№ 132
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:РумЯ. Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря БоЯ. Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300503187 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №3680 от 08.11.2022г. на Пловдивски районен съд,
-ти
ХХІІІ гр. състав, постановено по гр. д. №13266/2022г., поправено по реда на чл. 247
от ГПК с Решение № 3741/14.11.22г. с което се задължава П. В. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. Пловдив, ул. ***, да се въздържа от извършване на ВСЯКАКЪВ АКТ на
физическо и/или психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на
насилие, по отношение на Я. Ц. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. *** и
малолетното им дете К. П. Х., ЕГН **********; ЗАБРАНЯВА на П. В. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***, да приближава Я. Ц. Я., ЕГН **********, с
адрес гр. Пловдив, ул. ***, жилището й, местоработата и местата за социални контакти
и отдих на пострадалото лице, за срок от шест месеца; ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
малолетното дете К. П. Х., ЕГН **********, при неговата майка и молител – Я. Ц. Я.,
ЕГН **********, за срок от шест месеца. ОТСТРАНЯВА П. В. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. Пловдив, ул. ***, от съвместно обитаваното със Я. Ц. Я., ЕГН **********, с
адрес гр. Пловдив, ул. ***, находящо се в гр. Пловдив, ул. ***, за срок от шест месеца,
считано от датата на постановяване на настоящия съдебен акт и НАЛАГА на
основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на П. В. Х., ЕГН **********, глоба в размер на сумата от
200 лв., която следва да бъде заплатена в полза на държавния бюджет.
Жалбоподателят Я. Ц. Я., ЕГН ********** обжалва посоченото решение в
частта, относно срока, за който са наложени мерките и относно наложената мярка по
1
чл. 5, ал.1, т.1, т. 2, т. 3 и т.4 от ЗЗДН, като счита, че така наложените мерки следва да
бъдат за срок от осемнадесет месеца, както и да се наложи марката по чл. 5, ал.1, т.5 от
ЗЗДН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П. В. Х., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна
и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Страните не спорят, че от 2013г. Я. Я. е П. Х. живеят на съпружески начала, като
имат син, роден през 2014г., а пред 2015г. са закупили апартамент в гр. Пловдив.
Въззиваемата твърди, че на 23.08.22г. И на 02.09.22г. П. Х. е осъществил актове
на домашно насилие изразяващи се в агресивно поведение, използвайки обидни и
цинични изрази в присъствието на детето им.
За инцидента на 07.08.22г. е прослушан запис от обаждане на дирекция
„Национална система 112“, от който се установява агресивното поведение от страна на
П. Х., чийто автентичност не се оспорва.
От показанията на свидетелите Д.Я. и П.К.-Г., които са съответно брат и майка
на пострадалата, се установява, че на 02.09.22г. въззиваемата ги е извикала, за се
разберат за предстояща почивка, на която детето не искало да ходи. При пристигането
им П. ги поканил да влязат в дома им, но отказал да изведе сина си докато възрастните
се разберат, като обяснил, че от детето си няма тайни и му е обяснил всичко. Всъщност
разговор не е провеждан, защото П. започнал да обижда Я., като я нарекъл наркоманка
и когато му направили забележка, че детето го слуша, той заявил, че К. трябва да стои
при тях, за да види какво представлява на майка му посрания гъз.
Следва да се кредитират тези показания, понеже съответстват и на
констатациите отразени в психологическото изследване, където е посочено, че детето
се смее заедно с баща си, когато той я нарича „***“, въпреки, че тя се ядосва и
понякога плаче, според К. на майтап, но те с татко му продължавали да се смеят.
От показанията на свидетеля Д. Я. се установява, че и през месец март 2022г. е
имало инцидент, заради който се е намесвала полиция, която се потвърждава и от
писмото изпратено от МВР Пловдив изх. № 432000-14940/28.09.22г., където е
посочено, че на 11-12.03.22г., както и на 07.08.22г. и 03.09.22г. служители на Първо РУ
Повдив са посещавали дома на страните. Със същото писмо е изпратен и препис от
докладна записка, от която се установява, че на 03.09.22г. е оказано съдействие на Я. Я.
да вземе от общото им с П. Х. жилище вещи от първа необходимост.
Останалите двама свидетели В. Х. и Н.О. нямат непосредствени впечатления от
инцидента на процесните дати.
Установеното дотук налага извода, че с поведението си П. В. Х. осъществил
актове на домашно насилие по смисъла на нормата на чл. 2 от ЗЗДН.
2
Като се има предвид че в поведението на нарушителя е налице засилване на
агресивността му, проявеното унижение към жената, с която е бил в фактическо
съпружеско съжителство и с която имат общо дете и най – вече обстоятелството, че
домашното насилие е извършено пред малолетния им син, което оставя негативни
последици в негово съзнание, както и безкритичността на извършителя се налага
извода, че за предотвратяване на евентуални бъдещи прояви на актове на домашно
насилие мерките по чл. 5, ал.1, т. 2, т.3 и т. 4 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за
максималния предвиден в закона срок от осемнадесет месеца считано от датата на
издаване на заповедта за незабавна защита.
Посочените обстоятелства обосновават и налагането на мярката по чл. 5, ал.1, т.
5 от ЗЗДН, а именно извършителят да посещава специализирани програми за срока на
съответната програма.
Ето защо, обжалваното решение следва да се измени в посочения смисъл.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
800лв. разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във въззивното разглеждане
на делото.
Воден от горното и на основание чл. 17, ал.5, изр. първо, предл. първо и
последно от ЗЗДН съдът
РЕШИ:
-ти
ИЗМЕНЯ решение №3680 от 08.11.2022г. на Пловдивски районен съд, ХХІІІ
гр. състав, постановено по гр. д. №13266/2022г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 3741/14.11.22г. в частта, с която се определя шестмесечен срок на забрана
П. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***, да приближава Я. Ц. Я., ЕГН
**********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***, жилището й, местоработата и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице; определя местоживеенето на
малолетното дете К. П. Х., ЕГН **********, при неговата майка и молител – Я. Ц. Я.,
ЕГН ********** и отстранява П. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***,
от съвместно обитаваното със Я. Ц. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***,
находящо се в гр. Пловдив, ул. ***, като тези мерки се налагат за срок от осемнадесет
месеца считано от 16.09.2022г.
ЗАДЪЛЖАВА П. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. *** да
посещава специализирани програми за срока на съответната програма.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА П. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. *** да заплати на
Я. Ц. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***, находящо се в гр. Пловдив, ул.
3
*** сумата 800 (осемстотин) лева разноски, направени във въззивното разглеждане на
делото.
Да се изготви нова заповед за защита.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4