№ 4395
гр. Варна, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102132 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото определение е по повод молба с основание чл.83, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на ищците Н.М. и С.М. за освобождаване от
задължение за заплащане на държавни такси и разноски по делото, по
твърдения за липса на средства и имущество за заплащането им.
Представени са (с последна уточняваща молба) декларации за семейно и
имуществено състояние на ищците; представени с молбите по делото са още и
доказателства за семейното и имущественото състояние на ищците.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съобразно чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производства по
ГПК не се внасят от тези физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства и имущество, чрез които да ги ги заплатят.
Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на
държавна такса и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства
за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички останали
обстоятелства, конкретни за съответния случай и относими към възможността
за изпълнение или не на законоустановените процесуални задължения.
Декларираните от ищеца данни в горния смисъл са изходните данни, на база
на които следва да се извърши преценката, като съдът е свободен да изиска и
пълна съответна информацията за имущественото състояние на молителя по
чл.83, ал.2 от ГПК от държавни, общински, публични и частни органи,
учреждения и лица.
С оглед уточнения общ интерес по делото от 270 203.10лв. (релевантен
за определяне на държавната такса) дължимата такса пред ВОС възлиза на
10 808.12лв. Размерът на процесуалните по делото разноски не може да се
определи в момента, но предполагаемо и с оглед потенциалното насрещно
доказване би могло да се прогнозира, че би бил около 600-900лв. за ищците.
А потенциалните разноски при пълно или частично отхвърляне категорично
1
не са предмет на произнасянето по чл.83, ал.2 от ГПК.
От представените от ищците декларации за семейно и за имуществено
състояние е видно, че те са в напълно работоспособна възраст; нямат
призната по надлежния ред намалена работоспособност; нямат и други
забрани за труд. На следващо място ищците нямат непълнолетни деца, само
за които законът предвижда задължителна издръжка. Декларираните
заболявания на ищцата по никакъв начин не налагат забрана за труд, а
сочените дегенеративни увреди на ищеца евентуално запретяват само тежкия
физически труд. Декларирани са и семейни кредити на обща стойност около
20 000лв, разсрочени години напред, но които не могат да се зачетат
автоматично, защото не е ясно какво „текущо потребление“ и на кого е
реализирано с тях. Същевременно от декларациите е очевидно, че ищците
множество недвижими имоти – около 75 броя поземлени имота или части от
тях, 2 броя жилищни имоти (триетажна жилищна сграда със складова част и
отделно апартамент), 4 броя МПС и допълнителни движими вещи на значима
стойност, които не са за пряко битово потребление.
Въз основа на тези данни и най-вече огромната недвижима собственост
върху около 75 поземлени имота, триетажна жилищна сграда, апартамент и
4бр МПС съдът преценява за неоправдано да бъдат освобождавани ищците от
задълженията за такса и разноски по делото. Видно е, че ищците разполагат
съв значително имущество, с което могат да се разпореждат или което могат
да управляват, така че да генерират доходи, които да обезпечат финансовите
им процесуални задължения по делото. Прочее че и двамата са
работоспособни и без доказани противопоказания за полагане на труд, без да
имат ненавършили пълнолетие деца. Показателно е и че предмет на исковете
е обезщетение за стотици бройки движими вещи на стойност (по твърдения)
около 240 000.00лв., само личните от които на ищеца са на стойност от близо
150 000.00лв. и са формирани основно от части за автомобили втора
употреба, очевидно никак не за лично ползване или за семейни нужди. При
всички тези данни и конкретиката на случая съдът намира за необосновано да
се приеме, че ищците не биха могли да имат възможност да отделят 10 000лв.
за заплащане на такса. А ако ищците не могат да обезпечат веднага цялата
сума, винаги биха могли да предявят частично своята претенция. Още повече,
че процесното събитие е настъпило близо пет години преди исковата молба.
Абсурдно звучи накрая и че ищците не могат да заплатят поне прогнозните
разноски в размер на около 600-900лв. по второто перо от молбата си, на фона
на обсъдените от съда данни за имуществено и семейно състояние.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищците Н.М. и С.М. за
освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса в размер на
10 808.12лв., както и от задължение за заплащане на разноски по делото в
предполагаем и прогнозен размер на около 600-900лв., поради пълна липса на
2
възможност за тяхното заплащане, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, от ищците, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА ищците, при влизане в сила на настоящото определение
и в едноседмичен срок от влизане в сила на това определение, да представят
доказателства за платена на ВОС държавна такса в размер на 10 808.12лв.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ производството по делото ще бъде
прекратено.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3