Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / .03.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
Секретар: Камелия Александрова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: СИЛВИЯН
ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 2580 по описа на съда за 2021 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция
на МВР – Варна, представлявано от директора чрез процесуалния му представител
ст.ю.к.К. Л., против решение № 718/19.10.2021г по АНД №2795/2021г по описа на
ВРС, ХХIII с-в, с
което е отменено издаденото от началник група към ОДМВР-Варна, сектор Пътна
полиция, НП №20-0819-002182/01.07.2020г и наложените на В.С.С., ЕГН **********,***,
административни наказания Глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на осн.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Релевирано е
основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1
от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва извода на
ВРС, че узнаването за прекратяване на регистрацията на МПС от собственика му е
елемент от фактическия състав на нарушението, и се излагат подробни съображения
в подкрепа на тезата, че преди да предприеме управление на МПС водачът му е бил
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки за това, вкл. и дали
автомобилът е регистриран, поради което вмененото му в случая нарушение е както
обективно, така и субективно съставомерно при форма на вината непредпазливост.
С тези съображения се настоява за отмяна на оспореното решение, след което – и
за потвърждаване на законосъобразното, обосновано и правилно НП. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за
прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание по същество представител не се явява; ст.ю.к.Лукова е депозирала
писмени бележки, с които поддържа касационната жалба на изложените в нея
основания.
Касационният ответник, редовно призован, не се явява,
не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
инстанция намира, че жалбата е неоснователна.
Анализирайки събраните на съдебното
следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съд
приел за установено от фактическа страна, че на 31.10.2019г около 14:14ч В.С.
управлявал л.а. „Пежо 206“ с рег.№ В **** РС, собственост на съпругата му Т.С.,
придвижвайки се в гр.Варна по ул.“Сан Стефано“ в посока бул. „Приморски“,
когато бил спрян за проверка от служители в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВр-Варна. В хода й след извършената справка било установено, че
регистрацията на л.а. е служебно прекратена от същата дата – 31.10.2019г в
08:58ч поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Била
образувана проверка, материалите по която били изпратени на ВРП. С
постановление от 27.04.2020г бил направен отказ да се образува наказателно
производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, като било прието, че
действително до собственика на л.а. било изпратено уведомление за
прекратяването на регистрацията, но липсвали доказателства за получаването му,
който факт обосновал извод за субективна несъставомерност на престъплението,
съответно – извод за приложимост на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, поради което
преписката била върната в сектор „ПП“ за преценка за налагане на административно
наказание. Въз основа на това постановление на ВРП и на събраните в хода на
проверката писмени доказателства, на 08.06.2020г против С. бил съставен АУАН за
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП – за това, че управлявал МПС с прекратена регистрация.
При личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили
възражения. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло
както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация
на нарушението, за което на осн.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на С. кумулативните
наказания Глоба в размер на 200лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че НП
е издадени от компетентен орган и в преклузивния 6-месечен срок по чл.34 от ЗАНН, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила като самостоятелни отменителни основания. Независимо от това съдът
приел, че в случая материалният закон е приложен неправилно, тъй като не е
изпълнен сложният фактически състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, изискващ
кумулативно не само прекратяване на регистрацията на МПС, но и уведомяване на
собственика за това, поради което и след като собственикът не е знаел за
прекратяването на регистрацията часове преди установеното управление на лекия
автомобил, то и водачът не е знаел този факт, а неговата вина не може да се
предполага – тя трябва да бъде доказана от с всички допустими доказателствени
способи и средства по НПК, което не е изпълнено. В допълнение съдът посочил, че
В.С. не е санкциониран за управление на МПС, за което няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ (каквото нарушение се
сочи, че е извършил в постановлението на ВРП), за да се изследва дали е знаел или не, че такъв договор не е сключен, а
само за това, че управлява МПС с прекратена регистрация. С тези съображения
съдът отменил НП като незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав преценява така
достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани,
обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях в
хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията на касаторите са
неоснователни. Съобразно цитирания в касационната жалба приложим текст на
чл.143 ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на ППС. В
същия смисъл е и чл.18б ал.2 вр.ал.1 т.8 от Наредба № I-45/24.03.2000г за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС (Наредба № I-45/24.03.2000г). Законодателят изрично е предвидил изпълнението на двете цитирани
задължения на компетентния орган по приложимия текст в условията на
кумулативност, т.е. собственикът на ППС задължително следва да бъде уведомен за
прекратената му регистрация. Логиката на изискуемата с текста кумулативност
произтича от правната природа на служебното прекратяване на регистрацията на
ППС по реда на чл.143 от ЗДвП – това е индивидуален административен акт по
см.чл.21 ал.1 от АПК, който надлежният административен орган издава в условията
на обвързана компетентност при получаване на уведомлението от Гаранционния фонд
за липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Несключването на такъв договор несъмнено представлява
административно нарушение по чл.638 ал.1 т.1 от ЗК, и се дължи изцяло на виновното
поведение на собственика на ППС, но конкретната правна последица от
неизпълнението на това му задължение – прекратяване на регистрацията на ППС, възниква
не ex lege, а едва след постановяване на ИАА по реда
на чл.143 ал.10 от ЗДвП. Последното е обстоятелство, на чието осъществяване
собственикът на ППС обективно е лишен от възможност да въздейства – именно
поради това законодателят задължава административния орган да го уведоми за постановяването
на ИАА за прекратяване на регистрацията. Съобразно общият принцип на АПК едва
след този момент ИАА поражда правно действие спрямо адресата си, т.е. след този
момент (и ако актът не бъде обжалван) собственикът е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация, а
ако продължи да управлява ППС ще бъде субект на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП – и то след премахване на регистрационните му табели, респективно – на
отговорността по чл.175 ал.3 от ЗДвП. В тази връзка - вярно е поддържаното от
касаторите, че узнаването за дерегистрацията на ППС от собственика му не е
елемент от фактическия състав на самото прекратяване на регистрацията. Узнаването
обаче е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, и докато то не е доказано настъпило – нарушението е субективно
несъставомерно, което произтича от горецитираното изискване на чл.143 ал.10 от ЗДвП за кумулативно изпълнение както на задължението за прекратяване на
регистрацията на ППС, така и за уведомяване на собственика му за това.
Именно поради гореизложеното според
настоящия касационен състав от субективна страна като съставомерна форма на
вината за нарушение по чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП е мислим единствено прекия
умисъл. Текстът гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места, т.е. при кумулативното изпълнение на
двете цитирани предпоставки. Както вече беше посочено, дерегистрацията се
извършва с ИАА, който минимум следва да е съобщен на собственика на ППС, за да
породи правно действие спрямо него. Премахването на регистрационните табели на ППС
(освен в случаите на открадване или изгубване) става по реда, установен с Наредба № I-45/24.03.2000г, т.е. от компетентните служби на МВР
въз основа на ИАА, като конкретно в случаите на дерегистрация по чл.18б ал.2 вр.ал.1
т.9 от Наредбата съгл.чл.19 ал.1 от същата собственикът представя
регистрационните табели на службите за контрол. Това негово задължение очевидно
възниква едва след надлежното му уведомяване
за акта за дерегистрация на ППС, тъй като изпълнението на никое задължение не е
обвързано единствено с предположение за възможно настъпване на правнорелевантен
факт. Така анализът на приложимите норми налага извод, че нарушението по чл.140
ал.1 изр.1 от ЗДвП е възможно да бъде извършено само при форма на вината пряк
умисъл – само след като собственикът е уведомен за дерегистрацията на ППС,
лично е премахнал регистрационните му табели, за да ги предаде на контролните
органи, и продължи да управлява ППС след това, респективно – след като е
доказано по несъмнен начин от АНО, че водачът – несобственик е знаел тези
обстоятелства. Поради изложеното възраженията на касаторите за съставомерност
на нарушението при „несъзнавана непредпазливост“ са несподеляеми.
Такова е и твърдението, че касационният
ответник бил длъжен да прояви активност и преди да предприеме управление на МПС
да се увери, че то е регистрирано по надлежния ред – такъв специален ред, и то
достъпен за всеки обикновен гражданин, при това несобственик на МПС – обаче касаторите
не сочат, освен че и принципно не е
необходим. Доказателство за надлежна регистрация на МПС за всеки един водач (извън собственика след изричното му уведомяване от КАТ
за дерегистрацията) е свидетелството за
регистрация на МПС, което му е предоставено преди управлението. Не на последно
място – в конкретния казус регистрацията на МПС е прекратена служебно буквално
пет астрономически часа преди констатираното управление на автомобила, и е
очевидно, че касационният ответник, който при това не е негов собственик, не е
разполагал с никаква възможност – независимо от проявената активност – да знае
или да предполага за издадения ИАА.
В заключение – както е изрично посочено в
постановлението на ВРП от 27.04.2020г, в случая са налице данни за извършено
нарушение по чл.638 ал.1 т.1 от ЗК от собственика на МПС – съпругата на
касационния ответник, а самият той несъмнено е извършил нарушение по чл.638
ал.3 от КЗ. Както правилно е посочил и въззивният съд – такова административно
обвинение в случая не е повдигнато, което прави безпредметно изследването и
обсъждането му.
По идентичен начин се е произнесъл и
въззивният съд с проверяваното си решение, което не е обременено с твърдените
пороци по см.чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Същото е законосъобразно, правилно и
обосновано, което – ведно с липсата на констатирани други основания за отмяната
му по реда на задължителната служебна проверка – налага отхвърляне на
неоснователната касационна жалба и оставяне на решението в сила.
При този изход на делото претенцията на
касаторите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а
ответникът не е направил такова.
Мотивиран
от изложеното и съобразно
правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 718/19.10.2021г по АНД № 2795/2021г
по описа на ВРС, ХХIII с-в, с
което е отменено издаденото
от началник група към ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция, НП
№20-0819-002182/01.07.2020г и наложените на В.С.С., ЕГН **********,***,
административни наказания Глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на осн.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.