Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 95 Година 2018,13.04. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На девети март
Година две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
443 по описа за
2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Г.И.С. чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Анастасия Гебова с адрес на кантората
гр.София,ул.”Веслец” № 32, ет.2, ап.4 е предявил обективно и
субективно съединени при условията на евентуалност искове за признаване за нищожен, като привиден на основание
чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД, на сключен между
него от една
страна и „АС-Прим-90“ ЕООД, ЕИК *********-първи ответник, от друга, обективиран в нот. акт № *, съставен на *** год. от нотариус
Виктория Дралчева с рег. № 491 и с район на действие Районен съд Бургас, договор за покупко-продажба на недвижим
имот, като в случай,
че този иск бъде уважен, претендира осъждане на Ю.Н.Й. с
посочен адрес *** -втора
ответница, да му предаде владението на недвижимия имот, обект на абсолютно симулативния договор като твърди, че той е негов собственик, а тя е
недобросъвестен приобретател по последващ договор с привидния купувач.
Заявява,че взаимоотношения с бившия управител и едноличен собственик на капитала
на ответното дружество А.А. е имал от 2013 год., като
първоначално с дружеството, действащо чрез него
е бил подписан договор за наем на недвижим имот-ресторант с тераса, собственост
на ищеца, находящ се във ваканционно селище „Валентина“, м.Буджака, гр.Созопол.
Сочи,че по време на действие на този
договор, са се уговорили с А., ищецът да му прехвърли фиктивно имота и да подпишат допълнителна спогодба
за обратно изкупуване. Разяснява,че
целта на прехвърлянето е била, да
се създаде впечатление, че А.А. е собственик на обект във
ваканционното селище, за да има големи шансове да стане негов управител чрез Общото събрание на етажната собственост.
Твърди,че с нот. акт № * от *** год. е сключен привидния
договор, като изложените в него воля и съгласие са привидни и никога не са
целели настъпване на вещно-правните ефекти на сделката. Посочва,че уговорената
продажна цена е недействителна, тъй като нито е била уговаряна, нито е била
платена, нито получена. Позовава се на банково извлечение от 15.03.2017 год., от
което е видно,че с извършените на 28.01.2014 год. банкови операции реално
плащане не е осъществено. Заявява,че привидността явства и от подписаната в
същия ден 28.01.2014 год., непосредствено след изповядване на нот. акт при същия нотариус спогодба, сключена между
същите страни, като се позовава на нейни клаузи. Заявява,че на 10.06.2016 год.
привидния собственост на недвижимия имот –ответното дружество чрез А. прехвърля на втората
ответница-негова приятелка, процесния имот. Твърди,че Ю.Й. е недобросъвестна, тъй
като с А.А. са двойка в живота, като както
към датата на първата привидна сделка, така и към момента на втората продажба, са
живели на семейни начала, поради което тя е знаела за абсолютната симулация, обективирана
в нот. акт № * от *** год. Заявява, че в подкрепа на горния извод е и
обстоятелството,че в договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт от *** год. ,уговорената продажна цена
е 20000 лв.,т.е. многократно по-ниска от данъчната оценка на имота и пазарната
цена, обявена от ответницата в сайт. Твърди,че уговорената продажна цена в нот.
акт не е била платена от ответницата, нито получена от ответното дружество. Счита,че
сделката от 10.06.2016 год. не може да му бъде противопоставена, тъй като
нищожното придобивно основание-сделката от 28.01.2014 год. , не прехвърля
права, които на свой ред да бъдат прехвърлени. Моли,да бъде установена
нищожността на договора за покупко-продажба от 28.01.2014 год. като привиден, недобросъвестността
на втората ответница, при придобиване на
имота по сделката ,сключена на 10.06.2016 год. с привидния купувач по първия договор и след като ищецът бъде
признат за собственик, ответницата, която го владее да бъде осъдена да му
предаде владението. Претендира съдебно- деловодни разноски. Представя доказателства.
Предявените искове са с правни основания в чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД от ЗЗД –главният иск и чл.108 от ЗС-евентуалният иск.
