РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 04.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на трети февруари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа докладваното от съдията
Симеонова
гражданско дело № 899 по описа на съда
за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Ц.К.,
против И.В.С.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Претендира се установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 515/2019 г. по описа на Районен
съд гр.Троян.
Ищецът се легитимира като цесионер, като
твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и И.В.С. e сключен Договор за паричен заем № 3011990 от 09.08.2017 г., като на
01.01.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между
„Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *** и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК ***, по силата, на който вземането е прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът сочи, че уведомлението за извършената цесия е
получено от ответника, като представя
същото с исковата молба.
В молбата се твърди, че по силата на посочения
договор „Изи Асет Мениджмънт” АД е
предоставил на ответника паричен заем в размер на 750.00 лева, която сума той е следвало да върне, ведно с
уговорена договорна лихва в размер на 72.51 лв., на 13 равни двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 63.27 лева, като падежът на първата
вноска е 23.08.2017 г., а падежът на последната – 07.02.2018 г. Твърди се, че
ответникът е извършил плащания по сключения договор общо в размер на 680.00
лева, поради което претендира главница в размер на 362.39 лв. и договорна лихва
в размер на 17.23 лева . Ищецът твърди,
че на ответника е начислена неустойка в общ размер 339.04 лв., погасена до
размер 146.93 лева, за неизпълнение на задължението на ответника в 3-дневен
срок от сключване на договора да представи обечзпечение, както и такса разходи
в размер на 45.00 лева за извънсъдебно събиране на вземанията.
В молбата се сочи, че върху неплатеното главно
задължение е начислена лихва за забава, която се претендира в общ размер 48.24
лева за периода от 08.02.2018 г. до 30.05.2019г.
Ищецът прави
искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено по отношение на И.В.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, наличието на вземане на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя И.Ц.К., пълномощник - юрисконсулт Д.В.А., съдебен адрес ***, сумата 362.39 /триста шестдесет и два лева и
тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща дължима главница по Договор за
паричен заем № 3011990, сключен на 09.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.06.2019 г. /датата на подаване на заявлението в
Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 17.23 /седемнадесет лева и двадесет и три стотинки/ лева,
представляваща договорна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 07.02.2018 г.,
сумата 48.24 /четиридесет и осем
лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава за периода 08.02.2018 г. до 30.05.2019 г.
Претендират се
направените в настоящото производство разноски, както и разноските в
заповедното производство.
При
проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който е взето
становище за неоснователност на иска по
отношение на акцесорните вземания, които той оспорва, като счита, че единствено
дължима от него е сумата по главницата, за която той твърди, че е платил
същата. С. е изложил съображения, че
уговорките в договора са нищожни.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, редовно
призовани, не се явява представител и същото не се
представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба - становище
чрез пълномощника юриск.Ивайло Терзиев, която обаче е постъпила в Троянски
районен съд след приключване на устните състезания по гр.д. № 899/2019г. по
описа на съда, поради което съдът не
следва да ги съобразява, тъй като ответната страна не е имала възможност да се
запознае с изложеното в молбата и да вземе становище по възраженията, изложени
в нея.
За ответника
И.В.С. в съдебно заседание се явява пълномощника
му адв.К.Н. ***, който прави искане да бъде
отхвърлен предявения иск в частта на акцесорните вземания като неоснователен и
недоказан, а да бъде уважен до размер на 70.00 лева, представляващи непогасена
главница по договора за заем.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
По делото не
се спори, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и И.В.С. e сключен Договор за паричен заем № 3011990 от 09.08.2017 г. за сумата 750
лева, по който ответникът е заплатил сума в общ размер 680.00 лева. Ответникът С. не оспорва и активната
легитимация на ищеца като цесионер на вземанията на „Изи Асет
Мениджмънт” АД .
Спорни между страните са обстоятелствата относно
размера на дължимата главница и дължимостта на акцесорните задължения.
От приложеното ч.гр.д. № 515/2019 г. по описа на Районен съд гр.Троян
се установява, че на 05.06.2019 г. ищецът е подал заявление вх. № 3245
до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, като с влязло в сила разпореждане № 893 от 07.06.2019г.
заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта на претендираната неустойка и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 217 от 07.06.2019 г., с която е разпоредено И.В.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Ц.К.,
пълномощник - юрисконсулт Д.В.А., съдебен адрес ***, сумата 362.39 /триста
шестдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща дължима
главница по Договор за паричен заем № 3011990, сключен на 09.08.2017 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2019 г. /датата на подаване
на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 17.23
/седемнадесет лева и двадесет и три стотинки/ лева, представляваща договорна
лихва за периода от 23.08.2017 г. до 07.02.2018 г., сумата 48.24 /четиридесет и
осем лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляваща законна лихва за периода 08.02.2018 г. до 30.05.2019 г.,
сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева - разноски по делото за платена държавна
такса и сумата 50.00 – петдесет лева –
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е в заповедта, че вземането произтича
от неизпълнение на парично задължение по
договор за паричен заем № 3011990 от 09.08.2017г.
В предвидения законов срок е постъпило възражение
срещу издадената заповед за изпълнение от
длъжника С., поради което съдът е указал
на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на
вземането си.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск
на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената
хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и
ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип,
за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В
хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск
са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от
длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Възражението срещу заповедта е
пречка за влизането й в сила, като претендираното вземане следва да бъде
установено по исков ред. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен
предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес.
Искът е предявен
в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването на процесното притезателно
материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени
от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно
доказване факти относно
съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума,
както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата
молба, че цедента и ответника са
установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от сключения
между тях договор за заем от 09.08.2017 г.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му
(т. 7); лихвения процент по кредита;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че договорът е изготвен
на разбираем език и в тази връзка са спазени изискванията на закона. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е
по- особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно, че когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи
по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на
сключения договор за потребителски кредит между ответника и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.
11 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен,
като за недействителността на договора съдът следи и служебно. Нещо повече, за
разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците
на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят –
ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът счита, че не би могло да се приеме, че
заемополучателят би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване
на съответните математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни
вноски да извади размера на главницата по договора за кредит и по този начин да
получи сумата, която дължи като договорна лихва. Посочен е годишен лихвен
процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера
на погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно
изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във
вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на
същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива.
Предвид така изложените доводи съдът счита, че
ответникът дължи връщане единствено и само на предоставената с договора за
кредит заемна сума в размер от 750 лв., от която към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е погасена
сумата от 680 лв., поради и което задължението на ответника се установява да е
в размер от 70.00 лв.
С оглед изложеното предявения иск за главница в
размер над 70.00 до пълния претендиран размер от 362.39 лв.
следва да се отхвърли като погасен преди образуване на делото. Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да
се отхвърли иска в частта за установяване на
дължимост на сумата от 17,23 лв.- договорна лихва .
Не следва да се обсъждат доводите на ответника,
касаещи нижощност на договора поради неравноправни клаузи, доколкото се
установява, че същите не се дължат на основание чл. 23 от ЗПК.
Относно претенцията за обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, то същата се дължи, доколкото се
установява, че е налице забава на плащането на дължимата сума, но не в
размерите, в които е претендирана от ищеца.
Същата се явява доказана по основание, но не и по размер, като съдът
определя размера на същата, като съобразява безспорно установения факт на
плащане на сумата от 680 лв. и счита, че обезщетението за забавено плащане се
дължи за забава на главницата в размер на 70,00 лв. (разликата между пълния
размер на главницата и платената от ответника сума). След използване на онлайн калкулатор съдът
установи, че размерът на претенцията за обезщетение за забавено плащане за
периода от 08.02.2018 г. до 30.05.2019 г. е 9,28 лв., поради коетоследва да се
отхвърли за горницата до пълния претендиран размер от от 48,24 лв
Ето защо съдът приема, че искът, като частично основателен,
следва да се уважи само за сумата 70.00 лева, представляваща неплатена главница
по договор за паричен заем., ведно с акцесорната претенция за законна лихва от
датата на депозиране на заявлението – 30.05.2019 г., както и обезщетение за
забава в размер на 9.28 лева, и да се отхвърли за горницата до пълния претендиран
размер, като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1,
ал.3 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски съразмерно с уважената част от иска. В производството
ищецът е заплатил ДТ в размер на 25.00лв. и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00лв., което съдът определя на осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ в размер на 100.00 лв. Съразмерно с уважената част от иска следва на ищеца
да се присъди сумата 23.16 лева.
Ответникът следва да заплати и разноски за заповедното производство в размер 13.90 лв.
Ответникът с. също претендира присъждане на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е запалтил 200.00 лева адвокатско
възнаграждение, поради което ищецът следва да му заплати разноски в размер 162.95 лева, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.В.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, наличието на вземане на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя И.Ц.К., за сумата 70.00 /седемдесет/ лева, представляваща дължима главница по Договор за
паричен заем № 3011990, сключен на 09.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.06.2019 г. /датата на подаване на заявлението в
Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 9.28 /девет лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода
08.02.2018 г. до 30.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 515 по описа на Троянски районен съд за 2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до 427.86 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 от ГПК И.В.С., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** , да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя И.Ц.К., сумата 23.16 /двадесет и три лева и 16 ст./ лева, представляваща разноски в настоящето исково
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 от ГПК И.В.С., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** , да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя И.Ц.К., сумата 13.90 /тринадесет лева и 90 ст./ лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №515/2019г. по описа на Троянски районен
съд, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Ц.К., да заплати на И.В.С.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** , сумата 162.95 / сто шестдесет и два лева и 95 ст./ лева, представляваща разноски в настоящето исково производство,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: