Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261250
19.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 725 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, чрез
пълномощника му- адв. П.В. против Н.Т.А. с ЕГН: **********, с адрес ***, с
която е предявен иск с правна квалификация чл. 422, във вр.с чл. 415 от ГПК,
вр. с чл. 230 и чл. 79 ЗЗД.
В исковата молба
се твърди, че на 02.07.2015г. бил сключен договор за потребителски кредит тип
кредитна линия между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ответника Н.А., по силата на
който на последната бил предоставен кредит в размер на 1000 лева, с предвидено
в договора задължение за обезпечаване на кредита в петдневен срок от
сключването му. С Договор за поръчителство от същата дата, сключен между
„Кредит гаранция“ ЕООД, „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ответника Н.А., първото
дружество, в качеството си на поръчител поело задължение да отговаря солидарно
с ответника за всички задължения по договора срещу възнаграждение в размер на
500 лева. Кредитополучателят се задължил да погаси предоставената в заем сума,
ведно с начислените лихви и възнаграждение за поръчителство съобразно
погасителния план на 12 анюитетни вноски, всяка в размер на 147 лева. Всяка
погасителна вноска включвала част от главницата, лихвата и част от задължението
за възнаграждение по договора за поръчителство. Твърди се в исковата молба, че
задълженията по кредита станали изискуеми с изтичане падежа на последната
анюитетна вноска – на 02.07.2016г. Поради неплащане на месечните погасителни
вноски по Договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя,
„Кредит гаранция“ ЕООД като солидарно задължено лице /поръчител/ изпълнило
задълженията по договора, с което се суброгирало в правата на „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД съгласно Споразумение от 11.12.2017г. На същата дата бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Кредит гаранция“
ЕООД и ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по силата на който задължението на ответната
страна произтичащо от договора за
потребителски кредит от 02.07.2015г. било изкупено от ищеца, за което се
твърди, че ответната страна била уведомена по реда на чл. 99 от ЗЗД,
посредством писмо с обратна разписка. Твърди се също, че съобразно изрично
пълномощно ищецът бил упълномощен да извършва уведомяване от името и за сметка
на цедента.
Ищецът твърди,
че пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, като подал
Заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 16541/2019г. по описа на ПРС, 8-ми гр. състав. Срещу издадената
Заповед ответната страна подала възражение и в изпълнение на указанията на
заповедния съд ищецът инициирал настоящия процес за установяване дължимостта на
сумите по заповедта за изпълнение.
Въз основа на
гореизложените твърдения ищецът е сезирал съдът с искане да постанови Решение,
с което да признае за установено спрямо ответната страна, че му дължи сумата от
1000 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит тип
кредитна линия от 02.07.2015г., сключен
между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ответника Н.А., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 01.03.2019г.
до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на направените в настоящото
и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК от ответната страна Н.Т.А. е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е уведомена за
сключена между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД
договор за цесия, а след получаване на исковата молба и приложенията
установила, че в представената обратна разписка, в графа „получател“ подписът
не бил положен от нея. По тези съображения счита,че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, поради което не дължи на ищеца процесната
сума, а и счита, че същият не е активно легитимиран да води настоящия процес
спрямо нея. Отделно от това се твърди, че самата пощенска пратка е връчена при
нарушаване на Общите правила, приети с Решение на Комисията за регулиране на
съобщенията съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските
услуги. Въз основа на гореизложените съображения ответната страна моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №
16541/2019г. по описа на ПРС, 8-ми гр. състав, в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
9004/15.10.2019г., за следните суми: 1000 лева главница по Договор за потребителски
кредит от 02.07.2015г., Договор за поръчителство от 02.07.2015г. и Договор за
цесия от 12.11.2017г., 500 лева възнаграждение за поръчителство за периода
02.07.2015г.-02.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда- 01.03.2019г. до изплащане на вземането,
както и направените разноски в размер на 30 лева заплатена ДТ.
Постъпило е в срок възражение от
длъжника по образец, поради което на ищеца е указано да предяви настоящия иск
за установяване на вземането, което той е
направил в предвидения срок, поради което се явяват допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По делото са приети като писмени доказателства: Договор за потребителски
кредит тип кредитна линия от 02.07.2015г., Договор за поръчителство от същата
дата, погасителен план и общи условия, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, Договор за цесия от
12.11.2017г. и Приложение № 1 към него, Споразумение от 12.11.2017г. и
Приложение № 1 към него, известие за доставка на писмо и уведомление за цесия
по чл. 99 от ЗЗД.
Прието е и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Т. Р., от което се
установява, че съгласно приложения по делото Договор за потребителски кредит
тип кредитна линия № **** от 02.07.2015г., сключен между „Кеш кредит“ ЕАД и Н.А., на ответната страна
е предоставен кредит в размер на 1000 лева. В договора не е посочен конкретен
срок за погасяването му. В приложение 1 към договора е посочена месечна вноска
в размер на 102 лева и срок за погасяването -12 месеца. Няма изрични документи
по делото относно това как е била усвоена сумата по кредита, но от записаното в края на погасителния план може
да се направи извод, че кредитът е усвоен в брой при подписването на договора.
За обезпечаване на вземането по договора е подписан Договор за възлагане на
поръчителство от 02.07.2015г. между „Кредит гаранция“ ЕООД и ответната страна,
като възнаграждението на гаранта е разсрочено за срока на договора на равни
месечни вноски в размер на 98 лева месечно, които са платими ведно с месечната
погасителна вноска, чиито размер става 200 лева месечно.