Ответното дружество „АС-Прим-90“ ЕООД с ЕИК ********* не е депозирало писмен отговор, въпреки редовното връчване на съобщение по чл.131 от ГПК на основание чл.50,ал.4 от ГПК, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е упражнил права по чл.211,ал.1,чл.212 и чл.219 от ГПК, не е представил доказателства, не е направил доказателствени искания.
Ответницата Ю.Н.Й. чрез пълномощника си адв. Петя Михнева с адрес на кантората гр. Бургас, ул. “Гурко“
№ 7 оспорва основателността на предявените искове. Счита посочената от ищеца
цел за сключване на атакувания от него като привиден договор за
покупко-продажба за правно и житейски нелогична. Намира, че посочената от него спогодба урежда отделни, различни отношения между страните по договора за
покупко-продажба от 28.01.2014 год., които нямат връзка с него. Счита, че тя не представлява обратно
писмо, като развива подробни
съображения. Позовавайки се на поведението на ищеца, счита, че то е индиция за влошаване на
някакви други отношения между страните, а не за привидност на сключената
помежду им сделка. Оспорва твърденията на ищеца,че покупната цена не е платена,
като се позовава на банкови вноски и съдържанието на нотариалния акт. Счита, че дори и да не е платена цената,
то това не е индиция за привидност на сделката, а е налице неизпълнение на
задължение на една от страните по договора. Оспорва твърденията на ищеца за
недобросъвестността й, като твърди, че е узнала за претенциите на ищеца спрямо праводателя й едва след като е
била призована в полицията по повод
подадена жалба от ищеца. Оспорва и твърденията на ищеца,че живее на семейни
начала с А. А.. Твърди,че от 2002 год. живее с
А.В., който е баща на детето й, родено
през *** год. Представя доказателства.
Претендира разноски.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорни са между страните следните
обстоятелства: на 28.01.2014 год. ищецът, в качеството на продавач, е сключил с ответното дружество, в качеството на
купувач, договор за покупко-продажба на
следния недвижим имот: сграда с идентификатор 67800.8.877.18 с предназначение-сграда
за обществено хранене, за който е оформен нот. акт № * от същата дата на нотариус
Виктория Дралчева. Договорената продажна цена е 30000 лв. и в документа е
посочено, че е платена, респективно получена
изцяло по банков път. Към 28.01.2014 год. управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество е бил А.Д.А.. На същата дата-28.01.2014 год., е подписан документ, озаглавен
„Спогодба“ със съдържанието на листи 17
и 18 от делото, като подписите на договарящите-страни и участници и в нотариалното производство по изготвяне на
нот. акт № * от *** год. ,
са заверени нотариално от същия нотариус. На 10.06.2016 год. между ответното дружество като продавач и
ответницата Ю.Й. като купувач е бил сключен договор за покупко-продажба на
същия недвижим имот, оформен с нотариален акт №* на
нотариус Огнян Желев, продажната цена е договорена в размер на 20000 лв. и е
записано, че тя е платена, респективно получена напълно по банков път. В
нотариалното производство по изповядване на нот. Акт № * на *** год. ответното дружество е участвало отново чрез управителя си и едноличен
собственик на капитала А.Д.А.;
Общоизвестни
са, поради което не се нуждаят от
доказване следните обстоятелства, вписани
в електронния търговски регистър по партидата на ответното дружество: на
16.09.2016 год. са вписани: промяна в адреса на управление на ответното
дружество, прехвърляне на дружествени дялове, заличен е като едноличен
собственик на капитала и управител А.Д.А. и е
вписан като едноличен собственик на
капитала и управител С.П.С..
Установено
е, че ответницата Й.,както и сестра й Д., са били в трудови правоотношения с „АС-Прим-90“ ЕООД в периода
03.07.2015 г.-24.08.2015 г., както и, че нито А.А., нито ответното дружество са избирани
за управители на ваканционно селище „Валентина“ гр. Созопол. От докаателствата
по делото става ясно, че ответницата Й. не е семейна, но живее
на съпружески начала със свидетеля А.В., като роденото от нея дете В. през *** год. е
припознато от него и на това основание той е вписан като негов баща.
При установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се установява ,че положителните такива са
налице, а отрицателни такива не са възникнали. Налице е правен интерес за ищеца
от предявяване на настоящите установителен и осъдителен искове. Ако
устанвителниият иск бъде
уважен и сделката по
нотариален акт № *** г. по
описа на нотариус Виктория Дралчева, вписана под № 491, се прогласи за нищожна – това би означавало,че
прехвърлителният й ефект не е настъпил, при което положение и при установяване
недобросъвестност на ответницата като последващ купувач,каквато се заявява още в исковата молба включително
и чрез въвеждане на конкнетри фактически твърдения, обосонаващи този извод, следва да се счете, че недвижимият имот не е напускал патримониума на продавача и ищец в настоящото производство
Г.И.С. и той може да получи владението му обратно. По вторият евентуално предявен
иск също е налице правен интерес от предявяването му, предвид твърденията на ищеца, че е собственик на процесния имот
поради изначално непораждане на целените правни последици от продажбата му на „АС
Прим – 90“ ЕООД, недобросъвестността на последващия
купувач и оспорването от ответницата на претендираното от ищеца право на собственост, както и безспорния факт, че ответницата Й. владее
процесния имот.
Твърденията на ищеца, че
договорът обективиран в нотариален акт № *** г. по описа на нотариус Виктория
Дралчева е нищожен, поради сключването му при наличието и в условията на
абсолютна симулация,съдът намира за недоказани.
Безспорно е разбирането на закона
и съдебната практика,че нищожността е най-тежкият порок на сделките като
гражданско правни волеизявления, тя е изначална и порокът,независимо от това, кой от предвидените от закона
е установен, съществува още към момента на сключване на сделката,като е
незаздравим. Конкретно, за да е налице привидност на сделка, който единствен порок е изтъкнат
като основание за нищожност в настоящия процес, е необходимо да се установи по делото по несъмнен начин, че към датата на изповядване на договора за
покупко-продажба по нот. акт № * на нотариус Виктория Дралчева, а именно *** год., страните по него не са желали да се породят последиците му – не са желаели да бъде
прехвърлено правото на собственост и да бъде заплатена цената. В исковата молба
е посочено, че страните са сключили сделката, за да има по-голям шанс А.А. да стане управител на комплекс
„Валентина“, където се намира процесния имот. В
настоящия случай, съобразно изричните изявленията на ищеца същият се позовава на абсолютна симулация по
процесното правоотношение. Симулацията по принцип се разкрива чрез съставено от страните по
атакуваната сделка обратно писмо (контралетр), от което да е видна волята им да
не бъдат обвързвани от сключена конкретна сделка. Няма ограничения на срока, в който такъв
документ може да бъде съставен и подписан от страните по договора –
предварително, по време на или след сключване на сделката. От съдържанието на
този документ обаче,трябва ясно и недвусмислено да се разбира по категоричен
начин, че страните не желаят последиците на сделката.Възможно е също така
страните да не са съставили обратно писмо, което безспорно да разкрива симулацията и да
е достатъчно само по себе си за целите
на пълното и главно доказване на порока.Това не лишаава стрните от възможността
да установят симулацията с всички допустими доказателствени средства в
гражданския процес,но възможността да бъдат ангажирани на общо основание гласни доказателства е ограничена ,като са поставени условия за допускането им.
В настоящия случай
съдът намира,че ищецът не разполага с обратно
писмо за разкриване на симулацията,а и не
твърди, че такова е съставяно. Позовава се на спогодба с нотариална заверка на подписите,оформена на
същата дата и от същия нотариус, при който се е състояла атакуваната като
нищожна от него сделка.Този документ ,съдът следва да прецени дали може да бъде
квалифициран като начало на писмено доказателство за разкриване на
симиулацията. С оглед горните твърдения ищецът е поискал да бъдат допуснати до разпит
свидетели, които да установят наличието на уговорка, различна
от тази посочена в нотариалния акт,като съдът е допуснал събирането на
показанията им.
Представеният по делото документ
на листи 17 и 18,
съдът счита,че не представлява обратно писмо,тъй като от
съдържанието му, не се установяват изявления на страните по него ,че не се
считат обвързани от договора,оформен в нот. акт № * от *** год. на нотариус Виктория Дралчева и не желаят
неговите последици.
Следователно, този
документ не представлява обратно
писмо,разкриващо симулация на договора за покупко-продажба.Този документ ,обаче
съдът намира,че не представлява и начало на писмено доказателство, както заявява ищецът. Начало на писмено доказателство е документ, в който
привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават
индиция, че е възможно сделката да е симулативна.В спогодбата действително са
обективирани други изявления на страните по нот.акт № * от *** год., но от тях се
констатира ,че те са желаели последиците на подписания от тях договор за покупко-продажба
на недвижим имот,като е привидна само
обективираната външно уговорка за размера на продажната цена и начина и момента
на плащането й. От спогодбата става ясно,че действителната договорена продажна
цена не е 30000 лв., както страните са заявили на нотариуса ,в който смисъл са направили еднопосочни
декларациии в т.3 на нотариалния акт,а 80000 лв. или 80000 лв. ,компенсирани с
коефициента на инфлация обявен от НСИ за изтеклия период/съгасно изричния
текст втози документ/,като сумата е следвало да бъде получена,респ. е дължима в
срок до 12 месеца след изтичане на две календарни години-чл.2 от спогодбата. Паричните
средства за заплащане на продажната цена
е следвало да бъдат получени в резултат от дейността на дружеството-купувач по управление
на ваканционно селище „Валентина” гр.Созопол за срок не по-малко от 2 каледнарни
години,очевидно от подписване на
спогодбата от 28.01.2014 год. Безспорно,за да
получи парични средства от
горната дейност,които да заплати на ищеца-продавач,ответникът-търговец е
следвало да бъде избран за управител за срок не по-малко от 2 календарни години,но от собствениците и ползватели
на селището-което безспорно се установява и от показанията на разпитните по делото свидетели,ангажирни от
ищеца, и от събраните по делото гласни доказателства.Именно във връзка с този избор в чл.1 от спогодбата ищецът е поел
задължение ,което задължение е записано,че се изразява в съдействие за избиране
или на физическото лице –управител на ответното дружество или на самото ответно
дружество за управител.От съдържанието на спогодбата става ясно,че горните две
задължения,независимо,че е употребена точно тази дума,не представляват по
същността си правни такива,свързани с пораждане на санкция или отговорност при неизпълнение за
неизправната страна,а при неизпълнението им , произвежда действие уговореното в
чл.3 на спогодбата.Разпоредбата на чл.3 по същество представлява предварителен
договор за покупко-продажба,тъй като съдържа поети насрещни задължения за
сключване на окончателен договор за покупко-проджба на недвижим имот и съдържа
уговорки за всички съществени
негови елементи -обект и цена.Действието
на този предварителен договор обаче е обусловено-само ,ако не възникне в определен срок-2 календарни години
от подписване на спогодбата,посоченото условие-управителят и едноличен
собственик на капитала на ответното дружество или самото ответно дружество не бъде избран/о за
управител на ваканционното селище. Страните не са постигали никакви
уговорки,такива в спогодбата не се и съдържат, относно прехвърлянето на
недвижимия имот,при положение,че
управителят и едноличен собственик на капитала на ответното дружество или
самото ответно дружество бъде избран/о за управител на ваканционното
селище. Единствената уговорка в този случай е да се заплати сумата от 80000 лв.
