МОТИВИ по нохд № 264/18 год. по описа на ОС- Хасково:
С обвинителен акт
Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия В.М.Н.*****,
гражданин на *****, живущ в **** затова, че на 24.ІV.2017 год.
през ГКПП „Капитан
Андреево”, обл. Хасково в съучастие извършител с неустановени по делото лица
/подбудители и помагачи/ с товарен автомобил марка „Скания“,
рег.№ ******* и прикачено към него полуремарки рег.№ ******, без надлежно разрешително пренесъл през
границата на страната от Република Турция в Република България високорисково
наркотично вещество – суров морфин със съдържание на активно вещество – морфин
– 61,2 тегловни % с общо тегло 155 972,5 грама на обща стойност 5 727 310.20
лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено
тежък - престъпление по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І вр. чл.20 от НК.
В обвинителната си
реч прокурорът намира, че с оглед събраните доказателства по делото,
повдигнатото обвинение е доказано съобразно установените от чл.303 НПК
стандарти, а събраният голям доказателствен обем
подкрепял изцяло поддържаната по обвинителния акт фактическа обстановка. Не
могло да има спор относно осъществяването на престъплението от обективна
страна. По безспорен и категоричен начин то било доказано и относно
субективната страна на деянието. Макар доказателствата в тази насока да били
изцяло косвени, те били подредени в последователна верига, която водела до
единствено възможния извод, че подсъдимият е знаел, че превозва умело укритото
в товара му наркотично вещество. Така безспорно се установявало, че той сам си
е избрал курса от Иран до Полша, който да извърши със собствен автомобил.
Осведомил се в детайли за начина, по който е протекъл предходен курс със същата
стока, вкл. какви проверки са били извършени по границите и какъв е бил техният
резултат. Присъствал лично на товаренето, запознал се с придружаващите товара
документи. При това следвало да му направи впечатление, че товарът му е със 175
кг по-лек, отколкото е по документи. На следващо място, макар това да било
необичайно, а и ненужно, с представител на фирмата – изпращач на товара си
разменили телефонните номера с цел той да докладва за развоя на пътуването,
особено когато преминава през различните гранични контролно-пропусквателни
пунктове, което било напълно ненужно при обичаен превоз. В подкрепа на това по
делото се установило, че особено интензивна комуникация по телефона си
подсъдимият осъществява тъкмо в периодите от време, когато преминава граници
/15 телефонни разговора с изпращача и 3 телефонни разговора и 6 тестови
съобщения с получателя на стоката/, а телефонните разговори се осъществявали на
номера, различни от тези, посочени в придружаващите товара документи.
По-нататък, подсъдимият научил, че баща му е починал още в началото на
пътуването си, но не се върнал за погребението, въпреки, че имал такава
възможност. Той не съобщил на спедиторската фирма затова и не поискал да бъде
заменен, защото съзнавал, че това налага да бъде потърсен друг водач, който да
бъде въведен в конспиративната схема по пренос на наркотично вещество, но така
също и защото е имал силен мотив сам да извърши превоза - да не изпусне
обещаното му щедро възнаграждение. Обясненията на подсъдимия за гореизложените
обстоятелства прокурорът намира вътрешно противоречиви и същевременно
недостоверни, поради което настоява да се оценят критично и отхвърлят. Ето защо
пледира за признаването му за виновен и осъждането му на наказания „лишаване от
свобода“ за срок около 16 години и „глоба“ около 250 000 лв.
Подсъдимият В.Н. не
се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които отхвърля поддържаната
по обвинителния акт фактическа обстановка и поддържа, че редица изложени
обстоятелства са се установили като неверни. Преди всичко отрича да е знаел, че
в превозвания от него товар е имало укрито наркотично вещество. Категорично
отрича и сам да си е избирал курса. Твърди, че той лично не е предоставял
телефонния си номер на товародателя, а това е сторил представител на
спедиторската фирма. С шофьора, който извършил предходния курс до Полша, затова
как е протекъл същият, разговарял не той лично, а неговият брат. Когато научил
за смъртта на баща си, се намирал на няколко стотин километра навътре в Турция
и било невъзможно да се върне. Нямал възможност да проверява съдържанието на
товара, който се натоварва на неговия камион, всичко, което могъл да възприеме
било, че се отнася за 18 000 бр. запечатани консервни кутии. Моли да бъде
оправдан.
Защитникът му адв.И.И. пледира за недоказаност
на обвинението и постановяване на оправдателна присъда. Обвинителният акт
описвал фактическа обстановка, която не се е случвала и не се подкрепяла от
нито едно доказателство по делото. Настоява, че поддържаната от прокурора
верига от косвени доказателства не е налице, а представлява е интерпретация на
факти, която не намира опора в тях. Обстоятелството, че същият товар веднъж е
бил превозен от Иран до Полша и върнат обратно всъщност не би трябвало да породи
съмнение у подсъдимия за нещо нередно, а тъкмо обратното – да го накара да
вярва, че всичко е наред.
Като
съобрази събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства
поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено
следното:
По
фактическата обстановка:
Подс.В.Н. е на *** год., *****, ***** гражданин, живущ в ****,
неженен, неосъждан, грамотен, с висше образование. По професия ******, извършва
*** с посочената в обвинителния акт товарна композиция, негова собственост
според приобщеното по делото свидетелство за регистрация. Обичайно работи за **
спедиторска фирма „****“ и ползва нейния лиценз за международни превози.
През м.април 2017
год. в „**“ постъпила заявка от фирма „****“ със седалище *** за превоз на
товар – 18 000 бр. консервни кутии, съдържащи подправка за паниране на
пилешко месо /препечено брашно „Кентъки“/ до Полша. Получател на стоката било ***
дружество ****“ /„****“/ с адрес: ****. Същият товар бил вече веднъж превозван от
Иран до Полша в края на 2016 год., отново от спедитора „*****“ и с друг ******,
осигурен от тях, но не бил допуснат на територията на страната от полските
митнически власти поради липса на здравен сертификат, изискуем за внос на
хранителни стоки на територията на ЕС. При влизането на товара на територията
на ЕС на ГКПП“Капитан Андреево“ българските контролни органи за фитосанитарен контрол преценили, че за тази стока такъв
сертификат не е необходим. Полските обаче застъпили обратното становище и
въпреки, че водачът заедно с товарната композиция престоял на полския граничен
пункт повече от 20 дни в опити да ги увещава, останали непреклонни и не го
допуснали да влезе в Полша и разтовари.
Изпращачът –
товародател „****“ уверил спедитора „****“ в лицето на техния ** свид.К.Х., че този път всичко със сертификата е наред, а
натоварването следва да се извърши от складово помещение на Митница – ****. Там
товарът бил оставен на склад след връщането му от Полша, през м.януари 2017
год. Товародателят постъпил така, защото имал намерение да реализира доставката
за Полша, след като се снабди с нужния сертификат, а не да продава стоката
другаде. Освен това складовите помещения на митницата в *** били достатъчно
големи, добре охранявани и сигурни.
Спедиторската фирма
прела поръчката и чрез служителя си М. Заде предложила
извършването на курса от Иран до Полша на подсъдимия, който приел. Бил уведомен
за естеството на товара – подправка за паниране на пиле, марка ****. Уговорено
било товаренето да се извърши на 15.IV.2017 год. от Митница***.
На същата дата подс.Н., постоянно живущ в гр.******, пристигнал със
собствената си товарна композиция, включваща – товарен автомобил „Скания“, рег. № ***** ****с прикачено към него полуремарке
„Мамут“, рег.№ ***** на
Митница ** и се установил за натоварване в митнически склад, в който се намирал
товарът. Натоварването се извършило в присъствието на представител на фирмата
спедитор – свид.К.Х., на фирмата товародател, митничар, мотокарист
и самия подсъдим. 18 000 консервни кутии били поставени в 1 500 броя
кашони по 12 кутии във всеки кашон. Кашоните пък били наредени в 20 палети,
които се натоварили на композицията на два реда по 10 палета един до друг.
Натоварването се извършило бързо – за около час. След това митнически служител
пломбирал камиона и предал на подсъдимия ТИР – карнет с №***. Спедиторската
фирма пък му предоставила другите съпровождащи товара документи – международна
товарителница – ЧМР №**, здравен сертификат за стоката от 16.ХI.2016 год. и инвойс
– фактура №**** год. /т.Х л.24-40 от ДП – в превод на български език, а в т.II накрая – в оригинал/, а така също
и телефонен номер на свид.Х.А. с указания да го търси
за съдействие при евентуален проблем със здравния сертификат при преминаването
през България.
Този свидетел, ***
гражданин, има спедиторска фирма с няколко офиса, един от които на ****“, където работи самият той. Оказва
съдействие при оформянето на митническите документи. При предишното пътуване на
същия товар от Иран до Полша бил потърсен от свой съдружник, който от името на *****
товародател го помолил да съдейства пред българските ветеринарни органи за
разрешаване на проблема със здравния сертификат. Още тогава му били изпратени
на мейл всички придружаващи товара документи.
Така подс.Н. отпътувал от Иран за Полша. От общодостъпно в
интернет приложение Гугъл-мапс е видно, че пътят му
от Техеран до ирано-турската граница преминава през
гр.***, който е на около 630 км от Техеран и на около 280 км преди ирано-турската граница.
На 16.IV.2017 год. подсъдимият пристигнал
в ******, където решил да остане един ден, за да види баща си, болен от рак на
простатата в напреднал стадий. Използвал случая и посетил сервиз на „Скания“ за обслужване на автомобила, за което му била
издадена фактура, а след това оставил композицията на държавен паркинг и отишъл
до дома си. Останал един ден.
На 17.IV.2017 год. продължил от *** към
границата. На 18.IV.2017 год. стигнал
ирано-турската граница при граничния пункт Базарган /от иранска страна/ - Гюрбулак
/от турска/, където заварил голяма опашка от товарни камиони, на която се
наредил. Чакал реда си поне едно денонощие.
През това време
подсъдимият провел множество телефонни разговори с различни абонати от различни
държави, провеждал и оживена комуникация по различни интернет-приложения /“Viber“, „Whats App“ и др./, които съдът ще обсъди и
анализира отделно и подробно. Тук заслужава да се изтъкне само, че на 19.IV.2017 год. в 17:40 часа е получил
СМС от телефонен номер ***** е кодът на Полша/, с което неизвестно лице му
сочи адрес в Свиленград и телефонен номер *******, като го уведомява, че Х. ще
му помогне за фитосанитарния контрол / т.II.л.10 от ДП/.
При преминаването
на турския граничен пункт, турските гранични власти извършили физически и
рентгенов контрол на композицията му. Била премахната поставената на митницата
в **** пломба, а след приключването му, поставена нова – турска. Рентгеновият
контрол не установил нищо съмнително, а физическият не бил щателен, товарът не
е бил разтоварван.
Турският граничен
пункт напуснал около 22:00 часа на 19.IV.2017 год.
По-нататъшния
маршрут и график на придвижване на подсъдимия се установява със сравнително
голяма точност от заключението на назначената на ДП експертиза, на която е
възложена задача да разчете показанията на тахошайбите
на товарната композиция за периода 19.IV. – 24. IV.2017 год. /т.II.л.33 и сл. ДП/.
Първият тахографски лист сочи, че тахографски
диск е бил поставен на 19.IV.2017 год. в 22:16 часа в Гюрбулак, т.е. след
като е била премината границата и съответно граничната проверка и вече от
турска страна, и е отчел пробег от 40 км до гр.Догубаязид
в Турция за времето до 23:00 часа.
На 20.IV.2017 год. е отчетено движение за
времето от 8:06 часа до 19:50 часа с начален пункт Догубаязид
и краен – Куюлхисар, с общо изминато разстояние 644
км и отчетени престои от 12:20 до 13:23 часа, от 16:23 до 17:30 часа, както и
от 19:50 до 7:35 часа на 21.IV.2017 год.
На следващия ден
21.IV.2017 год. е изминал разстоянието
от гр.Куюлхисар до гр.Чаидурт
– 595 км. за времето от 7:37 часа до 18:05 часа с отчетени престои от 11:03 до
12:00 часа, от 15:20 до 16:17 часа, както и от 18:05 до 6:45 часа на 22.IV.2017 год.
На 22.IV.2017 год. подсъдимият е изминал
разстоянието от Чайдурт до турския граничен пункт с
България Капъкуле – 608 км за времето от 6:10 часа до
17:36 часа, като са отчетени престои от 9:47 до 10:47 часа, от 13:39 до 14:30
часа, от 16:30 до 17:03 часа, както и от 17:36 до 6:10 часа на 23.IV.2017 год.
На 23.IV.2017 год. управляваната от
подсъдимия композиция не е извършвала никакво движение – същият е почивал,
което съответства на обясненията му, че нормативните изисквания на турската
държава са територията на страната да се преминава за не по-малко от 96 часа,
които в неговия случай изтичали около 22:15 часа на този ден.
На 24.IV.2017 е отчетено движение за
времето от 6:20 до 6:45 часа със скорост 10 км/ч и изминати 200-300м, което е
характерно за преминаване през граничен пункт със съответни проверки, и последно
– за времето от 9:00 до 9:23 часа с ниска скорост – преместване и паркиране.
Така установеното е
в унисон с други, събрани по делото доказателства затова, че тъкмо на 24.IV.2017 год. малко след 9:00 часа
подсъдимият, като водач на собствената си товарна композиция, състояща се от
товарен автомобил „Скания“, рег. № ***** ****с прикачено към него полуремарке рег.№ *****, е навлязъл на територията на
България през ГКПП“Капитан Андреево“.
По същото време на
работа дневна смяна на българския граничен и митнически пункт били свид.К.М., **** в
Митница Бургас, като отговорник на платно „Входящи товарни автомобили“, свид.С.К., **** в същата митница, на платно „Входящи леки
автомобили“ и свид.Б.П. – като **** на МП“Капитан
Андреево“.
Според показанията на
свид.М., към 9 часа подсъдимият пристигнал и се
установил на платното за гранична и митническа проверка. Свидетелят пристъпил
към митническата проверка като го запитал има ли нещо за деклариране, на което
получил отрицателен отговор. Подсъдимият предал съпровождащите товара
документи. След като се запознал с тях, на свид.М. му
направило впечатление, че фактурата, задействането на ЧМР-то и здравният
сертификат са от м.ноември 2016 год. Това не съставлявало формална пречка за
преминаване, но било необичайно. Освен това, като прочел съдържанието на
фактурата, свидетелят преценил, че доставката е икономически и търговски нелогична,
а и неизгодна. Подобна подправка за паниране на пиле се произвеждала масово в
много държави от ЕС и купувач от Полша могъл да си я достави, без да заплаща толкова
дълъг курс чак от Иран, без мито, без здравен сертификат. Затова решил по своя
инициатива да отбие товара за рентгенов контрол, макар в митническата
интегрирана информационна система да нямало заложена задача за физически
контрол на това превозно средство. Според показанията му, случаят бил типичен
пример за приложение на метода „Анализ на риска“.
Рентгеновият контрол
бил осъществен от свид.Б.П., който направил отметка
за съмнително съдържание в задната част на товарното ремарке. В конкретния
случай, тъй като стоката е изцяло от консервни кутии с еднакво съдържание,
рентгеновото изображение трябвало да образува редове с еднаква плътност.
Забелязвало се обаче леко „разместване“ на редовете в долен край на втори,
трети, четвърти и осми палет, което било знак за различна плътност спрямо
общата стока. Свид.П. уведомил свид.М.
за констатациите си и последният отбил композицията за физически контрол в
халето за щателна митническа проверка /ЩМП/. На помощ за осъществяване на
физически контрол бил повикан и свид.С.К.. Били
ангажирани работници – разтоварачи. Свидетелите премахнали митническата пломба
на товарното помещение, която била турска.
При физическата
проверка се установило, че в камиона са били натоварени 1500 бр. кашони с по 12
консервни кутии във всеки от тях – общо 18 000 бр. Кашоните били
картонени, напречно запечатани. Всички консервни кутии били фабрично
запечатани. Кашоните били подредени в 20 бр. палети, разположени в ремаркето в две
редици от по 10 палети една до друга. Всички 20 бр. палети били плътно обвити
със стреч-фолио, което било силно замърсено, имали
поне два пръста прах и други боклуци, което според свидетелите означавало, че
действително са престояли доста време в складова база, преди да бъдат
натоварени.