През периода на кредита са извършени плащания общо в размер на 900 лева, по
дати и суми описани от вещото лице подробно в Таблица № 2. С извършените
плащания са погасени изцяло първите четири погасителни вноски и частично петата
вноска в размер на 21,48 лева. Като се отчетат така описаните плащания според
вещото лице размерът на задължението по договора за кредит към датата, на която
вземането е прехвърлено с договор за цесия на ищеца-11.12.2017г. възлиза на
1500 лева, в това число 629,15 лева главница, 86,85 лева за лихва и 784 лева за
гаранция. По данни от ищеца след прехвърляне на вземането не са извършвани
плащания.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Видно от приложеното на л. 32 от делото Споразумение от
11.12.2017г. между „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД кредиторът
заявява и потвърждава, че поръчителят е изпълнил изцяло задълженията на
физическите лица- длъжници по договорите за потребителски кредит, посочени в Приложение
№ 1 към договора, сред които е посочен и процесния договор сключен с ответната
страна Н.А.. По силата на чл. 2 от
цитираното Споразумение поръчителят „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД се е суброгирал в
правата на кредитора по договора за потребителски кредит и се счита, че
кредиторът е прехвърлил на поръчителя всички свои вземания по тези договори за
потребителски кредит.
Вземанията по процесния договор за кредит са цедирани от „Кредит
Гаранция“ ЕООД на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.12.2017г. и Приложение 1 към него. Съдът
намира представените по делото доказателства в тази насока за достатъчни за
установяване прехвърлянето на вземането по процесния Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия № **** от 02.07.2015г.
Съдът намира, че ответникът следва да се счита редовно
уведомен за извършената в полза на ищцовото дружество цесия на вземането, тъй
като е узнал за цесията и в хода на процеса, с получаване на приложените към
исковата молба документи, а и преди този момент- с получаване на Заповедта за
изпълнение в рамките на заповедното производство срещу която е упражнил правото
да възрази. Това е факт, настъпил в рамките на производството, който е от значение
за спорното право и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен
при решаване на делото. В настоящия процес ответникът се представлява от
упълномощен адвокат, като страната лично е депозирала от името на длъжника и
възражението в заповедното производство. Връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на пълномощника му или на назначени от
съда особен представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Ето защо, съдът намира, че с връчване на
уведомлението за извършената цесия, като приложение към исковата молба е
осъществено надлежно уведомяване за цесията.
По делото е безспорно, че между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и
ответника Н.А. е сключен Договор за стоков кредит, по силата на който на
ответника, в качеството му на кредитополучател е отпусната сума в размер на
1000 лева.
Предмет на установяване в настоящия процес е единствено
сумата от 1000 лева главница по договора, поради което и следва да се обсъжда
дължимостта само на тази претенция.
Ответната страна не оспорва
получаването в заем на сумата от 1000 лева и следователно дължи връщането й. От
заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че по договора е
извършено частично плащане, след приспадане на което, към датата на сключване
на договора за цесия-11.12.2017г. размерът на задължението на ответната страна
възлиза на 629,15 лева главница по
договора. Именно до този размер установителния иск се явява доказан и следва да
се уважи, като сумата е дължима ведно със законната лихва,считано от подаване
на заявлението в съда- 01.03.2019г. до окончателното изплащане. За разликата
над установения размер на задължението за главница до претендирания размер
искът ще се отхвърли, като недоказан. Само за пълнота следва да се посочи, че
след като още преди суброгирането на
„Кредит гаранция“ ЕООД в правата на кредитодателя, ищцата е погасила частично
главницата и е дължим остатък от 629,15 лева, то именно в този размер е
възникнало вземане и за цедента, тъй като същият не би могъл да прехвърли
повече права отколкото притежава.
По делото не са ангажирани
доказателства от ответника за заплащане на остатъка от процесната главница в
срок, включително и след изтичане на срока на договора, нито на стария, нито на
новия кредитор, т.е. вземането съществува и понастоящем, а негов титуляр е
ищецът в качеството на частен правоприемник.
Ето защо, съдът приема, че
предявения иск е частично основателен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът претендира в настоящото производство разноски в
размер на общо 125 лева, но изчислени с оглед уважения размер на иска, на
страната се дължат разноски в размер на 78,64 лева, а в заповедното
производство дължимите разноски възлизат на 12,58 лева.
Ответната страна също претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, като с оглед
отхвърления размер на иска, дължимите разноски възлизат на сумата от 92,71
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Н.Т.А. с ЕГН: **********, с адрес *** дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, чрез
пълномощника му- адв. П.В. сумата от 629,15
лева /шестотин двадесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 02.07.2015г., вземането по който е прехвърлено на ищеца
с Договор за цесия от 12.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 9004/15.10.2019г. по ч.гр.д. №
16541/2019г. по описа на ПРС, 8-ми граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер от 629,15 лева до
претендирания размер от 1000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Т.А. с ЕГН: **********, с адрес *** да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, чрез
пълномощника му- адв. П.В. сумата от 78,64
лева /седемдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
направени в настоящото производство разноски съразмерно с уважената част от
иска, както и направените в заповедното производство разноски по съразмерност в размер на 12,58 лева /дванадесет лева и
петдесет осем стотинки/.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 да заплати на Н.Т.А. с
ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 92,71
лева /деветдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.