№ 1154
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000500961 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищците в първоинстанционното производство П. К. Б. и И. Х. Б. в срока
по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно чрез ЕПЕП на
05.01.2024 г., жалбата е подадена на 16.01.2024 г.) обжалват с въззивна жалба
вх. № 4802/16.01.2024 г. Решение № 36/04.01.2024 г., постановено по гр.д. №
10562/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 23-ти състав, в частта, с която искът на П. К. Б. е отхвърлен за
разликата над 10 000 лв. до размера на предявения частичен иск от 60 000 лв.,
а искът на И. Х. Б. е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до частично
предявения иск от 40 000 лв. Въззивната жалба е подадена от процесуален
представител-адвокат А. Б. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощни приложени на л.8 и л.9 от първоинстанционното дело.
Въззивниците ищци са освободени от внасяне на държавна такса на основание
чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
С оглед на горното въззивната жалба е редовна.
По същество въззивниците поддържат, че определеният от
първоинстанционния съд размер на застрахователно обезщетение за
1
претърпените от ищците неимуществени вреди е занижен и не отговаря на
критериите за справедливост с оглед броя, вида и характера на травматичните
увреждания, интензитета на болката, периода на възстановяване, шока от
преживяното, психическото и емоционално страдание.
Поддържа се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че
получените от ищцата травматични увреждания-счупване на горния край на
дясна раменна кост и изкълчването на дясната раменна става, са незначителни
и не е съобразил както степента на болезненост, така и периодът на
възстановяване и други относими обстоятелства.
Поддържа се, че съдът не е отчел получените от П. Б. при процесното
ПТП порезни рани по шията и дясната предмишница, както и установеното
впоследствие счупване на два зъба и свързаните с тях негативни преживявани,
болка и дискомфорт.
Поддържа се, че съдът не е съобразил страданията на ищцата от
емоционален, психологически и битов характер, които също следва да бъдат
взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие
със събраните по делото доказателства е приел, че възстановителният период
на установеното счупване на горния край на дясна раменна кост и
изкълчването на дясната раменна става е продължил около 3-4 месеца. Твърди
се, че две години след настъпване на процесното ПТП, Б. не се е възстановила
напълно от причинените в резултат на произшествието травми, и до момента
изпитва болки в дясното рамо при влажно и студено време и при по-голямо и
продължително натоварване на дясната ръка, което се отразява негативно на
качеството й на живот. Твърди се, че при увредена раменна става процесът на
възстановяване е по-сложен, респ. интензитетът и степента на болката са по-
силни, което също следва да бъде съобразено при определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Поддържа се, че предвид получената травма от И. Б. на вътрегръдни
орани и въпреки проведеното лечение, ищецът и до днес продължава да
изпитва дискомфорт, придружен със задух и спонтанна кашлица. Настъпилото
ПТП и преживеният стрес са се отразили негативно и на психическото и
емоционално състояние на ищеца. Подобни стресови фактори засилват в
значителна степен тревожността и негативните психически преживявания,
2
още повече че ищецът е диагностициран с онкологично заболяване. Твърди се,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че увредите на ищеца са
незначителни и неправилно е отчел, че общият възстановителен период при
ищеца е продължил около три месеца. Две години след произшествието
походката на Б. все още не е стабилна, а накуцваща и има остатъчни и трайни
промени.
Молят съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му
части и вместо него постанови друго, с което да уважи в пълен размер
предявените частични претенции. Претендират се разноските.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
от въззиваемата страна – ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Предмет на настоящото производство е и частната въззивна жалба вх.№
24974/01.03.2024 г. на ищците срещу Определение № 2707/23.02.2024 г. по
гр.д.№ 10562/2022 г. по описа на СГС, І-23 състав, с която искането им по
чл.248 от ГПК е оставено без уважение.
Отговор от ответната страна не е постъпвал.
По тази частна жалба въззивният съд ще се произнесе, в зависимост от
изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение
№ 36/04.01.2024 г., постановено по гр.д. № 10562/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 23-ти състав в частта, с
която са уважени исковете на двамата ищци за претърпени неимуществени
вреди в размер на сумите от по 10 000 лв., ведно със законната лихва от
10.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, в частта, с която е
уважена исковата претенция на П. К. Б. за имуществени вреди в размер на
246,04 лв., ведно със законната лихва от 10.10.2022 г. до окончателното
изплащане, в частта, с която е уважена исковата претенция на И. Х. Б. за
имуществени вреди в размер на 61,60 лв., ведно със законната лихва от
10.10.2022 г. до окончателното изплащане, е влязло в сила на 02.02.2024 г.,
поради необжалването му.
В съдебно заседание въззивниците-ищци чрез процесуалния си
представител поддържат своята въззивна жалба и молят съда да я уважи,
както и да уважи подадената частна жалба. Претендират разноски, съобразно
списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения са изложени в писмена защита,
3
представена по делото. Правят възражение за прекомерност на разноските на
ответната страна.
В съдебно заседание въззиваемият - ответник чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната му част. Претендира разноски, за което представя списък по
чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззивниците адвокатско възнаграждение.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с активно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от П.
К. Б. и И. Х. Б. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и
обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдените суми от по 10 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, както и за присъдените имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 10.10.2022 г. върху присъдените главници, между страните
със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното
субективно материално право, както следва:
На 15.07.2021 г., на главен път I-6 км 234+920 м, между с.Розино и
с.Кърнаре, обл.Пловдив, Н. С. Ш., при управление на лек автомобил «Опел
Астра» с рег.№ ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска
отговорност» при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/02/121001861847, валидна от 29.06.2021 г. до 28.06.2022 г.,
нарушил правилата за движение-чл.16, ал.1, т.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
навлязъл и се е движел в лентата за насрещно движение, превишавайки
скоростта на движение, като се е движел със скорост 117,14 км/ч,
4
реализирайки по този начин удар с насрещно движещия се автомобил «Пежо
407» с рег.№ ********, управляван от ищеца И. Б. и в който на предна дясна
седалка като пътник се возела ищцата П. Б. и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на П. К. Б., изразяваща се в счупване на дясната
раменна кост, обхващащо областта на хирургичната шийка на костта и
големия туберкул, с луксация на дясната раменна става, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник, както и средна телесна
повреда на И. Х. Б., изразяваща в счупване на лявата малка пищялна кост,
довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник.
Горното е установено и с влязло в сила на 21.04.2022 г. споразумение,
одобрено от съда с протоколно определение № 41 от 21.04.2022 г. по н.о.х.д.
№ 226/2022 г. по описа на Районен съд Карлово, което споразумение и на
основание чл. 383, ал.1 от НПК се приравнява по последици на влязла в сила
присъда. Съобразно тази норма, одобреното от съда споразумение за решаване
на делото има последиците на влязла в сила присъда. На основание чл.300
ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Веднага след произшествието П. К. Б. е приета за лечение в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, където е пролежала три дни, като още в
деня на постъпването си на 15.07.2021 г. под обща анестезия е извършена
оперативна интервенция-закрито наместване на отделна епифиза, хемурс.
Проведено е болнично лечение за три дни от 15.07.2021 г. до 17.07.2021 г.,
след което е проведено домашно-амбулаторно лечение за 90 дни в периода от
18.07.2021 г. до 15.09.2021 г.
Веднага след произшествието И. Х. Б. също е приет за лечение в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където е провел болнично лечение за три дни в
периода от 15.07.2021 г. до 17.07.2021 г., лекуван консервативно. Проведено
домашно амбулаторно лечение за 15 дни от 18.07.2021 г. до 01.08.2021 г.
От приетото пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните
заключение на СМЕ, изготвено от д-р Т. Д.-С. се установява, че в пряка причИ.
връзка от процесното ПТП П. Б. е получила следните травматични увреди:
изкълчване на дясната раменна става, счупване на горния край на дясната
раменна кост-големия туберкул, а И. Б. е получил: контузия на гръдния кош,
5
контузия на корема, контузия на лявата колянна става, счупване на лявата
малкопищялна кост в горния край, порезна рана на ляво ухо.
Вещото лице и след извършен личен преглед на пострадалите е
установило, че при П. Б. се установява, че към момента дясната мишница е по-
слаба 1 см, дясната раменна става извършва движения в обем по-малък от
нормата с 10%, може да се обслужва с дясната ръка. При И. Б. е установила,
че и към момента е налице накуцваща походка, без помощно средство. Носи
ортеза на ляво коляно, лява подбедрица по-слаба 5 см, лявата колянна става
извършва движения в обем по-малък от нормата с 15%. Лявата глезенна става
извършва движения в обем по-малък о нормата с 10%, установена е
гонартроза 2-ра степен.
От приетата по делото и неоспорена от страните комплексна СМЕ и
САТЕ се установява, че П. Б. е претърпяла болки с голям интензитет
непосредствено след ПТП за около 4-5 дни, а също така и след 45-тия ден от
ПТП, когато е започнала раздвижване на левия горен крайник за около 7-8
дни, болки с умерен интензитет за около един месец след този период, след
което интензитет на болките е намалявал за около 3-4 месеца. И. Б. е
претърпял болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за около 14-15
дни, болки с умерен интензитет за около 2-3 месеца, болки с малък интензитет
за около 4-5 месеца. И. Б. е изпитвал болки с по-малък интензитет и една
година след ПТП, за което време е провеждал лечение. Той би могъл да
изпитва болки в левия долен крайник и понастоящем при по-голямо и по-
продължително натоварване. Възстановителният период при ищцата е
продължил 3-4 месеца, а при ищеца около 3 месеца.
От приетата и неоспорена от страните експертиза на вещото лице д-р
Мишева се установява, че при настъпилото ПТП в приложените документи не
е отбелязана травма на главата при П. Б.. В приложените медицински
документи няма отбелязан период на пълно телесно обездвижване, водещо до
риск от вторично тромбообразуване. Периодът на травмата на горния крайник
при процесното ПТП и настъпилия мозъчно-съдов инцидент е повече от шест
месеца, което не може да се свърже пряко със същото. Преживяната
психоемоционална травма би могла да бъде протрахирана във времето и да е
свързана с оплакванията от напрежение и системно безсъние.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
6
съд е приел, че исковете са основателни. Като взел предвид, незначителността
на телесните увреждания, възстановяването на ищците, липсата на
съпричиняване, както и икономическите условия в страната и установения
застрахователен лимит, приел справедливо обезщетение в размер на по 10 000
лв. за всеки един от ищците.
Пред въззивния съд са събрани свидетелските показания на сина на
ищците Т. И. Б., който установява, че веднага след като по телефона бил
уведомен за настъпилото с родителите му ПТП заминал за гр. Пловдив, където
родителите му били настанени в болница за лечение. Свидетелят видял, че
родителите му целите са в кръв, в следствие и от рязането на колата, за да ги
извадят. Кракът на баща му бил в много лошо състояние и имал страшни
болки. Майка му била в друго отделение и чакала анестезиолог, защото била
със счупено рамо и ръка, целите полепнали от стъкла. Имал и счупени зъби.
Родителите му престояли в болницата в Пловдив за кратко време, колкото
било предвидено по здравна каса, след което свидетелят ги прибрал в София,
но те не можели да се движат сами и да се обслужват. В този момент
свидетелят живеел заедно с родителите си в едно домакинство. Свидетелят
установява, че баща му не можел да се движи и бил преместен с инвалидна
количка и едвам го качили до втория етаж, защото бил едър и голям мъж. В
къщи бил с проходилка. Майката на свидетеля била с гипс на ръката.
Основните грижи по обслужването им били осигурявани от свидетеля и
неговата сестра. Майка му можела да се движи, но не и да се обслужва заради
счупената ръка. Свидетелят установява още, че баща му имал много болки в
крака, глезенът му бил много подут. Ребрата и дроба много го болели, поради
което ходили на снимки и изследвания. Болките в ребрата продължили около
два месеца и причинявали дискомфорт при дишане. Близо около месец бил на
инхалации с помпичка. Около три месеца се придвижвал с помощта на
проходилка и на сина си. Проблемите с крака довели до това, че в момента
ищецът работи хоум офис от дома си, прехвърлен в друга структура на НАП,
тъй като не можел повече да осъществява предишната си оперативна работа,
свързана с много пътуване с кола. Ищецът може да управлява единствено кола
автоматик, но кракът пак го боли. Баща му ходил една седмица на
рехабилитация, но същата му била забранена, предвид онкологичното му
заболяване. Помощта за майката се изразявала в пазаруване и водене по
болници, тъй като тя няма шофьорска книжка. Процесното ПТП повлияло
7
много и на двамата ищци, особено на бащата на свидетеля. Той ставал всяка
нощ и винаги се връщал към катастрофата и започвал да обяснява какво е
станало.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни-ищците в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 10.09.2021 г. ищецът, а на 20.09.2021 г. ищцата, са предявили
извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество, като в
законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на
съответно на 10.12.2021 г. и 20.12.2021 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователни обезщетения. Исковете са предявени пред
първоинстанционния съд на 10.10.2022 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явяват процесуално
допустими.
По същество на предявените искове:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
8
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимите застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди.
По възраженията, въведени от въззивниците-ищци с въззивната им
жалба. Същите са частично основателни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил занижени размери на обезщетения на ищците за претърпените от
тях неимуществени вреди, не отчитайки конкретно установените по делото
факти.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
9
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава,
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, социално-икономическите
условия в страната, съдебната практика при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причИ. връзка от процесното произшествие
ищцата на 57 години към датата на произшествието е получила изкълчване на
дясната раменна става, счупване на горния край на дясната раменна кост-
големия туберкул, за лечението на които е провела болнично лечение за три
дни, по време на което е извършена оперативна интервенция под обща
анестезия. Въззивният съд намира, че в пряка причИ. връзка от
произшествието, ищцата не е получила мозъчен инфаркт, с оглед приетото и
неоспорено от нея заключение на СМЕ, изготвено от вещо лице невролог (а и
това твърдение не се поддържа с въззивната жалба). Не се доказа и счупване
на зъби и тяхно лечение, доколкото по отношение на тези твърдения са
събрани само свидетелските показания на нейния син. Не са ангажирани
писмени медицински документи, установяващи счупването на зъби, тяхното
лечение като вид и време, както и установяващи пряка причИ. връзка между
процесното произшествие и твърдяното увреждане. Такова определено не
представлява и удостовереното в писмен документ на л.36 от
10
първоинстанционното дело от д-р Л. К. лекар по дентална медицина,
доколкото със същото се възпроизвежда снета от ищцата анамнеза и
твърдения по нейни думи. Ето защо за тези две увреждания като недоказани,
ищцата не следва да бъде обезщетявана.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
съобрази обстоятелството, че освен проведеното три дневно болнично
лечение, ищцата и в рамките на 90 дни, през което време е била в отпуск
поради временна нетрудоспособност е провела домашно амбулаторно
лечение, по време на което се е нуждаела от чужда помощ при пазаруване,
готвене, посещение на лекари за контролни прегледи. Следва да се вземе
предвид, че възстановителният период при ищцата е продължил 3-4 месеца,
като към момента при нея са налице трайни негативни остатъчни последици
от уврежданията, а именно: дясната мишница е по-слаба 1 см, дясната
раменна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10%, но
ищцата може да се обслужва с дясната ръка. Ищцата следва да бъде
обезщетена за претърпените от нея болки с голям интензитет непосредствено
след ПТП за около 4-5 дни, а също така и след 45-тия ден от ПТП, когато е
започнала раздвижване на левия горен крайник за около 7-8 дни, болки с
умерен интензитет за около един месец след този период, след което
интензитет на болките е намалявал за около 3-4 месеца. Ищцата следва да
бъде обезщетена и за преживения от нея емоционален шок и стрес.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 40 000 лв.
Предвид горното решението на първоинстанционния съд ще следва да
бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди на П. Б. е
отхвърлен за разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до дължимото
обезщетение от 40 000 лв. и вместо него бъде постановено друго, с което на
ищцата бъде присъдено обезщетение в размер още на сумата от 30 000 лв.
В останалата обжалвана част, с която искът на ищцата е отхвърлен за
разликата над 40 000 лв. до частично предявената сума от 60 000 лв.
решението следва да бъде потвърдено.
11
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причИ. връзка от процесното произшествие
ищецът на 59 години към датата на произшествието е получил контузия на
гръдния кош, контузия на корема, контузия на лявата колянна става, счупване
на лявата малкопищялна кост в горния край, порезна рана на ляво ухо, за
лечението на които е провел болнично лечение за три дни и домшано-
амбулаторно за 15 дни. За около три месеца ищецът се е нуждаел и е бил
напълно зависим от чужда помощ, придвижвал се е с проходилка и с чужда
помощ, около един месец изпитвал силни болки в ребрата и дроба, което му
причинявало дискомфорт при дишането. Възстановителният период при
ищеца е продължил около 3 месеца, като към момента са налице трайни
негативни последици от уврежданията, а именно: накуцваща походка, без
помощно средство. Носи ортеза на ляво коляно, лява подбедрица по-слаба 5
см, лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с
15%. Лявата глезенна става извършва движения в обем по-малък от нормата с
10%, установена е гонартроза 2-ра степен. Ищецът следва да бъде обезещетен
за претърпените от него болки с голям интензитет непосредствено след ПТП
за около 14-15 дни, болки с умерен интензитет за около 2-3 месеца, болки с
малък интензитет за около 4-5 месеца. И. Б. е изпитвал болки с по-малък
интензитет и една година след ПТП, за което време е провеждал лечение. Той
би могъл да изпитва болки в левия долен крайник и понастоящем при по-
голямо и по-продължително натоварване. Установява се още, че в следствие
травматичната увреда на крака, болките които ищецът изпитва и към
настоящия момент, наложили промяна и в професионалния му живот, довело
до преминаването му в друга структура на НАП и работа предимно от дома,
предвид невъзможността му да шофира.
В следствие на претърпяното ПТП ищецът е преживял емоционален шок
и стрес. Всичките му страдания са се развили на фона на тежко онкологично
заболяване.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 60 000 лв.
12
Предвид горното предявеният частичен иск в размер на 40 000 лв. се
явява основателен в пълния му предявен размер, поради което решението на
първоинстанционния съд ще следва да бъде отменено в частта, с която искът
за неимуществени вреди на И. Б. е отхвърлен за разликата над присъдената
сума от 10 000 лв. до дължимото обезщетение от 40 000 лв. и вместо него бъде
постановено друго, с което на ищеца бъде присъдено обезщетение в размер
още на сумата от 30 000 лв.
Така определените обезщетения не са завишени по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречат на принципа
на справедливостта. Същите са съобразени както с икономическата
конюнктура към 2021 г., израз на която са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492,
т.1 от КЗ за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица).
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, въззивният съд ще следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първоинстанционния съд, като
определи същите съобразно уважената и отхвърлената част от исковата
претенция.
Ищците са освободени от държавна такса и разноски на основание чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК, поради което такива не са правили, съответно не им се
присъждат.
Видно от представените по делото договори за правна защита и
съдействие от 10.10.2022 г. (л.267 и 268 от първоинстанционното дело)
адвокат Б. е осъществял безплатно процесуално представителство на всеки
един от двамата ищци на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА като материално
затруднени лица. Следователно на адвокат Б. се дължи адвокатско
възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на всеки един от двамата ищци и за всеки един от
предявените и субективно, и обективно съединени искове.
Защитавания материален интерес по иска за неимуществени вреди на
ищцата Б. е в размер на 60 000 лв., от която сума искът се уважава за 40 000
лв., следователно и съобразно така уважената част от иска за неимуществени
13
вреди на адвокат Б. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 3 600 лв.
Защитавания материален интерес по иска за неимуществени вреди на
ищеца Б. е в размер на 40 000 лв., като така предявеният частичен иск се
уважава в пълен размер, следователно и съобразно така уважената част от
иска за неимуществени вреди на адвокат Б. се дължи адвокатско
възнаграждение в пълен размер на сумата от 3 800 лв.
Или общо дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 7400 лв.
Следователно на адвокат Б. и за осъщественото от него процесуално
представителство пред първата инстанция се дължи допълнително сума в
размер на 6 260,79 лв., получена като разлика между дължимата сума от 7 400
и присъдената от първоинстанционния съд сума от 1 139,21 лв.
В този смисъл основателни са възраженията на адвокат Б. в молбата му
по чл.248 от ГПК, съответно частната жалба срещу постановеното
определение, че съдът му е определил адвокатско възнаграждение в
значително по-нисък размер. При определяне на горния размер въззивният
съд съобразява фактическа и правна сложност на делото, положения труд от
адвоката и защитавания материален интерес.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 10 500 лв. с ДДС и 400 лв. депозит за вещо лице. Неправилно
първоинстанционният съд е намалил адвокатското възнаграждение на 2000
лв., занижавайки значително размера му, но доколкото ответникът не е подал
частна жалба срещу определението на съда, с което молбата му по чл.248 от
ГПК е оставена без уважение, то въззивният съд е обвързан от така
определения размер.
С оглед на горното ответникът пред първата инстанция е направил
разноски в общ размер на сумата от 2 400 лв., от която и съобразно
отхвърлената част от исковете (20 000 лв.) му се дължи сума в размер на 480
лв. Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника на основание
чл.78, ал.3 от ГПК разноски над дължимата сума от 480 лв. до присъдената от
1920 лв.
Ответникът дължи и на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на СГС държавна такса в размер на още 2 486
14
лв., представляваща разликата над присъдената от 814 лв. до дължимата от 3
300 лв.
По разноските направени пред въззивната инстанция.
По въззивната жалба на П. Б. обжалваемият интерес е в размер на сумата
от 50 000 лв. Въззивната жалба се уважава за сумата от 30 000 лв. и се
отхвърля за сумата от 20 000 лв.
С оглед на горното адвокатското възнаграждение се дължи съобразно
уважената и отхвърлена част от жалбата.
За осъщественото от адвокат Б. безплатно процесуално представителство
на въззивницата ищца П. Б. пред настоящата инстанция, въззиваемият ще
следва да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2
790 лв., съответно 3 348 лв. с ДДС, което е съответно на уважената част от
въззивната жалба в размер на 30 000 лв.
Съответно П. Б. ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 2 232 лв. с ДДС, което е съответно на
отхвърлената част от въззивната жалба в размер на 20 000 лв., като съдът не
уважава възражението за прекомерност като неоснователно.
По въззивната жалба на И. Б. обжалваемият интерес е в размер на сумата
от 30 000 лв. Въззивната жалба се уважава в пълен размер, поради което на
въззиваемия не се дължат разноски.
На адвокат Б. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 3 050 лв.,
съответно 3 660 лв. с ДДС, или общо за осъщественото процесуално
представителство пред въззивната инстанция се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 7 008 лв. с ДДС.
Съответно ответникът и на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да внесе
по сметка на Апелативен съд София, държавна такса за въззивно обжалване в
общ размер на сумата от 1 600 лв., върху уважения размер на въззивните
жалби от 80 000 лв.
По частната въззивна жалба вх.№ 24974/01.03.2024 г. на ищците срещу
Определение № 2707/23.02.2024 г. по гр.д.№ 10562/2022 г. по описа на СГС, І-
23 състав, с която искането им по чл.248 от ГПК е оставено без уважение.
Жалбата е основателна по съображенията изложени по-горе, но
доколкото съдът присъжда дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат
15
Б. по предявените искове за неимуществени вреди след преразпределение на
разноските, то в тази част липсва правен интерес от частната жалба.
Доколкото решението по исковете за имуществени вреди е влязло в сила,
то в тази част за ищците е налице правен интерес от предявената частна жалба
и въззивният съд дължи произнасяне.
Материалният интерес по иска на П. Б. за имуществени вреди възлиза на
сумата от 246,04 лв., а на И. Б. – 61,60 лв. И двата иска са уважени в пълния им
размер, поради което и на адвокат Б. осъществил безплатно процесуално
представителство и защита по тези искове се дължи адвокатско
възнаграждение в пълен размер, който въззивният съд определя в размер на
сумата от по 100 лв. за всеки иск, или общо 200 лв. Претендирания размер от
800 лв. общо за двата иска не съответства на материалния интерес от 307,64
лв., нито на положения труд във връзка с така предявените два иска.
С оглед на горното определението ще следва да бъде отменено в частта, с
която жалбата на ищците не е уважена и вместо него постановено друго, с
което ответникът бъде осъден да заплати на адвокат Б. адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. за осъщественото от него процесуално
представителство на ищците по предявените от тях искове за имуществени
вреди.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 36/04.01.2024 г., постановено по гр.д. №
10562/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 23-ти състав, в частта, с която исковата претенция на П. К. Б.
срещу ЗД „Бул инс“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл.45,
ал.1 ЗЗД е отхвърлена за сумата от 30 000 лв., представляваща разликата над
присъдената сума от 10 000 лв. до дължимата сума от 40 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2022 г., в частта, с която
исковата претенция на И. Х. Б. срещу ЗД „Бул инс“ АД с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД е отхвърлена за сумата от 30 000
лв., представляваща разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до
дължимата сума от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.10.2022 г., както и в частта с която П. К. Б. и И. Х. Б. са осъдени
16
да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС“ АД разноски
над дължимата сума от 480 лв. до присъдената от 1920 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество регистрирано и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да
заплати на П. К. Б., ЕГН ********** и на И. Х. Б., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Юнак“ № 24, ет.2, ап.4 адвокат А. Б. на основание чл.432, ал.1 от
КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД допълнително
още сумата от по 30 000 лв. за всеки един от тях (тридесет хиляди лв.),
представляваща разликата над присъдените им суми от по 10 000 лв. до
дължимите суми от по 40 000 лв. застрахователно обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди - болки и страдания от телесни
увреждания, причинени им при пътно транспортно произшествие на
15.07.2021 г. на път І-6, км 234+920, м.Кърнаре-Розино от водача на л.а.м.
„Опел Астра“ с рег.№ ******** с валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, обективирана в
застрахователна полица № BG/02/121001861847, валидна от 29.06.2021 г. до
28.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.10.2022 г.
до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36/04.01.2024 г., постановено по гр.д. №
10562/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 23-ти състав в частта, с която исковата претенция на П. Б. е
отхвърлена за разликата над сумата от 40 000 лв. до частичния иск от 60 000
лв. от общо сума в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част Решение № 36/04.01.2024 г., постановено по гр.д. №
10562/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 23-ти състав като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат А. Б., ЕГН ********** гр. ***,
17
ул. „***“ № *, ет. *, ап. * допълнително още сумата от 6 260,79 лв. (шест
хиляди двеста и шестдесет и 0,79 лв.) за осъщественото от него процесуално
представителство на двамата ищци пред първата инстанция, както и
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 7 008 лв. с ДДС (седем
хиляди и осем лв.) за осъщественото от него процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. К. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх.
*, ет. *, ап. * и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Юнак“ № 24, ет.2, ап.4
адвокат А. Б. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС”
АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-
София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87 разноски направени пред настоящата инстанция в
размер на 2 232 лв. с ДДС (две хиляди двеста тридесет и два лв.)
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на още 2 486 лв. (две хиляди и
четиристотин осемдесет и шест лв.), представляваща разликата над
присъдената от 814 лв. до дължимата от 3300 лв., а по сметка на Апелативен
съд София да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на
сумата от 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лв.)
ОТМЕНЯ Определение № 2707/23.02.2024 г. по гр.д.№ 10562/2022 г. по
описа на СГС, І-23 състав в частта, с която е оставена без уважение молба вх.
№ 4804 от 16.01.2024 г. депозирана от адвокат Б. да бъде изменено
постановеното решение № 36 от 03.01.2024 г. по гр.д.№ 10562/2022 г. относно
присъдените разноски в частта по предявените искове за имуществени вреди
като неоснователна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 36/04.01.2024 г., постановено по гр.д. №
10562/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 23-ти състав в частта за разноските като ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”
АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-
София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за
18
адвокатурата на адвокат А. Б., ЕГН ********** гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *,
ап. * сумата от 200 лв. (двеста лв.) за осъщественото от него процесуално
представителство на двамата ищци пред първата инстанция, по предявените
от тях искове за имуществени вреди.
В тази част решението има характер на определение и е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната въззивна жалба вх.№
24974/01.03.2024 г. на ищците срещу Определение № 2707/23.02.2024 г. по
гр.д.№ 10562/2022 г. по описа на СГС, І-23 състав относно присъдените
разноски в частта по предявените искове за неимуществени вреди.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис от
решението пред Върховен касационен съд.
В останалата част Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните
при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19