или сумата 80000 лв.,компенсирана с коефициента инфлация обявен от НСИ за
изтеклия период.Видно е ,че чрез текста на чл.3 от спогодбата страните са
желали да преуредят отношенията във връзка със собствеността на имота,само в
случай,че договорената продажна цена от 80000 лв. или определяемата въз основа на нея сума не може да бъде получена
по приетия от тях начин и изплатена в уговорения срок,като преуреждането
се изразява във връщане към фактическото
и правно положение,съществувало преди подписване на договора за
покупко-продажба,а именно имотът да се върне обратно в патримониума на ищеца
срещу същата продажна цена,за която е бил прехвърлен преди това по нот. акт №
42 от 28.01.2014 год.Ето защо не може да се приеме,че целта на страните за сключване на договора за покупко-продажба по
нот. акт № * от *** год. е била не да се прехвърли собствеността
по отношение на имота срещу получаване на договорена цена,а да се съдейства,като се повишат шансовете, за осъществяване
на желанието на А.А. той или дружеството,което управлява ,да стане
управител на ваканционното селище,в
което се намира прехвърляния имот. Ако това беше така ,то това условие щеше
недвусмислено да е залегнало в спогодбата и да е независимо
от разрешаване на въпроса с
управлението на ваканционното селище.
Следователно ,представената
по делото спогодба от 28.01.2014 г. не отразява в съдържанието си изявления ,обуславящи вероятност атакуваната сделка да е привидна и страните да са уговорили имота да се прехвърли само фиктивно. Посоченият документ не разкрива нито по несъмнен, нито по косвен начин и волята на страните по
договора, правните му последици
да бъдат само оповестени и да внушат у трети лица убеждението, че такива са възникнали в патримониума на
преобретателя, без
реално
те да настъпят. Представеното
доказателство сочи ,тъй като притежава тези белези, че договора за
покупко - продажба,оформен с нот.акт е фидуциарна ,а не привидна сделка. Видно е, че страните са
договорили при настъпването на определени обстоятелства приобретателят Антонов
да заплати на праводателя сума в размер на 80 000 лева, а при ненастъпване
на тези обстоятелства да продаде на прехвърлителя процесния имот при същите
условия както при първоначалната сделка,т.е. да му го върне обратно. Фидуциарните сделки са сделки на доверие. То се изразява в
това, че едната страна разчита другата да изпълни впоследствие едно свое
обещание за последващо обратно прехвърляне на придобитите от сделката права /в случая под условие/, което обаче не е дадено с юридическа обвързаност. Именно такъв е настоящият случай. Ищецът
е желаел да прехвърли и е прехвърлил
собствеността,окачвайки в период между
две и три години да получи
продажна цена от 80000 лв. или определяема въз основ на нея сума,а при
невъзможност тази цена на бъде получена, ответното
дружество да му върне обратно собствеността,както е залегнало в текста на чл.3
от спогодбата. Горното очакване не е
обезпечено с никакъв друг ангажимент в тежест на ответното дружество ,напр. да
не се прехвърля или обременява с тежести имота
до изтичане на уговорен срок. Съгласно правната доктрина,
фидуциарните
сделки са допустими, въпреки че не са уредени изрично, стига да не се използват
за заобикаляне на закона, а в случая данни за това няма.Налице са данни за прикриване на действителната цена
по сделката и начина й на плащане,обичайно
и често срещано от години в страната ,поради което и общоизвестно ,явление
при договаряне с цел заплащане на по-малки по размер разходи по прехвърляне ,особено на недвижимости. Следователно
страните не са целели да постигнал забранен от закона резултат с поредица от
законни сделки,а са целели да прикрият действителната цена,за да намалят разходите пхо прехвърлянето.
При установено
от волеизявленията на ищеца и ответното
дружество ,обективирани в нот. акт № * от * год. и спогодба
с нотариална заверка на подписите от същата дата,удостоверени от един и същ
нотариус,касаещи един и същ имот, желание да
настъпят договорените вещноправни
последици, сделката по продажба на процесния недвижим имот няма
характер на привидна. Без значение при това положение е дали и как е платена
уговорената по нот.акт цена,дали дружеството е спазило приложимите счетоводни
стандарти при отразяване на покупката в съответните счетоводни регистри и
дали по счетоводни данни е разполагало
със сума равна по размер на договорената
по нотариален акт продажна цена,какво е обсъждано на проведеното Общо събрание на етажната собственост на комплекс „Черноморска перла“ –
2016 г.,за което са ангажирани както писмени ,така и гласни доказателства,тъй
като нито едно от тези доказателства не индицира покупко-продажбата на
процесния недвижим имот,оформена в нотариален акт , да е привидна.
Ангажираните по делото доказателства, ценени по отделно и в тяхната съвкупност , следователно , не доказват привидност на сделката по нотариален акт № *** г.,поради което съдът счита за недоказани твърденията на ищеца за абсолютната й симулативност. С оглед на всичко изложено по-горе предявения иск като неоснователен следва изцяло да бъде отхвърлен.
При това
положение не следва да бъде разгледан, евентуално предявеният иск по чл.108 от
ЗС против втория ответник,тъй
като разглеждането му ,с оглед изричното заявление на ищеца в исковата молба ,е обусловено от уважаване
на иска за нищожност поради привидност.
По разноските по делото:
При устните състезания ответницата
чрез пълномощника си е отправила искане за присъждане на разноски за настоящото
производство като е представен и списък на разноските. Съгласно приложения
списък, разноските на ответницата Ю.Й. са в размер на 2 000 лева за
адвокатско възнаграждение, което съвпада с уговореното възнаграждение по
приложения договор за правна защита и съдействие,от който освен това е видно,че
е платено и в брой,поради което този документ служи и като разписка за
действително извършен разход-лист 82 от делото. Не е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар,а за прекомерност съдът не следи
служебно ,поради което и не следва да извършва преценка за такава. Видно е ,обаче,
че възнаграждението
е договорено за двама адвокати-адв. М. и адв. Ризова.На основание чл.78,ал.3
във вр. с ал.1 от ГПК възнаграждение
се дължи само за един адвокат. Нормата е императивна, тя
касае не размера на
възнаграждението,а броя процесуални представители,за които такова се дължи
,при произнасяне от страна на съда по
въпроса за отговорността за разноски по
делата,като този въпрос съдът контролира служебно. Доказателства за други
направени разходи по делото няма. При това положение искането по чл.78,ал.1 от ГПК следва да се уважи за този вид разноски,но за ½ от него, с
оглед цялостно отхвърляне на заявените от ищеца претенции и обстоятелството,че
възнаграждението е договорено и платено за
двама адвокати,а се дължи само за един.Тъй като
от договора за правна защита и съдействие не се установява друго,то
следва да се приеме,че възнаграждението
от 2000 лв. се разпределя поравно за
двамата адвокати или по 1000 лв. за всеки един.Ето защо на ответницата следва
да се присъди сумата от 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 26, ал. 2, педл. 5 от ЗЗД съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.С.,ЕГН ********** с адрес
*** чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Анастасия Гебова с адрес на
кантората гр.София,ул.”Веслец” № 32,ет.2,ап.4,
против „АС Прим 90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район Младост, ж.к. „Младост“, бл. 156, ет. 1 ап. 9 иск за
установяване ,че договор за покупко-продажба, оформен в нот. акт № * от *** год. на нотариус Виктория
Дралчева, вписана под № 491 в регистъра на
Нотариалната камара, действаща в
района на Бургаски районен съд, съгласно който Г.С. е прехвърлил на „АС Прим 90“ ЕООД, ЕИК ********* следния недвижим
имот, находящ се в гр. Созопол, местността „Буджака“: сграда с идентификатор
67800.8.877.18 със застроена площ от 126 кв. м., с брой етажи – един,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.8.877, с предназначение:
сграда за обществено хранене, е нищожен на основание чл. 26, ал.2, предложение 5
от ЗЗД, като привиден.
ОСЪЖДА Г.И.С. чрез пълномощника и
съдебен адресат адв. Анастасия Гебова с адрес на кантората гр.София,ул.”Веслец”
№ 32,ет.2,ап.4, да заплати на Ю.Н.Й.,
ЕГН **********, с адрес *** чрез пълномощника адв. Петя Михнева с адрес: гр.
Бургас, ул. „Гурко“ № 7 сумата от 1
000 лв., представляваща направени за
настоящото първоинстанционно производство разноски за адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
Съдия: