Р Е Ш Е Н И Е № 177
гр. МОНТАНА, 13
април 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 1 април 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 92 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на В.П. ***,
подадена чрез процесуалния му представител адвокат В.П. *** против Заповед за
прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0996-000009/08.01.2021
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Монтана, с която временно
му отнето свидетелството за управление на МПС.
По направеното искане за спиране на
допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение на
административния акт, съдът е постановил отделно определение.
В жалбата се твърди, че оспорващият не е
осуетил извършването на проверката и не е отказал да бъде проверен за наличието
на забранени вещества в кръвта, при това контролът е извършен по възможно
най-сигурния начин - чрез лабораторно изследване в специализирана лаборатория. До
момента не е уведомен за резултатите от изследването, като същевременно търпи
неблагоприятните последици поради невъзможността да управлява МПС. Счита, че
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 171, ал 1, б. „б" от ЗДвП,
където начините за установяване на наркотични вещества в кръвта са
регламентирани алтернативно - чрез медицинско и химическо лабораторно
изследване или с тест, изследван с доказателствен анализатор. При наличието на
данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то данните в него
следва да бъдат съобразени, а непроследяването на резултата от издадения талон
за медицинско изследване на кръв съставлява нарушение на чл. 35 от АПК. (в т.
см. реш. № 2688 от 22 02.2019 г. по адм. д. № 11072/2018 г., VIII отд. на ВАС,
реш. № 119 от 04.01.2019 г. по адм д. № 9027/2018 г, VI отд на ВАС и др.) В
обжалваната ЗППАМ е посочено, че административният орган е съобразил
обстоятелството, че срещу доверителя ми е бил съставен АУАН № GA352009 от 07.01.2021 г., което не е спорно. Липсват
обаче данни за дадената кръвна проба в здравно заведение, съгласно издадения
талон за медицинско изследване, което навежда за неизясненост и непълно
установяване на фактическата обстановка. Счита, че в съдебното производство
фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение,
съгласно чл. 13, ал. 1 от НПК и чл 14, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, нямат обвързваща доказателствена сила, каквато имат за
административнонаказвания орган или за издателя на ЗППАМ, в производствата по
налагане на административно наказание и налагане на ПАМ, по силата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, поради което в тежест на този орган е да докаже извършването на
нарушението, участието на извършителя и неговата вина. (в т, см. и р. № 1934 от
22 03.2013 г. по КНАХД № 10113/2012 г. на АССГ, VI кае. с-в). Моли отмяна на
Заповедта и присъждане на направените разноски.
Ответната страна Началник Сектор Пътна
Полиция към ОДМВР Монтана, в писмо от 15 02 2021 г. на Адм съд Монтана заявява,
че оспорва жалбата и моли обжалваната Заповед да бъде потвърдена, а жалбата
отхвърлена. При евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане от 24.02.2021 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени
допълнителни указания.
Сьс Заповед за прилагане на ПАМ №
21-0996-000009/08.01.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Монтана, на оспорващия временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена затова, че на
07 01 20201г. около 1:10 ч., в град Монтана по бул. „Г*** А*** ” кръстовището с
ул. „И*** Д*** ”, В.П.Т. управлява лек автомобил „М*** Л*** ”, с рег.№ М*** , като
отказва да бъде изпробван за наркотични вещества и техните аналози с техническо
средство DRUGTEST 5000 с фабричен номер ARКС-0035. Издаден му е талон за
изследване номер 090639. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН серия
GA № 352009 от 07.01.2021,
с което нарушението е установено.
Със
Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на МВР ОД на МВР Монтана Областните дирекции на МВР
са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Съгласно Заповед № 301з-1411 от
07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, Началниците на РУ Лом при
ОДМВР-Монтана са оправомощени длъжностни лица да издават заповеди за налагане
на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание са издадени оспорените заповеди.
По делото са представени още справка за
нарушител, АУАН № GA352009 от 07 01 2021
г., Талон за медицинско изследване № 090639, доказателства за годността на
техническото средство, доказателства от МБАЛ д-р С*** И*** АД за взета кръвна
проба за наркотици, Протокол от ВМА София за химикотоксикологичното изследване от
взетата кръвна проба на оспорващия.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно
легитимирано лице - адресата на акта, на което се засягат законни негови права
и интереси. Подадена е в законоустановения 14 дневен срок, а именно: на 09 02
2021 г., видно от поставения при ОД на МВР щемпел /л. 3/, а Заповедта е
получена на 29 01 2021 г., видно от разписката към заповедта /л. 8/, поради
което същата се явява допустима за разглеждането й по същество.
Сьгласно чл. 171, т. 1, б. „б”, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Наложената принудителна административна
мярка - Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС по чл. 171, т.
1, б. „б” от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца, с която са отнети свидетелството за управление на МПС и контролният
талон, е наложена за това, че на посочената дата и час, оспорващият управлява МПС
като отказва да бъде изпробван за наркотични вещества и техните аналози с техническо
средство.
По своето същество ПАМ
не представлява и не е санкция за извършено нарушение и няма характера и
предназначението на административнонаказателния институт. Същата има
превантивна цел по смисъла, както на чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния текст
на чл. 171 от ЗДвП, а именно да осигурява безопасността на движението по
пътищата, респ. да предотвратява и преустановява административни нарушения. я
С текста на чл. 171 от ЗДвП, законодателят
допуска употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде
установявано, с което и да е от изброените в нормата средства, т.е. всяко едно
от тези алтернативно посочени средства е годно доказателство, което да установи
наличието или липсата на тези вещества. Същевременно и обратно на тази цел,
всеки един отказ от извършване на проверка или изследване, което в момента да
установи употребата на наркотични вещества или техни аналози, съставлява
основание за налагане на ПАМ. Това е така, тъй като преценката за издаване на
ПАМ следва да бъде направена именно към момента на извършване на проверката, а
обратното разбиране би обезсмислило смисъла и целта на този правен институт. В
тази връзка резултатите от биологичното изследване не могат да бъдат получени към
съответния на проверката момент. Целта на наложената ПАМ е да предотвратява
евентуална опасност на движението по пътищата, което изначално не може да бъде
осъществено, ако всеки водач отказва проверка с техническо средство и/или тест,
които резултати на момента да покажат наличието или липсата на съответните
вещества. По тази причина, за да не се допуска заобикаляне на закона, респ. за
да се постигнат реално и обективно преследваните с нормата цели, правната норма
предвижда, че ПАМ се налага и на лице, което откаже да бъде проверено, с което и да е от алтернативно изброените
средства /законодателят борави с отрицание, поради което и съюзът „или” придобива
друго значение/, т.е. след като водачът е отказъл да бъде изпробван с
техническо средство, на същия правилно е наложена процесната ПАМ. Издаденият
талон за медицинско изследване и предоставянето от водача на биологичен материал
за изследване, не променя и не санира направеният преди това от него отказ,
който е един от възможните начини за установяване на наркотични вещества или
техни аналози и то към момента на извършване на проверката, тъй като единствено
към този момент и в случай на употреба на забранени вещества, целта на ПАМ
реално може да бъде постигната.
Самият факт на
употреба на наркотични вещества или техни аналози, без значение каква е тяхната
концентрация, е достатъчен, за да обуслови издаването на ПАМ, което означава,
че законодателят презумира такава съществена промяна в поведението на водача,
което създава непосредствена опасност за движението по пътищата, поради което и
правните последици при отказ от извършване на проверка са приравнени на самата употреба
на такива вещества или техни аналози. Обратното разбиране, би довело до
заобикаляне на закона и неприложимост на правната норма, което не е целта и
смисълът на законодателя. В тази връзка неоснователно се явява възражението, че
липсата на резултат от биологичната проба води до непълнота на доказателствата.
В случая, самият резултат от извършеното изследване преследва друга/различна от
наложената с ПАМ цел, не и целта на самата ПАМ, поради което обстоятелството,
че към датата на издаване на оспорената Заповед, резултатите от химико-токсикологичното
изследване не е било налично, не променя крайният правен резултат.
За пълнота следва да
се отбележи, че към момента на приключване на съдебното производство, резултатьт
от изследването е положителен, което потвърждава горният извод, че отказът от изследване
с годно техническо средство, което в момента да отчете употребата или липсата
на наркотични вещества или техни аналози, единствено е целяло да се избегне налагането
на процесната ПАМ. Не следва да се пренебрегва и основният принцип в правото,
че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение.
Обстоятелството, че в издадената ПАМ е
посочен за нарушен чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, не се отразява върху нейната
правилност, тъй като този текст има отношение към административнонаказателното
производство и осъществяването на административнонаказателна отговорност, не и
в случаите на налагане на ПАМ, която има охранителни, не и санкционни функции и
цели.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния
закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.П.
***, подадена чрез процесуалния му представител адвокат В.П. *** против Заповед
за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ №
21-0996-000009/08.01.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :