№ 596
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100500277 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №277/2022 г по описа на СГС е образувано
по въззивна жалба на И.Я.. К. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20135672 от
09.06.2021 г постановено по гр.д.№2030/19 г на СРС , 165 състав , с което са отхвърлени
исковете на въззивника да се осъдят Адвокатско дружество „П., А.И П.“ БУЛСТАТ *******
гр.София и Г. ИЛ. П. ЕГН ********** от гр.София да й заплатят солидарно на основание
чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.чл.122 ал.1 ЗЗД, чл.36 ЗАдв и чл.86 ЗЗД ; сумата от 24 000 лева
частичен иск от 89 062,55 лева и сумата от 1000 лева частичен иск от 18 787,39 лева лихви за
забава ; формирани както следва :
- сумата от 2157,95 лева част от възнаграждение за процесуално представителство по т.д.
№1911/09 г според „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г и сумата от 250 лева частичен иск
от 449,87 лева лихви за забава за периода 24.12.2016 г – 10.01.2019 г ;
- сумата от 5796,09 лева част от възнаграждение за процесуално представителство по в.а.д.
№613/09 г според „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г и сумата от 250 лева частичен иск от
459,66 лева лихви за забава за периода 21.09.2014 г – 10.01.2019 г ;
- сумата от 1478,14 лева част от възнаграждение за процесуално представителство по т.д.
№2308/10 г според „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г и сумата от 124,66 лева лихви за
забава за периода 14.03.2018 г – 10.01.2019 г ;
1
- сумата от 14 567,82 лева част от възнаграждение за процесуално представителство по
в.а.д..№142/10 г според „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г и сумата от 375,34 лева
частичен иск от 17 753,20 лева лихви за забава за периода 01.11.2016 г – 10.01.2019 г ; ведно
със законната лихва върху посочените главници от 14.01.2019 г до окончателното им
заплащане .
И по частна жалба на Адвокатско дружество „П., А.И П.“ БУЛСТАТ ******* гр.София
срещу определение №20169673 от 09.08.2021 г постановено по гр.д.№2030/19 г на СРС , 165
състав , с което е отхвърлено искането на адвокатското дружество от 06.07.2021 г за
изменение на посоченото по-горе решение в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като липсват
надлежни мотиви . Безспорно е налице споразумение между страните /„разчет и договорки“
от 18.02.2011 г/ , а първоинстанционният съд бърка последици при напускане на съдружник
по чл.68 ал.3 ЗАдв и споразумение при свободна договорка между съдружниците . Няма
данни дали СРС е правораздавал в законен състав и въззивникът има съмнения дали съдията
не е пристрастен . СРС е дал правна квалификация под условие . Въззивникът няма
претенции към ликвидационен дял или печалба в годината на напускането /2011 г/ , а
претендираните части от хонорари са получени през 2014 г – 2018 г . Не е имало
възможност тези хонорари да се отразят в ликвидационния дял и да се оценят , но те са
получени по-късно и това е доказано по делото . Други части от „разчет и договорки“ от
18.02.2011 г са изпълнени от ответниците , като това е било окончателно , а не
предварително споразумение . Ответниците са правили опити да уредят дълга си в натура ,
но въззивникът не се е съгласил . СРС смесва „безподобно“ и вероятно „не случайно“
уредбата на адвокатските дружества и на търговски дружества ; както и не прави разлика
между ликвидационен дял и текуща печалба . Споразумението /“разчет и договорки“/ е
действително и не се нуждае от решение на ОС на адвокатското дружество . „Поръчкови“ са
доводите на съда относно ответника П. , който не е „ментално неадекватен“ . П. не е
поръчител , а СРС излага мотиви за поръчителство . Въззивникът не е получавал
информация за получените хонорари , за да текат срокове за упражняване на правата й .
Съдът умишлено не се е произнесъл по възражението за прихващане на ответника .
Въззиваемата страна Г.П. е подал писмен отговор , в което оспорва въззивната жалба . Счита
, че същата е нередовна , съдържаща недопустими квалификации към районния съдия ; както
и молба по чл.248 ГПК . СРС е възприел правната квалификация на ищцата . П. не е
солидарно отговорен по споразумението и СРС не е приел приложение на чл.147 ЗЗД . Само
месец след по-късно П. е имал само 50 % от дяловете в дружеството . Направени са
възражения за погасителна давност . Страна по договорите с клиента е адвокатското
дружество и ищцата не може да има претенции за адвокатско възнаграждение от
дружеството . Исковете не са признати , а това , че са водени преговори нищо не означава.
Въззиваемата страна Адвокатско дружество „П., А.И П.“ не е подало писмен отговор на
въззивната жалба .
В частната си жалба Адвокатско дружество „П., А.И П.“ счита , че определение
2
№20169673 от 09.08.2021 гпостановено по гр.д.№2030/19 г на СРС , 165 състав е неправилно
. СРС не е изложил относими мотиви . Делото е с фактическа и правна сложност и
адвокатско възнаграждение от 7800 лв с ДДС не е прекомерно . Ако се изчислят
адвокатските възнаграждения върху частично предявените размери адвокатското
възнаграждение трябва да се определи на 4561,63 лева с ДДС.
И.Я.. К. е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба на адвокатското
дружество .Има предявени иск за главница и иск за лихви и СРС е съобразил частично
предявените размери . Ищцата не е ставала повод за отлагане на делото .
Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 10.06.2021 г и е обжалвано в срок на 24.06.2021 г / по пощата/.
Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателя на 03.09.2021 г и е обжалвано в
срок на 10.09.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника и жалбоподателя по частната жалба за обжалване на
решението и определението на СРС по чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че съгласно императивната норма на чл.68 ал.3 от
ЗАдв при прекратяване на участието в адвокатското дружество съдружникът има право на
ликвидационен дял съответен на дела му в дружеството , както и на част от печалбата на
дружеството за съответната година . Конкретният начин за разпределение на печалбата и на
ликвидационния дял се уреждат в дружествения договор . В случая според чл.37 от
Учредителния договор на ответника , печалбата на дружеството се формира по реда на
ЗСчет, а разпределението на печалбата и изплащането на дивиденти се извършва в 3-
месечен срок от приемане на годишния счетоводен отчет от общото събрание .
Ликвидационният дял се изчислява на база на имуществото на дружеството , включително и
на бъдещите вземания , към датата на прекратяване на участието в дружеството .
Според СРС в случая ищцата е освободена от адвокатското дружество с протокол на ОС от
21.03.2011 г и е взето решение да й се изплати дела . Отношенията на напускащия
съдружник и адвокатското дружество не могат да се уредят с гражданско-правна сделка с
управителя . В случая в „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г не е уговорено да се заплаща
процент от бъдещи приходи /платени адвокатски хонорари/. Липсва и решение на ОС на
адвокатското дружество за подобно изплащане на бъдещи приходи и подобно споразумение
не поражда правни последици . Ответника П. не е поръчител или солидарен длъжник по
3
споразумението , защото за това липсва изрична уговорка .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба .
Няма данни СРС да е бил в незаконен състав . Обвиненията на въззивника /който освен това
е и адвокат/ към районния съдия и към ответниците са ирелевантни за изхода на спора . Не
са формулирани относими юридически аргументи .
Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е законосъобразна . Евентуални
процесуални нарушения при одобряване на доклада или липсата на /подробни/ мотиви сами
по себе си не обосновават неправилност на решението на СРС . Първоинстаницонният съд е
допуснал на ищцата множество доказателства , а същата няма доказателствени искания във
въззивната жалба . Настоящият съд трябва да се произнесе по съществото на спора при
наличните доказателства , а не да проверява дали мотивите на СРС са неясни и/или непълни
.
Въззивникът изрично заявява , че няма претенции към ликвидационен дял или печалба в
годината на напускането /2011 г/ , като една от причините за това е , че евентуалните му
претенции към датата на исковата молба 14.01.2019 г са погасени по давност . Позовава се
на „свободни договорки“ между съдружниците в „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г /чл.9
ЗЗД/. Според т.2 от протокол на извънредно ОС на съдружниците на адвокатското
дружество от 21.02.2011 г е взето решение да се изплати на ищцата стойността на
дружествения дял и част от печалбата на дружеството .
Много правилно първоинстанционният съд е цитирал в мотивите си уредбата на чл.68 ал.3
от ЗАдв , според която при прекратяване на участието в адвокатското дружество
съдружникът има право на ликвидационен дял съответен на дела му в дружеството , както
и на част от печалбата на дружеството за съответната година . В ЗАдв и в учредителния
договор на процесното адвокатско дружество не е изрично уреден начина , по който се
изчислява ликвидационния дял , а в чл.37 от учредителния договор е посочено само как се
разпределя на печалбата . Въпреки това по аналогия на уредбата на чл.125 ал.3 ТЗ и на тази
при останалите търговски дружества трябва да се счита , че ликвидационния дял има винаги
парично изражение , като за целта трябва да се изготви счетоводен баланс и да се изчисли
паричната стойност на ликвидационния дял . При изчисляване на ликвидационния дял се
вземат предвид всички активи и пасиви на адвокатското дружество към датата на напускане
на съдружника , включително и на бъдещите вземания , ако има данни , че такива ще
възникнат .
Трябва да се има предвид , че независимо от лаконичната уредба на чл.68 ал.3 ЗАдв , тази
норма трябва да се счита за императивна , както е императивен и чл.125 ал.3 ТЗ - решение
№224 от 10.09.2010 г по т.д. № 765/2008 г, ТК , ІІ ТО на ВКС и решение №120 от 10.07.2012
г по т.д.№781/11 г на ВКС , II ТО. Недопустими по чл.68 ал.3 ЗАдв ще са уговорки , които
предвиждат лишаване на съдружника от ликидационен дял или от съответната част от
печалбата на дружеството ; както и такива , които противоречат на смисъла и целта на
4
института на прекратяване на членството в дружеството . Именно такава „уговорка“
твърди , че постигнала ищцата – вместо да получи ликвидационен дял и печалба и така да
се уредят окончателно отношенията между страните , според ищцата – макар и напуснала
адвокатското дружество – тя има право „да продължи да участва в дейността му“ , както и
да получава части от бъдещи адвокатски възнаграждения , без това да е „част от печалба“ и
без да се отчитат евентуални разходи в дружеството. Очевидно е , че такава уговорка би
противоречала на закона – чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.68 ал.3 ЗАдв и не би породила правни
последици . Само на това основание – ако се приеме , че все пак е имало уговорка за бъдещи
печалби в „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г – процесните искове са неоснователни .
Отделно , според настоящия съд процесната клауза в „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г
няма претендирания от ищцата смисъл –че й се дължат проценти от бъдещи хонорари по
дела на „Кооперация Панда“ срещу „Глобул“ . В споразумението е посочено , че се дължи
12 % от постъпилия адвокатски хонорар , а не от адвокатските хонорари , които тепърва
ще постъпят . Меродавно е външно изразеното в „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г , а не
вътрешното убедение на ищцата , още повече , че както тя правилно отбелязва няма данни
страните по това „споразумение“ да не разбират смисъла на уговорките - същите са адвокати
с дългогодишна практика и би трябвало прецизно да боравят с юридическата терминология
. Както се посочи , в т.2 от протокол на извънредно ОС на съдружниците на адвокатското
дружество от 21.02.2011 г е взето решение да се изплати на ищцата стойността на
дружествения дял , а не е вземано решение за друг начин за уреждане на отношенията .
Приетото от съда тълкуване на въпросната уговорка се подкрепя и от друга уговорка в
„споразумението“ – че за доброто име на кантората и за приноса на ищцата няма да се
заплаща нищо , защото последната „ще продължи да работи“ . Твърденията на ищцата в
основанието на исковета молба за обратното – че трябва да й се заплаща част от бъдещи
хонорари поради наличен „принос“ и вече извършена работа по въпросните дела .
По делото не е доказано , че ответниците са признали исковете по основание и размер –
лично или чрез упълномощено за това лице . Не следва друго от водени разговори/преговори
с ищцата според показанията на св.С.Л., още повече , че едно адвокатско дружество има
интерес срещу него да не се водят – дори неоснователни искове - от бивши съдружници .
По изложените съображения са неоснователни искове и срещу ответника П. , които е
подписал разчет и договорки „в лично качество“ . Противоречи на закона и липсва
основание съдружник да участва в споразумение с напускащ съдружник . П. не е нито
поръчител , нито солидарен длъжник , защото за това му качество следва да е налице
изрична уговорка , а такава липсва . Отношенията при напускане на съдружник са между
него и съответното адвокатско дружество , а не и с друг съдружник , независимо от размера
на дела му. Не е поето задължение за плащане на част от бъдещи адвокатски хонорари .
Възраженията за прихващане от ответника – адвокатско дружество правилно не са
разгледани от СРС . Същите са заявени като евентуални , поради което не е настъпило
процесуалното условия за разглеждането им /уважаване на исковете/.
5
Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да се потвърди .
По частната жалба на Адвокатско дружество „П., А.И П.“ . Частната жалба е частично
основателна . Неправилно СРС е отказал да присъди адвокатско възнаграждение на
дружеството над 1000 лева до 5000 лева с ДДС . Предявени са 8 обективно съединени иска
- независимо , че визираната от ищцата уговорка в споразумение е обща , тя касае
фактически състави за заплащане на главници и лихви върху тях по различни
съдебни/арбитражни дела . Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение се
определя за всеки обективно съединен иск поотделно . Също така по делото са предявени и
възражения за прихващане , които въвеждат /макар и евентуален/ , но различен предмет на
доказване . Делото не е и с ниска фактическа и правна сложност - проведени са няколко
тежки и продължителни о.с.з. , събрани са и множество доказателства . Определението по
чл.248 ГПК трябва да се отмени и да се присъдят на Адвокатско дружество „П., А.И П.“ още
4000 лева разноски пред СРС .
Пред СГС разноски се дължат от въззивника на адвоката на въззиваемата страна Г.П. .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20135672 от 09.06.2021 г постановено по гр.д.№2030/19 г на
СРС , 165 състав .
ОТМЕНЯ определение №20169673 от 09.08.2021 г постановено по гр.д.№2030/19 г на СРС
, 165 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение №20135672 от 09.06.2021 г постановено по гр.д.№2030/19 г на СРС , 165
състав ; като ОСЪЖДА И.Я.. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Адвокатско
дружество „П., А.И П.“ БУЛСТАТ ******* гр.София , освен присъдените от СРС 1000 лева ,
допълнително още 4000 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА И.Я.. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв
във вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв на адвокат В.В. П. сумата от 3508,36 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване на страните , само в
частта по исковете за описаните по-горе главници за 5796,09 лева и за 14 567,82 лева .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7