№ 11230
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110134551 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск от „Л.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК
********* срещу „П.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 802,76 лв.,
представляваща неустойка за забавено изпълнение, дължима съгласно чл.23
от сключен между страните договор за изработка на уеб сайт, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 27.11.2020 г. по ч.гр.д. № 55266/2020 г. по
описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че на 12.03.2018 г., в качеството си на възложител,
сключил с ответника договор за изработка на уеб сайт, по силата на който
ответникът приел в срок от 36 работни дни да изработи и предаде софтуерен
продукт – функциониращ уеб сайт, съгласно подписано между страните
техническо задание срещу уговорено възнаграждение в размер на 19930,68 лв.
с ДДС. Навежда, че крайният срок за изработка и предаване на продукта бил
до 04.05.2018 г. Ищецът поддържа, че е изпълнил изцяло своите задължения
по договора, но работата не била извършена в договорените срокове и
качествено, а получил изпълнение около 4 месеца след крайния срок – на
26.09.2018 г. Сочи, че с нотариална покана, връчена на ответника, считано от
08.04.2020 г. договора между страните е прекратен поради виновно
неизпълнение на договорните задължения на ответника. Ето защо, претендира
сумата в размер на 802,76 лв., представляваща уговорена съгласно чл.23 от
договора неустойка за забавено изпълнение, изчислена за периода от
05.05.2018 г. до 26.09.2018 г. върху цената на договора.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за
1
изработка на уеб сайт, както и обстоятелството, че изпълнителят е предал
изработеното на 26.09.2018 г. Оспорва да е налице забава, като навежда, че
кредиторът не е оказал своевременно необходимото съдействие по
предоставяне на информация и други материали, без което е невъзможна
изработката на уеб сайта. Навежда, че работата е приета от ищеца без
забележки, от който момент договорът е прекратил действието си. Прави
възражение за прихващане със свои вземания в общ размер на 160,32 лв.,
произтичащи от неплатена законна лихва, начислена върху дължими
плащания по договора за изработка на уеб сайт.
С протокол определение от 29.06.2022 г. е прекратено на основание
чл.126, ал.1 ГПК производството по отношение на релевираното от ответника
в отговора на исковата молба възражение за прихващане, доколкото за съда е
станало известно, че същото вземане е заявено по-рано като възражение за
прихващане в друго висящо между страните съдебно производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че валидно е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение, че е изпълнил задълженията си по сключения договор,
респективно, че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна/, че е
била уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на посочените
задължения от ответника, както и какъв е размерът на неустойката за исковия
период.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договора.
Не е спорно между страните, а и от представения по делото договор за
изработка на уеб сайт от 12.03.2018 г. се установява, че ищецът в качеството
си на възложител е възложил, а ответникът, в качеството си на изпълнител, е
приел да извърши изработка и да предостави на възложителя софтуерен
продукт – уеб сайт, съгласно спецификации по техническо задание
Приложение № 1 срещу възнаграждение в размер на 16 608,90 лв. без ДДС.
Предвид това, съдът намира, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение по силата на сключения между тях договор за
изработка на уеб сайт.
Съгласно клаузата на чл.15 от сключения договор изпълнителят се е
задължил да изработи договореното в срок от 36 работни дни, считано от
датата на подписване на договора, като е уговорено в случай на закъснение и
в случай, че възникнат усложнения срокът да бъде предоговорен между
страните. Видно от посочената клауза изпълнителят следва да предаде
готовия уеб сайт незабавно след покана от страна на възложителя и в случай,
2
че същият е предоставил на изпълнителя необходимите данни и е осигурил
всички останали условия, свързани с предаването. Съобразно клаузата на
чл.18, б. „а“ изпълнителят се задължава да изработи уеб сайта според
изискванията за качество и в сроковете, предвидени в договора и
техническото задание – Приложение №1, като при неизпълнение на това или
някое друго задължение по договора неизправната страна дължи на другата
страна неустойка в размер на законната лихва за всеки ден забава, но в размер
не по-голям от 10 % от стойността на договора /чл.23 от договора/.
От представеното по делото Приложение № 1 към договор за изработка
на уеб сайт от 12.03.2018 г. се установява, че страните са постигнали съгласие
по конкретните технически характеристики на възложения за изработка
софтуерен продукт – уеб сайт. В раздел VII са разграничени шест етапа, в т.ч.
разработка на дизайн, програмиране на публична част, програмиране на
административна част, управление на проекта, контрол на качество и тестване
на ползваемост и инсталация на сървър с време за изработка по всеки отделен
етап, като общият зададен срок е от 36 работни дни, при изрично посочване,
че уговореният срок обхваща технологичното време за разработка на проекта
и не включва времето необходимо за комуникация и одобрение на отделните
етапи от страна на клиента.
Съгласно чл.20, ал. 2 ЗЗД отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Съдът като съобрази клаузите на чл.15 и чл.18 от
договора, както и уговореното съобразно техническото задание Приложение
№ 1, неразделна част от договора, в тяхната съвкупност намира, че срокът от
36 работни дни не е уговорен като абсолютно определен, доколкото в него не
се включва технологично необходимото време за комуникация между
страните, както и времето за одобрение от възложителя на отделните етапи от
изработка на софтуерния продукт. Предвид това, съдът намира, че на
изследване подлежи поведението и на двете страни по облигационната връзка
по отношение на всеки от етапите за изработка на софтуерния продукт.
За установяване на обстоятелството, че ищецът е изправна страна в
договорното правоотношение, респ. моментът на изработка и предаване на
софтуерния продукт по делото е представени писмени доказателства, прието
е заключение на съдебно-компютърна експертиза, както и са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свид. Костадинова и свид. Матеева.
Не е спорно между страните, а и видно от представените платежни
нареждания от 16.03.2018 г., 17.03.2018 г. и 12.11.2018 г., ищецът е изпълнил
основното си договорно задължение като е платил дължимото
възнаграждение по сключения между страните договор за изработка на уеб
сайт в общ размер на 19930,68 лв. с ДДС.
От представения по делото приемо-предавателен протокол се
установява, че на 26.09.2019 г. ищецът е предал на ответника в завършено
3
състояние уеб сайта www.luxurytrade.eu. Посочено е в протокола, че
изработеното е предадено в срок с визия одобрена от възложителя и
функциониращ контрол административен панел за управление на
информацията в уеб сайта. В случая протоколът представлява частен
свидетелстващ документ, носещ подписа на представители и на двете страни,
предвид което се ползва с формална доказателствена сила, а именно
удостоверява, че изявлението, което се съдържа в него, е направено от
посоченото като автор лице.
От представената по делото електронна кореспонденция, водена от
представители на страните се установява, че многократно изпълнителят е
изисквал, респ. възложителят е предоставял допълнителни материали
необходими за изпълнение на софтуерния продукт. Видно от
кореспонденцията, с електронно съобщение от 04.07.2018 г. изпълнителят е
помолил за одобрение за преминаване към етапа по програмиране на
административна част, като след няколкократна размяна на електронни
съобщения за добавяне на допълнителни елементи към съдържанието на
софтуерния продукт такова одобрение е дадено от възложителя с електронно
съобщение /л.102 по делото/, изпратено едва на 23.08.2018 г. Установява се
още, че последните материали, необходими за попълване съдържанието на
продукта са изпратени от възложителя на изпълнителя на 22.09.2018 г., едва
след което е било възможно започване на етапите по контрол на качество и
тестване на ползваемост, както и инсталация на сървър.
За проследяване на хронологичната последователност на електронната
кореспонденция е прието заключение на съдебно-компютърна експертиза,
което съдът кредитира като логично и компетентно изготвено. От
заключението се установява, че страните по делото са водили активна
комуникация в периода от 12.03.2018 г. до 27.09.2018 г. по уточняване на
информацията, необходима за попълване съдържанието на изработвания
софтуерен продукт.
От показанията на свид. Костадинова се установява, че е била служител
при ищеца в периода до месец ноември 2020 г., като в периода от края на
месец ноември 2018 г. до ноември 2020 г. била ангажирана от управителя на
дружеството да качва материали и снимки, както и да обновява уеб сайта
www.*********.eu. Описва, че често имало проблеми с качването на
съдържание в уеб сайта, а в някакъв момент нямало въобще достъп до
контролния панел и така узнали, че е налице несъответствие в качествено
отношение между възложения и изработен софтуерен продукт, тъй като е
използвана различна от договорената платформа. Споделя, че
кореспонденцията между страните се е водила чрез управителя на
дружеството – Л.Н. основно по електронен път с размяна на електронни
съобщения. Излага, че Л.Н. споделила с нея, че имало забавяне при
изготвянето на уеб сайта, но отрича да има преки впечатления за това
обстоятелство.
4
От показанията на свид. Матеева се установява, че е била служител при
ответника в периода от 2013 г. до 2021 г., като споделя, че двете дружества са
били в трайни търговски отношения във връзка с различни проекти, печатни
материали, изработка на лого, разработка на уеб сайт. Сочи, че спрямо
конкретния проект по изработка на уеб сайт е била проджект мениджър и е
водила кореспонденцията с представител на ищеца. Излага, че изработеният
уеб сайт е предаден с приемо-предавателен протокол в срок, като всички
забележки, възникнали в процеса на работа и шест месеца след предаване на
продукта, са отстранени. Споделя, че при изготвяне на продукта е очаквано от
ищеца предаването на конкретно съдържание и материали, от което всъщност
зависи и конкретният срок за изработката на продукта. Описва, че при
разработването на уеб сайт стандартно се пристъпва към изготвянето на
дизайн, който е с примерно съдържание, но за да се тества реално продуктът
трябва да има конкретно съдържание. Излага, че по искане на ищеца
изпълнителят е извършил корекции касаещи визуализации на съдържанието
преди предаване на продукта и преди подписването на приемо-предавателен
протокол. Споделя, че след предаване на продукта също е имало дребни
поправки, извършени от изпълнителя.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите с
изключение на частта, в която свид. Костадинова преразказва впечатления на
управителя на ищцовото дружество по отношение на забава в изработката на
уеб сайта. В останалата част показанията възпроизвеждат лични и преки
впечатления по отношение изработката и въвеждането в експлоатация на
софтуерния продукт, а от друга страна същите са логични, последователни и
съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал, в т.ч.
представената електронна кореспонденция между страните.
Съдът не следва да обсъжда заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, както и представените от ответника договор
за рекламно обслужване от 12.04.2018 г., фактури и преводни нареждания,
доколкото посочените доказателства касаят установяване основанието и
размера на предявеното възражение за прихващане, производството по което
е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
При преценка в съвкупност на приетите писмени и гласни
доказателства, съдът достига до извод, че в конкретния случай ответникът е
изпълнил в срок задължението си по изработка на софтуерния продукт, респ.
не е налице твърдяната забава. Както се посочи и по-горе уговореният в
съглашението срок за изработка на продукта касае общ период от 36 работни
дни, разпределен на отделни етапи, като за всеки етап започва да тече срок за
извършването му след изтичане на технологично необходимото време за
комуникация между страните и след одобрение от възложителя на
предходния етап от изработка на софтуерния продукт. Предвид това и
съобразявайки електронната кореспонденция между страните, потвърдена от
приетото заключение на съдебно-компютърна експертиза, както и от
свидетелските показания, безспорно се установява, че възложителят поетапно
5
е предоставял допълнителни материали за съдържанието на софтуерния
продукт, респ. не е одобрявал своевременно приключилите етапи в
изработката. Ето защо не може да се изведе извод за виновно неизпълнение,
изразяващо се в забавено изпълнение на задължението на изпълнителя за
изработка на уеб сайта. Следователно, в патримониума на ищеца не е
възникнало неустоечно вземане за забавено изпълнение.
Отделно от горното, следва да се посочи, че от представената по делото
нотариална покана, връчена на управителя на ответното дружество на
08.04.2020 г., се установява, че ищецът е отправил волеизявление за
прекратяване на облигационната връзка поради неизпълнение на договорни
задължения по отстраняване на недостатъци в софтуерния продукт,
позовавайки се на чл.16 от договора и претендирайки възстановяване на
пълния размер на платеното възнаграждение /16808,90 лв./, ведно със
законната лихва за просрочие на изработката на уеб сайта, считано от
20.04.2018 г. до 29.02.2020 г. в размер на 3179,68 лв., както и обезщетение за
пропуснати ползи в размер на 10000 евро. Съдът намира, че посоченото
изявление, доколкото съдържа и искане за връщане на пълния размер на
платеното възнаграждение по сключения договор има характер на изявление
за разваляне на облигационната връзка. Същевременно по делото са наведени
твърдения от ищеца за некачествено изпълнение на софтуерния продукт,
както и са ангажирани доказателства в тази насока /електронна
кореспонденция в периода след предаване на софтуерния продукт, касаеща
открити недостатъци и свидетелските показания на свид. Костадинова/, респ.
евентуално може да се приеме, че за ищеца се е породило потестативното
право да развали договора, което е надлежно упражнено.
Според задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение №
7/13.11.2014г. по тълк. дело № 7/2013г., ОСГТК на ВКС не се дължи
неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е
за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно
неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено
неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне –
неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Следователно,
изправната страна няма право на обезщетение за забава, а единствено на
компенсаторно обезщетение, заместващо изпълнението, тъй като в тази
хипотеза развалянето на договора с обратна сила заличава всичко онова,
което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на
обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. В случая
претендираната неустойка няма характер на компенсаторна, което също е
аргумент за невъзникване на предявеното в настоящото производство
вземане.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е
възникнало неустоечно вземане в претендирания от ищеца размер от 802,76
лв. за периода от 05.05.2018 г. до 26.09.2018 г., поради което предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, с право на
разноски разполага ответникът. Ответникът претендира и представя
доказателства за сторени разноски за депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 280 лв., договорено и платено по банков път
адвокатско възнаграждение в размер на 316 лв. за процесуално
представителство, договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в
общ размер на 200 лв. за явяване в отрити съдебни заседания, такси за
издаване на препис от протокол в размер на 8,70 лв. Съдът намира, че в
случая в полза на ответника следва да се присъдят единствено разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 516 лв., като разноските за
депозит не следва да се присъждат, доколкото експертизата е допусната и
изготвена във връзка със заявено от ответника възражение за прихващане,
производството по което е прекратено на 29.06.2022 г., предвид което не
могат да се възложат в тежест на ищеца. По отношение на таксите за препис
от протокол, съдът намира, че същите не са в пряка причинна връзка с
поведението на насрещната страна по инициираното съдебно производство,
нито са свързани с попълване на делото с доказателствен материал, предвид
което не следва да се възлагат в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
„П.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* установителен иск с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 802,76 лв.,
представляваща неустойка за забавено изпълнение, дължима съгласно чл.23
от сключен между страните договор за изработка на уеб сайт, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 27.11.2020 г. по ч.гр.д. № 55266/2020 г. по
описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Л.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „П.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 516 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7