Свидетелите
започнали да разтоварват палетите, а след това и кашоните. Най-напред се
насочили към местата, където свид.П. бил направил
отметка. Ползвали друго рентгеново устройство за по-малки обекти с по-голяма
чувствителност. През него прекарвали отначало палетите един след друг, а след
това кашон след кашон. Потвърдило се, че някои кашони са с различна плътност. Същите
имали и макар незначителна, но различна тежина. Започнали да ги отварят и
дупчат фабрично запечатаните кутии. Някои от тях съдържали панировка
за пиле, която била с бял към златист цвят, но в други установили кафеникаво/бежово/,
прахообразно вещество. Тествали същото с полеви наркотест
и то реагирало на хероин. Уведомили разследващ митнически инспектор, изчакали
пристигането му, след което продължили проверката, вече на цялото товарно
помещение, докато проверят всички кашони.
Свидетелите търсели
някакъв външен признак /маркер/, по който да различат кутиите, които съдържат кафеникаво-бежовото
вещество, реагиращо на наркотик. Скоро установили такъв - консервите с подправка имали щемпел за срок
на годност, а тези с кафеникаво-бежовото вещество нямали такъв. Иначе
консервите имали и разлика в тежестта, но сравнително малка – около 1 кг на кашон от 12 кутии, като тези с реагиращото
на наркотик вещество били по-леки. Освен липсващия щемпел за срок на годност,
друга видима разлика между двете групи кутии нямало.
Било установено, че
кашоните с консервните кутии, съдържащи кафеникаво-бежово вещество са добре
„разхвърляни“ в различни палети, подредени на различни места в товарното
помещение, подредбата им не следвала някаква логика, само в първите два реда
палети откъм вратата нямало такива.
В крайна сметка при
тази проверка се установили общо 39 бр. кашони, в които всичките 12 бр.
консервни кутии, или общо 468 бр. кутии, са пълни с кафеникаво /бежово/
вещество, реагиращо на наркотично вещество - хероин.
И тримата свидетели
митнически служители са единодушни, че по време на проверката подс.Н. изобщо не е бил притеснен, нито нервен, разтревожен
или раздразнителен. Според общата им преценка, той изобщо не осъзнавал какво се
случва. Така напр. когато наркотичното вещество вече било открито и работниците
- разтоварачи при разтоварването свалили от товарното помещение стълба, той им
обърнал внимание да не забравят да му я върнат след кроя на проверката,
очевидно не осъзнавайки какво го очаква. А когато го уведомили за резултата от
проверката, и че ще бъде задържан, се разплакал.
Междувременно на
митническия пункт били изпратени служителите на сектор **** – свидетелите Б.Х.
и Д.Д.. Същите провели оперативна беседа с подсъдимия
на *** език, на което той се съгласил. Това станало следобед /не могат да
посочат точен час/, докато течала митническата проверка, камионът бил в гаража
за ЩМП и се разтоварвал. Наркотичното вещество било намерено и митническият
разследващ инспектор бил дошъл. При тази беседа подсъдимият им разказал кога и
как му е бил възложен курса от Иран до Полша, при което утвърдил, че сам си го
е избрал измежду няколко предложени му от спедиторската фирма. Описал им как е
протекъл целия курс от натоварването в митницата в *** до пристигането му на
ГКПП“Капитан Андреево“ и споделил, че е
бил инструктиран на българската граница да търси свид.Х.А.,
който да му съдейства при нужда за фитосанитарния
контрол. Потвърдил, че няколкократно е провел телефонни разговори със свид.А., в които го е уведомил, че вече на българската
граница.
В пълно
съответствие с обсъдените по-горе депозирани показания на свидетелите –
митнически служители са констатациите по протокол от 24.IV.2017 год. /т.I л.22 -26 от ДП/ за действие по
разследването - претърсване и изземване на товарната композиция на подсъдимия,
при което са били иззети: товарният автомобил и полуремаркето,
контактният ключ и 2 бр. регистрационни талони за тях, мобилният телефон на
подсъдимия, марка „Самсунг“ с ИМЕИ:*****и ИМЕИ: *****
с поставена в него СИМ-карта, 1 461
бр. кашони , съдържащи общо 17 532 бр. метални консервни кутии с етикет за
подправка за пиле с надпис GETSA, както и въпросните 468 бр. метални консервни кутии, съдържащи кафеникаво /бежово/
прахообразно вещество, което при тестване с полеви наркотест
реагира на наркотично вещество – хероин.
При проведен оглед
на веществени доказателства от 22.V.2017 год. /протокол т.II.21-26/ обаче, чийто предмет са
били останалите 17 532 бр. метални консервни кутии, съдържащи се в
1 461 бр. кашони се установило, че още 19 бр. консервни кутии /12 бр. от
които в един кашон/ съдържат от същото кафеникаво /бежово/ прахообразно
вещество, което при тестване с полеви наркотест
реагира на хероин. По този начин в превозвания от подсъдимия товар в крайна
били установени общо 487 бр. метални консервни кутии с надпис ***, които по
документи следвало да представляват подправка за пиле /препечено брашно
„Кентъки“/, но вместо това са съдържали инкриминираното по делото вещество.
На 31.V.2017 год. е извършен оглед само
на съдържанието на иззетите общо 487 бр. консервни кутии /т.II .л.49-55/. Установено е, че всяка една
съдържа кафеникаво прахообразно вещество, както и фабрично запечатан, прозрачен
полиетиленов плик с червеникаво прахообразно
вещество. С оглед външните им признаци са групирани на две групи – I група - кафявото прахообразно
вещество и II група –
червеникавото такова. Количеството им е било измерено с електронна везна, при
което се е установило, че веществото от I група има нетно тегло от
155 972,5 грама, а от II група – 21 462 грама. От всяка група са били иззети представителни
проби, предоставени за подлагане на физико- химическа експертиза.
Със заключение на първа
физико- химическа експертиза /т.ІІ л.60- 62/ се установява, че веществото от първата
група съдържа хероин с активен наркотично действуващ компонент „диацетилморфин” със съдържане – 1,1
тегловни процента. Веществото от втората група не съдържа наркотично вещество.
Тази експертиза, изготвена от експерт от БНТЛ при ОД МВР – Стара Загора е изследвала
веществата под микроскоп, чрез капкови качествени реакции и посредством
тънкослойна и газова хроматография.
Поради озадачаващо ниското
съдържание на активен, наркотично действащ компонент във веществото от първата
група е възложена втора физико-химическа експертиза на вещо лице от Централна
митническа лаборатория /т.II л.67-70/. При изследването на предоставените представителни проби тази
експертиза е ползвала най-съвременна, високотехнологична апаратура за
идентификация на органични вещества. Заключението на вещото лице Д. гласи, че
веществото от първа група се идентифицира като материал от преработка на опиум
/суров морфин/, в който се констатира наличие на наркотични вещества морфин,
кодеин и тебаин, а процентното съдържание на активно
вещество морфин е 61,2 тегловни процента. При разпита си на съдебното следствие
вещото лице разяснява, че се отнася за многокомпонентна смес от много вещества,
поради което популярния метод за изследване чрез тънкослойна газхроматография не може да го идентифицира категорично.
Веществото от
втората група не съдържа наркотични вещества, а представлява нишесте и
подправки.
Морфинът е вещество
с наркотично действие, включено в Списък II – „Вещества с висока степен на
риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета с ПМС №293/27.Х.2011 – Приложение
№2 към чл.3 т.2.
Съгласно ПМС
№23/1998 год. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, цената на килограм морфин, без изисквания за процентно
съдържание е 60 000 лв., въз основа на което стойността на цялото установено
и иззето по делото количество, което е било пренесено през границата на
страната ни – 155 972,5 грама се изчислява на 5 727 310.20
лв.
Заключение на
назначена на ДП оценъчна авто - техническа експертиза
/т.ІІ л.45-47/ сочи, че стойността на товарната композиция, чрез която е било
пренесено инкриминираното наркотично вещество е както следва – на товарен
автомобил „Скания“, рег. № ***** ****– 127 093 лв., на полуремарке „Мамут“ рег***** –24 000 лв., или общо за
композицията – 151 093 лв.
На ДП е била
изпратена молба за правна помощ до съдебните власти на Полша за установяване на
получателя на товара.. От получените материали /т.IX л.3-31/ се установяват следните
обстоятелства: в Националния съдебен регистър на Република Полша не фигурира
фирма „***“ с адрес: *****. Фигурира
фирма „*****“ с адрес: **** с управител Р. Т.. Същата не пребивава на адрес ****.
На този адрес се намира складова база, където ***Р.Т.е наемала помещение за
период от шест месеца през 2016 год., което е напуснала, като е оставила
неизплатени задължения.
Във връзка с добита
оперативна информация от Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при
Агенция Митници, че ползвател на *** мобилен телефонен номер **** е ***
гражданин С.П., чрез съдебната поръчка е било поискано и да се разпита същият
като свидетел, но *** власти са установили, че същото лице не пребивава на
територията на ***, а във *****, видно от справка, извършена на 21.IX.2017 год.
Обясненията на подс.Н. и показанията на свид.Х.А.
са непротиворечиви за обстоятелството, че между тях са били проведени 4
телефонни разговора, всички инициирани от подсъдимия – на 22.IV.2017 год., когато му съобщил, че е
пристигнал на Капъ куле, на 23.IV 2017 год. - че ще прави 24-часов
престой, на 24.IV.2017 год.
около 9 часа, когато го уведомил, че навлиза на територията на българския
граничен пункт и по-късно същия ден, по време на митническата проверка, когато
потърсил от свидетеля съдействие, защото искат от него да заплати
възнаграждение от 250 евро на товаро-разтоварните
дейности. Подсъдимият му се обаждал всеки път от един и същи номер, като
свидетелят утвърждава, че е бил ****. Нито веднъж не почувствал някакво
притеснение у него заради стоката и затова, че я разтоварват.
Свид.А.
си спомня добре случая, с който е бил ангажиран още при първото пътуване на
същия товар от Иран до Полша. След отказа на полските митнически власти да го
допуснат на своята територия, той бил помолен за съдействие от своя съдружник,
който познавал представител на товародателя от Иран. Тогава му били изпратени
на и-мейл всички придружаващи товара документи и той
ги показал на служителите от ветеринарния контрол на ГКПП“Капитан Андреево“,
които потвърдили, че здравен сертификат е необходим и нищо не може да се
направи. При сегашния курс не се наложило да оказва съдействие, защото до фитосанитарен контрол не се стигнало. По-късно през деня на
24.IV.2017 год. обаче получил обаждане
от собственика на фирмата, който се оплакал, че
няма връзка с ****** си. Утвърждава,
че по-късно провел поне 10 телефонни разговора с „***“ на иранската фирма, но
не е сигурен дали с товародателя, или спедитора, Разговарящият се представил
като собственик на спедиторска фирма, но не си казал името.
Освен това пак на
24.IV.2017 год. свид.А.
получил и няколко обаждания от български мобилни телефонни номера, всеки път
различни, чрез предплатена компютърна връзка, като се обаждал един и същи
човек, който се интересувал какво става с ****** и камиона.
На ДП българските
абонатни номера, от които са провеждани обажданията към свид.А.
са установени – ******, ******, ****** и *****, всички от мрежата на ****.
Същите, заедно с още четири абонатни номера са били предмет на договор от 20.III.2017 год
между **** и **** дружество ***, собственост на **** гражданин Й. К..
Последният е развивал търговска дейност чрез същото в България от около 2010
год. , като за свои помощници в бизнеса поканил свид.Н.И. *** и свид.В. А., ****,
**** гражданин, юрист, също от ****, когото през 2012 год. упълномощил с
генерално пълномощно да представлява дружеството навсякъде. Самият К. напуснал
България още през м.септември 2016 год., тъй като не получил удължаване на
срока за пребиваване в страната. Договорът с ** бил сключен от свидетеля като
пълномощник на дружеството с намерение да се развиват маркетингови услуги –
проучване на пазара, като осемте СИМ-карти свид.А.
предал на друг **** гражданин – И., който нямал нищо общо с ***. Те трябвало да
бъдат предоставени на хора, дошли от ****, които да провеждат маркетингови проучвания
през интернет. Едва месец и половина – два след сключването на договора, същият
бил едностранно прекратен от **** с обяснението, че обажданията през интернет
са неправомерни. Свидетелят не ползва нито един от гореописаните четири
телефонни номера, не познава Х.А. и не е контактувал с него по телефона, нито
му е известно нещо за задържания на 24.IV.2017 год. ***** камион с
наркотично вещество.
Горпеописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на съвкупната преценка на
всички събрани доказателства по делото-
свидетелски показания, обяснения на подсъдимия в по-голямата им част, заключения
на назначени експертизи, протоколи за проведени огледи, претърсвания и изземвания,
приобщени писмени доказателства и др.
По анализа и оценката
на доказателствата, обосноваността на обвинението и съставомерността
и правната квалификация на деянието:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира повдигнатото против подс.В.Н. изцяло недоказано от субективна страна.
От обективна страна
са събрани достатъчно убедителни, ясни и категорични доказателства затова, че
на 24.IV.2017 год. на ГКПП“Капитан
Андреево“ подсъдимият като **** на товарен автомобил марка „Скания“,
рег.№ ***** и прикачено към него полуремарке, рег.№ *** без надлежно разрешително пренесъл през
границата на страната от Република Турция в Република България високорисково
наркотично вещество – суров морфин със съдържание на активно вещество – морфин
– 61,2 тегловни % с общо тегло 155 972,5 грама на обща стойност 5 727 310.20
лв., а с това осъществил от обективна страна всички признаци от състава на
престъплението по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І от НК.
Липсват обаче
каквито и да било доказателства за съставомерност на
деянието от субективна страна, такива, които да не оставят никакво съмнение, че
подсъдимият е знаел, имал изградени в съзнанието си субективни представи, че в
управляваната от него товарна композиция е било натоварено наркотично вещество,
наред с легално превозваната стока – консервни кутии с подправка за паниране на
пиле.
Преди анализа на
доказателствата, следва да се изтъкне, че по обвинителния акт много ясно,
конкретно и категорично е посочен механизъм на формиране на представи у
подсъдимия затова, че пренася наркотично вещество и са описани съответни
конкретни обстоятелства, при които е станало това, а именно /втора страница от
обвинителния акт, трети абзац/: непосредствено преди натоварването на товарната
композиция на митницата в ***, когато подсъдимият стигнал до складовото
помещение в същата, неустановени по делото лица, сред които представители на
фирмата „****“ започнали разговор с него и му предложили да се включи в канал
за трафик на наркотични вещества. За да го мотивират, му предложили значително,
допълнително парично възнаграждение. Поблазнен, подсъдимият приел. Тогава те му
съобщили, че в част от консервните кутии
от товара, вместо подправка за пиле има поставено наркотично вещество – суров морфин.
Последното не разколебало подсъдимия и той поел ангажимента да го превози до
Полша.
Тъкмо за тези
обстоятелства по делото не се събра нито едно доказателство и те останаха
напълно недоказани.
Очевидно
обвинението си дава сметка затова, поради което предлага на съда да приеме
наличие по делото на множество косвени доказателства, подредени в
последователна верига, която води до единствено възможния извод, че подсъдимият
е знаел, че превозва умело укритото в товара му наркотично вещество. Следва да
бъде обсъдено всяко едно о тях.
Първото, изтъквано
от прокурора обстоятелство в тази насока е, че подсъдимият сам си е избрал
курса с подправката за пиле от Иран до Полша. Подтекстът е, че е бил силно
мотивиран за осъществи тъкмо този курс, заради допълнителната материална
облага.
Още преди да се
обсъди доколко същото е доказано, следва да се изтъкне, че това обстоятелство
влиза в непреодолимо противоречие с поддържаната от самия прокурор в
обстоятелствената част от обвинителния акт, цитирана изрично по-горе фактическа
обстановка досежно времето, мястото и начина, по който
подс.Н. е узнал, че товарът в камиона му съдържа и
наркотично вещество. Според същата, това е станало на митницата в **** по време
на товаренето на стоката /15.IV.2017 год./, едва когато е осъществен контакт с него от неустановени по
делото лица – негови съучастници. От това логично
следва, че в момента, когато си е избирал курса, който несъмнено е предхождащ,
той все още не е знаел нищо и съответно не е имал „специален“ мотив затова. И
обратно, ако подсъдимият предварително, към момента, когато курсът му е
предложен, вече е знаел, че в този товар от Иран до Полша има наркотично
вещество, тогава възникването на умисъл за извършване на деянието, изграждането
на субективни представи за престъпните измерения на същото не е станал по
описания и поддържан от прокурора начин.
Това твърдяно обстоятелство
обаче не е и доказано по делото. То се подкрепя единствено от свидетелските
показания на свидетелите Б.Х. и Д.Д., двамата
служители на сектор ****. В тях и двамата възпроизвеждат, преразказват онова,
което самият подсъдим им бил споделил по време на оперативна беседа, която
провели с него незабавно след откриването на наркотично вещество. Според
точните им думи, това станало на 24.IV.2017 год. следобед по време на митническата проверка, очевидно след откриването
на наркотичното вещество, тъй като в противен случай двамата е нямало да бъдат
изпратени на пункта. Докато беседвали, камионът бил полуразтоварен,
разследващият митнически инспектор бил дошъл, митничарите не били приключили с
броенето на кашоните и кутиите.
Видно от протокола
за претърсване и изземване – т.I л.21-26 от ДП, на практика първото действие по разследването, с което ДП е
започнало по реда на чл.212 ал.2 от НПК, същото е започнало в 15:20 часа и
продължило до 20:10 часа на 24.IV.2017 год. Видно от първоначалното постановление за привличане на обвиняем
/т.I л.43 и сл. ДП/, подс.Н. е привлечен в това качество на следващия ден 25.IV.2017 год. в 18:25 часа, след
което в 18:55 часа на същата дата е бил проведен и първия му разпит, като и
двете действия са извършени с участието на преводач и защитник.
Гореописаното
красноречиво сочи, че при провеждане на оперативната беседа с подсъдимия от
свидетелите Х. и Д., същият все още е нямал процесуално качество на обвиняем,
нито назначен защитник /последното е станало на 25.IV.2017 год. в 17:30 часа /т.I л.45/, нито са му били разяснени
неговите процесуалните права, между които и тези да не дава обяснения и относно
последиците от самопризнанието – все съществени гаранции за правото на
справедлив процес съгласно чл.6 от ЕКПЧОС. Служителите на **** пък нямат
качество на разследващ орган по НПК. Ето защо проведената от тях оперативна беседа
не е доказателствено средство за установяване на правно значими
факти и има само оперативна стойност за разработване
на една или
друга следствена версия. „Оперативната беседа има стойност на саморъчни обяснения на задържано
лице, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство“ /така – в Решение №591 от 13.I.2014 год. по н.д.№1902/2013 год.
на ВКС – I о/.
Същото становище
непротиворечиво и последователно се приема и то вече от дълги години като
трайна и последователна практика от различни състави на ВКС и намира израз
напр. в Решение №22/1.III.2019 год. по н.д.№1127/2018 год., Решение №290/4.I.2016 год. по н.д.№965/2016 год. и
Решение №42/20.III.2018 год.
по н.д.№25/2018 год., трите на II н.о., Решение №26/23.III.2018 год. по н.д.№1011/2017 год. на III н.о., Решение №22/1.III.2019 год. по н.д.№1127/2018 год.
на I н.о. То се прокарва и от
Европейския съд по правата на човека - делото Titarenko v. Ukraine, no 31720/02.
Предвид изложеното,
съдът намира, че не следва да цени свидетелските показания на свидетелите Б.Х.
и Д.Д. и да изгражда изводите и вътрешното си
убеждение върху тях, независимо, че същите не се отнасят до пряко
самопризнание, а до признание на косвено уличаващ факт.
Освен всичко друго,
показанията на свидетелите Х. и Д. не намират опора в никакви други
доказателства по делото. Тъкмо обратното, те се опровергават от обясненията на
подсъдимия за това обстоятелство, които имат стойност и като доказателствено средство, освен като форма на реализиране
правото на защита, и от показанията на свид.К.Х., *****
в ****. Подсъдимият отрича да е избирал курса.
Свид.Х. подробно разяснява, че *****, с които
дружеството работи, могат да си избират само дестинации, като напр. да откажат
да пътуват до определени държави, или да заявят желание за курсове само до други
такива, но не и да избират конкретен курс. А специално за курсовете до държави
от ЕС се избирало само между десетина ****** с много добри професионални
качества и умения /подсъдимият бил един от тях/ и се водел и спазвал ред и само
ако някой откажел да поеме даден курс, тогава се предлагало на следващия по
реда.
Независимо че и
подсъдимият, и свид.Х., като негов работодател, са
заинтересовани от изхода на делото, при наличието на единодушие и конкретност
на изложените от тях твърдения и в конкуренция със свидетелски показания без
процесуална стойност, съдът е длъжен да прояви обективност и да ги кредитира.
Ето защо съдът прие
за недоказано поддържаното от прокурора, че подс.Н.
сам си е избрал курса.
Когато по едно дело
се преценява дали множество косвени доказателства образуват последователна
верига, важно условие е всички те да водят до един – единствен извод. Само
тогава е налице такава верига. Това е твърде съществено при оценката на
следващите, изтъкнати от обвинението.
Подчертава се, че
подсъдимият подробно се осведомил затова, как е протекъл предишния курс със
същия товар, който е бил върнат от **** митнически власти. Действително е
налице противоречие в обясненията му дали с предишния ****** е разговарял лично
той, или това е сторил неговият брат. При преценката на този факт отново се
констатира обсъденото по-горе противоречие с поддържаната от обвинението
фактическа обстановка относно узнаването от подсъдимия на факта, че в товара
има наркотично вещество. Независимо кой е контактувал с предишния водач, това
очевидно е станало преди натоварването на митницата в ****, когато според
обвинението, подсъдимият не е знаел нищо за наркотично вещество в товара. По-съществено
е друго. Самият факт на проявения от него интерес никак не е еднозначен и не
води до единствен извод. Когато се поема ангажимент за курс от около 4 000
– 4 500 км, напълно естествено и житейски логично е да се прояви интерес
защо същият не е могъл да бъде осъществен няколко месеца по-рано и се е
наложило товарът да бъде върнат. От този факт не може да се достигне до
единствен извод за евентуално знание за наличието на укрит, забранен товар.
Това, което подсъдимият е научил е било, че на ГКПП“Капитан Андреево“ предният
път камионът е бил проверен с рентген и куче и е минал успешно проверката. Това
би могло да изгради у него представи, че наркотичното вещество е добре укрито,
но със същия успех и такива, че в товара няма нищо опасно и забранено.
Следващото, широко
експлоатирано от обвинението обстоятелство е, че тъкмо в периодите, когато е
преминавал граничните пунктове между Иран и Турция, и между Турция и България,
подсъдимият е водил особено интензивна комуникация по телефон и чрез интернет –
приложения. Този факт е доказан по делото.
Съдът ще изложи
по-подробен анализ на осъществените от подсъдимия контакти през този период, но
намира за съществено да изтъкне „пред скоби“ следните доводи:
На ДП са установени
само номерата на абонатите, с които е осъществявана комуникация по телефон,
броят, датата и часа на контактите. Не е установено никакво съдържание /с
изключение на няколко СМС-а, които ще бъдат изрично обсъдени/, нито самоличността
на лицата – ползватели на съответните комуникатори. Някои
от разговорите са с абонати, чиито телефони са запаметени в паметта на неговия
телефон със съответни имена, без никакви гаранции дали са тъкмо тези лица, но
срещу значителен брой набрани и приети обаждания фигурират само телефонни номера
без имена.
Установяването на
съдържанието на разговорите би било пряко доказателство, разбира се ако е
уличаващо, а установяването на самоличността на лицата, с които подсъдимият
контактува – косвено такова, ако са налице и други данни, че те са свързани с
предприетия нелегален трафик. Тъй като обаче не е установено нито едното, нито
другото, самият брой на разговорите не може да доведе до единствено възможен
извод за вината на подсъдимия и за това са налице множество причини.
Известно е, че
разговорите по телефон са забранени на водачите на МПС по време на движение. Възможност
да си „наваксат“ в общуването със свои близки по време на път ****** от
международния транспорт имат най-вече, когато са в престой, а най-продължителните
престои, освен за нощувка, са тъкмо при преминаване на граничните пунктове,
където често се образуват опашки.
Когато е пристигнал
на ирано-турския граничен пункт, подсъдимият е
заварил огромна опашка от други камиони. Чакал е там поне едно денонощие, или
дори повече. През това време не е имал никаква друга възможност за „убиване“ на
времето, нито друго развлечение. Твърденията му, че повечето негови разговори
са с негови колеги – ******, както и близки и роднини никак не са недостоверни,
нито житейски нелогични, а тъкмо обратното. Напълно нормално е и да се е
интересувал за състоянието на болния си баща. Не отрича обаждания от и към
фирмите товародател и спедитор, но при условие, че се бави на граничния пункт
толкова дълго време по обективни причини, това също е нормално и естествено.
Осъществените от
него контакти са установени чрез оглед на веществено доказателство – телефон „Самсунг“/протокол от 27.IV.2017 год. в т.II л.7-20/ , заключение на
техническа експертиза на същия мобилен телефон и СИМ-карти – 15 броя и
приложения към същото /целия том III/ и превод на приложенията към техническата експертиза /целия том IV/.
Вещото лице,
изготвило заключение по техническата експертиза на телефона на подсъдимия е
провело изследване за установяване на следи от изтриване на информация за
проведени разговори и разменени кратки текстови съобщения. Според дадените от
него разяснения, изтрита информация може да се възстанови, ако нейното място,
съответния бит /BIT/ или байт /BYTЕ/ стои свободно, т.е. ако върху изтритата информация не е била разположена
друга. Такава информация, която да е била изтрита и да подлежи на
възстановяване той не е открил. Конкретният апарат има капацитет да пази напр.
до 500 изтрити текстови съобщения.
Съгласно
приложението към заключението на техническата експертиза на телефона и неговият
превод, за времето от 8:22 часа на 18.IV.2017 год. до 18:48 часа на 24.IV.2017 год. регистърът на
обажданията на телефона на подсъдимия е отчел общо 66 броя. Трябва да се
отбележи, че при огледа на телефонния апарат, при отваряне на менюта „Набрани
повиквания“, „Приети повиквания“ и „Неприети повиквания“ са описани значително
по-малък брой – общо 42. Съдът намира, че следва да гради изводите си въз
основа на заключението на техническата експертиза, при която телефонът е бил
изследван, като ще отбелязва съществените различия.
На 18.IV.2017 год. са отчетени общо 20
обаждания–8 изходящи, 10 входящи, и 2 неприети.
От изходящите –
едно е към номер, обозначен като „татко“, 2 са към „****“/според подсъдимия
това е неговият брат/, едно – към Х. Х. /според подсъдимия – колега – ******/,
едно към М. А. В. /неустановено по делото лице/, 2 – към М. Г. /неустановено по
делото лице/ и едно – към телефонен номер, започващ с кода на Великобритания /+44/, който не е означен с конкретно
име, неидентифициран.
От входящите
обаждания едно е от „татко“, 3 от „***“, 2 от Х. Х., по едно от М. Т. и А. Х. П.
/неустановени по делото/ и 2 от неидентифицирани абонати – два различни *****
номера /код ****** в 9:10 часа и ******в 18:09 часа.
Двете неприети
обаждания са от „*****“.
На 19.IV.2017 год. са отчетени общо 37
обаждания – 17 изходящи, 15 входящи и 5 неприети.
Общо 13 разговора
са с „татко“ и „*****“ - 9 изходящи, 3 входящи и едно пропуснато.
Общо 8 разговора, по
4 входящи и изходящи са проведени с „*****“/според подсъдимия- представител на
„*****“ на граничния пункт между Иран и Турция/.
Общо 8 разговора, последните
за този ден, от които 1 изходящ, 5 входящи и два неприети са с „М. Р., Т.“ –
според подсъдимия – негов колега – ******.
Едно изходящо
обаждане е регистрирано към номер, обозначен като „***“.
Едно входящо обаждане е регистрирано от номер, обозначен
като „М. Г.“/неустановено лице/.
Останалите 6
разговора, регистрирани този ден са към един и същи ***** номер ******,/същият
от който е регистрирано едно входящо обаждане предния ден/ – по два входящи,
изходящи и пропуснати. От тях най-напред са осъществени входящите - в 9:26:53
часа и 14:43:18 часа, след това са двата пропуснати - в 16:36:54 часа и
16:38:48 часа и най-после са двата изходящи, които очевидно са в отговор на
пропуснатите – в 16:59:01 часа и 17:00:24 часа с разлика от около една минута,
което прави много вероятно първото обаждане да не е било прието.
На 20.IV.2017 год. е регистрирано едно
пропуснато обаждане от *** абонатен номер – *** – в 11:31:32 часа. Същото не е
установено при огледа на телефона да фигурира при пропуснати обаждания. Минута
по-късно от същия номер е изпратен СМС, който ще бъде обсъден по-долу.
На 21. и 22.IV.2017 год. техническата
експертиза не е установила никакви разговори.
При огледа на
телефона обаче са установени фигуриращи от дата 21.IV.2017 год. в „Набрани повиквания“
две набирания към същия полски абонатен номер **** – в 8:17 часа и 14:08 часа, като
от 14:08 часа този номер фигурира и при „Приети обаждания“, т.е вероятно едното
от тях е резултат от неотговаряне на предходното, без да може да се определи
кое е първо по време, тъй като тези менюта не отчитат времето до секунди.
От 21.IV.2017 има и едно “набрано
повикване“ към номер, означен като „****“, а от 22.IV. – едно набрано повикване към
турски абонатен номер **** е код на **/ в 17:14 часа.
На 23.IV.2017 год. техническата
експертиза е установила регистрирано едно входящо обаждане от същия ***** номер
**** в 8:55:45 часа. В паметта на телефона при огледа същото не фигурира.
За 24.IV.2017 год. са регистрирани 8
разговора, всички със същия ***** номер, от които само първото, входящо е
прието в 9:55:28 часа, а останалите 7 са
пропуснати в периода 12:47:47 до 18:48:53 часа.
Съвсем различна е
картината за тази дата, установена при огледа на телефона на подсъдимия.
Там също фигурират
общо 8 повиквания за този ден, но от тях 5 фигурират в меню „набрани“, т.е
изходящи – 4 към същия ***** номер ***** – в 9:26 часа, две в 16:38 часа, и
последно в 18:09 часа. Петото набиране е към *** номер в 9:55 часа– ****,
същият, който е бил набран и на 22.IV.2017 год. в 17:14 часа.
Останалите три
повиквания в менюто на телефона също са от ***** номер *****, но 2 от тях са
отчетени като приети – в 16:40 и 17:01 часа и едно като неприето – в 18:48
часа.
Внимателният анализ
на гореизложената картина на телефонните контакти на подсъдимия по време на
пътуването му не убеждава съда, че е налице сериозна, макар и косвена улика за
извод за наличие на субективни представи за трафик на наркотично вещество.
Първо, преобладаващата част от разговорите наистина
са с членове на неговото семейство и с колеги – ******и и наистина са в периода
18.IV. – 19.IV.2017 год., когато той чака реда
си на пункта между Иран и Турция /57 от
66 броя/. Провеждането на 8 разговора с представителя на „****“ на ирано-турския граничен пункт в момент, когато той пъпли в
огромна опашка също е съвсем в реда на нещата.
Несъмнено внимание
заслужават разговорите с ***** телефонен номер ***.
Преди всичко не се
доказа дали това е телефонния номер именно на фирмата – изпращач, нито дали
подсъдимият сам е предоставил телефонния си номер на същата, или това е сторил
някой от фирмата – спедитор.
На 19.IV.2017 год. са отчетени общо 6 разговора
със същия, но два от тях са неприети от подсъдимия. ***** абонат го е търсил в
9:26:53 часа и 14:43:18 часа, а след това и в 16:36:54 часа и 16:38:48 часа,
които обаждания подсъдимият е пропуснал. Той е „върнал“ обаждания в 16:59:01
часа и 17:00:24 часа, като разликата от около една минута прави твърде вероятно
първото негово обаждане да не е било прието, което прави общия брой на
разговорите едва три / впрочем при цялостната преценка на осъществените от него
комуникации е нужно да се държи сметка, че няма как да се установи колко от
изходящите му обаждания са били приети/. Видно е, че инициативата за тези
разговори не идва от подсъдимия, той е търсен, а не активен, което не може да
му вмени вина. Така е и при единственото обаждане от този номер от дата 23.IV.2017 год., което е входящо за
подсъдимия.
Картината на
разговорите от 24.IV.2017 год.
е противоречива що се отнася до това дали подсъдимият е бил търсен, или сам е
търсил този абонатен номер. Дори обаче да се приеме, че той по своя инициатива четири
пъти набира ***** абонат, трябва да се отчете обективно ситуацията в цялост
през същия ден. В този период от време камионът му е отклонен за пълен физически контрол /ЩМП/, цялата стока
се разтоварва и брои. Съответно става ясно, че графикът му на придвижване ще
претърпи радикална промяна, като се забави значително, искат му пари за
заплащане на разтоварни работи. В такава ситуация реакцията както на водач,
който знае, че превозва укрит, нелегален товар, така и на такъв, който е
убеден, че всичко с товара му е наред, би била една и съща, той би докладвал да
случващото се и би потърсил съдействие. Не може да се изведе еднозначен извод
за наличие на умисъл за пренасяне на наркотично вещество.
Тъй като страната,
за която е предназначен товара е Полша, без съмнение следва да се анализират и
контактите с ****** телефонен номер ***. Установени са разменени общо 6 кратки
текстови съобщения /4 получени от подсъдимия и 2 изпратени от него/ и 3
телефонни разговора, изходящи от него. Съдържанието на кратките текстови
съобщения е установено при огледа на телефона на подсъдимия, марка „Самсунг“ на 27.IV.2017 год. /протокол за оглед на вещественото
доказателство от същата дата - т.II.л.7 – 20/, при който е участвал преводач от английски език, а няколко отделни
думи и фрази на ** език могат да се установят без особени затруднения чрез
приложението „Гугъл – преводач“.
По делото е
доказана следната хронология на контактите между телефона на подсъдимия и
полския абонат с номер *******:
На 19.IV.2017 год. – едно входящо
съобщение.
То е от 17:40 часа,
със съдържание:“Здравей, ти трябва да отидеш също А. З.0, 6500 Свиленград,
България фито контрол „мейкен“
с него **** Х., Х. ще ти помогне с фито контрол.“
На 20.IV.2017 год. – получени от
подсъдимия две входящи съобщения и изпратено от него едно.
Първото поред е входящо
от 11:33 часа и гласи: „Здравей. Къде си приятел ?...“, като нататък
съдържанието му е напълно идентично с това от предходния ден.
Второто, получено
за този ден е от 13:59 часа на тази дата с текст:“Защо не отговаряш?“.
В 14:08 часа
подсъдимият е изпратил на *** номер
непреведено съобщение, тъй като не е на определен език. Може да се разбере, че
подсъдимия отговаря, че е в Турция и разбира малко /“чуть-чуть“/
руски.
На 21.IV.2017 год. – две разменени
съобщения, едно получено и едно изпратено и три телефонни разговора.
В един и същи час –
8:17 часа са регистрирани - обаждане от номера на подсъдимия към полския абонат
и получено от него входящо съобщение със съдържание: “Здравей, къде си днес,
колега? и текст на полски език – когато бъдеш Полша, Чизне“ /граничен пункт между
Словакия и Полша/.
Не става ясно кое е
първо поред, но е логично изходящото обаждане от подсъдимия да е в отговор на
полученото от него съобщение, което е вече
четвърто входящо.
В 10:26 часа на
тази дата подсъдимият изпраща последното разменено с ***** номер съобщение,
което гласи:“Здравей, аз съм в Турция и според законите на Турция, аз трябва
премина през тази държава за 4 дни и когато влезна в България, аз ще трябва до
5 дни да получа адреса на митница в Полша. Моля информирайте ме за име на спедиция при митница Chyzne, коя спедиция
ще извърши митническата обработка в митница Chyzne.“
Най-после на този
ден 21.IV.2017 год. от един и същи час –
14:08 часа са констатирани и набран, и приет телефонен разговор между двата
абоната. Логично е набраният пръв да не е могъл да отговори и веднага да е
върнал обаждането.
С това
комуникацията между подсъдимия и неизвестния полски абонат се изчерпва и приключва.
Същата очевидно няма нищо общо с периодите на преминаване на граничните
пунктове. Само първото получено съобщение е в момент, когато подсъдимият чака
на границата между Иран и Турция.
Очевидно и при тази
комуникация подсъдимият не е активната страна, не е инициатор на контактите.
Много по-важно обаче е, че съдържанието на разменените кратки, текстови
съобщения /което за разлика от това на телефонните разговори е установено/ не
сочи нищо подозрително, съмнително, конспиративно. Подсъдимият получава
указания, адрес и телефон, на който в Свиленград да потърси съдействие за фитосанитарния контрол, който е станал причина да се
провали предходния курс на същия товар. Освен това **** абонат се интересува
как е и докъде е стигнал. И двете неща са напълно обясними и такива контакти са
логични както ако водачът знае за наличието на наркотик в камиона, така и ако
не знае това обстоятелство. Контактите са преустановени далеч преди подсъдимият
да пристигне на Капъ куле.
На това място
следва да се подчертае, че гореописаните доказателства и установени
обстоятелства се ценят не като такива, които да докажат обективната страна на
деянието, която е доказана и без тях, а като такива, които да дадат възможност
да се извлече умисъл за пренасяне на наркотично вещество в действията конкретно
на подсъдимия, а не на лицата, с които той контактува на ***** и *****
телефонни номера. И в този именно аспект, съдът не намира достатъчно основание
да прецени установената в тези параметри комуникация като сериозна косвена
улика затова. Тя би могла да бъде проведена с него със същия успех и ако той не
знае, че е замесен в международен наркотрафик.
Следващата брънка
от поддържаната от обвинението верига е обстоятелството, че подсъдимият, след
като е научил за смъртта на баща си, не се е върнал за погребението му. Съдът я оценява като лишена от основание
спекулация, ненамираща опора в доказателствата и установените обстоятелства по
делото.
Точната дата на
смъртта на бащата на подсъдимия не беше установена. Самият подсъдим поддържа, че и до ден-днешен не я
знае, тъй като се е намирал под арест. Що се отнася до точния момент, когато е
научил за нея, той твърди, че това е станало на 20.IV.2017 год. около 13-14 часа, като
източник на информация за него е било съобщение в интернет-приложението „Viber“, качено в създадена за общ чат
група на ***** ******и. Брат му до последно укривал този факт.
Нищо не опровергава
обясненията на подсъдимия в тази им част. Напротив, в Приложение №10 към
заключението на техническата експертиза, което е изследвало неговите контактите
във „Viber“ се открива текст със снимка от
дата 20.IV.2017 год. и час 12:55, която
подсъдимият сочи като въпросното съобщение /т.III л.133 последния ред/. Следва да
се изтъкне, че в съдържанието на телефона на подсъдимия се установяват множество снимки
на видимо същото лице, което прави твърде вероятно това да е неговият баща.
Както вече се
посочи, маршрутът на подсъдимия от ****, Иран до Полша преминава през гр.******,
където е роден и живеят както той, така и баща му. Преминавайки през града, той
е спрял и престоял цяло денонощие – на 16.IV.2017 год. Несъмнено му е било
известно, че заболяването на баща му е смъртоносно и във финален стадий. Поради
това напълно естествено е целта на този престой да е била да се прости с баща
си, именно за да не се връща от път, ако смъртта му настъпи в следващите дни. Пак
поради тази причина, смъртта на баща му не е била изненадваща, а по-скоро
очаквана.
Твърде неясно за
съда остава как обвинението си представя връщането на подсъдимия - със или без
товарната композиция и товара. Без да е нужно да се анализира в подробности нормативната
уредба, регламентираща международните превози е ясно, че да се върне с камиона
си и товара би било възможно само на базата на изрично изявление затова било на
товародателя, било на получателя на стоката. Без да е налице такова, при
току-що премината граница и напускане на страната - изпращач и задействани
ТИР-карнет, международна товарителница и пр. подсъдимият няма как да върне
стоката обратно в Иран, освен поради техническа или документална причина.
Единствена възможност за него е била да помоли да бъде изпратен друг ******,
когото да изчака, за да му предаде композицията и товара, след което да намери
някакъв начин да се придвижи обратно до дома си. Заключението на назначената на
ДП експертиза, изследвала показанията на тахошайбите
на товарната композиция дава добра възможност да се установи с незначително приближение къде точно се е намирала същата на 20.IV.2017 год. около 13 -14 часа.
Това е първият ден от придвижването му в Турция. До първия му престой от 12:20
до 13:23 часа е изминал около 290 км при средна скорост около 70км/ч. Град Т.е на около 270 км от границата с Турция,
така че за да се върне, е трябвало да измине разстояние от около 550 км неясно
как и с какво превозно средство. Едва ли заслужава да се обсъжда претоварване
на стоката насред Турция, за да се върне със собствения си камион. Най-после,
било му е известно, че на граничния пункт между Иран и Турция има огромна
опашка, на която самият той току-що е чакал цяло денонощие. На това място съдът
ще си позволи да изтъкне, че за настоящия съдебен състав е ноторно,
че съгласно мюсюлманската традиция покойникът се погребва до 24 часа след
смъртта и изключения не се допускат под никакъв претекст.
Ето защо фактът, че
подсъдимият не се е върнал за погребението на баща си, не води до еднозначен
извод за знание за превозвано от него наркотично вещество. Това в никакъв
случай не може да се приеме за единствена причина да не се върне. Неговата преценка,
че връщането му е практически неизпълнимо не е била непременно повлияна от наличието
на субективни представи за участие в международен наркотрафик. Тя е била е
обективна и той е могъл да вземе решение да продължи дори да е бил убеден, че
стоката му е напълно легална.
Поредният аргумент
на обвинението е, че при съпоставка между отразяванията в кантарните
бележки от претеглянето на композицията на граничните пунктове „Гюрбулак“, „Капъ куле“ и „Капитан Андреево“ е видна разлика в теглото от 175
кг по-малко, което е трябвало да направи впечатление на опитен ******.
Съгласно
придружаващите товара документи, теглото му е 9 540 кг с опаковката
/кутиите/.
Видно от
свидетелствата за регистрация, теглото и на влекач, марка „Скания“,
модел G400LA
NHA 4+2 2014, рег.№*******, и на полуремарке
„Мамут“ CH240
A рег.№***** е по 7 800 кг всяко. Така
общото тегло на композицията с товара
възлиза на 25 140 кг.
Наивно е да се
вярва и поддържа, че кантарите на всички преминати от подсъдимия ГКПП-та имат
идеални и еднакви настройки. Това е видно впрочем и от факта, че кантарната бележка на пункта „Гюрбулак“
сочи тегло 26 050 кг, а тази от „Капъ куле“ – 26 000 кг – като и двата случая наркотичното
вещество вече е било натоварено. Разликата е близо тон спрямо 25 140 кг Разликата
в теглото, която прокурорът сочи, е около половин процент от общото. Тя би
могла спокойно да се дължи на различен обем гориво в резервоара в различните
моменти от пътуването, чийто капацитет е поне 300 л или повече.
Освен това сочената
разлика не може да се отдаде само на по-малката тежина на наркотичното вещество
спрямо легалната стока. На ДП не е било установено теглото на една консервна
кутия, нито на един кашон от едното и другото. Според показанията на
митническите служители обаче, разликата в теглото е била незначителна – около 1
кг на кашон, т.е на 12 кутии. Наркотичното вещество е било натоварено в 40
пълни кашона и още 7 кутии и води до разлика в теглото от около едва 40
кг.
Поради това, така
изтъкнатият довод съдът не цени като сериозна индиция
за вина.
Най-после, нито
едно доказателство по делото не сочи подсъдимият да е знаел, че посочената в
придружаващите товара документи фирма получател на товара е несъществуваща.
Едва ли може сериозно да се поддържа, че всеки ****** от международния
транспорт тръгва на път само след като се убеди в съществуването на посочения
получател на стоката, или само ако познава лично лицата, на които да я предаде.
За него са достатъчни посочения в документите адрес и обмитяваща митница.
Вярно е, че не се
установява подсъдимият да се е обаждал на свид.А. на
изпратения му негов телефонен номер *****. Установени са два разговора с***
телефонен номер, но не и в периода, през който и двамата със свидетеля твърдят,
че са провели четири разговора. Този факт обаче на свой ред не води доникъде,
тъй като свид.А. не е посочен като част от
организацията по пренасяне на наркотика. Възможно е контактите да са били
осъществени по интернет.
Най-после вярно е,
че обясненията на подсъдимия за някои обстоятелства са противоречиви, но той се
защитава срещу много тежко обвинение, на чужд език и разполага с гарантирано
право както да не дава, така и да дава каквито прецени обяснения. В крайна
сметка повечето противоречия бяха отстранени и изяснени, което не допринесе за
изграждането на изводи за вина.
Това, че ***
телефонен номер ***** се ползва от ***** гражданин С.П. е оперативна информация
на Дирекция МРРБ при Агенция Митници, несъбрана по реда на НПК, поради което не
следва да се цени по делото. По тази причина няма стойност и установеното чрез
съдебната поръчка до полските власти, че същото лице впоследствие е напуснало ****
и се установило във *****.
На последно място,
макар и не по важност, съдът намира за нужно да обърне внимание върху
единодушните, подробни и непротиворечиви
показания на свидетелите – митнически служители М., К. и П. за поведението на
подсъдимия по време на митническата проверка. Те са в насока, че по време на
същата подс.Н. изобщо не е бил притеснен, нервен,
разтревожен или раздразнителен. Не се опитвал да контактува с тях, да им оказва
влияние, да ги придумва и пр. Не показал страх или притеснение. Категорична е
общата им преценка, че той изобщо не осъзнавал какво се случва, а когато го
уведомили за резултата от проверката, и че ще бъде задържан, чистосърдечно се
разплакал. В дългогодишната съдебна практика на настоящия съд, изобилстваща с
дела за контрабанда на наркотични вещества тези свидетелски показания са безпрецедентни.
В заключение, на
базата на горе изложения анализ на доказателствата по делото, съдът прие, че не
може да сподели довода на прокурора за наличие по делото на такава верига от
косвени доказателства, която води до единствено възможен извод, че подсъдимият
е знаел, че превозва наркотично вещество, наред с легално натоварената стока.
Някои обстоятелства, съставляващи важни „брънки“ от веригата се оказаха
недоказани. Останалите са такива, че не изключват с категоричност възможността
подсъдимият да не е имал никаква представа за натоварения на камиона му суров
морфин. Субективната страна на инкриминираното деяние не е доказана съобразно
критериите и стандартите на чл.303 от НПК.
Предвид
гореизложеното съдът призна подс.В. Н. за невинен и го
оправда по предявеното му с обвинителния акт обвинение изцяло.
По веществените доказателства и разноските:
Съдът постанови
отнемане в полза на държавата на цялото количество наркотично вещество, предмет
на обвинението - суров морфин със съдържание на активно вещество – морфин –
61,2 тегловни % с общо тегло 155 972,5 грама на обща стойност 5 727 310.20
лв., тъй като за приложението на разпоредбата на чл.242 ал.7 от НК в тази
насока е без значение, че подсъдимият беше признат за невиновен. Притежанието
на наркотично вещество е забранено от закона и не подлежи на връщане.
По отношение на
веществените доказателства - товарен автомобил марка „Скания”, с рег. № *******, рама № *****, полуремарке марка „Мамут”,
с рег. №*******рама № *****, 1 бр.
контактен ключ за товарен
автомобил марка „Скания”, с рег. № ******** – всички на
съхранение в Митница Бургас, съдът
постанови да останат на разположение по делото за евентуално продължаване на
наказателното производство против друг извършител.
Иззетите от
подсъдимия телефонен апарат марка „Самсунг“, 15 броя
СИМ- карти и зелена, пластмасова кутия, в които са били поставени, съдът
постанови да бъдат върнати на подсъдимия.
Останалите
веществени доказателства: 20 710
гр. нишесте
(остатъчно количество след взета за
анализ от Група 2 към протокол
за оглед и взимане на представителни
проби от 31.05.2017г.) – на съхранение
в Митница Бургас, 4,8782 гр. нишесте (остатък
от представителна проба към Група
2) – предадено в Агенция Митници, ЦМУ гр. София, 745 гр. опаковки
от Група 2 (полиетиленови пликове) – на съхранение в Митница Бургас, 45 410,5 гр. опаковки от
Група 1 (487 празни консервни кутии с надпис „GETSA”) – на съхранение в Митница Бургас, 17 513 броя консерви „*****” – на съхранение
в Митница Бургас, като вещи без стойност съдът
постанови да се унищожат.
Поради това, че подсъдимият беше оправдан, съдът
го освободи от отговорност за направените по делото разноски, които следва да
останат в тежест на всеки от органите, който ги е направил.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата
си.
Председател: Член-
съдия: