.и А.,Пл.област,по
третокласен път 303,като при управление на л.а.м.“****“,с рег.№****и по вина на
водача М.М.М., е причинена смъртта на велосипедиста А.Н.З., ЕГН**********.
От представеното заверено
копие на Присъда №18/25.04.2017г., постановена по НОХД№358/2017г. на Пл.ОС,
решение №236/ 13.07.2017г. на АС-В.Т.,постановено по ВНОХД №255/2017г. по описа
на същия съд и решение №262/29.11.2017г. по КД№1012/2017г. на ВКС на РБ ,е
видно,че М.М.М. е признат за виновен в това,че на 15.11.2016г., между селата М.и
А.,Пл.обл.,по третокласен път 303,при управление на МПС л.а.м.“****“,с рег.№****,нарушил
правила за движение по пътищата-чл.21ал.1 от ЗДв. и причинил по непредпазливост
смъртта на А.Н.З. ***-престъпление по чл.343,ал.1,б.в“ от НК
вр.чл.342,ал.1,пр.3 от НК.Наложено му е наказание две години лишаване от свобода ,изпълнението
на което е отложено с 3-годишен изпитателен срок.Подсъдимият е лишен и от
правото на управлява МПС за срок от три години,считано от влизане в сила на
присъдата.С решение на АС-В.Т. №236/13.07.2017г. по ВНОХД.№255/17г. е изменена постановената присъда от Пл.ОС в
частта й относно наложеното наказание,като същата е потвърдена в останалата й
част.Решението на АС-В.Търново е оставено в сила с решението на ВКС на
РБ.Присъдата е влязла в сила на 29.11.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда , постановена по НОХД №358/2017г. по
описа на Пл.ОС на основание е задължителна за гражданския съд относно това дали
е извършено деянието от водача М.М.М.,неговата противоправност и виновността на дееца.
На следващо място видно от представеното от ищеца удостоверение
за родствени връзки пострадалият А.Н.З., ЕГН********** е брат на ищеца Е.Н.З..
В хода на съдебното дирене е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието и
валидността на сключен застрахователен договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, полица №BG/15/115003127577 по отношение на МПС “ ****“,с
рег.№ ******,към 15.11.2016г.-/за периода 21.12.2015г. до 20.12.2016г./
Налице е активна
легитимация у ищеца за предявяване на иска,както и основание за възникване на
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.Възникването на
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение се предпоставя от
наличие на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и
настъпване на застрахователно събитие.В случая, както валидността на сключен
застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
полица №BG/15/115003127577 по отношение на МПС “ ****“,с
рег.№ ******,към 15.11.2016г.,така и настъпването на застрахователното събитие-ПТП,
виновно причинено от застрахованото лице,като е вследствие на същото ПТП е
починало лицето А.Н.З., ЕГН**********,са установени по безспорен начин в
настоящото производство.
Спорни по делото са
въпросите доказано ли е наличието на трайна и дълбока емоционална връзка от
страна на ищеца с починалия негов брат,търпи ли ищеца продължителни болки и
страдания от неговата смърт и в какъв размер следва да бъде определено
обезщетението, спазвайки разпоредбите на КЗ и ЗЗД за справедливо обезщетяване.
В хода на съдебното дирене
са събрани гласни доказателства,като са разпитани свидетели.От показанията на
свидетеля З.К. /военен пенсионер,живеещ в с.М./се установява,че двамата братя
са живели заедно ,в едно домакинство. А. е бил по-големият брат,работел е в
Кланицата в с.М.,не е бил семеен.Свидетелят е запознат с инцидента през
м.ноември 2016г.Кметът на селото се е обадил на свидетеля К. с молба да закара
родителите на Е. и А. в Бърза помощ,гр.Л.Е.З. е бил също с родителите си.След
като лекарят е съобщил новината за
смъртта на А.З. ,неговия брат Е. е припаднал
и впоследствие е понесъл много тежко новината за инцидента и смъртта на
А.З. Двамата братя са били в много добри отношения,излизали са често
заедно,като А. като по-голям брат се е
грижил за Е. След случая Е. се е затворил в себе си,станал е необщителен.
Свидетелката В.Д. е съседка
на семейството в с.М..Посочва,че А.не е имал свое семейство и съпруга,имали са
се братски с Е.,живеели са заедно.А.се е грижил за по-малкия си брат Е.,тъй
като той не е работел.Свидетелката също твърди,че Е. е понесъл много тежко смъртта
на брат си,в когото е намирал упора и подкрепа-материална и морална.
По делото е допусната и
назначена съдебно-психиатрична експертиза,като е изготвено заключение от
в.л.д-р Н.Ф.Л..От заключението на вещото лице,което съдът възприема изцяло като
обективно и компетентно се установява,че
при известяване на инцидентната смърт на
неговия брат,Е.З. е реагирал с остра стресова реакция,която представлява макар
и преходно,със значителна тежест психично разстройство,което отзвучава за
часове,дни,в по-редки случаи седмици,но не повече от месец.Ищецът е преминал
през различни етапи в динамиката на скръб при загуба на близък,без да потърси
психиатрична помощ.Ищецът се е чувствал объркан,не е могъл да се справи с
болезнените чувства,възприел е дишането си като затруднено,а сърдечната дейност
като учестена,бил е социално отдръпнат.Понастоящем и при освидетелстването
ищецът се е преориентирал към бъдещето и
говори спокойно за случилото се,без да се дистанцира емоционално и без прояви на дистрес.Не са
налични клинично значими и различими симптоми на психично разстройство,свързано
със стрес или предразположено при отключването му от стрес понастоящем.Вещото
лице е посочило,че острата стресова ситуация не
е болест,а краткотрайно преходно психично разстройство,макар и със
значителна тежест,което възниква в отговор на някакво неблагоприятно въздействие
върху индивида и може да отзвучи за различно време-часове,дни и т.н.,до месец.
При така събраните
доказателства в хода на съдебното дирене съдът намира,че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от смъртта на своя брат А.Н.З..Доказана е особено тясна емоционална връзка между двамата
,наличие на взаимно разбирателство и подкрепа на по-големия брат А.към
по-малкия Е..Загубата на ищеца е внезапна и е причинила мъка,душевни болки и
страдания,които продължават и ще продължават във времето.
Обезщетението
за неимуществените вреди се определя по справедливост и съобразно всеки
конкретен случай.Съгласно ТР№1/21.06.2018г. на ВКС по ТД№1/2016г. на ОСНГТК
„Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление
№4/25.05.1961г. и Постановление№5/24.11.1969г.,и по изключение всяко друго лице,което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.“Действително обезщетението следва да се присъди при
доказана особено близка връзка с починалото лице и действително претърпените от
смъртта му вреди от страна на ищеца.
Окръжният
съд намира,че предявеният иск с пр.основание чл.226 от КЗ/отм./ вр.пар.22 от
ПЗР на КЗ вр. пар.50 от ПЗР на КЗ вр.чл.45 от ЗЗД е доказан по своето основание.Съгласно
ТР№1/2018г. „от гледна точка на чл.522 от ЗЗД е справедливо и други лица,извън
най-близкия родствен кръг да могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди,ако са създали с починалия постоянна,трайна и дълбока емоционална връзка,заради съдържанието на
която търпят морали болки и страдания от смъртта му,сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките“.“Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,баби/дядовци
и внуци.В традициите на българското семейство това са родственици от
най-близкия семеен кръг.
В
настоящото производство е доказано наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка между ищеца и починалия му брат.Двамата са израснали заедно,в едно
домакинство,при взаимно разбирателство,като ищецът ,бидейки по-малкия брат е
разчитал на подкрепата на починалия А.З..
Относно размера на претендираното обезщетение,съдът намира,че искът е
частично основателен.
В
настоящия случай договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ /видно от
приложената Справка от Гаранционния фонд/,е със срок на валидност
21.12.2015г.-20.12.2016г. Съгласно пар.22 от ПЗР на действащия към настоящия
момент КЗ/в сила от 01.01.2016г. /за застрахователните договори,сключени преди
влизането в сила на новия КЗ,се прилага част четвърта от отменения КЗ,освен ако
страните договорят друго след влизане в сила на този кодекс.Ето защо,съдът
намира,че при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение,са приложими единствено нормите на
част четвърта от отменения КЗ,които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени
вреди на лицата по чл.493а,ал.4 от КЗ,както това е сторено в чл.493а,ал.4 от КЗ
вр.пар.96 от ПЗР на КЗ-в размер до 5000лв.
