Р Е Ш Е Н И Е
№ 260651/31.5.2021г.
гр.В., 28.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД
№
307 по описа за 2021 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от Т.С.М. против НП № 20-0460-000703/24.09.2020 г. на Началника на Пето РУ при ОД на МВР-В., с което на основание чл. 6 т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение
на чл. 6 т.1 от ЗДвП.
С депозираната пред съда жалба се
оспорва изцяло фактическата обстановка, посочена в НП. Твърди се, че издаденото
НП не е съобразено с разпоредбата на чл. 50 т.3 от ППЗДвП. Въззивникът твърди в
жалбата, че е инвалид с 95 % нетрудоспособност,у като на автомобила му има
стикер, удостоверяващ посочения факт.
Сочи се, че автомобилът е бил в състояние на престой. Иска се НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание, въззивникът
редовно призован, се явява. Постъпила е
по делото писмена молба от същия, с приложено копие на експертно решение от
ТЕЛК и искане същото да бъде приобщено като доказателство към материалите по
делото. В молбата се твърди, че процесният автомобил е бил спрян на посочения в
НП адрес с отключен и отворен багажник, като полицейските служители са
поставили уведомление за наложена глоба с фиш върху знака за инвалиди на
предното стъкло.
Въззиваемата страна, редовно уведомено не изпраща представител. Постъпили
са по делото писмени бележки от юк Лукова, в които се излага становище по
същество на делото и се иска присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство
са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят Е.В. и свидетелят по акта – П.К.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, както и копие на експертно решение № 0513/20.03.2012 г. и
справка от Община –В., Дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустрояване“ от 12.03.2021 г. ,
ведно с копие от извадка от Генерален план за организация на движението на
територията на кк „Св.св. Константин и Елена“.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.06.2020 г. въззивникът
паркирал собствения си л.а. „А=“ с ДК№ *в кк „Св.К.“, на алеята срещу почивна станция на БНБ, в близост до входа на същата, в
зоната на действие на пътен знак В27. На същата дата, около 11,25 ч. полицейски
служители при П. РУ към ОД на МВР-В. – св. В. и
св. К. установили паркирания на посоченото място автомобил, без водач респ. без
други лица в купето и с неработещ двигател. Полицейските служители изчакали
около 15 минути до автомобила и след като водачът не бил установен на място,
св. В. извършил проверка за собственост на МПС чрез ОДЧ на П.РУ при ОД на МВР-В., от която се установило, че собственик на превозното
средство е жалбоподателя, след което на същия е съставен фиш серия „Х“ с бл. №
0248817/23.06.2020 г. за извършено нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП. Фишът е
поставен на предното стъкло на автомобила, съгласно изискването на чл. 186 ал.3
от ЗДвП. Срещу издадения фиш е постъпило възражение от Т.М. от 21.08.2020 г. ,
в което се сочи, че върху автомобила е поставен знак за инвалид. Възражението е
преценено като неоснователно, след като е съобразено, че според нормата на чл.
50 ал.2 т. 3 от ППЗДвП, забраната на пътен знак В27 не се отнася само за
престоя, но не и за паркирането на пътни превозни средства, обслужващи лица,
притежаващи документ за инвалидност. Поради изложеното на въззивника е съставен
АУАН № 322010/18.08.2020 г. за извършено нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 183 ал.2 т.1
от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната му отговорност като му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно
постановление №
20-0460-000703/24.09.2020 г. е издадено от компетентен орган - Началника на Пето РУ при ОД на МВР-В.,
съгласно чл. 189 т.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие
на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани. Индивидуализирана е в
необходимата степен и самоличността на конкретния работник, чиито трудови права
са нарушени.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Според нормата на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП се наказва се с глоба 20 лв. водач,
който неправилно престоява или е паркирал неправилно.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на св. В. и св. К. и от
писмените такива приобщени чрез АНП се установява безспорно, че на посочените в
НП дата и място автомобилът, собственик на въззивника е бил паркиран в зоната
на действие на пътен знак В27. Същевременно от копието от извадка от Генерален
план за организацията на движението в кк „Св.св. Константин и Елена“, приобщено
по делото е видно, че на указаното в НП
място е поставен и действащ знак В27.
Видно от показанията на разпитаните полицейски служители , които са
непротиворечиви и в логическа връзка помежду си, процесният автомобил не е
престоявал на указаното в НП място, а е бил паркиран, доколкото е отсъствал
водач в купето, двигателят е бил неработещ и водачът не е установен в период
около 15 минути след констатиране на нарушението. Същевременно въззивникът не е
ангажирал доказателства в хода на съдебното производство, от които да се
установява различна фактическа обстановка.
С оглед на изложеното, съдът намира, че законосъобразно и обосновано е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника на основание
чл. 183 ал.2 т.1 от НК, за извършено от същия нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необоснованост на
издаденото НП. Действително в хода на съдебното производство въз основа на
приобщеното копие на експертно решение е
видно, , че жалбоподателят е лице притежаващо документ за инвалидност.
Доколкото обаче нормата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на
ЗДвП гласи, че знак В-27 по отношение на престоя не се отнася за пътни превозни
средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност само по
отношение на престоя, но не и за паркирането, посоченият факт е ирелевантен за
обосноваността на повдигнатото срещу въззивника обвинение с АУАН и ангажираната
на същия административно-наказателна отговорност с издаденото НП.
Доколкото извършеното нарушение не се отличава по обществената си опасност
от останалите нарушения от същия вид, съдът намира, че не са налице и
предпоставките за квалифициране на административното нарушение като маловажно
такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. НЕ са установени и обстоятелства, които да
сочат за незначителна обществена опасност на извършеното респ. отсъстваща
такава. Установено е, че автомобилът е паркиран в близост до входа на почивна
станция, в рамките на активен туристически сезон, поради което с осъществяването
на деянието са застрашени в съответната степен обществените отношения, които е
призвана да гарантира нарушената материална разпоредба. От друга страна от
доказателствата по делото не е установено процесния автомобил да е обслужвал
нуждите на въззивника за улесняване на придвижването му. Друг е въпросът, че
видно от експертното решение, същото не
удостоверява намалена трудоспособност свързана със заболяване характеризиращо
се със затруднение в придвижването в т.ч. и необходимост от обслужване с чужда
помощ.
Доколкото нормата на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание в твърд размер, съдът намери, че не следва да се
произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството
по делото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният
представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва
да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на
чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Поради изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0460-000703/24.09.2020 г. на Началника на Пето РУ при ОД на МВР-В., с което
на Т.С.М. на основание чл. 6 т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т.С.М.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-В. сумата от
80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – В. по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да
се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ
при PC- В.: