№ 1653
гр. Варна, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500690 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.3, вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №13112/25.02.2022г. от „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК *********, против Определение №
1837/16.02.2022г., по ч.гр.д. № 250/2022г. по описа на ВРС, 42 състав, с което
е спряно принудителното изпълнение на издадените по делото заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците А.М.С. и М.А.С..
С определение №1492/14.04.2022г., настоящото производство е спряно
до приключване на производството по в.ч.гр.д. №691/2022г. по описа на ОС –
Варна. Последното е приключило с влязло в сила определение
№1580/20.04.2022г., с което пречките по движение на в.ч.гр.д. №690/2022г. по
описа на ОС – Варна са отпаднали. Настоящото производство следва да бъде
възобновено. С оглед изхода от произнасянето по в.ч.гр.д. №691/2022г.,
интересът от частна жалба вх. №13112/25.02.2022г. на „Обединена Българска
Банка“ АД не е отпаднал. Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно.
Заявява, че заповедният съд неправилно е възприел, че е налице
противоречие между посочената в т.14 от заявлението дата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и тази посочена в документа по чл.417 ГПК,
като вземането на решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
вътрешнобанков акт, а кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на
05.01.2022г. след изтичане на предоставения 14-дневен срок за доброволно
изпълнение. Признава се, че длъжникът е направил плащане по кредитната
експозиция, като на 06.01.2022г. е постъпила сумата от 3550лв., т.е. след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Жалбоподателят счита, че
доводите за наличие на четири неработни дни по време на предоставения срок
са неоснователни, тъй като това не означава спиране на срока. Твърди, че в
1
депозираното заявление и извлечение, е съобразено плащането преди
подаване на заявлението. Излага, че точно е индивидуализирал вземането си
по основание и размер, както и че в това производство не може да бъде
формиран извод за неправилно изчисление на дълга. Моли се за отмяна на
определението и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от длъжниците по
заповедното производство, с който се изразява становище за неоснователност
на частната жалба. Счита се, че неправилно е посочено, че в заявлението и
извлечението се съдържа точна индивидуализация на вземането по основание
и размер, тъй като има разминаване между изпратените на длъжниците
уведомителни писма и размера на дълга по заявлението. Поддържа се, че А.С.
не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост. Оспорва се да е
налице основание за обявяване на предсрочна изискуемост, като се излагат
твърдения за извършени плащания. Сочи се, че банката неправилно твърди,
че сумата е постъпила на 06.01.2022г., тъй като сумата е преведена на
05.01.2022г., за което банката е била уведомена от кредитополучателите по
ел. поща и телефон. Излагат се съображения за липса на решение на банката
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и за нередовност на
извлечението от счетоводни книги, както и че вземането на банката се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Счита се
за правилен изводът на първоинстанционния съд, че вземането е неправилно
изчислено.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление на
„Обединена Българска Банка“ АД срещу длъжници А.М.С. и М.А.С. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа
на извлечение от счетоводните книги на банката за солидарно заплащане на
суми по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, от 17.07.2017г.
В заявлението е посочено, че поради неплащане на 5 бр. месечни
погасителни вноски в общ размер от 3482.80лв., кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на осн. чл.22.1.1 от договора. След връчване на
20.12.2021г. на уведомления, с които банката е предоставила 14-дневен срок
за доброволно изпълнение на длъжниците, на 05.01.2022г. кредитът бил
осчетоводен като предсрочно изискуем.
В срока по чл.414 ГПК длъжниците са подали възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение и са подали молба за спиране на
принудителното изпълнение по реда на чл.420 ГПК. В молбата си са навели
подробни доводи, че вземането не се дължи, тъй като връчването на
уведомлението на банката за предсрочна изискуемост на длъжника А.С. е
ненадлежно. Посочили са, че уведомлението е връчено на 20.12.2021г., като
на 05.01.2022г. А.С. е захранил сметката си с 3550лв., с което е погасил
просрочените задължения. На 25.01.2022г. е захранил сметката със 700лв., с
което е погасил месечна вноска. Въпреки това, банката е приела, че
решението за предсрочна изискуемост е произвело действие. Възразили са, че
вземането на банката се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител. Позовали са се и на неправилно изчисление на
вземането по договора, тъй като в представения договор няма определен
размер на месечната вноска, а липсва представен погасителен план, както и
поради извършени погашения по кредита.
2
В рамките на настоящата въззивна проверка не следва да бъдат
обсъждани доводите на частния жалбоподател, касаещи наличието на
предпоставките за изначално допускане на незабавното изпълнение, които са
били разгледани в производството по чл.419 ГПК по обжалване на
разпореждането за незабавно изпълнение. Предмет на изследване в
настоящото производство са визираните в чл.420 ГПК основания за спиране
на вече постановеното незабавно изпълнение по реда на чл.417 и сл. ГПК.
Съставът на въззивния съд не споделя извода на първоинстанционния
съд за наличие в процесния случай на предпоставката за спиране на
изпълнението по чл.420, ал.2, т.3 ГПК, основана на неправилно изчисление на
размера на вземането. Касае се за заявено вземане от банкова институция,
удостоверено в извлечение от счетоводните й книги. Верността на тези
изчисления може да бъде проверена в хода на исковото производство,
посредством специални знания и след събиране на относимите доказателства.
Сама по себе си липсата на представен погасителен план не може да обоснове
извод за грешка в изчисленията. Наличието на твърдяните от длъжниците
предходни погасявания, съпоставимо с първоначалния размер на отпуснатия
кредит, също не обуславя извод за неправилно изчисляване на размера на
вземането.
В случая обаче, към искането си за спиране, длъжниците са представили
платежно нареждане от 05.01.2022г. – дата, съвпадаща с датата, на която
банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем. От този документ
е видно, че на тази дата кредитополучателят е внесъл сумата от 3550лв., която
покрива размера на посочените пет броя незаплатени падежирали вноски,
дали повод на банката да пристъпи към обявяване на предсрочна изискуемост
на целия кредит. Сумата е била заплатена към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2022г. Представено
е и последващо платежно нареждане за заплащане на следващата поред
погасителна вноска. Така представените доказателства съставът на въззивния
съд намира, че попадат в хипотезата на чл.420, ал.2, т.1 ГПК. В рамките на
производството по чл.420 ГПК не може да се разреши по безспорен начин
въпросът за дължимостта на заявеното вземане. При наличие на подадено
възражение, спорът се пренася и ще бъде разрешен със сила на пресъдено
нещо в исковото производство. За целите на производството по спиране на
изпълнението, предмет на чл.420 ГПК, от значение е дали са представени
писмени доказателства, които могат да направят вероятен извод за
недължимост на вземането на заявителя. В случая е отправено в срок искане
за спиране, като са представени писмени доказателства за заплащане на сума,
покриваща твърдяното просрочено вземане от кредитора, поради което е
изпълнена хипотезата на чл.420, ал.2, т.1 ГПК, обосноваваща спиране на
започнатото принудително изпълнение.
Поради съвпадане на крайния резултат с този, постановен от първата
инстанция, обжалваното определение следва да се потвърди.
Настоящото производство има обезпечителен характер в рамките на
заповедно производство, което продължава пред съда, разглеждащ исковете
по чл.422 ГПК, който следва да се произнесе по исканията на страните за
сторени разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.ч.гр.д. №690/2022г. по описа на
ОС – Варна, на осн. чл.230, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1837/16.02.2022г., постановено по
ч.гр.д. № 250/2022г. по описа на РС - Варна, 42 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4