Предвид
изложеното и с оглед на приложимите изисквания за определяне на размера на
настъпилите неимуществени вреди по справедливост съгл.чл.52 от ЗЗД,като такъв
съобразно причинената смърт на неговия брат и изживените тежки емоционални
последици от страна на ищеца,се явява
размер от 30 000лв.При определяне размера на дължимото обезщетение следва
да се отчете и обстоятелството,че пострадалият е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП,което е посочено изрично в мотивите на влязлата с сила присъда по НОХД№358/2017г.
по описа на Пл.ОС,а именно:“Пострадалият е допринесъл за настъпване на
пътнотранспортното произшествие,като в нарушение на чл.80,т.1 и т.2 от ЗДвП е
управлявал велосипеда,към момента на удара,на около 1,30м. от границата на
пътното платно,без устройство за излъчване на бяла или жълта,добре различима
светлина отпред и без светлоотразителна жилетка,извън населено място,в тъмната
част от денонощието,при намалена видимост“.
За разликата до претендираната като ЧАСТИЧНА
ПРЕТЕНЦИЯ сума в размер на 100 000лв. от общо дължимо обезщетение в размер
на 200 000лв.,искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с указанията на съда относно
депозиране на извънсъдебна претенция от страна на ищеца пред застрахователя, е
представена Молба-претенция от Е.Н.З. от 31.05.2019г. до „*******“АД, гр.С., ЕИК*******.Съдът
намира,че в отменения КЗ липсва аналогична разпоредба на чл.498 от КЗ/нов/ и
относно действието на тази разпоредба по отношение на заварените случаи, е
налице установена практика на съдилищата,че нормата на чл.498,ал.3 от КСЗ няма
обратно действие и следва да се приеме,че съгл.пар.22 от ПЗР на КЗ,приложение
следва да намери част четвърта от отменения КЗ,която не предвижда такава извънсъдебна
процедура като предпоставка за предявяване на иска пред съответния съд против
застрахователя за заплащане на обезщетение.
При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пл.ОС ДТ върху уважената част от
иска в размер на 1200лв.,както и разноските за вещо лице в размер на 252лв.
Следва
да бъде осъдено „*******“АД, гр.С.,ЕИК********* да заплати на ищеца Е.Н.З., ЕГН**********
направените деловодни разноски за настоящата инстанция съобразно представения
Списък на разноските по чл.80 от ГПК и
по компенсация , съобразно уважената и отхвърлена част от иска, в размер на
1 000,80лв.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226 от КЗ/отм./ вр.пар.22 от ПЗР на КЗ вр. пар.50 от ПЗР на КЗ вр.чл.45 от ЗЗД „*******“АД, гр.София,ЕИК******* ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Н.З., ЕГН**********,***.Л., вр.чл.45 и сл. от ЗЗД сумата в размер
на 30 000лв./тридесет хиляди лева/ като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на неговия брат
А.Н.З. ***, ЕГН**********, в резултат на ПТП, настъпило на 15.11.2016г.,
по вина на М.М.М., ЕГН**********, признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД 358 2017г. на Пл.ОС,при наличие на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП-15.11.2016г. по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица №BG/15/115003127577
по отношение на МПС “ ****“,с рег.№ *****,ведно със законната лихва, считано от
датата на смъртта-15.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата,като за
разликата до ПРЕТЕНДИРАНАТА като ЧАСТИЧНА ПРЕТЕНЦИЯ сума в размер на
100 000лв. от общо дължимо обезщетение в размер на 200 000лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК „*******“АД,
гр.С., ЕИК****** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
Е.Н.З., ЕГН********** направените
деловодни разноски за настоящата инстанция съобразно представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК и по
компенсация, съобразно уважената и отхвърлена част от иска, в размер на
1 000,80лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.6 от ГПК „*******“АД, гр.С., ЕИК****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС ДТ върху
уважената част от иска в размер на 1200лв.,както и разноските за вещо лице в
размер на 252лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: