РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Смолян, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440100519 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 237 ГПК.
Ищцата Е. Е. К. от гр. Смолян е предявила срещу „***“ ЕООД, представлявано от
**** и *** обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите от договор за кредит Стандарт
№ 40014539622 за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга Фаст в размер на
80 лв. и за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга Флекси в размер на 80 лв.
поради противоречие с императивни изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП и за прогласяване
нищожността на клаузите от договор за кредит № 40016773629 за заплащане на
възнаграждение за допълнителна услуга Фаст в размер на 80 лв. и за заплащане на
възнаграждение за допълнителна услуга Флекси в размер на 80 лв. поради противоречие с
императивни изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП и с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 91,44 лв. – платена без основание по договор за кредит Стандарт №
40014539622, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2023 г. до
окончателното заплащане на сумата.
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното:
Страна е по Договори за кредит Стандарт № 40014539622 г. и договор за кредит №
40016773629, сключени с „***“ ЕООД. Съгласно първия договор е следвала да върне
1
предоставения й кредит по първия договор, респ. сумата отпусната по втория договор,
послужил за предсрочно погасяване на първия кредит, ведно с договорената лихва, както и
ведно с такси за допълнителните услуги Фаст и Флекси в общ размер от 160 лв.
Счита, че процесните клаузи, с които са договорени възнаграждения за
допълнителните услуги Фаст и Флекси са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй
като накърняват добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на
чл. 10а, ал. 1, 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорваните клаузи от договора са нищожни като
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя и не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на
страните, като по този начин са в ущърб на ищцата като потребител /чл. 143 ал. 1 ЗЗП/.
Договорените услуги по съществото си представляват такси за управление и усвояване на
кредита, те са част от възнаграждението за предоставения заем. Процесните клаузи
заобикалят ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент
на разходите и са в явно противоречие с чл. 10а от ЗПК. Излага съображения за
недействителност на договора и поради липсата на яснота за определяне на ГПР, като счита,
че възнагражденията за допълнителните услуги увеличават неправомерно ГПР и не са
включени в него, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗПП. Уговорената стойност на таксите Фаст и Флекси са съизмерими с
чистата стойност на отпуснатия кредит и всяка от тях значително надвишава договорената
лихва, с което също се нарушават добрите нрави. Освен това тези допълнителни услуги
нарушават изискванията на члр. 143, ал. 2, т. 19 и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като са сключени
във вреда на потребителя и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и не позволяват на последния да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който признава по основание и
размер предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на
сумата от 91,44 лв. като моли решението да бъде постановено при признание на иска. Моли
да не му бъдат възлагани разноски поради признанието на осъдителния иск. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В допълнителна молба № 5930/04.10.2023 г. /идентична с молба № 5932/09.10.2023 г./
признава предявените установителни искове за нищожност на клаузите за допълнителни
услуги Фаст и Флекси. Признава осъдителния иск за сумата от 82,60 лв. и моли същият да
бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 91,44 лева.
В съдебно заседание от 31.10.2023 г. е допуснато изменение на размера на
предявения осъдителен иск, като същият е намален на 82,60 лв..
В съдебно заседание ищцата не се представлява, в писмена молба и писмени
бележки, депозирана чрез адв. П. моли исковете да бъдат уважени и да й бъдат присъдени
деловодните разноски. Адв. П. моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
трите предявени иска в общ размер 1200 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Представя
списък за разноски.
2
Ответникът не се представлява. В писмена молба чрез пълномощника юр. *** моли
да бъде постановено решение при признание на исковете, моли да не му бъдат възлагани
деловодни разноски, тъй като с поведението си не е станали причина за водене на делото, а
ищецът не е подавал молби към него за възстановяване на неоснователно платените суми.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. П..
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове са процесуално допустими, предявени между надлежно
легитимирани страни – страните по договорните кредитни правоотношения.
Безспорно се установи, че между ищцата и ответника са били сключени два договора
за потребителски кредити, по които ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор,
съответно договор за потребителски кредит *** кредит Стандарт № 40014539622 от
04.01.2023 г. и договор за потребителски кредит *** кредит Стандарт № 40016773629 /няма
данни за датата на сключването му, но предвид обстоятелството, че съгласно погасителния
план първата вноска е с падеж 10.05.2023 г., то договорът е сключен преди посочената дата/.
Безспорно се установи също, че по двата договора страните се споразумели за предоставяне
и заплащане на допълнителни услуги Фаст и Флекси с възнаграждение в размер на 80 лв. за
всяка от тях. Безспорно се установи също, че по договора 40014539622 ищцата е заплатила
на нищожно основание сумата от 82,60 лв. за допълнителните услуги Фаст и Флекси, с която
сума ответникът се е обогатил за нейна сметка.
Ще следва на основание чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК да бъде постановено решение при
признание на исковете от страна на ответника, като следва на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП да бъде прогласена нищожността на клаузите по раздел
VI от договорите за кредит за допълнителни услуги Фаст и Флекси и на основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД следва да бъде осъден ответникът да плати на ищцата сумата от 82,60
лева като платена без основание по договора за кредит Стандарт № 40014539622, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2023 г. до окончателното заплащане на
сумата.
Относно разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на направените разноски. Ответникът
възразява, като моли да не му бъдат възлагани разноски, тъй като не е станал причина за
водене на делото.
Отговорността за разноските е обусловена от изхода на спора по делото. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не отговаря за разноските при уважаване на
исковете, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. В
случая не е налице първата предпоставка от чл. 78, ал. 2 ГПК. В Определение № 420 от
3
16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012
г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с които настоящият състав напълно се
солидаризира, е прието, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Фактът, че ответникът е приел плащането на сума в общ размер 82,60 лв. именно като
плащане на възнаграждение по нищожните клаузи Фаст и Флекси, дава основание на
ищцата да защити правото си на връщане на платеното без основание, като упражни
процесуалното си право на иск.
Ищцата е направила разноски за заплащане на държавна такса в размер на 150 лева,
които с оглед уважаването на иска следва да й бъдат възстановени от ответника на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Адв. П. – пълномощник на ищцата е заявил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за всеки един от трите иска в размер на 400 лв. за
всеки от тях или общо 1200 лв..
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адвоката се определя възнаграждение в размер не по-
малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в
съответните размени, като при интерес до 1 000 лева, /какъвто е настоящият случай/ този
размер е 400 лева. Съдът счита за основателно искането на адв. П., тъй като осъществената
правна защита и съдействие от страна на адв. П. е безплатна за ищеца като материално
затруднено лице, видно от представените два ДПЗС на л. 14 и 15, поради което и следва да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер от 1 200
лв..
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл.
146, ал. 1 ЗЗП клаузата за допълнителна услуга Фаст и възнаграждение за нея в размер на 80
лв. и клаузата за допълнителна услуга Флекси и възнаграждение за нея в размер на 80 лв. по
Договор за потребителски кредит *** кредит Стандарт № 40014539622, по иска предявен от
Е. Е. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, ж.к. ***0, представлявано от ****, *** и ***.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл.
146, ал. 1 ЗЗП клаузата за допълнителна услуга Фаст и възнаграждение за нея в размер на 80
лв. и клаузата за допълнителна услуга Флекси и възнаграждение за нея в размер на 80 лв. по
4
Договор за потребителски кредит *** кредит Стандарт № 40014539622, по иска предявен от
Е. Е. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, ж.к. ***0, представлявано от ****, *** и ***.
ОСЪЖДА на основание 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ж.к. ***0, представлявано от ****, *** и *** да
заплати на Е. Е. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** сумата от 82,60 лв. като платена
без основание Договор за потребителски кредит *** кредит Стандарт № 40014539622, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2023 г. до окончателното заплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ж.к.
***0, представлявано от ****, *** и *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Е. Е.
К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** сумата от 150 лв. за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ж.к.
***0, представлявано от ****, *** и *** на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. да
заплати на адвокат П. С. П. от Софийска адвокатска колегия, с ЛН *****, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева.
Присъдените държавна такса и адвокатско възнаграждение могат да бъдат платени по
клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв. ***** с титуляр адв. П. С. П..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. П..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5